Гешев: Закриването на специализираното правосъдие обслужва мафията, цената ще платят гражданите
Сериозен спор във връзка с планувана за приемане декларация от Пленума на Висшия правосъден съвет (ВСС) против закриването на профилираното правораздаване се състоя сред кадровиците, съобщи „ Правен свят “. Точката за разискване на казуса от целия орган бе на Боян Магдалинчев, Цветинка Пашкунова и Калина Чапкънова, които са и част от специфичния екип за реакция при рецесии и нарушение на независимостта на правосъдната власт. Декларацията на Пленума бе точно по силата на този механизъм.
Още след докладване на точката, пръв думата взе Лозан Панов, който бе припрян мнението му да бъде чуто обществено и преповтори буквално опорките на съпредседателя на „ Демократична България “ Христо Иванов в поддръжка на закриването на профилираното правораздаване. Изчитайки авансово квалифициран текст с нараснал звук и неприкрита пристрастеност, Панов си разреши даже да дефинира декларацията на Пленума като „ политическа “, защото все още плановете не били признати, а Народното събрание било необуздано.
За обслужването на политическите цели, които си бе сложил, Панов даже си разреши да излъже и да се сложи в несъгласие със самия себе си и със личния си отчет за активността на съдилищата, който преди дни разгласява на страницата на Върховен касационен съд, като изложи неистината, че натовареността на профилираните съдилища била ниска, а успеваемостта им не била огромна.
Всички причини на ръководителя на Върховен касационен съд, отвън отчетливата експанзия и завист в тона му към органите на профилираното правораздаване, продължиха на личностно равнище към сътрудниците му съдии от профилираните съдилища, като си разреши даже да сложи под подозрение професионалните им качества като магистрати.
Личностна подигравка Панов насочи и към Цветинка Пашкунова, която е и една от вносителите на концепцията за разискване на казуса по време на Пленум. Поради обстоятелството, че Пашкунова не се солидаризира с неговото мнение и желанието на политическата групировка, която явно съставлява в правосъдната система, той я упрекна в „ користни цели “, заради това, че чака реакция от сътрудниците си.
Отговорът на Пашкунова не се забави: „ Подписала съм тази декларация като член на екипа за реакции и не съм го направила с користни цели, а безусловно уверена в това, което се показва в нея по отношение на протичащото се в страната. Тази декларация беше препоръчана в отговор на апела на Прокурорската гилдия за професионален спор по въпроса, а не като „ сляпа “ поддръжка към декларираното към тях.
Тази декларация е в отговор на изразените мнения на всички прокурори, следователи, съдии, съсловни организации, чиновници. Тя е поддръжка към работещите в тези структури, които обратно на вашето отношение към тях, са част от магистратската общественост. Висш съдебен съвет е орган, който би трябвало да брани правата и ползите на работещите в тези структури и не може да се прави, че нищо не се е случило.
Всички знаем, че методът, по който беше импортиран този законопроект, наличието му, будят безпокойствие и сочат към интервенция в независимостта на правосъдната власт “, сподели Пашкунова.
И продължи: „ Всички тук сме адвокати, всички знаем, че изработването на нормативните актове би трябвало да следва процедурата в закона. Предвижда се в закона осъществяване на публични полемики с жители, публични организации, страни, което не беше направено, сътрудници.
Законопроектът беше импортиран и признат в Правна комисия при липса на справедлива оценка за активността на профилираните органи, без професионален спор с магистратите, без да се изиска мнение на заинтригуваните страни. Беше проява на надменно отношение към институциите и закона и внуши отношение на реваншизъм. Няма да се спирам на детайлите в законопроекта, тъй като се надявам идващите депутати да провокират необятно публично разискване и да създадат нужните оценки, и да потърсят мнението на магистратите.
Част от текстовете в законопроекта директно накърняват независимостта на правосъдната власт, засягат се изискванията за назначение и кариерно развиване на магистратите. Предвиденото преназначаване на магистратите ще докара до започване на поредност каузи от самото им начало. Периодът по преназначаване ще докара до веселба. Няма даже да приказвам за произвола по пренасяне на разнообразни сътрудници в елементи от страната, което накърнява правото им на персонален живот. Става дума за намаление в служба без отговорно държание, без това да е потвърдено през дисциплинарно произвеждане. Колеги, извинявайте, само че сходен метод основава опасност за магистратската общественост, че в случай че съдиите не работят по метод, който да се хареса на политическата власт, те ще бъдат глобени.
