Добрите кадри на университетите не могат да бъдат евтини!
Сергей Игнатов е роден през 1960 година Завършва специалността „ Египтология " в Ленинградския държавен университет. Защитава там и докторска степен по история. Специализирал е в Оксфорд. Преподавал е в Софийския университет и в Нов български университет. В момента е професор в Нов български университет. Министър на образованието в първия кабинет на Бойко Борисов. (2009-2013).
Проф. Игнатов, тази година Софийският университет стигна до четвърто класиране поради свободни места. Други университети също изпитват изострен дефицит на искащи да учат. Защо съгласно вас се стигна до тази фрапантна рецесия?
Не бих я нарекъл фрапантна. Университетите ни по-бавно се приспособяват към новите условия, в сравнение с се развиват самите условия. До 1989 година към 130 000 младежи завършваха приблизително обучение, а университетите одобряваха 26-27 000 студенти. Сега е противоположното: към 55 000 са завършващите, а местата в университетите са повече.
Самите университети също са доста повече.
Така е. В конкуренцията няма нищо неприятно. Напротив - с помощта на нея университетите ще се развиват и ще бъдат разнообразни.
През 2010 година доста мъчно, с доста битка и доста митинги беше отстранена ВАК. Дотогава имаше централизирана система за отбрана на докторски дисертации, за доцентури и професури. Когато системата е централизирана, това значи, че няма разнообразни университети, а един, ситуиран в разнообразни здания и разнообразни градове. Изискванията са централни и са едни и същи.
Нека забележим по какъв начин са основани университетите, да вземем за пример най-старият в Европа - Болонският. Има две неща, които са непреходни. Първо, университетът е universitas, т.е. общественост, която се ръководи по лични правила. Само университетът може да взема решение кой да преподава, какво и на кого! Не го вземат решение царят, императорът или страната. От 2010 година до момента, към този момент седем години, има хора, които се борят да възстановят остарялата система на концентрация. По този мотив още веднъж наблягам: университетите в България явно не могат да се приспособяват към новата среда, където се намират в тежка конкуренция.
И се конкурират освен между тях, само че и с университети в целия свят.
Да, граници няма. Представете си каква е конкуренцията единствено в границите на Европейския съюз!
Второто непреходно нещо, което характеризира университетите още при тяхното основаване, е studium generale. Това значи, че в Болонския университет ще намерят отговор на своите въпроси освен жителите на Болоня или на прилежащи италиански градове. Този университет се трансформира в самобитна татковина на всички, които са се посветили на несъмнено изследователско поле. Моята египтология е нашата „ татковина ". Дали в София, Хайделберг или Оксфорд, на тези места студентите и учените египтолози би трябвало да намерят отговор на въпросите, които ги вълнуват, и да не се усещат чужденци. С други думи, още със самото си основаване университетът унищожава това, което през днешния ден назоваваме национални рамки. Тук обаче ние още сме в плен на местничеството.
Защо и от кое място идва казусът? Университетите ли завишават броя на местата за банкет на студенти, който не могат да запълнят?
Ректорите са ги декларирали въз основата на потенциала, който имат - преподаватели, материална база, библиотеки. Това са комплицирани критерии, които те извършват. Към тях има условия за брой преподаватели, с цел да получат акредитация.
Проблемът идва оттова, че ние още не сме прелъстителен център за студенти от чужбина. Ако дойдат тук студенти от Испания, Германия, Италия, те не се усещат като в studium generale. Друг въпрос е, че съвсем на никое място не сме подготвили преподавателски състав, който да може да преподава на британски език и с лекост да минава от единия на другия език.
Все още има представители на просветителните институции, които считат, че страната е отговорна, тъй като е определила бройките за банкет. Истината е, че ще бъде мъчно до тогава, до момента в който университетите не се развият като обособени общности със лични закони, правила и критерии за качество.
Не всички висши учебни заведения обаче имат проблеми. От какво зависи търсенето? От вероятностите за реализация?
Права сте, не на всички места има проблем с попълване на местата. Не желая да се лаская, само че Нов български университет не изпитва рецесия с приема. По-скоро противоположното: имаме повече претенденти, в сравнение с ни е позволено да образоваме, по тази причина отсяваме студентите.
