Седмицата: Що пък Радев и Гешев да не си опънат обща партия?
Що пък не?! Партийното строителство по този начин избуя у нас – като трева сред раздрънкани жълти павета в нескончаем дъжд, че всичко е допустимо. Дори и обща партия (не, не коалиция – партия в обединен строй) и сред най-зли врагове. Под лозунга „ Будим се партийно един различен, до момента в който спим с врага си! “. За статуквото в партийното строителство Румен Радев иде тирада и за новото начало на същото занятие Иван Гешев. Колкото и да звучи като анекдот!
Ако го огледа едно такова единство, колкото и извънземно да наподобява, на човек най-вероятно на часа ще му се прииска да огледа към небето и да рече: Не дай, боже! Което пък подсеща точно за един подобаващ анекдот по тематиката „ Радев и Гешев под общ партиен юрган “.
Ето го: Двама другари са на излет с палатка. След като хапнали и му пийнали на поляната, легнали да спят. След няколко часа единият се събудил и сръчкал другия: – Ей, разсъни се, бе! Погледни небето и ми кажи какво виждаш! – Виждам милиони звезди. – И това какво ти приказва? – От астрономическа позиция ми приказва, че има милиони галактики и евентуално билиони други планети. От астрологическа позиция виждам, че Сатурн е в 3-ти дом. От хронологическа позиция, допускам, че е към 3:15 сутринта. От теологическа позиция, съзнавам, че Господ е всесилен, а ние сме дребни и незначителни. От метеорологична позиция, считам, че на следващия ден ще е прелестен ден. А на теб какво ти приказва? – Че ти си глупак! А някой ни е откраднал палатката!
Политпартийният излет на някогашния длъжностен президентопремиер и на някогашния основен прокурор съвсем си наподобява с този анекдот най-малко по едно. И двамата си падат по звездоброя, по звездоманията - когато някой се е помислил за огромната работа, за огромна звезда и се държи като примадона. Но занапред ще се види какво ще се случи с политпартийните им палатки, за които и двамата дават нишан, че може да ги обтегнат. Та да обтегнат на процедура общите си врагове – всички останали политпартийци.
То единствено за една седмица – тая миналата, в която Гешев бе съборен от трона на основен прокурор, а Радев подписа указа за това единствено като елементарен президент, и към този момент почнаха да се леят, най-малко на доктрина, основите на партийните им палатки, по-точно партийни покои.
Но…! Има едно огромно само че – общо и за двамата. Налага се и двамата да бързат, но доста да бързат, в случай че желаят в действителност да им стегне бетонът. Понеже „ довиждането “ на Иван Гешев от основен на прокуратурата до основен на партия напълно скоростно може да се преобърне в „ довиждане “ въобще. А „ дългото прощаване “ на Румен Радев със служебното премиерстване по този начин и по този начин към този момент взе да го трансформира в едно политическо „ довиждане “.
И при двамата, когато мине задоволително време – у нас времетраенето на това „ задоволително “ нормално е „ всяко знамение за три дни “, рискът да бъдат забравени е повече от огромен. То Радев съумя да се крепи на юмрука си цели три години, но с едрата „ опорка “ по конституция „ служебна изпълнителна власт “. А пък Гешев до момента е знаен единствено като подпрял се на бастуна „ основен прокурор “, като в политпартийността си е напряко необут, да не кажем „ недъгав “ и няма по какъв начин да мине без патерици.
Така че „ най-добре е (за тях, де!) да дойдат… “ на инвалидна количка. Такава двуместна, като бебешка количка за близнаци. И да запеят заедно политпартийно. Като в оня, отпадналия от химна на България куплет след 1989 година „ Партия велика води нашия надвит строй “. За което да си озвучат общата палатка и с извадки от химна на Комсомола „ прочут път ни чака… “, „ в един и същи строй… “, „ дружно във… пердах “.
