Опасен ръст на натиска на журналистите у нас, за над 90% намесата е обичайна практика |
Сериозно се усилва културата на напън над българските медии. Почти всеки втори публицист дава оценки за свободата на словото в България „ неприятна “ и „ доста неприятна ", а „ отлична “ – едвам 3%. Това установи в петото си изследване за чувството за независимост на словото Асоциацията на европейските публицисти.
Резултатите от тазгодишната онлайн анкета измежду 204 публицисти бяха показани през днешния ден от създателя на разбора доктор Илия Вълков, член на Управителния съвет на АЕЖ, публицист в ClubZ и учител по публицистика в УНСС.
Средата, в която работят публицистите у нас, разясниха още Ирина Недева - ръководител на АЕЖ, Мария Черешева - зам.-председател на УС на АЕЖ, журналистът Спас Спасов, сътрудник във Варна на “Дневник ” и основен редактор на уеб страницата за районна публицистика “За истината ”. Отношение към нея взе и Н. Пр. Беа загар Тъшер, дипломат на Кралство Нидерландия в България, която също участва на представянето.
Нейно Превъзходителство уточни, че животът на публицистите не е елементарен, само че ролята им е доста значима. Тя посочи, че поддръжката на Посолството за Асоциацията на европейските публицисти не е загадка и че в контактите си с българското държавно управление постоянно показва, че те поддържат публицистиката и гражданските организации. Според Тен Тъшер в днешните сложни времена, публицистите би трябвало да демонстрират креативност, с цел да оцелеят.
" Ако през 2017 година има леко усъвършенстване след отрицателните резултати две години по-рано, в този момент се следи рисков растеж на културата на напън, и то от представителите на политическите елити - споделя доктор Вълков. - През 2017 година 52.5% споделят, че не са били обект на непозволен напън поради работата си, а другата рубрика е маркирана от 47.5%. Три години по-късно индикаторите се обръщат – 53% дават отговор с " да " против 47% с " не ". Тази отрицателна наклонност се отразява и на питането за оказван напън към " сътрудник публицист “. През 2015 година на този въпрос двама от трима (72%) дават отговор позитивно, а през 2017 година резултатите се задържат с доста дребна разлика (69%), през 2020 година се следи внезапен скок с 10 пункта – 81% от интервюираните са били очевидци на непозволен напън върху техен сътрудник публицист поради наличието на работата му.
Усещането измежду публицистите е, че намесата в журналистическото наличие е неизменима част от българската медийна среда. Отговорите, че това е процедура, даже необятно публикувана процедура доближават 91%.
Ако през 2017 година външният напън е оценен на 59%, а вътрешният е посочен от към 65%, три години по-късно има поврат. Външният напън върху редакциите става все по-доминираща форма за интервенция в публицистичното наличие.
" Огромен е процентът на външния напън. Близо 77% показват, че той има най-голямо въздействие, в случай че подобен има върху редакцията. Вътрешният напън, в самите медии от страна на оперативните редактори, на издателя, икономическите му ползи, пиар отдела на медията, в случай че има подобен, или рекламните отдели е по-малко въздействие, само че то отново е над 65%. "
Ирина Недева
Спрямо 2017 година автоцензурата се свива с близо 6%, само че това не трябва да успокоява.
" Изключително притеснителна е графата, която записва самоограниченията и автоцензурирането. Близо 20% от участниците в анкетата декларират, че не е нужно някой извън да им споделя какво и по какъв начин да мислят, нито някой вътре, в редакцията, а се самоограничават.
Това демонстрира, в прочут смисъл, някаква безизходност . Хората, които са споделили това искрено един тип споделят, че се преценяват със средата, която по този начин или другояче към този момент е образувана от външния или вътрешния напън на редакцията. "
Автоцензурата се счита за форма на самоотбрана от налагане на вътрешноредакционни наказания като мъмрене, санкции и понижаване на възнаграждението. Тя демонстрира, че публицистите губят даже и тези съпротивителни сили и ненапълно съхранението на своите персонални убеждения, се показва в разбора на АЕЖ. " Дори през ситото на автоцензурата - комплицираните маневри за вземане предвид с особеностите на публицистичната политика към политически и стопански центрове на власт - въпреки всичко има разновидности да се промъкне нещо друго и сериозно през пропускателната мембрана на вътрешната подчиненост. Смазващото влияние на външните фактори обаче понижава тази възможност. Така журналистическата работа от ден на ден се трансформира в осъществяване на наставления, спуснати от горната страна през фунията на публицистичната политика, която от ден на ден се образува извън. "
Мария Черешева
" Анкетата бе отворена на 3 май и затворена на 10 юни и дава моментната картина на сътрудниците публицисти към този интервал. Можете да си визиите какви наслагвания и натрупвания биха довели антиправителствените митинги, насилието над публицисти по време на митингите, пращането на политическите кореспонденти в приземния етаж на Народното събрание. Със сигурност картината и резултатите биха били доста по-различни ", разяснява доктор Вълков.
