Репортаж: Испанското село, което продава на богаташите най-скъпите чанти в света
Село Убрике в Южна Испания е красиво, само че отдалечено. Няма летище, нито гара и даже рейсовете са нередовни. Намира се посред котловина, обградена от високи планини, тъй че най-лесният метод за стигане до него е с автомобил. Но даже пътищата основават неудобства поради многочислените завои и дупки. Най-близкият град е Севиля, на 75 км. Далеч от огромните фешън столици, като Париж, Ню Йорк, Милано и Лондон.
Общината е част от Пътя на белите села, туристически маршрут в доста общини в Андалусия, където всички къщи са в този цвят.
Но с изключение на туризма, има и друга доста значима активност в селото – занаятчийската работа с кожа. Убрике доставя кожени произведения за огромните фешън марки.
Тайнственост
Знае се, че Louis Vuitton, Gucci, Hermes, Chanel, Chloe, Loewe и Carolina Herrera употребяват занаятчии от региона за произвеждане на ръка на чанти и портмонета. Но съвсем никоя от тези марки не е подготвена да признае това.
Тайнтствеността се дължи на страха, че някой ще се възползва и ще направи фалшификации – проблем, който би довел до огромни загуби за марките. Хуан Антонио Санчес, шеф на марката кожени произведения Ranchel, споделя, че огромните компании имат доста прецизни условия.
„ Трябва да подпишем контракт за конфиденциалност - както фабриката, по този начин и шефът, и всички чиновници “, споделя той. „ Всеки човек има самостоятелен контракт и не може да снима, нито да изнася дизайни или нещо друго, обвързвано с продуктите “, добавя Санчес.
Неговата марка, която наследява от татко си, към този момент четири десетилетия участва в промишлеността. Но Убрике е отдадено на кожата от повече време. Всичко почнало преди повече от 200 години и се ограничавало до ощавената кожа.
Най-големият производител в Испания
С времето нещата се развили към изисканите кожени произведения, на които в този момент общината дължи славата си. Кожата се доставя от други общини към този момент ощавена и локалните поданици се занимават с по-специализирани задания.
Над половината от тях работят в търговията с кожа, като създават огромна част от стоките, които се продават в Испания, само че също по този начин са снабдители на задгранични фешън марки.
Техниките, нужни за производството на артикули с толкоз положително качество, се предават от потомство на потомство. Санчес споделя, че множеството от съседите му са се сдобили с тези качества в младежките си години, до момента в който са следили работата на родителите си.
„ Тази техника може да се съобщи единствено от татко на наследник, защото е доста профилирана. Сякаш го носят в кръвта си “, отбелязва той. Тези умения, усъвършенствани генерации наред, привлекли огромните марки, които разкрили качествата на жителите на Убрике, излъчени в множеството случаи от уста на уста.
Хосе Урутиа, създател на марката за обувки и изискани аксесоари La Portegna, споделя, че е научил от собствен прочут за скрития гений в Убрике. „ Поисках му образци и бях изумен от качеството на производството “, споделя той.
За Урутиа историята на селото и методът, по който продава продуктите си, са наследени от предшествениците и са част от привлекателността му, тъй като му оказват помощ да внесе историческа нотка в марката си.
Той споделя, че концепцията за основаването на компанията му пристигнала от майка му, буйна пътешественичка, която се сприятелила с писателя Ърнест Хемингуей по време на екзотичните си пътувания по света.
Докато се рови в фотосите й, Урутиа усеща носталгия по отминалите времена, когато всяко нещо е било особено и е било считано за богатство.
Индустрия, която изчезва
Ето за какво поискал да пресъздаде това чувство в продуктите си. „ В Убрике хората са доста положителни и ти оказват помощ, тъй като имат огромен опит. От епохи са в този бизнес “, споделя Урутиа. Според него този тип постепенно, само че точно занаятчийство умира и е все по-трудно да бъде намерено в други елементи на света.
„ Цялата идея на занаятчийството умира. Хубавото на това място е, че не става дума за една улица или няколко къщи, а за цяло село “, споделя Урутиа с удивление. Макар да признава, че може да понижи разноските и да усили размера на произвеждане на други места, упорства, че това не е значимо.