Съществува един вътрешен проблем, който не е единствено народен, само че и международен проблем. Хуманитарното познание се усеща неудобно в днешната обстановка. Хуманитарните специалности не са толкоз търсени, колкото бяха преди години. През март тази година президентът на Йейл произнесе тирада, в която съобщи, че в днешната ера от ден на ден имаме потребност от хора с прочувствена просветеност, визионери, водачи на мнение, хора, способни от доста противоположни точки да намерят общото решение. Според него единствено филантропичните науки дават това познание. Това значи, че чувствайки рецесията в филантропичното познание, водещите центрове подхващат ограничения за възобновяване на позициите на филантропичната просвета.
Този проблем съществува и в България. В Нов български университет, който е на първо място филантропичен, най-търсени са специалности като информатика, графичен дизайн и така нататък Но не сме в рецесия, доста други университети - също.
След като за всеки зрелостник има място във висше образователно учебно заведение, какви фрагменти излизат с дипломи за бакалавър и магистър? Подготвени?
Това е доста остарял спор. Прочетох, че огромна част от студентите нямали интелектуалния потенциал да завършат. Категорично не съм склонен! Техният интелектуален потенциал и техните познания се разграничават от нашите. Те знаят неща, които ние не дефинираме като полезност. Но те са полезност и им дават опция да се осъществят в света, в който в този момент динамично живеят. Ние преподавателите сме тези, които изоставаме. Ние живеем в свят със остарели познания.
Вече има студенти, които са милионери. Проблем е по какъв начин да накараме младите да отделят три или четири години, с цел да бъдат в университета. Затова се трансформира методът на преподаване. Набира скорост електронното преподаване, да вземем за пример. Такъв е светът. Ако желаеме младите да бъдат наши студенти, би трябвало да им предоставим условия от техния свят. Не от моя, който е прекрасен, само че с други полезности. По-добре аз да се приспособявам към света на младите, вместо тях да дърпам обратно. Това е проблем и на нашето университетско обучение.
Само след няколко години 25% от това, което се преподава в учебно заведение и в университета през днешния ден, ще изчезне като познания и специалности. След десетина години 47% от международната стопанска система ще бъде автоматизирана. Всяко нещо, при което има повторяемост на действията- чиновническа работа да вземем за пример, даже юридическа, ще се прави от компютри или роботи.
Доста смущаваща наклонност.
Развитието на технологиите ще изхвърли доста хора от днешния пазар на труда. Но тези млади, за които някои сътрудници считат, че нямат интелектуален капацитет, към този момент имат знанията за живот в новата среда.
По принцип има два метода за банкет и образование в университетите. Единият е обичайният: тежки изпити и който влезе - влезе. Другият е на необятно отворените порти и поставяме всички старания да използван модерни способи на обучение. Тоест, условията към преподавателския състав и просветителните стратегии се трансформират според от новата среда.
В края на 50-те и началото на 60-те години на XX век вследствие на западни демократични и социалистически хрумвания се стига до необятно отваряне на вратите на университетите. Появяват си стипендии, отстраняват се приемни изпити. През 1962 година в британския парламент произнасят тирада, в която се споделя, че университетските ученици би трябвало да умеят да извършват условията на своите работодатели. Тоест, след трансформацията университетите навлизат в рецесия поради повишения брой студенти. Налага се да трансформира мениджмънта на университетите. Измислят се нови тактики, които да оказват помощ на всички да се усещат добре в университета - и на тези, които желаят да се занимават с висока просвета, и на всички останали.
Това, което се е случило през 60-те години в Западна Европа, се повтаря в България през днешния ден. Понеже не всички знаят тази история, си скубят косите, упрекват страната и желаят да се понижи броя за банкет.
Истината е, че пред българските университети не съществува заплаха, в случай че интензивно се държат като част от международния учебен и теоретичен продан. Проблемът е в манталитета. Тук нямаме просвета за учене за цялостен живот, а светът бързо се трансформира и нищо към този момент не е вечно. Един мой другар, англичанин, огромен египтолог, Алек Дейкин, записа да следва съветска лингвистика на 86 години. Смяташе, че е пропуснал да се запознае с съветската египтологическа школа по време на Студената война.
Бизнесът също все по-отчетливо се оплаква от липса на готови фрагменти. Скъсана ли е връзката сред обучение и реализация?
