Що е то спортна психология и има ли тя място

Що е то спортна логика на психиката и има ли тя място в актуалния спорт? На този въпрос отгаваря младата специалистка Илиана Димитрова в изявление за " БНР ", за която спортната логика на психиката е пристрастеност и предопределение. Тя има няколко магистратури, свързани с логиката на психиката. Работи с младите футболисти на Локомотив Пд, от време на време с женския футболен тим на клуба и мъжкия волейболен състав.

- Колко значима е ролята на логиката на психиката в спорта?
Психическата подготовка е един от основните фактори за сполучливото присъединяване в надпреварите. За актуалния играч надалеч не е задоволителна единствено физическата подготовка, нужни са и постоянни душевен качества и качества.

Има доста случаи, в които надарени състезатели се осъществят на криво-ляво равнище, тъй като има разлика сред притежаването на умения и способността да се употребяват в съответното съревнование. Психиката в действителност е в основата, тъй като тя обезпечава нужните предпоставки, както за подготовката, по този начин и за надпреварата.

Всичко това е дълъг развой на работа, част от многогодишната психическа подготовка.

- Осъзнават ли клубните ръководители, че контактът със експерти като вас е значим за спортистите?
На стадия, в който се намира българският спорт, към момента липсва професионално схващане за мястото и ролята на психическата подготовка.

Съвършената техника, държанието и положенията на състезателя изискват висока психическа резистентност и надеждност. Както споделих, за достигането им обаче е нужна дългогодишна упорита работа. За страдание психическото обезпечаване постоянно се търси след отрицателен резултат, тогава се осъзнава нуждата от подобен вид интервенция. Много от треньорите и футболните ръководители се чудят по какъв начин даден футболист показва качества и умения в подготвителния развой, а когато пристигна моментът на формалния мач, не може да покаже и половината от този потенциал.

На пръсти се броят клубовете, които разполагат с квалифициран състезателен психолог, а доста от проблемите са на психическа основа - боязън от неуспех, боязън от неточности и от реакцията на треньора, боязън от контузии и така нататък

- Какъв е методът към подрастващите футболисти и разграничава ли се значително от работата с мъжкия тим?

С всички спортисти се работи за справяне с тревожните положения преди старта, проучва се мисловния поток при неточност вътре в игра. Целта е обещано положение или неточност да не е повода до края на мача спортистът да не може да покаже оптималното за опциите си равнище. Друго, с което се работи, е образование на волеви качества - целенасоченост, увереност, храброст, разпоредителност, резистентност, самоконтрол и така нататък

Висококвалифицираните спортисти употребяват по-голям брой ефикасни тактики от юношите, тъй като имат по-голяма база познания. Но психическата работа при тях от време на време среща компликация от това, че те са построени характери, а с годините човек става по-критичен и по-малко еластичен към смяна.Те постоянно поставят несъзнавани бариери пред себе си, което прави работата по-трудна. Но и в този случай имам специфичен метод.

С децата се работи по-лесно и резултатите при тях настъпват по-бързо. А когато те видят резултата, са още по-мотивирани, тъй като виждат напредък по пътя към своята фантазия.

- Как реагират футболистите при треньорска рокада? По-тежко ли се възприема такава промяна от младите, в сравнение с от мъжкия състав?
Реакцията е друга. Някои от състезателите, да вземем за пример, които са били водещи фигури в тима най-вероятно съжаляват, а други, които не са получавали задоволително късмет за изява, чакат при новия треньор да получат този късмет, а трети най-вероятно го одобряват с равнодушие.

В последна сметка задачата на футболистите е да извършват наставленията на новия треньор и да се опитат да покажат максимума, на който са способни. За младите гении промяната на треньора може би е една концепция по-тежка, тъй като в мъжкия футбол се пробива доста мъчно и в този момент отначало би трябвало да се потвърждават за това място пред новия треньор.

- Наистина ли назначението на нов треньор работи мобилизиращо върху състава? Примерно, в този момент в Локо Пд обстановката е такава - разделиха се с Акрапович, назначиха Тунчев отпред на тима.

При треньорска рокада нормално се следи положителен подтик при играчите. Всички се пробват да завоюват доверието на новия ментор. Конкуренцията се усилва и тимът става по-силен откъм мотивация. Мисля, че управлението на Локомотив взе най-правилното решение да гласоподава доверие на Александър Тунчев. Той познава до най-малка детайлност сполучливия жанр, който Локомотив практикуваше досега, а като се има поради, че в своята богата футболна кариера е работил с доста положителни и сполучливи треньори, имам вяра, че ще направи тима още по-силен.
- С какви способи вдигате мотивацията на футболистите, когато са затормозени заради насъбрани спортни неуспехи?

