Сецуко Търлоу, на 85 години, е на едва 13 години,

Сецуко Търлоу, на 85 години, е на едвам 13 години, когато оцелява след стартиране на първата атомна бомба в света - в Хирошима на 6 август 1945 година В неделя тя получи Нобелова премия за мир от името на Международната акция за унищожаване на нуклеарното оръжие (ICAN) дружно с ръководителя й Беатрис Фин.

Ето по какъв начин Търлоу си спомни ужасите на този ден преди 72 години в речта си по време на церемонията в Осло.

Заслепяваща мълния

"Все още си припомням тази заран. В 8:15 ч. Видях една ослепителна синкаво-бяла мълния от прозореца. Спомням си, че имах чувството, че плувам във въздуха.

Когато си възвърнах съзнанието в тишината и тъмнината, аз се озовах затисната в разрушената постройка. Започнах да слушам слабите крясъци на съучениците си:" Майко, помогни ми, Боже, помогни ми".

После внезапно почувствах по какъв начин ръце допират лявото ми рамо и чух един мъж да споделя:" Не се отхвърляйте! Продължавайте да бутате! Опитвам се да ви освободя, вижте светлината, която идва през този отвор! ”
Беатрис Фин / БГНЕС
Изгорени живи

"Докато пълзях, руините бяха в огън. Повечето от съучениците ми в тази постройка бяха изгорени живи до гибел. Видях на всички места към мен безусловно невъобразимо опустошаване.

Видях още призрачни фигури, гротескно засегнати хора, те кървяха изгорени, почернели, елементи от тялото им липсваха.

Месото и кожата висяха от костите им. Някои от тях бяха с раздрани гърди и стомаси, зловонната миризма на изгоряла човешка плът изпълваше въздуха ”.

Радиационно отравяне

"По този метод, с една бомба, обичаният ми град беше премахнат. Повечето от жителите му бяха цивилни, които бяха изгорени, изпарени, овъглени. Сред тях бяха членове на моето семейство и 351 мои съученици.

През идващите седмици, месеци и години, доста хиляди други щяха умрат, постоянно по инцидентни и загадъчни способи, от забавените последствия от радиацията. Все още радиацията убива.

Когато си припомням за Хирошима, първият облик, който ми идва на разум, е моят четиригодишен племенник Ейджи - дребното му тяло се трансформира в неразпознаваемо разтопено парче плът. Той продължаваше да моли за вода със слаб глас, до момента в който гибелта да го освобождаваше от мъката.

За мен той съставлява всички почтени деца на света, застрашени в този миг от нуклеарни оръжия. Всяка секунда, всеки ден нуклеарните оръжия заплашват всички, които обичаме и всичко, на което държим. Не бива да толерираме тази полуда повече. ” /АФП