- Сержант Балчев, вие сте единственият българин в САЩ, който

- Сержант Балчев, вие сте единственият българин в Съединени американски щати, който работи в специфичния отряд SWAT, който сме виждали единствено по филмите. Как успяхте да станете част от него?

- Преди да постъпя в полицията, бях в казармата - в морската пехота. Там бях, както ние го назоваваме, леко брониран шпионин. В Афганистан бяхме надалеч от базите, бяхме сами, нямахме никой към нас да ни помогне. Това доста ми харесваше. Затова станах служител на реда.

- Коя година станахте служител на реда?

2013 година приключих полицейската академия и станах служител на реда. Първо започнах работа като патрул. Всички стартират оттова.

- Колко време изкарахте там?

- Няколко години, само че по-късно ме покачиха в сержант. Тогава командвах момчетата какво да вършат денем, ревизирах им всички отчети, гледах записите дали всичко е легално, имали ли са право да го вършат.

Сержант Александър Балчев към този момент е инструктор

- Как обаче решихте да отидете в SWAT?

- Аз постоянно съм желал да отида там. Нашият специфичен отряд е следен от шерифите. Шерифът на региона има по-големи права от нас.

- Физически по какъв начин се подготвихте за специфичния отряд?

- Първо би трябвало да се вземе позволение от шефа на сектора. След това трябваше да мина физически тест. Той беше да съм с бойна униформа, ботуши, газова маска. Така вършим 3 набирания, 40 коремни преси за 1 минута, по-късно спринтираш 100 метра с газовата маска, по-късно клякаш 30 пъти. Това с съоръжение над 15 кг. След това още 100 метра спринт. Всичко това би трябвало да го изпълниш за под 3 минути. След това би трябвало да теглиш тежест 90 кг за 70 метра.

- За едно място какъв брой души се борят?

- Много. Повече от 20 момчета се борят. Освен това за отряда можеш да аплайваш единствено два пъти в годината.

- Помните ли първата си задача?

Да. Вижте, желая да ви кажа и друго. Че безусловно всеки човек от отряда би трябвало да може да прави работата на другия. Трябва да сме взаимнозаменяеми. Първата ми задача беше да влезем в къщата на един наркотрафикант. Една част от нас трябваше да влязат вътре, други пазеха извън. Аз бях извън. Много е значимо, когато се влиза, да се ревизира дали има въоръжени хора. Аз имах за задача да видя дали в прилежащи къщи не се крие някой, тъй като в множеството случаи има наркомани, които стоят към дома на трафиканта, чакат го да се разсъни и да им продаде дрога.

- А кой ви беше първият арест като част от SWAT?

- Ние не арестуваме.

- Е по какъв начин не арестувате?

- (Смее се) Ние единствено влизаме, хващаме ги всички, айде на земята, слагаме им свински опашки и като са обезопасени, викаме детектива.

- Това си е жив арест!

- Не е арест. Задържане е. Тук е малко по-различно. По някой път, като влизаш, не знаеш какво става в дадена къща, може да има оръжие. Тук знаете, че всеки има някакъв тип оръжие. Преди няколко месеца трябваше да влезем и да хванем нарушители от тайфа, които желаеха да убият момче, тъй като помислили, че оказва помощ на полицията. Той се изплаши, отиде при служителите на реда и ние трябваше да забележим в коя къща се крият.

- Колко пъти е бил заплашен животът ти, до момента в който изпълняваш задания в отряда?

- В патрулката доста повече ми беше заплашен, в сравнение с в SWAT.

- Не!

- Да! Като си с отряда, всичко е планувано, имаме бронирани жилетки, имаме по-големи пушки, повече образование. Като го създадем бързо, нарушителите в множеството случаи не усещат даже, че сме там. Като влезеш, и всичко е на земята.

- Какво им крещите, като влизате на арест? Навсякъде това е способ, като задачата е да ги стресирате психически.

- Повечето пъти крещим „ Полиция. Заповед за обиск “. Това легално би трябвало да го кажем, тъй като лицата ни са скрити, всичко е бронирано, те не знаят дали сме неприятни или положителни и може да стартират да стрелят. Така, като крещим, както казвате, се знае от кои сме.

- А започвали ли са да стрелят по вас?

- По нас не. Но преди този момент в нашия отряд - да.

- Имало ли е случай, в който влизате, викате, само че бандитите ви оказват опозиция?

