Сергей Суровикин - Путин натовари суровия генерал със задачата да спасява Русия
Сергей Ишченко, " Свободная пресса "
Дори на извънредно незапознатите с армията и флота хора от дълго време е ясно, че специфичната интервенция в Украйна зацикли. Към края на осмия месец линията на фронта застина в мъртва точка и в случай че някъде помръдва, то напълно не е в посоката, мечтана в края на февруари.
В тези условия дори е някак неудобно да припомняме главните задания, сложени от президента Владимир Путин пред тръгващите в военен поход съветски войски - цялостна демилитаризация и денацификация на Украйна. Уви, постигането на тези цели към днешния ден потъна в гъстия барутен пушек над Донбас, Херсон и Харков и още повече — в във все по-гъстата политическа и пропагандна мъгла, която обгръща събитията там.
Защото за каква демилитаризация може да става дума, когато НАТО безусловно затрупва прилежащата република с планини от оръжие? И за каква решителна денацификация могат да приказват командирите и офицерите-политработници в на съветските бойци в окопите, изпращайки ги на смъртен пердах? Вече е явно, че голямата част от украинското население от другата страна на фронта от дълго време се е отвърнало от Русия и няма по какъв начин да бъде върнато назад.
Не се колебая, че в Кремъл си дават сметка за всичко това, когато подрибат на кого да поверят ориста към този момент не на специфичната военна интервенция, а на самата Русия.
Преди дни в ролята на избавител президентът издигна 55-годишния армейски военачалник Сергей Суровикин, именуван от подчинените си " суровия военачалник ".
Кой е военачалник Суровикин и за какво бе определен точно той да оглави съветските войски в Украйна?
Освен че оглави съветските войски в Украйна, ген. Суровикин е и главнокомандващ Въздушно-космическите войски на Русия. От него се чака да координира дейностите на фронта по-добре от предшественика си ген. Александър Дворников.
Главното е, че, доколкото се знае, Путин се доверява на ген. Суровикин съвсем безгранично. Мотивите за това може би се крият в комплицираната му военна биография.
По време на залеза на Съюз на съветските социалистически републики, през 1987 г, той приключва със златен орден Омското общовойсково командно учебно заведение " Фрунзе ". После стремглаво минава прес всички стадии на сполучливия пехотен пълководец - пълководец на взвод, по-късно на рота.
През 1989 г едвам не умира на учения, спасявайки подчинените си. Офицерът самичък сяда зад руля на ненадейно пламнала бойна машина на пехотата с цялостен боекомплект и, рискувайки животаси, я отделечава от изпадналите в суматоха бойци.
В краяна 80-те години войва в контингента руски войски в Афганистан.
Четири години след дипломирането си, когато се разпада Съветският съюз, капитан Суровикин към този момент командва батальон в популярната " придворна " 2-ра гвардейска Таманска дивизия под Москва.
Именно неговият батальон по заповед на министъра на защитата Дмитрий Язов през нощта на 20 против 21 август 1991 г минава по улиците на Москва към Белия дом, където най-отявлените последователи на Елцин и хиляди излъгани от тях московчани довършваха с " национална гражданска война " разгрома на издъхващата в страдания страна.
В тунела на Садовое колцо колоната бойни машини стопира пред озверялата навалица. От купола на машината Суровикин се пробва да призове към разсъдък обезумелите " революционери ". Два пъти стреля във въздуха с персоналното си оръжие. При опита си да спрат машините под веригите им умират трима младежи, които след това обърканият Михаил Горбачов разгласи за герои на по този начин усърдно разрушавания от него Съветски съюз.
Удивително, само че даже след успеха на Елцин военната кариера на Суровикин не стига своя край. Въпреки че цели осем месеца преседява в ареста, до момента в който върви предварителното разследване. Обвинението в държавна измяна пада, откакто съумява да потвърди, че просто е изпълнявал заповеди на командването. И, за благополучие, продължава службата си.
След това командва полк и дивизия, изначало в Екатеринбург, след това и в Чечня. Именно в Чечня, по време на контратерористичната интервенция на съветската войска, си печели славата на непоколебим и придирчив пълководец и прозвището " суровия военачалник ".
Бил е шеф на 20-а общовойскова войска, шеф на Главното оперативно ръководство на Генералния щаб. Бил е и заместник-командващ поредно в три военни окръга. От 2013 г е командващ на Източния боен окръг.
През март 2017 г оглавява съветската военна формация в Сирия. Именно при Суровикин Русия реализира съдбоносен поврат в тази война. Там получава и прозвището " военачалник Армагедон ". Затова става Герой на Русия, а по някои сведения - изключително доближен до Путин. Толкова, че при връщането си от Сирия получава персонално от президента поста главнокомандващ Въздушно-космическите сили. Първият в съветската история същински мотострелковак отпред на цялата съветска военна авиация.
Само по себе си това бе първият знак за височайшето доверие към военачалник Суровикин. А втори подобен знак беше при какви точно условия новият президентски любимец оглави обединената войскова формация в Украйна. На 7 октомври 2022 г, в деня на своя 70-годишен празник, Путин откри време персонално за позвъни на Суровикин и да го уведоми за нового предопределение. Това абсолютно е знак.
Сега нещата за този много млад за заеманите от него по едно и също време два пълководчески поста военачалник са напълно елементарни. Ако се оправи и победи - като най-малко може да размени ген. Валерий Герасимов на поста шеф на Генералния щаб. А може би да замести в креслото на министър даже самия Сергей Шойгу. Още повече, че самият Путин няма по какъв начин да е удовлетворен от неуспеха на Сергей Кужугетович на " украинското направление ".