Това е директна интервенция в независимостта на правосъдната власт. Откриването и закриването на политически юрисдикции е въпрос на политическа воля, само че когато това не се прави с отговорност, основава възприятие за произвол и съмнение в обществото. По този метод беше въведена фигурата на прокурор, проверяващ основния прокурор, въпреки и в тази ситуация да бе поискано нашето мнение. То обаче не беше взето поради и резултатът е налице – фигурата е оповестена за противоконституционна “, добави тя.
Главният прокурор Иван Гешев също поддържа декларацията на Пленума, като в детайли изрази мнението си, че в действителност тази поддръжка не се дава към прокуратурата в частност, а се дава в отбрана на всички магистрати, на цялата колегия, а най-много на съдиите от тези структури.
„ Ще стартира от там, докъдето стигна госпожа Пашкунова. Един арбитър назова този законопроект „ екзекуция “ на профилираното правораздаване и „ изгнание “. Този законопроект опонира на законодателството, на всички нормативни актове, може би на Конституцията, само че и на европейското право, на интернационалните актове.
Становището на прокуратурата е ясно, само че би трябвало да се каже следното – това, че няма успеваемост на профилираното правораздаване не е правилно. Това е или неистина, или лъжа според от това дали се споделя целеустремено. Целта и това, което щеше да случи е, че над 3 милиарда лв. нямаше да бъдат върнати при хората. Второто, което щеше да възникне, е да се прекратят или стартират изначало най-важните каузи в страната. Цитирам единствено делото „ Сарафово “ – представете си какъв отзив щеше да има това на европейско и интернационално равнище. Казахте какъв брой коства това правораздаване – коства 3 милиарда лв. запорирани на лица, подсъдими и обвинени пред тези органи. Всички профилирани структури получават разнообразни форми на стимулиране във всички европейски страни. Мога да посоча Румъния, която е емблематична. Оценката за тези структури – този разбор би трябвало да бъде изработен в хода на полемика по отношение на ефикасността и успеваемостта на тези структури. Оценката обаче към този момент е дадена от европейските структури. Благодарение на тези структури беше краткотрайно прекратено наблюдението над България. Може да прочетете какво споделя и Европейска комисия, че деликатно следи хода на законопроектите, макар че няма процедура да дава мнения и да разяснява планове, преди да са били признати. Европейските институции и нашите сътрудници доста в детайли разказват успеваемостта на тези структури. Трябва да се каже ясно – закриването на тези структури ще е само в полза на мафията и цената ще платят българските жители. Това, което се случва е по-скоро тричане на съдии, в случай че мога да употребявам думите на господин Панов, които той непрекъснато употребява. Прокуратурата в тази ситуация няма проблем. Ние сме Висш съдебен съвет, ние сме хората, които изискуем реакция и да защитим всеки работещ в правосъдната система, без значение дали е прокурор, следовател или правосъден чиновник. Иначе не ни е тук мястото “, сподели и основният прокурор.
Вероника Имова от своя страна се изненада от позицията на Панов и обърна особено внимание, че в действителност той не я изрази в свободно изявление, а безусловно я изчете от авансово квалифициран текст, чийто създател е незнаен. „ Целта е да се нанесе удар върху профилираното правораздаване. Самите претекстове към тези законопроекти са в размер от половин страница текст, които са извънредно неубедителни и повърхностни. Данните за успеваемостта са ясни. За 10-годишен интервал са наказани 2300 лица, а над 400 са оправдани. Липсва всевъзможен разбор в претекстовете за закриването на този съд с подтекст, че надали не е неефикасен, тъй като не дава отговор на упованията на обществото. Това изказване е случайно. Вярно е, че политическата целенасоченост не изисква нищо друго, с изключение на тя да бъде наложена, само че би трябвало да е в сходство със законите, Конституцията и интернационалните актове. Приемането на тези законопроекти ще нанесе удар против демокрацията и правовата страна и ние би трябвало като един да се надигнем против тези опити “, сподели и Имова.
Думата взе и Калина Чапкънова, която уточни, че за разлика от Имова, тя не е сюрпризирана от позицията на Панов „ срещу “ декларацията на Висш съдебен съвет. „ Аз съм член на екипа за реакция при рецесии. Но дано не забравяме, че Висш съдебен съвет към момента е обединен и в екипа има представители и на Прокурорската гилдия, и на Съдийската. Подкрепила съм декларацията не тъй като съм част от Прокурорската гилдия, а тъй като съм призвана да защищавам независимостта на правосъдната система “, сподели Чапкънова и се опълчи на изказванията, че декларацията е „ политическа “.
Накрая и служебния правосъден министър Янаки Стоилов, който за първи път влезе в ролята на председателстващ Пленума, взе думата. След като направи поредност от забележки на кадровиците да се изричат по-кратко, по-структурирано и им лиши думата десетина път, демонстрирайки „ строго, само че заслужено “ отношение към ролята си на „ водещ “ на съвещанието, той стартира непосредствено да поправя текста на декларацията на Висш съдебен съвет, изземвайки функционалностите им. Макар че по закон няма пълномощия да трансформира текстовете на решенията на членовете на кадровия орган, нито пък да гласоподава по избрани оферти, той въпреки всичко настоя кадровиците да плануват неговите хрумвания в декларацията, а точно – инспекция на активността на профилираните органи за период от 1 месец.
Атанаска Дишева означи обстоятелството, че проф. Стоилов стартира да надвишава пълномощията си на началник на Пленума и опита да „ избави “ служебния министър от процедурни нарушавания, като направи то свое име същото предложение. Дишева обаче изиска срокът за разбор на активността на тези структури да е до 2 месеца, а анализите да са два отделни– за прокуратурата и за съда – след което да минат през Колегии и чак тогава да бъдат импортирани в Пленум.
Огнян Дамянов от своя страна означи, че е безспорна потребността от два обособени разбора, само че те би трябвало да вървят по идентична конструкция, идентични правила, което още веднъж е отговорност на Висш съдебен съвет.
Накрая Пленумът одобри, че разпорежда на двете колегии поотделно да изготвят разбор за активността на профилираните съдилища и прокуратури по авансово избрани критерии. Както и да се инициира публичен спор за ролята и функционалностите им. Самото решение за започването на анализите и по какви правила – критерии и конструкция - ще се случват те бе планувано еднолично от служебния министър за идната седмица. Първо разпоредбите ще се утвърждават по колегии, а след това и от Пленума. Като по категорично гледище на проф. Стоилов това ще би трябвало да се случи още идващия четвъртък, в незабавен порядък.
Декларацията на Пленума против закриването на профилираните органи въпреки всичко също бе призната, като „ срещу “ бяха само Лозан Панов, Олга Керелска и Атанаска Дишева.
Още след докладване на точката, пръв думата взе Лозан Панов, който бе припрян мнението му да бъде чуто обществено и преповтори буквално опорките на съпредседателя на „ Демократична България “ Христо Иванов в поддръжка на закриването на профилираното правораздаване. Изчитайки авансово квалифициран текст с нараснал звук и неприкрита пристрастеност, Панов си разреши даже да дефинира декларацията на Пленума като „ политическа “, защото все още плановете не били признати, а Народното събрание било необуздано.
За обслужването на политическите цели, които си бе сложил, Панов даже си разреши да излъже и да се сложи в несъгласие със самия себе си и със личния си отчет за активността на съдилищата, който преди дни разгласява на страницата на Върховен касационен съд, като изложи неистината, че натовареността на профилираните съдилища била ниска, а успеваемостта им не била огромна.
Всички причини на ръководителя на Върховен касационен съд, отвън отчетливата експанзия и завист в тона му към органите на профилираното правораздаване, продължиха на личностно равнище към сътрудниците му съдии от профилираните съдилища, като си разреши даже да сложи под подозрение професионалните им качества като магистрати.
Личностна подигравка Панов насочи и към Цветинка Пашкунова, която е и една от вносителите на концепцията за разискване на казуса по време на Пленум. Поради обстоятелството, че Пашкунова не се солидаризира с неговото мнение и желанието на политическата групировка, която явно съставлява в правосъдната система, той я упрекна в „ користни цели “, заради това, че чака реакция от сътрудниците си.
Отговорът на Пашкунова не се забави: „ Подписала съм тази декларация като член на екипа за реакции и не съм го направила с користни цели, а безусловно уверена в това, което се показва в нея по отношение на протичащото се в страната. Тази декларация беше препоръчана в отговор на апела на Прокурорската гилдия за професионален спор по въпроса, а не като „ сляпа “ поддръжка към декларираното към тях.
Тази декларация е в отговор на изразените мнения на всички прокурори, следователи, съдии, съсловни организации, чиновници. Тя е поддръжка към работещите в тези структури, които обратно на вашето отношение към тях, са част от магистратската общественост. Висш съдебен съвет е орган, който би трябвало да брани правата и ползите на работещите в тези структури и не може да се прави, че нищо не се е случило.
Всички знаем, че методът, по който беше импортиран този законопроект, наличието му, будят безпокойствие и сочат към интервенция в независимостта на правосъдната власт “, сподели Пашкунова.
И продължи: „ Всички тук сме адвокати, всички знаем, че изработването на нормативните актове би трябвало да следва процедурата в закона. Предвижда се в закона осъществяване на публични полемики с жители, публични организации, страни, което не беше направено, сътрудници.
Законопроектът беше импортиран и признат в Правна комисия при липса на справедлива оценка за активността на профилираните органи, без професионален спор с магистратите, без да се изиска мнение на заинтригуваните страни. Беше проява на надменно отношение към институциите и закона и внуши отношение на реваншизъм. Няма да се спирам на детайлите в законопроекта, тъй като се надявам идващите депутати да провокират необятно публично разискване и да създадат нужните оценки, и да потърсят мнението на магистратите.
Част от текстовете в законопроекта директно накърняват независимостта на правосъдната власт, засягат се изискванията за назначение и кариерно развиване на магистратите. Предвиденото преназначаване на магистратите ще докара до започване на поредност каузи от самото им начало. Периодът по преназначаване ще докара до веселба. Няма даже да приказвам за произвола по пренасяне на разнообразни сътрудници в елементи от страната, което накърнява правото им на персонален живот. Става дума за намаление в служба без отговорно държание, без това да е потвърдено през дисциплинарно произвеждане. Колеги, извинявайте, само че сходен метод основава опасност за магистратската общественост, че в случай че съдиите не работят по метод, който да се хареса на политическата власт, те ще бъдат глобени.
Това е директна интервенция в независимостта на правосъдната власт. Откриването и закриването на политически юрисдикции е въпрос на политическа воля, само че когато това не се прави с отговорност, основава възприятие за произвол и съмнение в обществото. По този метод беше въведена фигурата на прокурор, проверяващ основния прокурор, въпреки и в тази ситуация да бе поискано нашето мнение. То обаче не беше взето поради и резултатът е налице – фигурата е оповестена за противоконституционна “, добави тя.
Главният прокурор Иван Гешев също поддържа декларацията на Пленума, като в детайли изрази мнението си, че в действителност тази поддръжка не се дава към прокуратурата в частност, а се дава в отбрана на всички магистрати, на цялата колегия, а най-много на съдиите от тези структури.
„ Ще стартира от там, докъдето стигна госпожа Пашкунова. Един арбитър назова този законопроект „ екзекуция “ на профилираното правораздаване и „ изгнание “. Този законопроект опонира на законодателството, на всички нормативни актове, може би на Конституцията, само че и на европейското право, на интернационалните актове.
Становището на прокуратурата е ясно, само че би трябвало да се каже следното – това, че няма успеваемост на профилираното правораздаване не е правилно. Това е или неистина, или лъжа според от това дали се споделя целеустремено. Целта и това, което щеше да случи е, че над 3 милиарда лв. нямаше да бъдат върнати при хората. Второто, което щеше да възникне, е да се прекратят или стартират изначало най-важните каузи в страната. Цитирам единствено делото „ Сарафово “ – представете си какъв отзив щеше да има това на европейско и интернационално равнище. Казахте какъв брой коства това правораздаване – коства 3 милиарда лв. запорирани на лица, подсъдими и обвинени пред тези органи. Всички профилирани структури получават разнообразни форми на стимулиране във всички европейски страни. Мога да посоча Румъния, която е емблематична. Оценката за тези структури – този разбор би трябвало да бъде изработен в хода на полемика по отношение на ефикасността и успеваемостта на тези структури. Оценката обаче към този момент е дадена от европейските структури. Благодарение на тези структури беше краткотрайно прекратено наблюдението над България. Може да прочетете какво споделя и Европейска комисия, че деликатно следи хода на законопроектите, макар че няма процедура да дава мнения и да разяснява планове, преди да са били признати. Европейските институции и нашите сътрудници доста в детайли разказват успеваемостта на тези структури. Трябва да се каже ясно – закриването на тези структури ще е само в полза на мафията и цената ще платят българските жители. Това, което се случва е по-скоро тричане на съдии, в случай че мога да употребявам думите на господин Панов, които той непрекъснато употребява. Прокуратурата в тази ситуация няма проблем. Ние сме Висш съдебен съвет, ние сме хората, които изискуем реакция и да защитим всеки работещ в правосъдната система, без значение дали е прокурор, следовател или правосъден чиновник. Иначе не ни е тук мястото “, сподели и основният прокурор.
Вероника Имова от своя страна се изненада от позицията на Панов и обърна особено внимание, че в действителност той не я изрази в свободно изявление, а безусловно я изчете от авансово квалифициран текст, чийто създател е незнаен. „ Целта е да се нанесе удар върху профилираното правораздаване. Самите претекстове към тези законопроекти са в размер от половин страница текст, които са извънредно неубедителни и повърхностни. Данните за успеваемостта са ясни. За 10-годишен интервал са наказани 2300 лица, а над 400 са оправдани. Липсва всевъзможен разбор в претекстовете за закриването на този съд с подтекст, че надали не е неефикасен, тъй като не дава отговор на упованията на обществото. Това изказване е случайно. Вярно е, че политическата целенасоченост не изисква нищо друго, с изключение на тя да бъде наложена, само че би трябвало да е в сходство със законите, Конституцията и интернационалните актове. Приемането на тези законопроекти ще нанесе удар против демокрацията и правовата страна и ние би трябвало като един да се надигнем против тези опити “, сподели и Имова.
Думата взе и Калина Чапкънова, която уточни, че за разлика от Имова, тя не е сюрпризирана от позицията на Панов „ срещу “ декларацията на Висш съдебен съвет. „ Аз съм член на екипа за реакция при рецесии. Но дано не забравяме, че Висш съдебен съвет към момента е обединен и в екипа има представители и на Прокурорската гилдия, и на Съдийската. Подкрепила съм декларацията не тъй като съм част от Прокурорската гилдия, а тъй като съм призвана да защищавам независимостта на правосъдната система “, сподели Чапкънова и се опълчи на изказванията, че декларацията е „ политическа “.
Накрая и служебния правосъден министър Янаки Стоилов, който за първи път влезе в ролята на председателстващ Пленума, взе думата. След като направи поредност от забележки на кадровиците да се изричат по-кратко, по-структурирано и им лиши думата десетина път, демонстрирайки „ строго, само че заслужено “ отношение към ролята си на „ водещ “ на съвещанието, той стартира непосредствено да поправя текста на декларацията на Висш съдебен съвет, изземвайки функционалностите им. Макар че по закон няма пълномощия да трансформира текстовете на решенията на членовете на кадровия орган, нито пък да гласоподава по избрани оферти, той въпреки всичко настоя кадровиците да плануват неговите хрумвания в декларацията, а точно – инспекция на активността на профилираните органи за период от 1 месец.
Атанаска Дишева означи обстоятелството, че проф. Стоилов стартира да надвишава пълномощията си на началник на Пленума и опита да „ избави “ служебния министър от процедурни нарушавания, като направи то свое име същото предложение. Дишева обаче изиска срокът за разбор на активността на тези структури да е до 2 месеца, а анализите да са два отделни– за прокуратурата и за съда – след което да минат през Колегии и чак тогава да бъдат импортирани в Пленум.
Огнян Дамянов от своя страна означи, че е безспорна потребността от два обособени разбора, само че те би трябвало да вървят по идентична конструкция, идентични правила, което още веднъж е отговорност на Висш съдебен съвет.
Накрая Пленумът одобри, че разпорежда на двете колегии поотделно да изготвят разбор за активността на профилираните съдилища и прокуратури по авансово избрани критерии. Както и да се инициира публичен спор за ролята и функционалностите им. Самото решение за започването на анализите и по какви правила – критерии и конструкция - ще се случват те бе планувано еднолично от служебния министър за идната седмица. Първо разпоредбите ще се утвърждават по колегии, а след това и от Пленума. Като по категорично гледище на проф. Стоилов това ще би трябвало да се случи още идващия четвъртък, в незабавен порядък.
Декларацията на Пленума против закриването на профилираните органи въпреки всичко също бе призната, като „ срещу “ бяха само Лозан Панов, Олга Керелска и Атанаска Дишева.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