И преди всички тези „ наслагвания “ публицисти споделят:
„ Била съм очевидец на телефонни позвънявания от наранени страни и приучване на сътрудници за мъмрене от притежател, основен редактор, висшестоящ. “
„ В момента има дело за клюка против мен от съдията от Административен съд в С. за това, че съм разгласил информация за подаден сигнал против нея във Висш съдебен съвет от водача на Българска социалистическа партия за непрофесионално, необективно и незаконосъобразно водене на правосъдно съвещание по делото за изборите в село Б. "
„ Молена съм да пиша под псевдоним, с цел да не нервирам рекламодателите, намалявана ми е заплатата, уволнена съм от Българска национална телевизия за филм, злепоставил политик (отдавна), и на 4 пъти съм намирала работа единствено в задгранични медии след провалени опити да работя за български. Свидетел съм на прекалено много уволнения на готови публицисти с опит и замяната им с посредствени, които на собствен ред биват заменяни с лица без никаква придирчивост към публичната си роля. “
„ Общо в практиката ми 13 пъти съм давала пояснения пред следовател за изявления, политически водач ме даде на съд поради разобличаващо го следствие, само че разполагах с неоспорими документни доказателства и не съумя да ме осъди. Осем преписки бяха формирани против мен от името на посочените в обява в централен ежедневник, самодейността беше на тогавашен областен прокурор със противоречива популярност. Пиян служител на реда ме повали на земята по време на работа, строши техниката ми, разминах се с комоцио, уволниха ме. “
„ Ответник съм по гражданско дело, заведено от магистрат за непозволено увреждане, макар че в публикациите си съм цитирал само обществена информация, която не е била опровергавана от ищеца. По случая ми е наложено и поръчителство по предстоящ иск, поради което нямам достъп до банковата си сметка от месеци. В предишното съм бил заплашван от прокурор с покачване на обвиняване, в случай че не разкрия собствен източник на информация. “
" Преди години, когато работех в българска печатна медия, в последния миг притежателят смъкна моя тематика на броя, защото засягаше ползите на негов бизнес сътрудник. “
" Телефонни позвънявания от кметове на общини и зам. регионален шеф с директни закани, обиди и претенции за събаряне на материали, без значение че преди този момент са търсени за позиция и са отказали всевъзможни мнения. Опит за напън от компании вид - ще пусна реклама, само че забравяте да пишете за... “
Когато приказваме за просвета на напън, съществено се е нараснал политическият.
През 2017 година АЕЖ-България озаглавява своя отчет от проучването върху медийната среда " Голямото завръщане на политическия напън ". През 2020 г. той освен че не си е отишъл, не е намалял, само че и се среща два пъти повече от другите принадлежности за въздействие върху медийното наличие, измежду които можем да причислим още стопански субекти, рекламодатели, държавни и общински институции.
" През 2020-а година политическият напън господства извънредно очевидно, нападателно даже - споделя доктор Вълков. - Над 70% споделят, че политическият напън е най-често срещаният във външните форми на интервенция в публицистичното наличие. "
Наблюдава се притеснителна наклонност държавни институции да отхвърлят да дават информация или да показват друго, надменно или надменно отношение към сериозни медии. Над 80% от интервюираните публицисти декларират, че са били обект на сходно отношение „ постоянно “ или „ от време на време “.
Едва ли на този декор е изненадващо, че доста от публицистите са принудени постоянно да сменят работата си - над 70%
" През годините се следи доста мощна миграция в самите медии. За последните 10 години доста огромен % сътрудници публицисти са сменяли три пъти и повече от три пъти работното си място (...), което демонстрира неустановеност и неустойчивост на работното място ", разяснява доктор Вълков.