Със съкращения, превод и редакция: Епицентър.БГ
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Дори на извънредно незапознатите с армията и флота хора от дълго време е ясно, че специфичната интервенция в Украйна зацикли. Към края на осмия месец линията на фронта застина в мъртва точка и в случай че някъде помръдва, то напълно не е в посоката, мечтана в края на февруари.
В тези условия дори е някак неудобно да припомняме главните задания, сложени от президента Владимир Путин пред тръгващите в военен поход съветски войски - цялостна демилитаризация и денацификация на Украйна. Уви, постигането на тези цели към днешния ден потъна в гъстия барутен пушек над Донбас, Херсон и Харков и още повече — в във все по-гъстата политическа и пропагандна мъгла, която обгръща събитията там.
Защото за каква демилитаризация може да става дума, когато НАТО безусловно затрупва прилежащата република с планини от оръжие? И за каква решителна денацификация могат да приказват командирите и офицерите-политработници в на съветските бойци в окопите, изпращайки ги на смъртен пердах? Вече е явно, че голямата част от украинското население от другата страна на фронта от дълго време се е отвърнало от Русия и няма по какъв начин да бъде върнато назад.
Не се колебая, че в Кремъл си дават сметка за всичко това, когато подрибат на кого да поверят ориста към този момент не на специфичната военна интервенция, а на самата Русия.
Преди дни в ролята на избавител президентът издигна 55-годишния армейски военачалник Сергей Суровикин, именуван от подчинените си " суровия военачалник ".
Кой е военачалник Суровикин и за какво бе определен точно той да оглави съветските войски в Украйна?
Освен че оглави съветските войски в Украйна, ген. Суровикин е и главнокомандващ Въздушно-космическите войски на Русия. От него се чака да координира дейностите на фронта по-добре от предшественика си ген. Александър Дворников.
Главното е, че, доколкото се знае, Путин се доверява на ген. Суровикин съвсем безгранично. Мотивите за това може би се крият в комплицираната му военна биография.
По време на залеза на Съюз на съветските социалистически републики, през 1987 г, той приключва със златен орден Омското общовойсково командно учебно заведение " Фрунзе ". После стремглаво минава прес всички стадии на сполучливия пехотен пълководец - пълководец на взвод, по-късно на рота.
През 1989 г едвам не умира на учения, спасявайки подчинените си. Офицерът самичък сяда зад руля на ненадейно пламнала бойна машина на пехотата с цялостен боекомплект и, рискувайки животаси, я отделечава от изпадналите в суматоха бойци.
В краяна 80-те години войва в контингента руски войски в Афганистан.
Четири години след дипломирането си, когато се разпада Съветският съюз, капитан Суровикин към този момент командва батальон в популярната " придворна " 2-ра гвардейска Таманска дивизия под Москва.
Именно неговият батальон по заповед на министъра на защитата Дмитрий Язов през нощта на 20 против 21 август 1991 г минава по улиците на Москва към Белия дом, където най-отявлените последователи на Елцин и хиляди излъгани от тях московчани довършваха с " национална гражданска война " разгрома на издъхващата в страдания страна.
В тунела на Садовое колцо колоната бойни машини стопира пред озверялата навалица. От купола на машината Суровикин се пробва да призове към разсъдък обезумелите " революционери ". Два пъти стреля във въздуха с персоналното си оръжие. При опита си да спрат машините под веригите им умират трима младежи, които след това обърканият Михаил Горбачов разгласи за герои на по този начин усърдно разрушавания от него Съветски съюз.
Удивително, само че даже след успеха на Елцин военната кариера на Суровикин не стига своя край. Въпреки че цели осем месеца преседява в ареста, до момента в който върви предварителното разследване. Обвинението в държавна измяна пада, откакто съумява да потвърди, че просто е изпълнявал заповеди на командването. И, за благополучие, продължава службата си.
След това командва полк и дивизия, изначало в Екатеринбург, след това и в Чечня. Именно в Чечня, по време на контратерористичната интервенция на съветската войска, си печели славата на непоколебим и придирчив пълководец и прозвището " суровия военачалник ".
Бил е шеф на 20-а общовойскова войска, шеф на Главното оперативно ръководство на Генералния щаб. Бил е и заместник-командващ поредно в три военни окръга. От 2013 г е командващ на Източния боен окръг.
През март 2017 г оглавява съветската военна формация в Сирия. Именно при Суровикин Русия реализира съдбоносен поврат в тази война. Там получава и прозвището " военачалник Армагедон ". Затова става Герой на Русия, а по някои сведения - изключително доближен до Путин. Толкова, че при връщането си от Сирия получава персонално от президента поста главнокомандващ Въздушно-космическите сили. Първият в съветската история същински мотострелковак отпред на цялата съветска военна авиация.
Само по себе си това бе първият знак за височайшето доверие към военачалник Суровикин. А втори подобен знак беше при какви точно условия новият президентски любимец оглави обединената войскова формация в Украйна. На 7 октомври 2022 г, в деня на своя 70-годишен празник, Путин откри време персонално за позвъни на Суровикин и да го уведоми за нового предопределение. Това абсолютно е знак.
Сега нещата за този много млад за заеманите от него по едно и също време два пълководчески поста военачалник са напълно елементарни. Ако се оправи и победи - като най-малко може да размени ген. Валерий Герасимов на поста шеф на Генералния щаб. А може би да замести в креслото на министър даже самия Сергей Шойгу. Още повече, че самият Путин няма по какъв начин да е удовлетворен от неуспеха на Сергей Кужугетович на " украинското направление ".
Със съкращения, превод и редакция: Епицентър.БГ
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