Далай Лама - единственото, което ни носи щастие, е любовта
Ще ви напомним мъдрите слова на двама духовни колоси, които звучат изключително настоящо в това тежко за целия свят време – време, в което човечеството се сблъска с небивало тестване и като че ли притихна пред лицето на страданието и неизвестността.
Далай Лама и архиепископ Дезмънд Туту са освен велики духовни водачи на нашето време, те са и нравствени учители. Тяхната храброст и упоритата им религия в човечността въодушевяват милиони хора по света. Те излизат отвън рамките на религиозните канони и приказват със угриженост и топлина за цялото човечество.
1. Можем да излекуваме личните си болки, като се обърнем към болките на другите. Когато мислим за това по какъв начин да облекчим непознатото страдалчество, нашето лично страдалчество отслабва. Ето я същинската загадка за благополучие.
2. Страданието е опция, която ориста ти дава – да се научиш на неотстъпчивост, да можеш да запазиш хладнокръвие пред лицето на рискове и тествания. Страданието може или да ни озлоби, или да ни облагороди; всичко зависи от това дали сме способни да открием смисъл в него.
3. Това, което кара хората да не престават напред, да стискат зъби, да забият нокти в дланите си и да продължат, не е оптимизмът, а вярата. Твърдоглавата, неугасима вяра. Надеждата е противоотровата на отчаянието. Но въпреки всичко вярата изисква религия, даже това да е религия просто в човешката природа или в самата съпротивителна дарба на живота да откри излаз от всяка обстановка.
4. Единственото, което ни носи благополучие, е любовта. И добротата. Те вдъхват вътрешна мощ и убеденост и понижават страха.
5. Програмирани сме да бъдем състрадателни. Създадени сме да се грижим за другите и да сме великодушни един към различен. Линеем, когато е невероятно да поддържаме връзка. Отчасти тъкмо поради това строгият тъмничен затвор е така ужасяващо наказване.
6. За да израсне и да облагороди духа си, човек би трябвало да преживее някакво тестване, някакво лишаване или отчаяние. И той научава това по всевъзможни способи, получавайки разнообразни уроци. Въпреки че не всеки път го възприема като опция за израстване. Има хора, въпреки и малко на брой, чийто живот се развива гладко, без премеждия, от началото до края, и те мъчно научават този урок. А всеки би трябвало да бъде рафиниран.
7. Начинът да преодолееш тъгата и скръбта, завладели те в резултат на тежка загуба, е да ги използваш като мотивация и да откриеш по-дълбокия смисъл на протичащото се.
8. С духовното си израстване можеш да приемаш всичко, което се случва с теб. Приемаш го не като резултат на това, че си бил неверен или отговорен за случилото се – то просто е част от тъканта на живота. В живота има моменти на невъзможност и незадоволеност. Въпросът е не „ Как да ги избегна? “, а „ Как да ги употребявам като нещо позитивно? “
9. Когато откриваме повече наслада, можем да се надигнем против страданието по метод, който ни облагородява, вместо да оставаме с мъка в душите. Така минаваме през компликациите, без сърцата ни да се вкаменят. Без да бъдем сломени.
10. Ставаме по-добри, когато добротата ни е подложена на тестване.
11. Каквото и да ти сервира животът, можеш да отвърнеш с наслада. Радостта е щастието, което не зависи от това, което се случва. Тя е благодарственият отговор на опцията, която животът ти предлага в този миг.
12. Някаква доза страдалчество е нужна част от живота – без него няма по какъв начин в нас да се роди съчувствие.
13. Може да не сте способни да извършите някое велико дело, само че започнете оттова, където сте, и направете това, което е по силите ви. Би било извънредно, в случай че просто си споделяме: „ О, какво ме интересува! “. Чудесно е, в случай че се разстройваме от проблемите на света. Това е част от величието ни като хора – че можем да се натъжим поради някой, който не е част от фамилията ни, че сме обезпокоени поради него... Невероятно е какъв брой състрадателни и великодушни могат да бъдат хората.
14. Често ни се коства, че страданието ще ни погълне, че в никакъв случай няма да свърши, само че в случай че осъзнаем, че то също отминава, че е краткотрайно, можем да го преживеем доста по-леко и да оценим какво би трябвало да научим от него, да открием смисъла в нещастието. По този метод ще преминем с повече лекост на другия бряг, не озлобени, а облагородени.
15. Страхът е част от човешката природа; той е естествена реакция, която се надига в нас пред лицето на заплахата. Но в случай че оставиш въображението си да се развилнее, тогава ще преувеличиш казуса и ще изпиташ още повече боязън.
Инфо: www.gnezdoto.net