Единствената причина за тази миграция не е само натискът.
" Журналистите споделят, че през последните 3 години има много съществено занижаване на приходите им. Близо 14% споделят това. 34% споделят, че то по-скоро се е намалило. Едва един % от тези 204-ма души, това са може би двама души, са споделили, че през последните години са с по-високи приходи.
Тези данни не трябва да се четат като недоволство от сътрудниците, че приходите им се намаляват. В прочут смисъл, това е една от главните аргументи за напускането на публицистите от журналистическата професионална общественост към други браншове на обществения живот. Някои стават пиари, други изобщо отпадат от специалността. За последните няколко години доста съществени публицисти взеха решение да оставят публицистиката и да влязат в пиара. "
Какъв е резултатът от това? Все по-ясно забележимата липса на подготвеност . Когато публицисти, развивали компетентността си години наред в дадена област, изоставен специалността, способеното писане/говорене в медиите също изчезва.
" Видяхте в този момент, към корона-пандемията какъв брой е сериозен дефицитът на отрасловите, профилирани публицисти в региона на здравната тема и каква огромна потребност имаме от сътрудници, които задълбочено четат данните и ограниченията, които се взимат ", разяснява доктор Вълков.
Отделно от това има доста огромна концентрация на медиите в София. За страдание, районната публицистика се трансформира в изчезващ тип, което лишава от информация немалка част от българските жители, разяснява той.
Пандемията от ковид се е отразила освен върху финансовото положение на медиите, само че се е наложила смяна в режима на работа на публицистите. В анкетите се означават и случаи на свръхнатоварване. Всеки втори респондент (52%) вижда ограничавания върху свободата на словото от приложените ограничения по време на изключителното състояние, оповестено през март 2020 година Пандемията мощно лимитира свободата на словото, считат 16,3%, а за малко над 14,4% тя е засилила автоцензурата. Ограниченията не са се отразили единствено на 22,3% от участниците в анкетата.
Мерките против медийната централизация и разпространяване на печатните издания не престават да се виждат като инструмент за възстановяване на медийната среда в страната. Все повече вяра се разпорежда на различните форми на публицистика (медии, които оферират друг и по-задълбочен прочит на събитията, търсят без значение финансиране от дарения и месечни такси на консуматори и т.н.). А районните медии са към този момент “застрашен тип “.
Резултатите от тазгодишната онлайн анкета измежду 204 публицисти бяха показани през днешния ден от създателя на разбора доктор Илия Вълков, член на Управителния съвет на АЕЖ, публицист в ClubZ и учител по публицистика в УНСС.
Средата, в която работят публицистите у нас, разясниха още Ирина Недева - ръководител на АЕЖ, Мария Черешева - зам.-председател на УС на АЕЖ, журналистът Спас Спасов, сътрудник във Варна на “Дневник ” и основен редактор на уеб страницата за районна публицистика “За истината ”. Отношение към нея взе и Н. Пр. Беа загар Тъшер, дипломат на Кралство Нидерландия в България, която също участва на представянето.
Нейно Превъзходителство уточни, че животът на публицистите не е елементарен, само че ролята им е доста значима. Тя посочи, че поддръжката на Посолството за Асоциацията на европейските публицисти не е загадка и че в контактите си с българското държавно управление постоянно показва, че те поддържат публицистиката и гражданските организации. Според Тен Тъшер в днешните сложни времена, публицистите би трябвало да демонстрират креативност, с цел да оцелеят.
" Ако през 2017 година има леко усъвършенстване след отрицателните резултати две години по-рано, в този момент се следи рисков растеж на културата на напън, и то от представителите на политическите елити - споделя доктор Вълков. - През 2017 година 52.5% споделят, че не са били обект на непозволен напън поради работата си, а другата рубрика е маркирана от 47.5%. Три години по-късно индикаторите се обръщат – 53% дават отговор с " да " против 47% с " не ". Тази отрицателна наклонност се отразява и на питането за оказван напън към " сътрудник публицист “. През 2015 година на този въпрос двама от трима (72%) дават отговор позитивно, а през 2017 година резултатите се задържат с доста дребна разлика (69%), през 2020 година се следи внезапен скок с 10 пункта – 81% от интервюираните са били очевидци на непозволен напън върху техен сътрудник публицист поради наличието на работата му.
