Село Лясково до Девин – високо в планината, почти на края на света
Село Лясково
Лясково, Девин, е малко селце със свое учебно заведение, детска градина, механа и къща за посетители. Всички поданици работят. „ Човек без работа няма “ – споделя съдържателят на вила Росенови – единственото място за нощувка тук.
Хората са общителни и подготвени да си побъбрят с теб – това забелязах за двете вечери престой.
Лясково се намира на към 10 км от Девин, а дистанцията от селото до града се взима за към 30 минути Сам се досещаш за какви завои става въпрос и за какви гледки – в случай че си падаш по тях.
Самото селце е сгушено в една от гънките на планината. Тесен път разделя единия рид от другия, а в подножието им, по протежението, са накацали двуетажни къщи. Дължината на селото е огромна и накъдето и да погледнеш, виждаш безкрайни гори. Издигат се високо над теб и безшумно ти нашепват какъв брой мъничък си на фона на природата. Много е хубаво. Имаш чувството, че си на края на света. Времето пълзи едва-едва и мързеливо се оглежда преди да направи идната си крачка. Сред хората си, само че и си самичък. Обаче не от оная тягостната самотност, а от онази, от която всички се нуждаем, с цел да поговорим малко повече със себе си.
Снимка: PhotographerMahmudov
В Лещен и Ковачевица го нямах това чувство, може би тъй като кипеше от туристи.
Жителите на Лясково са над 600. Да, има и деца. Но множеството са възрастни. И както множеството български села, и то обезлюдява в годините. Малко по-бавно, само че младите потеглят нанякъде и се откриват там – в другадето.
Още щом пристигнахме с Тео, една баба ми се провикна от прозореца:
– На какъв брой е? – беше от въпросите на самотните хора, които нямат потребност от отговор, а са по-скоро предтекст за диалог. – И ние имаме бебе, почти колкото твоето.
Питах я дали живее тук, а тя сподели, че от дълго време децата ѝ живеели в София…
Снимка: PhotographerMahmudov
Местната механа и всякакви вкусотии
Няма по какъв начин да не загатна собственичката на локалната механа (може би и единствена). Любезна, усмихната и отзивчива. Приготви ни страхотни домашни картофки и яйца на очи. Да, чудна вечеря – на чист въздух, с артикули от двора, гарнирана с другарски диалог вместо обслужване.
И като за похлупах – на алегорична цена. Нищо ненужно. Няма по какъв начин да желая освен това.
Понеже съм на тематика храна, единствено ще загатна, че в къща за посетители Росенови закусихме
чудни мекици – приготвени по 100-годишна рецепта.
Гарнирани бяха с домашни сладка от горски плодове. Не знам дали е маркетингов трик или рецептата правилно е завещана от някоя баба, само че това са най-пухкавите, меките (без ръбове по крайщата), топящи се в устата и вкусни мекици, които съм опитвала. В композиция с дребните горски ягодки по тях и аления разтичащ се сироп – щеше ми се закуската ми да продължи постоянно:D.
Това е за две вечери от Лясково. Повече можеш да схванеш, в случай че го посетиш самичък.
Автор: Нели Средкова / Widerland
Чети още преживелици - последвай Нели във Фейсбук.
Някои от фотографиите в блога са дело на PhotographerMahmudov.