Проблемът е в централизацията и държавната интервенция. През 2012-а, когато обсъждахме проектозакона за предучилищно и учебно обучение, имаше огромен спор дали професионалното обучение да бъде децентрализирано и да зависи от общините. Идеята имаше съперници даже от ръководещата партия.
В момента имаме добра икономическа среда. Макар и с мудни темпове, се развива една съвременна България и натискът на пазара стартира да оказва въздействие върху учебната и университетска система. Нещата постепенно се наместват. Каквато е средата отвън учебните заведения и университетите, такова е и образованието вътре в тях. Макар че висшето обучение постоянно върви с няколко крачки напред. Но положителните фрагменти не могат да бъдат евтини! Възпитаниците на българските университети би трябвало да получават заплати, които да им разрешават да търсят реализация в България, а не в чужбина.
Имаме положителни образци. Техническият университет има немски факултет, където се преподава на международно равнище по непознати стратегии. Проблемът е в разговора сред бизнеса и университетите. Затова още при първия кабинет на ГЕРБ започнахме да променяме и да либерализираме висшето обучение. Изключително значимо е да се даде опция представители на бизнеса да влизат в университетите - и като лектори, и като хора, които вземат участие в разискването и правенето на стратегиите.
Трябва ли да се отстранен делегираните бюджети?
Не. Трябва да бъдат усъвършенствани. Делегираните бюджети не са българска небивалица. Има разнообразни способи на финансиране, англосаксонският се базира на брой възпитаници.
Но усъвършенстването на модела към този момент се обмисля. Чрез смяна на финансирането дребни учебни заведения в България би трябвало да бъдат непокътнати. Това е и детайл от националната сигурност.
Делегираните бюджети обаче демонстрираха и различен недостатък - без значение дали децата учат или не, те получават по-високи бележки, с цел да може да се взимат парите от бюджета.
Аз съм учител в частен университет и по тази логичност съм подвластен от студентите. Обаче елате да видите по какъв начин се пишат двойки при нас! Няма да ви споделям какъв брой са влезнали да следват египтология и какъв брой са приключилите.
Колко въпреки всичко?
Тридесет %. Не ги пущам и това е! Имаме вътрешно проучване за студентското мнение. То демонстрира, че преподавателите, които са " ларж " и пишат шестици ей по този начин, нямат висок рейтинг. Това се отразява на заплатата, защото при нас студентското мнение е детайл от определянето на възнаграждението. И назад: строгите и взискателни преподаватели са ценени - студентите считат, че против парите си би трябвало да получават познания.
Чу се мнението, че нямаме потребност от толкоз доста висшисти в България. Споделяте ли го?
Преди няколко години участвах в подготовката на стратегия „ Европа 2020 ". След дълги проучвания и след тежки договаряния се договорихме, че в България повече от 36% висшисти не можем да реализираме. А от Европейски Съюз желаеха от нас 40%. Не е правилно, че имаме доста висшисти. Това е остаряла мантра от Живково време. Никога България не е имала доста висшисти. При толкоз университети не можем да подготвим 40%. Европейското обмисляне е обвързвано с софтуерното развиване. Живеем в софтуерен век и огромна част от това, което през днешния ден са бакалавърски знания, преди време са били гимназиални като условия. Технологиите изискват нова начетеност.
Огромна част от завършващите елитни гимназии избират непознати университети. Изтича ли бъдещият ни хайлайф в чужбина, проф. Игнатов?
Голяма част в действителност отиват в непознати университети и огромна част от тях ще се върнат. Вече следим подобен развой. България не е неповторима. Подобни проблеми претърпяха Гърция, Испания, Ирландия - страни, където имаше доста по-голяма приключване. С възстановяване на изискванията на живот младите българи се връщат.
Аз приключих и опазих дисертация в Ленинградския университет. После имах зелена карта за Съединени американски щати. Почерпих сътрудниците, че не съм Марко Тотев и съм спечелил от лотария, само че с леко сърце продължих работата си тук. Смятам, че камъкът си тежи на мястото.
В България има елитни мозъци в региона на математиката, естествените науки, IТ-сектора. Те търсят непознати университети и друга софтуерна среда за своята реализация. Няма нищо неприятно да принадлежат на света. Но този факт разкрива и уязвимост на нашата среда. На равнище приблизително обучение ние можем да произведем умни младежи и по-късно не знаем какво да ги вършим. Трябва да поставим извънредно огромно изпитание за развиване освен на университетската среда, само че и на цялата среда отвън университета. За да могат елитни мозъци от целия свят да намерят своето приложение и в България.