Ама не бойте се, то това обтягане ще е като на чадър против дъжд. Ей го – на, даже и на тоя няколко месечен към този момент потоп май взе да му се вижда краят и скоро ще се местим под чадърите против слънце. Та и на Радев, и на Гешев – и дружно, и поотделно, колкото и да са се напоили политпартийно сега, политпартийността по-скоро ще им се разсъхне като празна каца. Еле пък, в случай че издържим да не ни бие отново скоро предсрочно-изборната градушка.
Ако го огледа едно такова единство, колкото и извънземно да наподобява, на човек най-вероятно на часа ще му се прииска да огледа към небето и да рече: Не дай, боже! Което пък подсеща точно за един подобаващ анекдот по тематиката „ Радев и Гешев под общ партиен юрган “.
Ето го: Двама другари са на излет с палатка. След като хапнали и му пийнали на поляната, легнали да спят. След няколко часа единият се събудил и сръчкал другия: – Ей, разсъни се, бе! Погледни небето и ми кажи какво виждаш! – Виждам милиони звезди. – И това какво ти приказва? – От астрономическа позиция ми приказва, че има милиони галактики и евентуално билиони други планети. От астрологическа позиция виждам, че Сатурн е в 3-ти дом. От хронологическа позиция, допускам, че е към 3:15 сутринта. От теологическа позиция, съзнавам, че Господ е всесилен, а ние сме дребни и незначителни. От метеорологична позиция, считам, че на следващия ден ще е прелестен ден. А на теб какво ти приказва? – Че ти си глупак! А някой ни е откраднал палатката!
Политпартийният излет на някогашния длъжностен президентопремиер и на някогашния основен прокурор съвсем си наподобява с този анекдот най-малко по едно. И двамата си падат по звездоброя, по звездоманията - когато някой се е помислил за огромната работа, за огромна звезда и се държи като примадона. Но занапред ще се види какво ще се случи с политпартийните им палатки, за които и двамата дават нишан, че може да ги обтегнат. Та да обтегнат на процедура общите си врагове – всички останали политпартийци.
То единствено за една седмица – тая миналата, в която Гешев бе съборен от трона на основен прокурор, а Радев подписа указа за това единствено като елементарен президент, и към този момент почнаха да се леят, най-малко на доктрина, основите на партийните им палатки, по-точно партийни покои.
Но…! Има едно огромно само че – общо и за двамата. Налага се и двамата да бързат, но доста да бързат, в случай че желаят в действителност да им стегне бетонът. Понеже „ довиждането “ на Иван Гешев от основен на прокуратурата до основен на партия напълно скоростно може да се преобърне в „ довиждане “ въобще. А „ дългото прощаване “ на Румен Радев със служебното премиерстване по този начин и по този начин към този момент взе да го трансформира в едно политическо „ довиждане “.
И при двамата, когато мине задоволително време – у нас времетраенето на това „ задоволително “ нормално е „ всяко знамение за три дни “, рискът да бъдат забравени е повече от огромен. То Радев съумя да се крепи на юмрука си цели три години, но с едрата „ опорка “ по конституция „ служебна изпълнителна власт “. А пък Гешев до момента е знаен единствено като подпрял се на бастуна „ основен прокурор “, като в политпартийността си е напряко необут, да не кажем „ недъгав “ и няма по какъв начин да мине без патерици.
Така че „ най-добре е (за тях, де!) да дойдат… “ на инвалидна количка. Такава двуместна, като бебешка количка за близнаци. И да запеят заедно политпартийно. Като в оня, отпадналия от химна на България куплет след 1989 година „ Партия велика води нашия надвит строй “. За което да си озвучат общата палатка и с извадки от химна на Комсомола „ прочут път ни чака… “, „ в един и същи строй… “, „ дружно във… пердах “.
Ама не бойте се, то това обтягане ще е като на чадър против дъжд. Ей го – на, даже и на тоя няколко месечен към този момент потоп май взе да му се вижда краят и скоро ще се местим под чадърите против слънце. Та и на Радев, и на Гешев – и дружно, и поотделно, колкото и да са се напоили политпартийно сега, политпартийността по-скоро ще им се разсъхне като празна каца. Еле пък, в случай че издържим да не ни бие отново скоро предсрочно-изборната градушка.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