Усещането измежду публицистите е, че намесата в журналистическото наличие е неизменима част от българската медийна среда. Отговорите, че това е процедура, даже необятно публикувана процедура доближават 91%.
Ако през 2017 година външният напън е оценен на 59%, а вътрешният е посочен от към 65%, три години по-късно има поврат. Външният напън върху редакциите става все по-доминираща форма за интервенция в публицистичното наличие.
" Огромен е процентът на външния напън. Близо 77% показват, че той има най-голямо въздействие, в случай че подобен има върху редакцията. Вътрешният напън, в самите медии от страна на оперативните редактори, на издателя, икономическите му ползи, пиар отдела на медията, в случай че има подобен, или рекламните отдели е по-малко въздействие, само че то отново е над 65%. "
Ирина Недева
Спрямо 2017 година автоцензурата се свива с близо 6%, само че това не трябва да успокоява.
" Изключително притеснителна е графата, която записва самоограниченията и автоцензурирането. Близо 20% от участниците в анкетата декларират, че не е нужно някой извън да им споделя какво и по какъв начин да мислят, нито някой вътре, в редакцията, а се самоограничават.
Това демонстрира, в прочут смисъл, някаква безизходност . Хората, които са споделили това искрено един тип споделят, че се преценяват със средата, която по този начин или другояче към този момент е образувана от външния или вътрешния напън на редакцията. "
Автоцензурата се счита за форма на самоотбрана от налагане на вътрешноредакционни наказания като мъмрене, санкции и понижаване на възнаграждението. Тя демонстрира, че публицистите губят даже и тези съпротивителни сили и ненапълно съхранението на своите персонални убеждения, се показва в разбора на АЕЖ. " Дори през ситото на автоцензурата - комплицираните маневри за вземане предвид с особеностите на публицистичната политика към политически и стопански центрове на власт - въпреки всичко има разновидности да се промъкне нещо друго и сериозно през пропускателната мембрана на вътрешната подчиненост. Смазващото влияние на външните фактори обаче понижава тази възможност. Така журналистическата работа от ден на ден се трансформира в осъществяване на наставления, спуснати от горната страна през фунията на публицистичната политика, която от ден на ден се образува извън. "
Мария Черешева
" Анкетата бе отворена на 3 май и затворена на 10 юни и дава моментната картина на сътрудниците публицисти към този интервал. Можете да си визиите какви наслагвания и натрупвания биха довели антиправителствените митинги, насилието над публицисти по време на митингите, пращането на политическите кореспонденти в приземния етаж на Народното събрание. Със сигурност картината и резултатите биха били доста по-различни ", разяснява доктор Вълков.
И преди всички тези „ наслагвания “ публицисти споделят:
„ Била съм очевидец на телефонни позвънявания от наранени страни и приучване на сътрудници за мъмрене от притежател, основен редактор, висшестоящ. “
„ В момента има дело за клюка против мен от съдията от Административен съд в С. за това, че съм разгласил информация за подаден сигнал против нея във Висш съдебен съвет от водача на Българска социалистическа партия за непрофесионално, необективно и незаконосъобразно водене на правосъдно съвещание по делото за изборите в село Б. "
„ Молена съм да пиша под псевдоним, с цел да не нервирам рекламодателите, намалявана ми е заплатата, уволнена съм от Българска национална телевизия за филм, злепоставил политик (отдавна), и на 4 пъти съм намирала работа единствено в задгранични медии след провалени опити да работя за български. Свидетел съм на прекалено много уволнения на готови публицисти с опит и замяната им с посредствени, които на собствен ред биват заменяни с лица без никаква придирчивост към публичната си роля. “
„ Общо в практиката ми 13 пъти съм давала пояснения пред следовател за изявления, политически водач ме даде на съд поради разобличаващо го следствие, само че разполагах с неоспорими документни доказателства и не съумя да ме осъди. Осем преписки бяха формирани против мен от името на посочените в обява в централен ежедневник, самодейността беше на тогавашен областен прокурор със противоречива популярност. Пиян служител на реда ме повали на земята по време на работа, строши техниката ми, разминах се с комоцио, уволниха ме. “
„ Ответник съм по гражданско дело, заведено от магистрат за непозволено увреждане, макар че в публикациите си съм цитирал само обществена информация, която не е била опровергавана от ищеца. По случая ми е наложено и поръчителство по предстоящ иск, поради което нямам достъп до банковата си сметка от месеци. В предишното съм бил заплашван от прокурор с покачване на обвиняване, в случай че не разкрия собствен източник на информация. “
" Преди години, когато работех в българска печатна медия, в последния миг притежателят смъкна моя тематика на броя, защото засягаше ползите на негов бизнес сътрудник. “
" Телефонни позвънявания от кметове на общини и зам. регионален шеф с директни закани, обиди и претенции за събаряне на материали, без значение че преди този момент са търсени за позиция и са отказали всевъзможни мнения. Опит за напън от компании вид - ще пусна реклама, само че забравяте да пишете за... “
Когато приказваме за просвета на напън, съществено се е нараснал политическият.