Източник: Епицентър
Проф. Игнатов, тази година Софийският университет стигна до четвърто класиране поради свободни места. Други университети също изпитват изострен дефицит на искащи да учат. Защо съгласно вас се стигна до тази фрапантна рецесия?
Не бих я нарекъл фрапантна. Университетите ни по-бавно се приспособяват към новите условия, в сравнение с се развиват самите условия. До 1989 година към 130 000 младежи завършваха приблизително обучение, а университетите одобряваха 26-27 000 студенти. Сега е противоположното: към 55 000 са завършващите, а местата в университетите са повече.
Самите университети също са доста повече.
Така е. В конкуренцията няма нищо неприятно. Напротив - с помощта на нея университетите ще се развиват и ще бъдат разнообразни.
През 2010 година доста мъчно, с доста битка и доста митинги беше отстранена ВАК. Дотогава имаше централизирана система за отбрана на докторски дисертации, за доцентури и професури. Когато системата е централизирана, това значи, че няма разнообразни университети, а един, ситуиран в разнообразни здания и разнообразни градове. Изискванията са централни и са едни и същи.
Нека забележим по какъв начин са основани университетите, да вземем за пример най-старият в Европа - Болонският. Има две неща, които са непреходни. Първо, университетът е universitas, т.е. общественост, която се ръководи по лични правила. Само университетът може да взема решение кой да преподава, какво и на кого! Не го вземат решение царят, императорът или страната. От 2010 година до момента, към този момент седем години, има хора, които се борят да възстановят остарялата система на концентрация. По този мотив още веднъж наблягам: университетите в България явно не могат да се приспособяват към новата среда, където се намират в тежка конкуренция.
И се конкурират освен между тях, само че и с университети в целия свят.
Да, граници няма. Представете си каква е конкуренцията единствено в границите на Европейския съюз!
Второто непреходно нещо, което характеризира университетите още при тяхното основаване, е studium generale. Това значи, че в Болонския университет ще намерят отговор на своите въпроси освен жителите на Болоня или на прилежащи италиански градове. Този университет се трансформира в самобитна татковина на всички, които са се посветили на несъмнено изследователско поле. Моята египтология е нашата „ татковина ". Дали в София, Хайделберг или Оксфорд, на тези места студентите и учените египтолози би трябвало да намерят отговор на въпросите, които ги вълнуват, и да не се усещат чужденци. С други думи, още със самото си основаване университетът унищожава това, което през днешния ден назоваваме национални рамки. Тук обаче ние още сме в плен на местничеството.
Защо и от кое място идва казусът? Университетите ли завишават броя на местата за банкет на студенти, който не могат да запълнят?
Ректорите са ги декларирали въз основата на потенциала, който имат - преподаватели, материална база, библиотеки. Това са комплицирани критерии, които те извършват. Към тях има условия за брой преподаватели, с цел да получат акредитация.
Проблемът идва оттова, че ние още не сме прелъстителен център за студенти от чужбина. Ако дойдат тук студенти от Испания, Германия, Италия, те не се усещат като в studium generale. Друг въпрос е, че съвсем на никое място не сме подготвили преподавателски състав, който да може да преподава на британски език и с лекост да минава от единия на другия език.
Все още има представители на просветителните институции, които считат, че страната е отговорна, тъй като е определила бройките за банкет. Истината е, че ще бъде мъчно до тогава, до момента в който университетите не се развият като обособени общности със лични закони, правила и критерии за качество.
Не всички висши учебни заведения обаче имат проблеми. От какво зависи търсенето? От вероятностите за реализация?
Права сте, не на всички места има проблем с попълване на местата. Не желая да се лаская, само че Нов български университет не изпитва рецесия с приема. По-скоро противоположното: имаме повече претенденти, в сравнение с ни е позволено да образоваме, по тази причина отсяваме студентите.
