[Shutterstock] Още по темата Максималната втора пенсия може да достигне

...
[Shutterstock] Още по темата Максималната втора пенсия може да достигне
Коментари Харесай

Проблемът с дългосрочните сметки

[Shutterstock] Още по тематиката
Максималната втора пенсия може да доближи 711 лв.

В идея за етапа на погашение общественото министерство предлага пет типа пенсии и оставя опция за заместничество на партидите
11 апр 2018
Минималната заплата ще стигне 650 лева през 2021 година

Държавните финанси ще са на недостиг до 2019 година, усилват се главно настоящи разноски, а стопанската система ще пораства над капацитета си съгласно документ на Министерството на финансите
5 апр 2018 Прогнозите за 10-20 години напред са хем с задоволително къс интервал, че да провокират внимание, хем с задоволително дълъг, че да се не помнят, в случай че не се осъществен. Пенсионната система, където хоризонтите са по-дълги, е плодородно поле за сметки каква би била пенсията през 2044 година Смисълът на оповестената идея за етапа на погашение на частните пенсионни фондове е да реши основен въпрос - когато фондовете стартират всеобщо погашение на пенсии (което застрашително наближава за родените след 1959 г.), по какъв начин да става това.

Предложенията на министерството на труда плануват избор сред заплащане едновременно (за напълно дребни партиди), програмирани тегления и разнообразни форми на пожизнена пенсия, някои с частична алтернатива за заместничество - всичко обосновано с една таблица сметки при не доста ясно по какъв начин определени параметри. Числата накланят везната към това какъв брой несъответстваща би била пенсията от частните фондове и какъв брой по-изгодна е да се избере единствено пенсия от Национален осигурителен институт - държавното управление промотира тази алтернатива, въведена през 2015 година, защото оказва помощ настоящо да се понижи дефицитът в Национален осигурителен институт.

Проблемът с тези сметки е, че за подобен дълъг интервал промени в обособени параметри биха могли да променят сензитивно крайния резултат. Никой не може да каже сигурно дали в действителност наистина приходите биха нараствали със заложените 8%. Или пък дали пенсионните фондове няма да съумеят да извлекат средногодишно по-голяма рентабилност от тези 2.7% за годините от основаването им (които обаче включват и най-голямата рецесия от Голямата меланхолия насам). А без изясненост и за инфлацията даже не може да се каже и постигнатите крайни суми на какво тъкмо се равняват.

Тези неясноти и употребяваните от МТСП калкулации връщат дебата към това има ли изобщо смисъл от частното обезпечаване. Сметките на Любомир Христов, дълготраен критик на сегашния модел, обичайно демонстрират, че пенсия единствено от Национален осигурителен институт би била по-голяма от комбинацията от понижена (с към 20%) пенсия от Национален осигурителен институт и спомагателна от УПФ при съвсем всевъзможни допускания. От пенсионните компании постоянно подлагат на критика изчисленията му, само че техническите елементи в разногласията остават мъчно разбираеми за неспециалиста.

Ако се огледа по-общо, главният проблем с неговата теза е че той преглежда в елементи всички опасности частните фондове да не докарат мечтаната пенсия, само че пренебрегва тези пред държавният взаимен дирек. Държавната пенсия предстои на индексация по ясна формула съгласно растежа на приходите, само че вероятността това предписание да остане годно в идващите десетилетия не е обезпечена. За това има обилни политически и стопански опасности. Някое бъдещо държавно управление може да промени разпоредбите едностранно или да бъде изправено пред неспособност да извършва уговорките си, т.е. обезпечените са само в ръцете на политиците.

Дори и в този момент Национален осигурителен институт е на голям недостиг, покриван с трансфер от бюджета, който доближи 4.7 милиарда лева през 2016 година и с покачване на осигурителните вноски с 1 процентен пункт и гладко повишаване на възрастта за пенсиониране беше сгънат леко, като в проекта за 2018 година е 4.2 милиарда лева При влошаващата се демографска картина, а и по личните планове на Национален осигурителен институт след 2020 година дефицитът ще пораства и ще е над 10 милиарда лева през 2040 година и над 24 милиарда лева през 2060 година Накратко - в случай че обществените финанси се окажат в рецесия, обещанието на страната за пенсия може да се окаже неизпълнимо без фрапантно повишаване на налози или трупане на дълг.

Така вноските в персонална партида може да се преглеждат като диверсификация - най-малко частична отбрана против някакъв прелом в държавното обезпечаване. Естествено това не значи, че така наречен втори дирек е без тресчици за дялане. Сравнително лимитираният избор сред единствено девет компании прави пазара по-скоро олигополен. Сравнително ниската финансова просвета и заинтригуваност на обезпечените не пораждат тласък за понижаване на таксите и те всекидневно са на или покрай регулаторния таван. А това изяжда и от партидите на обезпечените.

Отделно има и основни опасности от метода на ръководство на активите и явно заобикаляне на разпоредбите за вложение в свързани лица за част от играчите на пазара. Всичко това обаче са неща, които могат да се вземат решение с композиция от либерализация и контрол, а не с държавен монопол в обезпечаването.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР