СДС е само спомен и не харесвам опитите на разни

" Съюз на демократичните сили е единствено спомен и не одобрявам опитите на всякакви мутанти да поддържат илюзията, че продължава да съществува, спекулациите с името му би трябвало да престанат ", споделя професор Михаил Неделчев, който навърши 80 години.

Професор Михаил Неделчев

Професор Неделчев, Вие бяхте ли отстъпник по време на комунизма? Защо планът Ви за " Речник на дисидентите " преди време провокира скандал?

М. Неделчев: Не, аз никога не бях отстъпник, тъй като с цел да си подобен, би трябвало да заявиш гласно несъгласието си, да направиш по някакъв метод обществено събитие от него. Аз, несъмнено, бях несъгласен със системата, само че в една мека форма на " стоическа нормалност ", както по-късно я дефинирах.

А планът за речника преди време провокира скандал, просто тъй като имаше доста искащи да се наредят в групата на дисидентите, изключително измежду тогавашните политически деятели. Но това нямаше по какъв начин да стане, защото спазвахме непоколебим правилник, разказан и наблюдаван от интернационален комитет, в който и аз участвах. На регламента отговаряха фигури като Желю Желев, Георги Марков, Асен Игнатов, Атанас Славов…

След 1989-а година бяхте от най-активните деятели за възраждането на Радикал-демократическата партия, само че не се ли оказа политическа химера събуждането за нов живот на тези наши преддеветосептемврийски партии?

М. Неделчев: Ние знаехме, че това е ретроутопия, само че желахме да я изпълним, без значение от риска тези партии да наподобяват старомодни и да останат периферни. Ясно ни беше, че не можем да снадим прекъснатото историческо време, задачата обаче беше друга - да възкресим паметта за тогавашните политици и основно морала им. Въобще не скърбя, че го направихме.
Редакцията предлага
Кой през днешния ден е правоприемник на Съюз на демократичните сили - съдружният сътрудник на ГЕРБ, Демократична България, Политическа партия или това е единствено спомен?

М. Неделчев: Мисля, че е единствено спомен и не одобрявам опитите на всякакви мутанти да поддържат илюзията, че Съюз на демократичните сили продължава да съществува. Той породи непринудено като доста комплицирано политическо образувание, което няма по какъв начин да се повтори и наследи, спекулациите с името му най-сетне би трябвало да престанат.

Защо дясното у нас по този начин и не съумя да се пребори с комунизма до степен, че има освен мощна вълна на носталгия по Тодор Живков, а и на поддръжка към Путин, макар нахлуването му в Украйна?

М. Неделчев: Не е чак да не успяхме да се преборим с комунизма, с неговата идеология и всекидневни практики. Но би трябвало да си даваме сметка, че комунистическата партия у нас беше доста мощна - в нея членуваха един милион и дружно със фамилиите си бяха доста хора, които са били привилегировани и търсеха всевъзможни способи това да продължи.

Друг въпрос е тази отвратителна поддръжка за Путин и след нахлуването му в Украйна - това е нещо нетърпимо от моя позиция, което в действителност заплашва наличието ни в демократичния свят. На всяка цена би трябвало да му се противопоставим.

Може ли под някаква форма петата колона на Путин да завоюва у нас идващите избори?

М. Неделчев: Убеден съм, че не е допустимо. Това въпреки всичко е една дребна част от обществото, която изобщо не би трябвало да съществува в страна член на Европейски Съюз и НАТО. И най-неприятното е, че измежду тях има и младежи, което значи, че не сме си свършили работата. Вероятно на множеството им заплащат, което би трябвало да бъде потвърдено от службите, само че щом не го вършат, значи и те са проникнати от такива люде.

В какво през днешния ден се състои " македонският въпрос " и дали той се взема решение с приемането на френското предложение?

М. Неделчев: Той и има 150 или минимум 120-130 годишна история и не би могъл внезапно да бъде решен с френското предложение, само че то за момента успокоява несъгласията. Присъединяването на Северна Македония към Европейски Съюз ще е дълъг развой, чието развиване е мъчно да се предвижда, тъй като зависи от доста фактори и отвън политиката. Колкото и да е невероятно да се прави политика от историята, това е неизбежно. Ето да вземем за пример тази система от биографии, както аз я назовавам - Левски, Ботев, Гоце и Яворов, е най-значимата в актуалната българска история, точно тъй като свързва литература и политика.

Какъв е методът да си родолюбец в българската политика и да стоиш надалеч от " Атака ", Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ, " Възраждане "?

М. Неделчев:. В моята област особено, като хуманитарист, национализъм е да те занимават тематики от националната ни история. Той е въпрос на познания, а не на настъпателност. Никога няма да не помни, когато един път трябваше да прочета слово на Петрова равнища в Странджа и макар, че съм изследвал и съм писал книги за активността на Вътрешна македонска революционна организация там, тъкмо тези хора ме освиркаха без хал хабер да имат защо приказвам. Лъжепатриотите обаче натрупаха самочувствие, тъй като обединенията от десния бранш са склонни да подценяват националната проблематика.

Народният стихотворец Иван Вазов продължава ли да дефинира националните усеща на народа?

М. Неделчев: Да, несъмнено, и това е поради изключителното прииждане на неговото творчество. И без значение от вероятните рецензии, купата национален стихотворец е дадена на Вазов напълно естествено още в ранна възраст, а по-късно цар Борис и публично го увенчава с нея.

Има проблем обаче и той е трагичен -. И това през днешния ден се трансформира в огромен негов минус.

На 80 години либерал ли сте или реакционер, откакто сте защитавали концепциите и на едните, и на другите?

М. Неделчев: Колкото и да не им харесва на моите близки другари либералите, аз съм закостенял либерал или демократичен реакционер. С годините, а моите към този момент са доста, последователно ставах все по-консервативен, което обаче не означаваше отвод от демократичните хрумвания, от отбраната на самостоятелните права на индивида, от персоналистичните ми възгледи. Повлияла ми е несъмнено освен възрастта, а и хората в българската политика, които се оповестиха за либерали, и повече или по-малко омаскариха либерализма с компромисите и съглашателството си. Имам поради Движение за права и свободи и Национална движение „Симеон Втори".

Българската литература на 21-и век прави ли политическа работа?

М. Неделчев: Мисля, че в литературно-исторически проект ние към момента не сме явили съответната фигурата на политическия публицист, който основава политологически по същността си текстове с художествена стойност. А имаме доста и значими такива писатели като Симеон Радев, Димо Кьорчев или Васил Пундев. Мисля, че в продължение на тяхната линия през днешния ден чудесните книги с политическа тема на Георги Господинов, Теодора Димова, Мирела Иванова, Деян Енев и на значително други в действителност правят значима политическа работа.