- О, да. Почти всякога. Но ние ги хващаме, хвърляме ги на земята, свинските опашки и това е. Като влезем и като кажем „ Лягай на земята “, те легално не могат да създадат нищо друго, а доста пъти при влизане има дами, деца. Ти не можеш да сложиш дете на земята, това е непоносимо. Затова за секунди би трябвало да прецениш дали и какъв брой мощ можеш да използваш, с цел да хванеш индивида.

- Какви хора арестувате най-често?

- Най-тежките престъпнци - наркотрафиканти, убийци, банди за грабежи. Трябва фактически да са най-опасните, с цел да ни извикат. Това се случва по 2-3 пъти на месец. През другото време упражняваме.

- Преди да отидете на интервенция, какво си мислите? Адреналин или боязън?

- Не ме е боязън. Знаете ли какъв брой ни е хубаво (Смее се).

- Голяма наслада напряко...

- Да. Ние за това упражняваме. Като звънне специфичният телефон, като кажат отивате на задача, качвам се в колата, ходя на едно място. Там ни споделят - това са хората, това са дилемите, по-късно се качваме в брониран камион и тръгваме. Всички се забавляваме, напряко е радостно.

- Чувствате ли се горделив от това, което сте постигнали? Все отново сте единственият българин в подобен първокласен отряд.

- О, да. Беше доста мъчно да ме изберат. Все отново 3 месеца да тренираш с тези момчета, да минаваш задания. Чак най-после ти споделят дали си вътре или не.

- Бихте ли заменили работата си с нещо друго?

- Понякога мисля, че в случай че си намеря работа в офис за много-много пари, ще отида, но не е по този начин. Много ми е хубаво тук. Аз, в случай че не съм на задача, мога да изляза и самичък да диря нарушители. Аз работя под прикритие. Мога да отида в региона, в който продават трафиканти.

- Имате и проверяваща функционалност?

- Да. Аз мога да предпочитам какво ще върша всеки ден от седмицата, стига да не сме на задържане.

- Вие сте и инструктор. На какво учите момчетата?

- Мога да преподавам и да упражнявам служителите на реда, мога да преподавам по разнообразни тематики и в полицейската академия.

- Коя ви е най-трудната задача досега в SWAT?

- Най-трудно в отряда е да бъдеш първият човек, който влиза в дадена постройка. На британски се споделя entryman. Не единствено че е най-опасно, тъй като от другата страна на вратата може да има въоръжен нарушител. Ти, като влезеш в тая къща, имаш по-малко от няколко секунди да разгледаш всичко, да видиш какъв брой хора има, дали са с оръжие, има ли дами, деца.

- Колко пъти сте влизали първи?

- Три пъти за една година. Не всеки може да бъде първи на всяка задача.

Александър и сътрудниците му от SWAT на подготовка

- Казахте, че когато сте били служител на реда в патрулка, сте имали по-тежки обстановки. Стреляли ли са по вас?

- Стреляли са към мен, само че не са знаели, че съм служител на реда. Трябваше да посетим апартамент, тъй като мъж искаше да убие жена и момче. Той стартира да стреля, те бягаха, а ние бяхме пред тях. Рани дамата, аз я открих, скрих я зад една кола, по този начин я спасихме, след това пристигна кола за спешна помощ.

- Много хора желаят да ви запитвам - каква е разликата сред действителността в работата ви и SWAT във филмите?

- Голяма е. Във филмите те влизат незабавно, задържат и си потеглят. Не става по този начин тая работа. При нас всичко е доста планувано, изключително в случай че има време. Защото в случай че създадем и една неточност, влизаме в пандиза. Даже да изстреляме един патрон и не уцелим каквото би трябвало, а този патрон влезе в друга къща, отиваме в пандиза. Нямаме право да създадем нещо незаконно. Друга разлика е да вземем за пример във филмите събарят стена, с цел да влязат в къща (смее се). Ние можем да го създадем, само че не става по този начин. Хвърляме газови гранати, пращат се хора да водят договаряния и най-сетне влизаме. Защо да застрашаваш живота на служителите на реда поради някакъв неприятен. Няма по какъв начин да стане това.

- Убивали ли сте човек? Ранявали ли сте?

- Не, не съм убивал.

- А в армията?

- Като бях в Афганистан, талибаните ги беше боязън от нас.