Съществува един вътрешен проблем, който не е единствено народен, само че и международен проблем. Хуманитарното познание се усеща неудобно в днешната обстановка. Хуманитарните специалности не са толкоз търсени, колкото бяха преди години. През март тази година президентът на Йейл произнесе тирада, в която съобщи, че в днешната ера от ден на ден имаме потребност от хора с прочувствена просветеност, визионери, водачи на мнение, хора, способни от доста противоположни точки да намерят общото решение. Според него единствено филантропичните науки дават това познание. Това значи, че чувствайки рецесията в филантропичното познание, водещите центрове подхващат ограничения за възобновяване на позициите на филантропичната просвета.
Този проблем съществува и в България. В Нов български университет, който е на първо място филантропичен, най-търсени са специалности като информатика, графичен дизайн и така нататък Но не сме в рецесия, доста други университети - също.
След като за всеки зрелостник има място във висше образователно учебно заведение, какви фрагменти излизат с дипломи за бакалавър и магистър? Подготвени?
Това е доста остарял спор. Прочетох, че огромна част от студентите нямали интелектуалния потенциал да завършат. Категорично не съм склонен! Техният интелектуален потенциал и техните познания се разграничават от нашите. Те знаят неща, които ние не дефинираме като полезност. Но те са полезност и им дават опция да се осъществят в света, в който в този момент динамично живеят. Ние преподавателите сме тези, които изоставаме. Ние живеем в свят със остарели познания.
Вече има студенти, които са милионери. Проблем е по какъв начин да накараме младите да отделят три или четири години, с цел да бъдат в университета. Затова се трансформира методът на преподаване. Набира скорост електронното преподаване, да вземем за пример. Такъв е светът. Ако желаеме младите да бъдат наши студенти, би трябвало да им предоставим условия от техния свят. Не от моя, който е прекрасен, само че с други полезности. По-добре аз да се приспособявам към света на младите, вместо тях да дърпам обратно. Това е проблем и на нашето университетско обучение.
Само след няколко години 25% от това, което се преподава в учебно заведение и в университета през днешния ден, ще изчезне като познания и специалности. След десетина години 47% от международната стопанска система ще бъде автоматизирана. Всяко нещо, при което има повторяемост на действията- чиновническа работа да вземем за пример, даже юридическа, ще се прави от компютри или роботи.
Доста смущаваща наклонност.
Развитието на технологиите ще изхвърли доста хора от днешния пазар на труда. Но тези млади, за които някои сътрудници считат, че нямат интелектуален капацитет, към този момент имат знанията за живот в новата среда.
По принцип има два метода за банкет и образование в университетите. Единият е обичайният: тежки изпити и който влезе - влезе. Другият е на необятно отворените порти и поставяме всички старания да използван модерни способи на обучение. Тоест, условията към преподавателския състав и просветителните стратегии се трансформират според от новата среда.
В края на 50-те и началото на 60-те години на XX век вследствие на западни демократични и социалистически хрумвания се стига до необятно отваряне на вратите на университетите. Появяват си стипендии, отстраняват се приемни изпити. През 1962 година в британския парламент произнасят тирада, в която се споделя, че университетските ученици би трябвало да умеят да извършват условията на своите работодатели. Тоест, след трансформацията университетите навлизат в рецесия поради повишения брой студенти. Налага се да трансформира мениджмънта на университетите. Измислят се нови тактики, които да оказват помощ на всички да се усещат добре в университета - и на тези, които желаят да се занимават с висока просвета, и на всички останали.
Това, което се е случило през 60-те години в Западна Европа, се повтаря в България през днешния ден. Понеже не всички знаят тази история, си скубят косите, упрекват страната и желаят да се понижи броя за банкет.
Истината е, че пред българските университети не съществува заплаха, в случай че интензивно се държат като част от международния учебен и теоретичен продан. Проблемът е в манталитета. Тук нямаме просвета за учене за цялостен живот, а светът бързо се трансформира и нищо към този момент не е вечно. Един мой другар, англичанин, огромен египтолог, Алек Дейкин, записа да следва съветска лингвистика на 86 години. Смяташе, че е пропуснал да се запознае с съветската египтологическа школа по време на Студената война.
Бизнесът също все по-отчетливо се оплаква от липса на готови фрагменти. Скъсана ли е връзката сред обучение и реализация?
Проблемът е в централизацията и държавната интервенция. През 2012-а, когато обсъждахме проектозакона за предучилищно и учебно обучение, имаше огромен спор дали професионалното обучение да бъде децентрализирано и да зависи от общините. Идеята имаше съперници даже от ръководещата партия.
