Болестта на Алцхаймер е необратимо, прогресивно мозъчно заболяване, което бавно

Болестта на Алцхаймер е необратимо, прогресивно мозъчно заболяване, което постепенно унищожава паметта и мисловните умения на пациента и в последна сметка способността му да извършва най-прости задания. Учените не престават да разкриват комплицираните промени в мозъка, свързани с появяването и прогресията на положението. Въпреки че по време на предклиничните стадии на заболяването хората не демонстрират забележими признаци, в мозъка протичат такива токсични промени, че към невроните се натрупват ß-амилоидни протеини и тау-протеини. Като резултат, здравите неврони стопират да действат, губят връзки с други неврони и умират.

Първоначално, увреждането се случва в хипокампуса , част от мозъка, която е от значително значение за образуването на мемоари. Тази своя функционалност хипокампусът най-вероятно дължи на обстоятелството, че е една от двете области в човешкия мозък, в която протича неврогенеза след ембрионалното и неонатално развиване – процесът, по време на който се образуват нови неврони от нервни стволови кафези.

В поддръжка на ролята на неврогенезата за мозъчната гъвкавост, заучаването на нова информация

и паметта, възходящите данни демонстрират, че когнитивни дефицити , каквито се случват при невродегенеративни положения като заболяването на Алцхаймер, могат най-малко отчасти да се дължат на проблеми с механизма на неврогенезата.

Свързани публикации.. Промени в ретината насочват за Алцхаймер 0 Физическата интензивност пази паметта ни 0 Как ученето на непознати езици повлиява мозъка? 0

Изследователски екип от Massachusetts General Hospital обаче откри, че физическите извършения могат да обезпечат тези условия, нужни на новите нервни кафези да оцеляват.

Въпреки че неврогенезата кардинално е индуцируема посредством медикаменти и генна терапия, тестванията с мишки демонстрират, че това не носи дълготрайни когнитивни изгоди за проучвания индивид. Причината за това е, че не е задоволително просто да се подтиква раждането на нови кафези, а би трябвало самата невронна среда да бъде почистена от враждебните възпалителни процеси: нещо, което физическата интензивност може да направи.

„ В нашето проучване показахме, че упражнението е един от най-хубавите способи за стимулиране на неврогенезата и откакто установихме съпътстващите молекулярни и генетични процеси, разбрахме по какъв начин да имитираме удобните резултати посредством генна терапия и фармакологични сътрудници “, споделя

Ръдолф Танзи, един от създателите на оповестената в Science публикация.