- И аз съм била два пъти там, само че не съм видяла да се опасяват изключително?

- Страх ги беше. Те стрелят два пъти и бягат. Там в северната част, изключително като се върнем с 4000 патрона за минута, дали няма да избягат? Сега пресметнете няколко камиона с такова въоръжение.

- Кое ви харесва повече - армията или SWAT?

- Специализираният отряд, тъй като работя цялата година. В армията не е по този начин. Там зависиш по кое време ще те пратят на задача, и то за 7 месеца.

- Имате ли проект след отряда къде да отидете?

- Да. Ще опитам да отида на федерално равнище - има федерални организации в Съединени американски щати, а една от тях се занимава с търсене на изключително рискови нарушители. Там ще опитам да отида, само че след една-две години.

- Роден сте в Хасково. Семейството ви печели зелена карта и емигрира през 1999 година Някога мислили ли сте да се върнете в България?

- Не съм се замислял за това. Целият ми живот сега е в Съединени американски щати. Имам дребен наследник, той живее тук. Ако се върна, това значи да стартира всичко отначало.

- От тогава до в този момент какъв брой пъти сте се прибирали в България?

- Един път - през 2003 година. Аз нямам с кого да приказвам доста на български. Комуникирам със фамилията ми на български, само че ми е малко негоден езикът, изключително за полицейските термини.

- Има ли нещо, което ти харесва в България и искаш да видиш?

- В Щатите няма такива заведения за хранене, заведения, където можеш да седнеш на открито и да си приказваш с другари, да пиеш едно пиянство. Тук просто е доста по-различно. Всичко е направено да седнеш, да се наядеш и да си тръгнеш. Това ми липсва.

- Имате ли другари българи?

- Имам. Те са служители на реда - членове на Българо-американската полицейска асоциация (Б.А.П.А), вие знаете организацията. Много хубави, доста положителни момчета и девойки. Но отвън тях към мен няма българи.

- С вашата работа остава ли ви време за доста другари изобщо?

- Не. Не са доста, изключително отвън работата. Малко са, само че ми харесва по този начин.

- Какво знаете за полицията и профилирания отряд за битка с тероризма в България?

- Знам, само че не доста. Полицаите тук и в България са доста, доста разнообразни. Виждал съм по малкия екран по какъв начин се държат с тях на митинга преди две години.

- На който ги целеха с бомби и опитваха да ги възпламенят живи ли?

Да, тъкмо.

- Ако тази обстановка е в Америка, по какъв начин ще действате вие?

- В Америка всички права и отговорности на служителите на реда са записани в закон.

- Те и тук са записани.

- При такива митинги е парадокс в Америка да се случи това, което видях в България. Има ли сходно държание, ние първо им нареждаме да си тръгнат, даже осигуряваме места за това. Чак най-после, като не слушат, тогава идват газовите револвери и напълно най-после други средства.

- Ако против вас летят камъни, бомбички и пробват да ви възпламенят?

- Ако някой се опита да възпламени, хвърля камъни или бомби, ще го гръмна. Имам право по закон. Как може някой да пробва да те пали и да не го гърмиш?! След това по закон, като стреляш, с цел да спреш някого, незабавно би трябвало да опиташ да го спасиш. Защото нашата цел не е да убием, а да спрем. Другото нещо, което виждам, е, че служителите на реда при вас не са добре екипирани и оборудвани като нас.

- България е доста по-бедна от Съединени американски щати. Няма по какъв начин да са по-добре оборудвани.

- Да, само че и тренирането не е такова, а това не е добре за жителите на България. Ако са те окрали или са ти влезнали в къщата, ти по какъв начин можеш да противодействаш, по никакъв начин. Това не е добре.

- За какво мечтаете, сержант Балчев?

- Оххх....(смее се). Животът ми на тази позиция не е елементарен. Каквото върша е мъчно за фамилията ми, те се тормозят. Аз самият имам наследник, само че не съм женен. Понякога излизам на работа в 00.00 ч. през нощта, връщам се след един ден, мъчно е. Никога не се знае какво ще върша. Нещата ми в персонален проект може би ще се поуспокоят след една-две години.

- Ако питате мен, няма доста, тъй като сте от SWAT, само че е добре да мечтаете!

- Няма ли?! (Смее се). Никога нищо не се знае, ще забележим.

Източник: Telegraph.bg