Шри Шри Рави Шанкар е номиниран три пъти за Нобелова

Шри Шри Рави Шанкар е номиниран три пъти за Нобелова премия за мир, поради работата си по просветителни, филантропични и благотворителни планове по целия свят. Чрез фондацията си „ Изкуството да живееш “ и Международната асоциация за човешки полезности той спомага за разрешаване на спорове, ресоциализация на пандизчии, оказване на материална и посттравматична помощ при бедствени положения и военни спорове, с вярата да помогне за основаването на общество, свободно от принуждение и стрес.

Когато направиш нова неточност, това не е неточност - ти си научил скъп урок. Но когато правиш една и съща неточност още веднъж и още веднъж, това е огромна неточност. Грешката просто значи, че си " пропуснал да научиш " урока, който е пристигнал пред теб. Не оплаквай грешката си. Просто си вземи поука от нея.

През цялото време се случват неточности. Често се дразниш от грешките и искаш да ги поправиш, само че какъв брой можеш да поправиш? Поправяш грешките у другите по две аргументи. Първата е, когато нечия неточност пречи на теб, и втората е, когато поправяш нечия неточност поради самия него или нея, с цел да може той или тя да израсне, а не тъй като ти пречи. Поправянето на неточности в първия случай, когато грешката ти пречи, не работи.

А да поправиш грешките се нуждаеш както от власт, по този начин и от обич. Властта и любовта наподобяват противоположни, само че в реалност не са. Властността без обич е задушаваща и не работи. Любовта без власт е плитка. За да имаш триумф в поправянето на грешките у другите, се нуждаеш от двете, само че те би трябвало да са в вярната композиция. Това може да се случи, в случай че си изцяло неутрален и в центъра си.

Когато осигуриш пространство за неточности, можеш да бъдеш както могъщ, по този начин и благ. По същият метод е и Божественото – верният баланс сред двете. Кришна и Исус са имали и двете. Влюбените също упражняват властност над тези, които обичат. Властността и любовта съжителстват във всички взаимоотношения.

Не казвай на някого за неточност, която той знае, че е направил. Каква е изгодата да му посочваш неточност, която той знае, че е направил. Правейки това, ти единствено ще накараш този човек да се усеща по-виновен, да стартира да се оправдава и недоволства, а това основава само повече разстояние. Също не посочвай на някого неточност, която той осъзнава, само че не желае ти да знаеш за нея. Често хората знаят за грешките си, само че не желаят ти да им ги посочваш.
Трябваш да посочваш грешката на някого единствено в случай че той не я осъзнава и желае да знае за нея.

Помисли за изгодата от твоите мнения. Преди да посочиш нечия неточност, виж дали твоят коментар ще помогне да се усъвършенства обстановката, дали ще подхрани любовта и дали ще донесе естетика. Един милосърден човек не показва грешките на другите и не ги кара да се усещат отговорни. Вместо това той поправя техните неточности със съчувствие и угриженост, не посредством думи, а посредством своето отношение.

Първата стъпка в придобиването на убеденост е да знаеш, че не познаваш себе си. Когато си мислиш, че познаваш себе си, единствено тогава си приписваш всички отрицателни събития и качества. Но когато се събудиш и видиш, че в действителност не познаваш себе си, тогава това е едно ново начало. Тогава ще откриеш толкоз доста мощни страни вътре в себе си, които не си осъзнавал преди.

Просто бъди натурален, неналожителен и се отпусни. Приеми нещата такива, каквито идват и продължи напред. Не се заклещвай на едно място. Умът ти играе толкоз доста номера, с цел да те държи трагичен. Пей, медитирай, служи. Включи се в доброволческа активност.

На предишното би трябвало да се гледа като на орис. Ако си мислиш, че си имал избор в предишното си, сегашното ще се скапе, тъй като съжаляваш за предишното. Продължителното страдание за предишното основава доста отрови в тялото, бъдещето не е ярко. Виж предишното като орис, бъдещето като свободна воля и живей в сегашния миг.

Позволете на предишното да си отиде. Гледайте на него като на сън. Ще откриете, че не е належащо да полагате старания, с цел да бъдете в Настоящето. В момента, в който загърбите предишното, вашият разум от единствено себе си се закотвя в Настоящето.

Всеки миг е едно ново начало. Събуди се и кажи " Това е едно ново начало! " Това е! Няма никакво " Как ", по този начин си е. Просто се отпусни!

След като престанете да осъждате себе си и другите, идната стъпка е да похвалите позитивното, което виждате. Когато хвалите себе си или другия, във вас се основава пространство, изпълнено с наслада. Самото търсене на похвалата уголемява съзнанието.

Сигурно откривате негативни качества в себе си, само че не е наложително да се осъждате за това. Ако търсите мотиви да съдите другите, това ражда злоба. Около нас има толкоз доста наказание и негативизъм, че това понижава осъзнатостта на хората по целия свят.

Често в доказването на правотата си, ти не зачиташ възприятията на другите. Когато някой е засегнат, на вятъра е да спориш с него и да доказваш своята справедливост. Просто казвайки “извинявай ”, можеш да ги ободриш и да премахнеш горчивината. В доста обстановки да кажеш “извинявай ” е доста по-добре, от едвам доказваш правотата си – това може да предотврати доста неприятни усеща - гнева, виновността, омразата и дистанцията.

