Шопингът като удоволствие и „терапия“, консуматорския модел на поведение и

Шопингът като наслаждение и „ терапия “, консуматорския модел на държание и щурмуването на МОЛ-ове и магазини малко или доста са се внедрили в актуалните обичай и просвета. Някои заемат неодобрителна и пренебрежителна позиция към този жанр действия, поставяйки причинителите им в рубрика „ повърхностни “, „ комерсиални “ и даже със подозрителен морал.

Но в последна сметка една такава не добре уравновесена ценностна система с превес на консуматорството не е равнозначна на психиатрична диагноза. Ако през Античността са се развличали с гладиаторската сцена, то пилеенето на пари по движимости може да се преглежда като безобидна опция за утеха в почивните дни.

Харченето като симптом на биполярно афективно разстройтсво

Афективните разстройства съставляват разстройства на настроението и в доста връзки са една от най-благодарните области на психиатрия. Смята се по този начин, тъй като актуалните способи за терапия разрешават лекуване на тези другояче тежко-инвалидизиращи и най-разпространени психиатрични болести.

Не единствено лечими, тези болести са и елементарно разпознаваеми, тъй като всеки в житейския си път се е изправял пред усложнения, горест и подтиснатост и може да открие тези усеща у индивида против него.

Най-обобщено може да се каже, че в тази група заболявания се включват монополярното разстройство – с депресията и биполярното – в което се редуват епизоди на меланхолия и на фикс идея.

Ексцесивното и безотговорно харчене на пари и пропиляване на имущество не е най-отличителният, нито най-значимият симптом на биполярното разстройство. Но прегърбени от личните си грижи, е доста елементарно да пропуснем белезите на депресията. Някои детайли от държанието на индивида в фикс идея пък могат да се поясняват положително от близките.

За сметка на това, когато стане въпрос за средства, това работи „ отрезвяващо “ на множеството хора и изрично им отваря очите за съществуването на проблем.

Как ще разпознаем индивида в маниен епизод?

Три са главните черти, които характеризират държанието на подобен болен:
Неадекватно нараснало въодушевление Повишена действена интензивност Ускорен умствен развой
Болният е налегнат от неизпълним и непростим оптимизъм , който го

кара да вижда

всичко в живота като елементарно, постижимо и налично, а компликациите се омаловажават. Тези хора

са усмихнати, радостни и жизнерадостни, а смехът им е натурален и инфекциозен. На опитите да бъдат изведени от

заблудата обаче, те дават отговор с конфликтна подготвеност и яд.

Особено усещане прави и доста присъща е свръхактивността на пациентите. Те са в непрестанно придвижване – „ не ги свърта на едно място “, само че в контраст на

това се усещат и неуморими. Спят едвам по няколко часа на денонощие, след което се разсънват отпочинали и подготвени за нови действия и неспирна интензивност.

Свързани публикации.. Мания – признак на мнoжество болести 1 Объркано мислене – издава бърнаут или меланхолия и биполярно разстройство 0 Проблемите със съня могат да са сигнал и за меланхолия 0

Предприемат се голям брой недомислени планове, покупко-продажби, продажби, покупки и заеми. Говорят на всеослушание, склонни са към пререкания и саморазправи, постоянно завършващи с нападателни прояви.

Външният тип и държанието са предизвикателни до гротескни с прекомерно ярки цветове грим и бижута, което дружно с нарасналата полова интензивност довежда болните до безразборни полови контакти.

Ускореният умствен развой прави мисленето незадълбочено, а речта бърза . Болният наподобява, че прескача устремено и безредно от тематика в тематика. Асоциативния поток на мисълта е толкоз бърз, че видимо се губи логическата връзка и речта на болните е раздрана. Вниманието им доста елементарно се отвлича и те се втурват от една активност и тематика в друга и в последна сметка продуктивността им е доста ниска, без значение от огромния им блян към активност и високата им интензивност.

На фона на всички тези признаци и като тяхна основа са нарасналото самочувствие и извънредно високата самокритика на болните , както и изразена грандомания (мания за величие). Те са най-способните, нищо не може да им се опре, всички са зашеметени и впечатлени от тях и ги чака необикновено и блестящо бъдеще.

Какво да вършим, в случай че разпознаем положението у непосредствен?

Поради естеството на разстройството, човек в маниен епизод губи всякаква сдържаност към положението си и мъчно може да се чака, че подобен пациент самичък ще потърси помощ. Ето за какво при разпознаването му, би трябвало да потърсим подпомагане от експерт.

По-голямата част от пациентите се лекуват в болница. Началото на лечението има за цел ограничение на двигателната и психическата свръхактивност, тъй като здравето на болния в заплаха заради изтощението и безсънието.

Манийните епизоди не престават приблизително 6 месеца, за това и лекуването би трябвало да е най-малко за толкоз време.