Сблъсък при Паметника на Съветската армия, Свиленски е ранен
Сблъсък при паметника на Съветската войска. Зам.-шефът на групата на Българска социалистическа партия в Народното събрание Георги Свиленски е със сразрязана ръка.
Това се е случило откакто металната ограда край Паметника е паднала върху него
Тя е била блъсната ненадейно от чиновник на регионалната администрация.
“Ние разговаряхме със зам.-областния шеф Чичков през оградата в опит да стигнем до паметника – паната се разместват и може да се мине сред тях. Свиленски беше начело, а аз бях зад него. В този миг чиновник на регионалната администрация изненадващо се хвърли върху оградата с такава експанзия, че я събори върху Жоро, описа депутатът Иван Ченчев.
Заедно с тях е бил и сътрудника им Христо Проданов.
“Интересното е, че зам.-областният шеф стоеше зад оградата към паметника без защитна каска или жилетка. А сякаш е при стоителен обект, който е рисков ”, описа още Ченчев.
Днес стартира демонтажът на фигурите на Паметника на руската войска
Паметникът на Съветската войска си отива. Полиция обкръжиха монумента, а кранове започнаха да го демонтират. “Връщаме си свободата на небето над София ”, пък написа в профила си във Фейсбук депутата от ПП-ДБ Ивайло Мирчев.
Ето и целият му коментар:
“Демонтаж на Паметника на Съветската войска. МОЧА отива в историята, където от дълго време му е мястото. “Е това ли е в този момент най-важното?! ” – ще кажете. “Аман от нелепости, оправете вместо това тротоарите! ” – ще кажете. Тротоарите ще ги оправим. Обаче столицата е освен това от тротоарите, по които вървим. Столицата е сърцето на една страна и нейната посока, и нейното знаме, и нейното лице пред света.
Монументът на окупационната алена войска несъмнено не е най-големият проблем на нашата столица
Обаче е най-знаковият проблем, и за София, и за България. Защото тук не приказваме за камъните и плочите и скулптурите. Говорим за сянката на една голяма замяна, която този окупационен знак хвърля не просто над столицата, а над цялата ни история от освобождението насам.
Не махаме просто паметник, връщаме си опцията да осмислим историята през личната си призма, вместо през тази на съветската агитация. Връщаме си опцията да не ни е позор, когато децата ни питат “Защо е тук този монумент? ”. Връщаме си свободата на небето над София.
Източник: 24 часа
Още вести четете в категорията България