В момента имаме добра икономическа среда. Макар и с мудни темпове, се развива една съвременна България и натискът на пазара стартира да оказва въздействие върху учебната и университетска система. Нещата постепенно се наместват. Каквато е средата отвън учебните заведения и университетите, такова е и образованието вътре в тях. Макар че висшето обучение постоянно върви с няколко крачки напред. Но положителните фрагменти не могат да бъдат евтини! Възпитаниците на българските университети би трябвало да получават заплати, които да им разрешават да търсят реализация в България, а не в чужбина.
Имаме положителни образци. Техническият университет има немски факултет, където се преподава на международно равнище по непознати стратегии. Проблемът е в разговора сред бизнеса и университетите. Затова още при първия кабинет на ГЕРБ започнахме да променяме и да либерализираме висшето обучение. Изключително значимо е да се даде опция представители на бизнеса да влизат в университетите - и като лектори, и като хора, които вземат участие в разискването и правенето на стратегиите.
Трябва ли да се отстранен делегираните бюджети?
Не. Трябва да бъдат усъвършенствани. Делегираните бюджети не са българска небивалица. Има разнообразни способи на финансиране, англосаксонският се базира на брой възпитаници.
Но усъвършенстването на модела към този момент се обмисля. Чрез смяна на финансирането дребни учебни заведения в България би трябвало да бъдат непокътнати. Това е и детайл от националната сигурност.
Делегираните бюджети обаче демонстрираха и различен недостатък - без значение дали децата учат или не, те получават по-високи бележки, с цел да може да се взимат парите от бюджета.
Аз съм учител в частен университет и по тази логичност съм подвластен от студентите. Обаче елате да видите по какъв начин се пишат двойки при нас! Няма да ви споделям какъв брой са влезнали да следват египтология и какъв брой са приключилите.
Колко въпреки всичко?
Тридесет %. Не ги пущам и това е! Имаме вътрешно проучване за студентското мнение. То демонстрира, че преподавателите, които са " ларж " и пишат шестици ей по този начин, нямат висок рейтинг. Това се отразява на заплатата, защото при нас студентското мнение е детайл от определянето на възнаграждението. И назад: строгите и взискателни преподаватели са ценени - студентите считат, че против парите си би трябвало да получават познания.
Чу се мнението, че нямаме потребност от толкоз доста висшисти в България. Споделяте ли го?
Преди няколко години участвах в подготовката на стратегия „ Европа 2020 ". След дълги проучвания и след тежки договаряния се договорихме, че в България повече от 36% висшисти не можем да реализираме. А от Европейски Съюз желаеха от нас 40%. Не е правилно, че имаме доста висшисти. Това е остаряла мантра от Живково време. Никога България не е имала доста висшисти. При толкоз университети не можем да подготвим 40%. Европейското обмисляне е обвързвано с софтуерното развиване. Живеем в софтуерен век и огромна част от това, което през днешния ден са бакалавърски знания, преди време са били гимназиални като условия. Технологиите изискват нова начетеност.
Огромна част от завършващите елитни гимназии избират непознати университети. Изтича ли бъдещият ни хайлайф в чужбина, проф. Игнатов?
Голяма част в действителност отиват в непознати университети и огромна част от тях ще се върнат. Вече следим подобен развой. България не е неповторима. Подобни проблеми претърпяха Гърция, Испания, Ирландия - страни, където имаше доста по-голяма приключване. С възстановяване на изискванията на живот младите българи се връщат.
Аз приключих и опазих дисертация в Ленинградския университет. После имах зелена карта за Съединени американски щати. Почерпих сътрудниците, че не съм Марко Тотев и съм спечелил от лотария, само че с леко сърце продължих работата си тук. Смятам, че камъкът си тежи на мястото.
В България има елитни мозъци в региона на математиката, естествените науки, IТ-сектора. Те търсят непознати университети и друга софтуерна среда за своята реализация. Няма нищо неприятно да принадлежат на света. Но този факт разкрива и уязвимост на нашата среда. На равнище приблизително обучение ние можем да произведем умни младежи и по-късно не знаем какво да ги вършим. Трябва да поставим извънредно огромно изпитание за развиване освен на университетската среда, само че и на цялата среда отвън университета. За да могат елитни мозъци от целия свят да намерят своето приложение и в България.
Източник: Епицентър
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