През 2017 година АЕЖ-България озаглавява своя отчет от проучването върху медийната среда " Голямото завръщане на политическия напън ". През 2020 г. той освен че не си е отишъл, не е намалял, само че и се среща два пъти повече от другите принадлежности за въздействие върху медийното наличие, измежду които можем да причислим още стопански субекти, рекламодатели, държавни и общински институции.
" През 2020-а година политическият напън господства извънредно очевидно, нападателно даже - споделя доктор Вълков. - Над 70% споделят, че политическият напън е най-често срещаният във външните форми на интервенция в публицистичното наличие. "
Наблюдава се притеснителна наклонност държавни институции да отхвърлят да дават информация или да показват друго, надменно или надменно отношение към сериозни медии. Над 80% от интервюираните публицисти декларират, че са били обект на сходно отношение „ постоянно “ или „ от време на време “.
Едва ли на този декор е изненадващо, че доста от публицистите са принудени постоянно да сменят работата си - над 70%
" През годините се следи доста мощна миграция в самите медии. За последните 10 години доста огромен % сътрудници публицисти са сменяли три пъти и повече от три пъти работното си място (...), което демонстрира неустановеност и неустойчивост на работното място ", разяснява доктор Вълков.
Единствената причина за тази миграция не е само натискът.
" Журналистите споделят, че през последните 3 години има много съществено занижаване на приходите им. Близо 14% споделят това. 34% споделят, че то по-скоро се е намалило. Едва един % от тези 204-ма души, това са може би двама души, са споделили, че през последните години са с по-високи приходи.
Тези данни не трябва да се четат като недоволство от сътрудниците, че приходите им се намаляват. В прочут смисъл, това е една от главните аргументи за напускането на публицистите от журналистическата професионална общественост към други браншове на обществения живот. Някои стават пиари, други изобщо отпадат от специалността. За последните няколко години доста съществени публицисти взеха решение да оставят публицистиката и да влязат в пиара. "
Какъв е резултатът от това? Все по-ясно забележимата липса на подготвеност . Когато публицисти, развивали компетентността си години наред в дадена област, изоставен специалността, способеното писане/говорене в медиите също изчезва.
" Видяхте в този момент, към корона-пандемията какъв брой е сериозен дефицитът на отрасловите, профилирани публицисти в региона на здравната тема и каква огромна потребност имаме от сътрудници, които задълбочено четат данните и ограниченията, които се взимат ", разяснява доктор Вълков.
Отделно от това има доста огромна концентрация на медиите в София. За страдание, районната публицистика се трансформира в изчезващ тип, което лишава от информация немалка част от българските жители, разяснява той.
Пандемията от ковид се е отразила освен върху финансовото положение на медиите, само че се е наложила смяна в режима на работа на публицистите. В анкетите се означават и случаи на свръхнатоварване. Всеки втори респондент (52%) вижда ограничавания върху свободата на словото от приложените ограничения по време на изключителното състояние, оповестено през март 2020 година Пандемията мощно лимитира свободата на словото, считат 16,3%, а за малко над 14,4% тя е засилила автоцензурата. Ограниченията не са се отразили единствено на 22,3% от участниците в анкетата.
Мерките против медийната централизация и разпространяване на печатните издания не престават да се виждат като инструмент за възстановяване на медийната среда в страната. Все повече вяра се разпорежда на различните форми на публицистика (медии, които оферират друг и по-задълбочен прочит на събитията, търсят без значение финансиране от дарения и месечни такси на консуматори и т.н.). А районните медии са към този момент “застрашен тип “.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