Заиграването с национализма може да се окаже фатална грешка за ЕС
Себастиан Курц желае да ни убеди, че може хем да се играе с националистическата карта, хем Европа да си остане цяла. Но позволява фундаментална политическа неточност, която може да се окаже съдбоносна, счита Барбара Везел.
Европейски Съюз надали се намира в по-различна обстановка, в сравнение с останалият свят: Съюзът дълго време функционираше, воден от убеждението, че всички рецесии могат да се вземат решение с взаимни отстъпки, които не уронват демократичните устои на общността. Сега обаче Европейски Съюз е заставен да забележи по какъв начин предходните максими, считани до неотдавна за непоклатими, са просто пометени от събитията и по какъв начин самият той е изправен пред нуждата още веднъж да потвърждава своята еднаквост. А отсреща му се е изправил младият австрийски канцлер, уверен, че би трябвало да измести политиката на целия съюз надясно. С това обаче Себастиан Курц може съдбовно да се размине с същинската задача, която би трябвало да извърши ротационният ръководител на Европейски Съюз през идните шест месеца.
Онзи, който поема кормилото на Съвета на Европейски Съюз, с цел да направлява дейностите на общността за половин година, е задължен да умее и невъзможното: Независимо от личните си партийни желания, ротационният ръководител би трябвало да търси баланс сред другите национални ползи, особености и политически цели. За задачата той би трябвало най-малко за известно време да остави на назад във времето личните си инициативи.
Може ли Европа да бъде съхранена посредством шовинизъм?
По подигравка на случайността тази роля в този момент се падна точно на Курц. Ред беше в действителност на британците, единствено че те се отхвърлиха поради излизането на страната от Европейски Съюз. Австрия зае тяхното място, а ръководещата във Виена коалиция с дяснопопулистката Партия на свободата по необикновен метод въплъщава таман това, което някои считат за новия дух в Европа – отводът от демократичната народна власт. Във всеки случай водачът на тази партия Щрахе старателно търси сплотяване със съидейници в прилежащите страни. Проправя си път някакъв нов Интернационал на популистите, а канцлерът Курц усърдно се прави, че не вижда нищо, повтаряйки все едни и същи баналности за Европа.
С това той позволява фундаментална политическа неточност, пропилявайки доверието на европейците още през цялото време. Но Курц не е единственият, който играе в този тим. Първото му грехопадение беше, че стартира да се умилква към Виктор Орбан – индивидът, който желае да изкара нарушители всички, които оказват помощ на мигрантите в Унгария. В същия тим попада и цялата консервативна Европейска национална партия, която от години тихомълком толерира властническия курс на Орбан, задоволявайки се да произнася лицемерни морални апели.
Себастиан Курц пък желае да ни убеди, че може хем да се подхранва национализмът, хем Европа да си остане цяла. В последна сметка дребна Австрия извлича изгоди таман от богатствата на тази Европа. Само че едното изключва другото: Или във Виена ще се крещи " Австрия първа! ", или канцлерът ще работи за общността. Същото важи и за Италия, където Матео Салвини затваря пристанищата на страната, само че в това време приканва Европейски Съюз към взаимност. А това, което се разигра през последните дни в Берлин и Мюнхен, подозрително наподобява на " Германия над всичко " и като че ли е артикул на същия мозъчен концерн. Онова, което се пробват да ни продават в този момент, е чиста политическа машинация! Или шовинизъм, или Европа - държавните и партийни водачи ще би трябвало да решат на коя страна застават. Лицемерният двоен курс единствено предизвиква възхода на десните и разпръсква вируса на европейското опустошение.
Тръмп и Путин са същинските проблеми на Европа
Австрийският канцлер слага миграционната политика в центъра на своята работа през идните шест месеца. И фактически има още какво да се прави в тази област, тъй като от години Европейски Съюз не може да се споразумее към рационални решения.
Само че най-важните тематики на Европа понастоящем са разпадането на западната ценностна общественост, комерсиалните войни на Доналд Тръмп и предстоящата му офанзива против НАТО. Можем да прибавим и желанието на президента Путин да се меси в работата на европейците и неговата жадност за власт. Това са действителните закани за всички нас, а не тези близо 40 хиляди мигранти, които през тази година са стигнали до европейските крайбрежия. Европа няма потребност от " Проекта боязън ", посредством който мигрантите да бъдат превръщани в изкупителни жертви за политическите пропуски на страните от Европейски Съюз, за незадоволителната правдивост и неналичието на квоти за преразпределяне. Нямаме потребност от национални солови акции, тъй като те пречат да се намерят хуманни и почтени решения на международния проблем с миграцията.
От историята на ХХ век всички ние знаем какви са последствията, когато болшинството подклажда ненавист и боязън към малцинствата. А значителен брой европейски политици като че ли още веднъж изпитват желанието да надзърнат точно в тази пропаст. Има ги и в Бавария. Те си играят с огъня и залагат на карта бъдещето на цяла Европа. А това елементарно може да се окаже съдбовна историческа неточност.