Мотивацията зависи от това по какъв начин спортистът си изяснява триумфите и неуспехите. Много пъти сме виждали състезатели да вършат неточности и да ги повтарят още веднъж.

Някои даже си споделят Тръгне ли ми мачът зле, по този начин ще ми върви до края. Това е един тип самоосъществяващо се знамение. Тоест тъкмо по този начин му се случват нещата. Разбирането на механизма, по който се случва целият развой е метод за това да се понижат неверните решения.

Ключов миг при неточност е да има осъзнаване за това какво са създали, с цел да избегнат повторението в бъдеще. Едни търсят повода в себе си, учат се от личните неточности и по този метод трансформират неуспеха в път към триумфа. Такива спортисти доста по-бързо се оправят с провалянето, а други търсят повода вън от себе си - все някой различен им е виновен- съотборниците, треньора или каквото и да било, само че не и те самите, тъй като е мъчително да поемат отговорност и тъкмо заради тази причина се оправят по-трудно. При разбор на връзката сред мислене, страст и държание тук могат да се открият несъответстващи изводи, преувеличаване, прекомерно прочувствено, даже пагубно мислене. Промяната на вътрешния разговор постоянно е повод към ново държание. Целта е по еластичен метод да се излиза от рецесия

- А по какъв начин подхождате - самостоятелно с всеки, или групово в такива случаи?
Отборната психическа резистентност в огромна степен зависи от самостоятелната, тъй че работя с всеки един състезател поотделно, а преди надпревари работя отборно за възстановяване на връзката, доверието, създаване на екипност, единодушие, групова успеваемост, и така нататък

- Намираме се в необикновена обстановка на пандемия с Covid-19. Усещате ли боязън у футболистите в тази връзка и какво ги съветвате?
Да, това е доста тежка обстановка за всеки човек. Специално футболистите имат терзание главно за своите близки и несъмнено тревожат от спиране на шампионата и на подготвителния развой. Те са привикнали на напълно друга динамичност – на ежедневни физически натоварвания и преустановяването би повлияло отрицателно, още повече в случай че има и карантинен интервал.

Всички сме въвлечени в тази обстановка обаче. Нужно е да се подхожда със здрав разсъдък.

Човечеството се е справило с доста по-тежки неща и това ще отмине.

- Разкажете ни някой любопитен случай от вашата процедура. Например, непредвидена реакция у някой футболист в дадена обстановка.
Скоро имах забавен случай, в който състезател ми описа, че има нещо, което постоянно му оказва помощ, когато тръгне към вратата на съперника, с цел да осъществя гол. Сподели, че прави знак, който му оказва помощ да вкара гол. Беше доста благополучен и удовлетворен, а аз надлежно му споделих, че щом му оказва помощ, да продължава да го прави. Мина известно време, той пристигна още веднъж и ми показа, че на мачовете, когато са участвали родителите му, той им е споделил какво е това нещо, което постоянно му оказва помощ. Те са реагирали с подигравка. След това момчето показа, че оттогава не може да вкара гол.

Това е забавен образец по какъв начин работи самовнушението, даже самозаповедите. В какво вярваш и какво казваш на себе си в някои случаи е определящо за представянето.

Спортистите нормално вършат следната неточност - мислят за това какво не желаят да се случи по време на съревнование – например Дано не сгреша, нека треньорът не ме изкара, нека не се изложа, вместо мисълта да е ориентирана към това по какъв начин ще отиграят обстановката по най-правилния метод, да държат в мозъкът най-силното си показване и да влезнат с тази страст в надпреварата.

Често се концентрират върху вегетативните предсъстезатени чувства като сърцетуптене, странни чувства в стомаха, потене на дланите и т.н, които колкото повече мислиш за тях, даже се усилват. Понякога промяна на настройката по отношение на тези чувства прави чудеса. Няма по какъв начин да влезнеш в мача вял и провиснал. Това е естествена реакция на организма, която приготвя състезателя за цялостна бойна подготвеност. Разбира се, при някои чувствата са несъразмерни, тогава се употребяват разнообразни психически техники, една от които е техниката на диафрагменото дишане. По този метод организмът се успокоява и тези чувства изчезват.