„ Една добра чанта се нуждае от несъмнено количество часове. Не е допустимо да измамиш “, споделя Урутиа. Някои от локалните заводи са почнали да употребяват линии за сглобяване, с цел да ускорят процеса, само че доста други отхвърлят да създадат това.
Произведено в Убрике
Хорхе Олива Перес, шеф на локалната марка кожени произведения El Potro, твърди, че всяка чанта е създадена 100% от един служащ, като се изключи кройката и дизайна. Като множеството хора, работещи тук, той би желал уменията да бъдат приети с етикет „ Произведено в Убрике “.
„ Смятам, че това е доста значимо за нашето бъдеще “, отбелязва той.
Това може да се окаже потребно пред опасността от нискотарифните съперници, които навлизат в територията му. Макар че селото се сблъсква с сходен проблем не за първи път. Преди 10 години, по време на финансовата рецесия, локалните производители претърпяват фрапантен спад на поръчките.
Много от огромните марки вземат решение да трансформират доставчика, с цел да понижат разноските. Повечето избират Китай и други азиатски страни. Други марки не престават да работят със занаятчиите от Убрике, само че работата понижава и доста хора губят работата си и би трябвало да търсят прехранване в други промишлености.
Но съветникът по културните въпроси в Убрике Хосе Мануел Фернандес Ривера споделя, че доста от служащите траяли да работят, тъй като знаели, че качеството им е по-високо и че клиентите ще се върнат. Оказали се прави. Една година по-късно множеството марки се завърнали.
„ Китайците се научиха доста бързо. Но знаем, че не могат да доближат качеството и детайлите, които ние предлагаме във всеки продукт, а тъкмо това търсят марките “, споделя Фернандес.
Другата причина за завръщането им в Европа е, че чанта, „ създадена в Азия “, мъчно се продава на главните им клиенти – хора, които живеят в Хонконг, Китай и Сингапур.
Когато човек е подготвен да заплати стотици и даже хиляди долари за една дизайнерска чанта на френски или италиански марки, последното, което чака, е тя да бъде създадена в личната му страна. И, несъмнено, желае занаятчийски метод.
„ В този бизнес би трябвало да работите с ръцете си. Всеки артикул е друг, тъй като се вършат един по един “, приключва Санчес.
Общината е част от Пътя на белите села, туристически маршрут в доста общини в Андалусия, където всички къщи са в този цвят.
Но с изключение на туризма, има и друга доста значима активност в селото – занаятчийската работа с кожа. Убрике доставя кожени произведения за огромните фешън марки.
Тайнственост
Знае се, че Louis Vuitton, Gucci, Hermes, Chanel, Chloe, Loewe и Carolina Herrera употребяват занаятчии от региона за произвеждане на ръка на чанти и портмонета. Но съвсем никоя от тези марки не е подготвена да признае това.
Тайнтствеността се дължи на страха, че някой ще се възползва и ще направи фалшификации – проблем, който би довел до огромни загуби за марките. Хуан Антонио Санчес, шеф на марката кожени произведения Ranchel, споделя, че огромните компании имат доста прецизни условия.
„ Трябва да подпишем контракт за конфиденциалност - както фабриката, по този начин и шефът, и всички чиновници “, споделя той. „ Всеки човек има самостоятелен контракт и не може да снима, нито да изнася дизайни или нещо друго, обвързвано с продуктите “, добавя Санчес.
Неговата марка, която наследява от татко си, към този момент четири десетилетия участва в промишлеността. Но Убрике е отдадено на кожата от повече време. Всичко почнало преди повече от 200 години и се ограничавало до ощавената кожа.
Най-големият производител в Испания
С времето нещата се развили към изисканите кожени произведения, на които в този момент общината дължи славата си. Кожата се доставя от други общини към този момент ощавена и локалните поданици се занимават с по-специализирани задания.
Над половината от тях работят в търговията с кожа, като създават огромна част от стоките, които се продават в Испания, само че също по този начин са снабдители на задгранични фешън марки.