Много хора се усещат горди, когато чуят някой да им каже “извинявай ” – това раздува Егото им. Но когато кажеш “извинявай ” на някой умен човек, това поражда съчувствие към твоето неведение.

Грешката е част от един несъзнателен разум. Неосъзнатият разум не може прави нещата вярно, до момента в който осъзнатият разум не може да направи неточност. Умът, който прави неточност, и мозъкът, който осъзнава грешката – мозъкът, който споделя “извинявай ”, са изцяло разнообразни, нали? Умът, който се извинява, не може да бъде несъзнателен. Затова да казваш откровено “Извинявай ” е огромна неточност.

Разбра ли го или си комплициран? Ако не си го схванал, не съжалявай или… можеш да съжаляваш! Колко необичайно – истината е парадоксална.

Аз познавам единствено една магия - любовта. Това е магията, която свързва всичко дружно. Любовта е безконечна.

Проблемите и провокациите идват, с цел да обърнеш мозъка си във вътрешността. Вместо да обръщаме мозъка си във вътрешността, когато се появят проблемите, ние какво вършим? Ние преследваме казуса и когато преследваме казуса ние биваме напълно потопени в тази посока, напълно завлечени в тази посока, и тогава нашата сила понижава и ние се сриваме. Не е ли това, което се случва?

Търсете салдото сред интензивност и отмора, сред потапянето в света и обръщането към себе си, сред говоренето и мълчанието. Ако през целия си живот не пророните дума, не значи безусловно, че водите нравствен живот. Вие сте надарени с глас. Надарени сте с гении и качества. Използвайте пълноценно това, което ви е обещано, като добавите медитация и самовглъбяване.

Любов е да виждаме Бог в индивида до нас, а медитация е да виждаме Бог в себе си.

Нищо на света не е по- досадно от твоя личен разум. Казвам ви, вие си мислите,че другите ви досаждат, само че не са другите, мозъкът ви е.

Борба може да има единствено сред равни. Когато се бориш с някого, ти правиш този човек еднакъв на теб. Но в реалност няма никой, който да е наедно с теб. Ако поставяш хората над теб или под теб, няма битка. Когато хората са над теб, ти ги уважаваш. Когато са под теб, ти ги обичаш и изпитваш съчувствие. Или подчинението, или състраданието могат бързо да спрат битката. Това е нещо, което да имаш поради, когато се умориш да се бориш. Но когато си добре отпочинал, просто се бори и се забавлявай.

Когато мозъкът е заклещен в сетивата, или си мисли, че е еднакъв със сетивата, има непрекъснат спор. Но когато мозъкът е по-малък от сетивата, както при животните, няма спор. А когато мозъкът осъзнае, че е по-голям от сетивата, още веднъж няма спор. Когато мозъкът премине оттатък сетивата, той се връща към своята същинска природа, която е непорочност – не в сетивата.

Коренната причина за всички проблеми и премеждия в живота е забравянето на същинската ти природа. А самото спомняне на природата ти, която е божественост, носи независимост. Тук паметта е твоят най-хубав другар. Целта на знанието е да ти припомня за твоята същинска природа.

Паметта е благословия и е твоят най-хубав другар, когато ти оказва помощ да осъзнаеш същинската си природа. Паметта е спънка, когато не ти разрешава да се освободиш от събитията, приятни или неприятни. Приятните събития основават жадуване и състезание в мозъка и не разрешават нови прекарвания. Неприятните събития изкривяват усещането и основават параноя. И по този начин, паметта е както благословия, по този начин и спънка според от това дали си спомняш същинската си природа, или си заклещен със събитията във времето и пространството.

Егото е спънка за водача, мъдрия човек, търговеца или прислужникът, само че е належащо за воина и състезателя. Воинът поема провокации и отговорности и ги отстоява.

Егото те кара да се жертваш за дадена идея. Егото дава мощ и кураж и носи смелост да посрещнеш провокациите с неотстъпчивост и непримиримост. Силното Его обезврежда депресията. Егото постоянно се смята за себично, само че то е най-великият мотивиращ фактор за творчество и благотворителност. Егото те тласка да дръзнеш да се хвърлиш в непознатото.

Мъдро е да отлагаш дейностите, подбудени от пороците.

Когато не очакваш нищо от приятелите си, тогава ще бъдеш в центъра си. Знаеш ли, когато си отзивчив в теб има някакво очакване, харесва ти да бъдеш отзивчив. Спри да се наслаждаваш на своята любезност. А бъди отзивчив, тъй като това е самата ти природа. Тогава ще бъдеш в центъра си.

Не се опитвай да ме направиш благополучен. Аз по този начин или другояче съм благополучен. Но ще бъда още по-щастлив, в случай че можеш да окажеш помощ на другите. Не единствено като им даваш дарове или им организираш празненства, само че като им даваш познание и ги правиш доста мощни.

Когато някой се дави в океана на привързаностите, предаването е избавителната жилетка, която той може да постави, до момента в който чака избавителния екип.

Снимки: yespluskolkata.wordpress.com, spiritualheroes.com