Европейски Съюз надали се намира в по-различна обстановка, в сравнение с останалият свят: Съюзът дълго време функционираше, воден от убеждението, че всички рецесии могат да се вземат решение с взаимни отстъпки, които не уронват демократичните устои на общността. Сега обаче Европейски Съюз е заставен да забележи по какъв начин предходните максими, считани до неотдавна за непоклатими, са просто пометени от събитията и по какъв начин самият той е изправен пред нуждата още веднъж да потвърждава своята еднаквост. А отсреща му се е изправил младият австрийски канцлер, уверен, че би трябвало да измести политиката на целия съюз надясно. С това обаче Себастиан Курц може съдбовно да се размине с същинската задача, която би трябвало да извърши ротационният ръководител на Европейски Съюз през идните шест месеца.
Онзи, който поема кормилото на Съвета на Европейски Съюз, с цел да направлява дейностите на общността за половин година, е задължен да умее и невъзможното: Независимо от личните си партийни желания, ротационният ръководител би трябвало да търси баланс сред другите национални ползи, особености и политически цели. За задачата той би трябвало най-малко за известно време да остави на назад във времето личните си инициативи.
Може ли Европа да бъде съхранена посредством шовинизъм?
По подигравка на случайността тази роля в този момент се падна точно на Курц. Ред беше в действителност на британците, единствено че те се отхвърлиха поради излизането на страната от Европейски Съюз. Австрия зае тяхното място, а ръководещата във Виена коалиция с дяснопопулистката Партия на свободата по необикновен метод въплъщава таман това, което някои считат за новия дух в Европа – отводът от демократичната народна власт. Във всеки случай водачът на тази партия Щрахе старателно търси сплотяване със съидейници в прилежащите страни. Проправя си път някакъв нов Интернационал на популистите, а канцлерът Курц усърдно се прави, че не вижда нищо, повтаряйки все едни и същи баналности за Европа.
С това той позволява фундаментална политическа неточност, пропилявайки доверието на европейците още през цялото време. Но Курц не е единственият, който играе в този тим. Първото му грехопадение беше, че стартира да се умилква към Виктор Орбан – индивидът, който желае да изкара нарушители всички, които оказват помощ на мигрантите в Унгария. В същия тим попада и цялата консервативна Европейска национална партия, която от години тихомълком толерира властническия курс на Орбан, задоволявайки се да произнася лицемерни морални апели.
Себастиан Курц пък желае да ни убеди, че може хем да се подхранва национализмът, хем Европа да си остане цяла. В последна сметка дребна Австрия извлича изгоди таман от богатствата на тази Европа. Само че едното изключва другото: Или във Виена ще се крещи " Австрия първа! ", или канцлерът ще работи за общността. Същото важи и за Италия, където Матео Салвини затваря пристанищата на страната, само че в това време приканва Европейски Съюз към взаимност. А това, което се разигра през последните дни в Берлин и Мюнхен, подозрително наподобява на " Германия над всичко " и като че ли е артикул на същия мозъчен концерн. Онова, което се пробват да ни продават в този момент, е чиста политическа машинация! Или шовинизъм, или Европа - държавните и партийни водачи ще би трябвало да решат на коя страна застават. Лицемерният двоен курс единствено предизвиква възхода на десните и разпръсква вируса на европейското опустошение.
Тръмп и Путин са същинските проблеми на Европа
Австрийският канцлер слага миграционната политика в центъра на своята работа през идните шест месеца. И фактически има още какво да се прави в тази област, тъй като от години Европейски Съюз не може да се споразумее към рационални решения.
Само че най-важните тематики на Европа понастоящем са разпадането на западната ценностна общественост, комерсиалните войни на Доналд Тръмп и предстоящата му офанзива против НАТО. Можем да прибавим и желанието на президента Путин да се меси в работата на европейците и неговата жадност за власт. Това са действителните закани за всички нас, а не тези близо 40 хиляди мигранти, които през тази година са стигнали до европейските крайбрежия. Европа няма потребност от " Проекта боязън ", посредством който мигрантите да бъдат превръщани в изкупителни жертви за политическите пропуски на страните от Европейски Съюз, за незадоволителната правдивост и неналичието на квоти за преразпределяне. Нямаме потребност от национални солови акции, тъй като те пречат да се намерят хуманни и почтени решения на международния проблем с миграцията.
От историята на ХХ век всички ние знаем какви са последствията, когато болшинството подклажда ненавист и боязън към малцинствата. А значителен брой европейски политици като че ли още веднъж изпитват желанието да надзърнат точно в тази пропаст. Има ги и в Бавария. Те си играят с огъня и залагат на карта бъдещето на цяла Европа. А това елементарно може да се окаже съдбовна историческа неточност.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