Техниките, нужни за производството на артикули с толкоз положително качество, се предават от потомство на потомство. Санчес споделя, че множеството от съседите му са се сдобили с тези качества в младежките си години, до момента в който са следили работата на родителите си.
„ Тази техника може да се съобщи единствено от татко на наследник, защото е доста профилирана. Сякаш го носят в кръвта си “, отбелязва той. Тези умения, усъвършенствани генерации наред, привлекли огромните марки, които разкрили качествата на жителите на Убрике, излъчени в множеството случаи от уста на уста.
Хосе Урутиа, създател на марката за обувки и изискани аксесоари La Portegna, споделя, че е научил от собствен прочут за скрития гений в Убрике. „ Поисках му образци и бях изумен от качеството на производството “, споделя той.
За Урутиа историята на селото и методът, по който продава продуктите си, са наследени от предшествениците и са част от привлекателността му, тъй като му оказват помощ да внесе историческа нотка в марката си.
Той споделя, че концепцията за основаването на компанията му пристигнала от майка му, буйна пътешественичка, която се сприятелила с писателя Ърнест Хемингуей по време на екзотичните си пътувания по света.
Докато се рови в фотосите й, Урутиа усеща носталгия по отминалите времена, когато всяко нещо е било особено и е било считано за богатство.
Индустрия, която изчезва
Ето за какво поискал да пресъздаде това чувство в продуктите си. „ В Убрике хората са доста положителни и ти оказват помощ, тъй като имат огромен опит. От епохи са в този бизнес “, споделя Урутиа. Според него този тип постепенно, само че точно занаятчийство умира и е все по-трудно да бъде намерено в други елементи на света.
„ Цялата идея на занаятчийството умира. Хубавото на това място е, че не става дума за една улица или няколко къщи, а за цяло село “, споделя Урутиа с удивление. Макар да признава, че може да понижи разноските и да усили размера на произвеждане на други места, упорства, че това не е значимо.
„ Една добра чанта се нуждае от несъмнено количество часове. Не е допустимо да измамиш “, споделя Урутиа. Някои от локалните заводи са почнали да употребяват линии за сглобяване, с цел да ускорят процеса, само че доста други отхвърлят да създадат това.
Произведено в Убрике
Хорхе Олива Перес, шеф на локалната марка кожени произведения El Potro, твърди, че всяка чанта е създадена 100% от един служащ, като се изключи кройката и дизайна. Като множеството хора, работещи тук, той би желал уменията да бъдат приети с етикет „ Произведено в Убрике “.
„ Смятам, че това е доста значимо за нашето бъдеще “, отбелязва той.
Това може да се окаже потребно пред опасността от нискотарифните съперници, които навлизат в територията му. Макар че селото се сблъсква с сходен проблем не за първи път. Преди 10 години, по време на финансовата рецесия, локалните производители претърпяват фрапантен спад на поръчките.
Много от огромните марки вземат решение да трансформират доставчика, с цел да понижат разноските. Повечето избират Китай и други азиатски страни. Други марки не престават да работят със занаятчиите от Убрике, само че работата понижава и доста хора губят работата си и би трябвало да търсят прехранване в други промишлености.
Но съветникът по културните въпроси в Убрике Хосе Мануел Фернандес Ривера споделя, че доста от служащите траяли да работят, тъй като знаели, че качеството им е по-високо и че клиентите ще се върнат. Оказали се прави. Една година по-късно множеството марки се завърнали.
„ Китайците се научиха доста бързо. Но знаем, че не могат да доближат качеството и детайлите, които ние предлагаме във всеки продукт, а тъкмо това търсят марките “, споделя Фернандес.
Другата причина за завръщането им в Европа е, че чанта, „ създадена в Азия “, мъчно се продава на главните им клиенти – хора, които живеят в Хонконг, Китай и Сингапур.
Когато човек е подготвен да заплати стотици и даже хиляди долари за една дизайнерска чанта на френски или италиански марки, последното, което чака, е тя да бъде създадена в личната му страна. И, несъмнено, желае занаятчийски метод.
„ В този бизнес би трябвало да работите с ръцете си. Всеки артикул е друг, тъй като се вършат един по един “, приключва Санчес.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