Ще има ли демокрация след COVID-19? Отговорът на този въпрос

" Ще има ли народна власт след COVID-19? " Отговорът на този въпрос ще търсят адвокати, политолози и социолози в нов теоретичен план, отдаден на публичните промени от началото на пандемията. Според специалисти разграничителните линии сред хората поради имунизацията към момента остават огромни.

Трайната социална укрепление против имунизациите остава. Изследване на " Галъп ", направено през ноември демонстрира, че 45,5 на 100 от хората не са имунизирани и нямат желание да го създадат. С две дози са близо 23 %. Почти същият е и процентът на отлагащите, които са преболедували.

" Втората група, която не бърза с имунизацията са маргинализираните общности. Ще имаме проблеми там ", сподели доктор Първан Симеонов - социолог.

Той добави, че в България има " цели бели петна - гета безусловно и преносно ". Другата проблематична група това са младежите.

Според декана на Юридическия факултет на Софийския университет Даниел Вълчев през последните месеци тематиката за имунизацията у нас се е трансформирала в набожен спор " за " или " срещу ".

" Не виждаме спор, който да бъде сред осведомени и неинформирани, а сред две еднообразно неинформирани групи ", уточни проф. доктор Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски ".

" Това са две религии. Няма спор, няма спор, няма причини. Всичко, което се приказва, че науката споделя едното или другото в действителност науката нищо не споделя ", добави проф. доктор Даниел Вълчев.

Според специалисти пресищането с информация по тематиката води до устойчивост.

" Правилната позиция също е обвързвана с доста догадки. Погледнете новия вирус. Ние започваме с догадки след догадки ", показва социологът доктор Първан Симеонов.

По думите на специалиста по конституционно право Мартин Белов ограничавания, сходни на тези в Австрия, които плануват санкции за отказващи ваксина, ще бъдат противоконституционни, в случай че се приложат у нас.

" Подобни наказания са противоконституционни освен когато те се наложат при 60 % от популацията. Те са противоконституционни, когато се наложат на един % от популацията ", изясни доцент доктор Мартин Белов от Юридическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски ".

Примерите от началото на ковид-кризата демонстрират, че пандемията се трансформира в инструмент на политически конфликт и рейтингов късмет за огромна част от политическите елити, демонстрират изследвания.

Според политолога Борис Попиванов политическата приложимост на COVID-19 у нас е обвързвана с размиване на политическите граници, трансфер на отговорност към хората и опция за ръководство на политическия календар поради отсрочване на събития заради медицински аргументи.

" Политическите артисти, политическите сили в България избират да оставят обществото уплашено или комплицирано, с цел да вършат какво си желаят без да имат наказания от него ", твърди доцент доктор Борис Попиванов, политолог.

" За разлика от всички други обстановки огромни въпроси от сорта - образувания на държавни управления, полемика за бюджета и така нататък, този път не могат да привлекат публичното внимание просто, тъй като то доста елементарно бива привличано от други въпроси и разногласия ", добавя доцент Попиванов.

Според специалисти българският политически хайлайф може да бъде характеризиран от позиция на пандемията не като заемащ позиция, а като усвояващ следващата плодородна тематика.