ВЕИ, рекултивация, биоземеделие, туризъм могат да поемат работещите във въглищната индустрия
Секторите на производството на сила от възобновими енергийни източници, рекултивацията на замърсяванията, породени от въглищната промишленост, биоземеделието и производството на биохрани, осведомителните технологии и дребното предприемачество ще поемат хората, които ще изгубят работата си вследствие на зеления преход.
Това сочи отчета, направен по поръчка на Глобалния фонд за дивата природа WWF ": преход от въглища към съвременна стопанска система “, оповестен във вторник. Анализът преглежда сюжети за развиването на българските въглищни райони Стара Загора, Кюстендил, Бобов дол и Перник, където 43 хиляди работни места зависят от активността на въглищните електроцентрали и мините, само че тези предприятия ще би трябвало да спрат работа най-късно до 2030 година, само че по-вероятно е това да стане до 2025 година
Най-засегнат от трансформацията ще е регионът на Стара Загора, където са най-вече заетите във въглищната промишленост, само че също по този начин районът се развива най-добре от всички. В същото време живеещите в Перник, като най-близко ситуиран до столицата, имат най-големи шансове да си намерят друга работа при закриване на въглищните мощности поради екоизискванията.
Според разбора преструктурирането на мощностите за произвеждане на сила от въглища в тези райони ще засегне директно над 15 хиляди работещи в бранша и още над 27 хиляди от снабдители по веригата. Проблемът е, че огромна част от тях са със приблизително обучение, които постоянно не са в положение да си намерят задоволително платена работа или да започват личен бизнес. Висококвалифицираните инженерни експерти пък могат да бъдат изгубени като квалифицирани фрагменти за страната, защото попадат в групата с най-голям риск за емиграция.
Това ще се отрази зле върху приходите в районите, а също и социално- и здравноосигурителните системи.
Това сочи отчета, направен по поръчка на Глобалния фонд за дивата природа WWF ": преход от въглища към съвременна стопанска система “, оповестен във вторник. Анализът преглежда сюжети за развиването на българските въглищни райони Стара Загора, Кюстендил, Бобов дол и Перник, където 43 хиляди работни места зависят от активността на въглищните електроцентрали и мините, само че тези предприятия ще би трябвало да спрат работа най-късно до 2030 година, само че по-вероятно е това да стане до 2025 година
Най-засегнат от трансформацията ще е регионът на Стара Загора, където са най-вече заетите във въглищната промишленост, само че също по този начин районът се развива най-добре от всички. В същото време живеещите в Перник, като най-близко ситуиран до столицата, имат най-големи шансове да си намерят друга работа при закриване на въглищните мощности поради екоизискванията.
Според разбора преструктурирането на мощностите за произвеждане на сила от въглища в тези райони ще засегне директно над 15 хиляди работещи в бранша и още над 27 хиляди от снабдители по веригата. Проблемът е, че огромна част от тях са със приблизително обучение, които постоянно не са в положение да си намерят задоволително платена работа или да започват личен бизнес. Висококвалифицираните инженерни експерти пък могат да бъдат изгубени като квалифицирани фрагменти за страната, защото попадат в групата с най-голям риск за емиграция.
Това ще се отрази зле върху приходите в районите, а също и социално- и здравноосигурителните системи.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