Артистите до парламента: Просто Наско се крие, увеличете парите за култура
Съюзът на артистите в България (САБ) изпрати яростно писмо до Народното събрание, в което се упорства в държавния бюджет да бъдат отделени повече пари за просвета и за по-високи заплати за актьорите в държавните и общински театри. Актьорите недоволстват, че министърът на културата Атанас Атанасов безусловно се е скрил и не е направил нищо, с цел да упорства за повече пари за просвета. Същевременнно през днешния ден стана ясно, че в понеделник САБ е провел общо заседание, на което Христо Мутафчиев е избран отново единомислещо за рекордния шести път за ръководител на професионалната организация. Той е бил е единственият претендент за поста.
Писмото е изпратено до парламентарните комисии по просвета и медии и по бюджет и финанси.
Ето и самото писмо:
" УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
Делегатите на последното извършено на 20.06.2022 година постоянно Общо заседание на Съюза на артистите в България взеха решение да се извърнат към Вас, заради цялостния отвод на Министъра на културата да се бори и да работи по следните проблеми:
1. В идната актуализация на бюджета Министерството на културата е единственото министерство, за което не се планува нарастване на средствата, дори в противен случай – бюджетът е понижен. Същото се отнася за бранш „ Сценични изкуства “, който е извънредно обиден от растящите цени на енергоносителите и инфлацията.
Необходимо е нарастване на бюджета най-малко с 50 млн. лв.. Още по-тежка е обстановката в Общинските културни институти. Заплащането е с 30 % по-ниско от това в държавните културни институти (минимална работна заплата). Следва да се усилят бюджетите за държавно делегираните общински действия посредством трансфер от държавния бюджет, в частност за бранш Култура.
2. Съществува цялостен отвод от актуализация на единните разходни стандарти за финансиране на театралните изкуства според Закона за протекция и развиване на културата и следващи постановления на Министерски съвет. Същите не са съобразени с растящите цени на силата и материалите за театрално произвеждане, както и растежите на минималното възнаграждение според браншовите съглашения.
А в публичните културни институти се употребяват формули от 50-те години (утвърдена бройка на личния състав, по минимална работна заплата). Това са равнищата преди Ковид рецесията и следва да бъдат обновени с 2.5 до 3 пъти. Още повече, че краткотрайните ограничения, като спомагателните съставни елементи за Ковид рецесията отпадат, а публиката към момента не се е върнала на равнищата на посещаемост от преди пандемията. В момента не се прави никакъв проект за възобновяване в бранша.
3. В Министерството на културата липсва всякаква политика във връзка с повдигане на приходите с оправданието, че институтите ръководят делегирани бюджети.
Нивата на възнаграждение в бранш „ Култура “ са на последния ред според Националната статистика и са на 80% от междинните за страната. Във вътрешните актове на Министерството на културата липсват механизми за отбрана на приходите. Задължително следва да се вкарат коефициенти, пропорции и механизми за отбрана на трупите и съставите. Такива механизми могат да се плануват и със законодателни промени, както и от целевите фондове на Министъра на културата.
4. Културният бранш не основава добавена стойност в оня търговски смисъл (даже сме освободени от ДДС). В тази връзка не сме търговски сдружения и корпорации, заради което не виждаме спънка да бъдем на контролирания пазар на енергоносители.
5. Директорите, които ръководят делегирани бюджети служат за опрощение на Министерството на културата, че са финансово виновни за повдигането на приходите. За страдание те упражняват тази своя активност по силата на Кодекса на труда и са оценени с нормативни правила, които не са съответстващи на обстановката в културния бранш.
Напълно обикновено и разумно е да получават контракти за ръководство – вид мениджърски - със заложени индикатори и критерии, които да водят до обективно оценяване. В своята къса активност този министър издаде някои актове, които не са съобразени със законови и подзаконови нормативни актове на страната. Като да вземем за пример наредбата за командировките в страната.
6. Планират се финансови разноски в бюджета, за които не е ясно има ли утвърдени планове, нещо наложително съгласно категорията на градежите. Не са ясни описите на обектите и извършени ли са публични поръчки за възлагане, както и дали има обжалвани такива. Горното съставлява интерес по отношение на това дали се усъвършенстват изискванията на труд и енергийната успеваемост.
Уважаеми дами и господа,
обръщаме се към Вас за подпомагане! Надяваме се тази неправда за културния бранш да бъде поправена сред двете четения на държавния бюджет! "
Писмото е изпратено до парламентарните комисии по просвета и медии и по бюджет и финанси.
Ето и самото писмо:
" УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
Делегатите на последното извършено на 20.06.2022 година постоянно Общо заседание на Съюза на артистите в България взеха решение да се извърнат към Вас, заради цялостния отвод на Министъра на културата да се бори и да работи по следните проблеми:
1. В идната актуализация на бюджета Министерството на културата е единственото министерство, за което не се планува нарастване на средствата, дори в противен случай – бюджетът е понижен. Същото се отнася за бранш „ Сценични изкуства “, който е извънредно обиден от растящите цени на енергоносителите и инфлацията.
Необходимо е нарастване на бюджета най-малко с 50 млн. лв.. Още по-тежка е обстановката в Общинските културни институти. Заплащането е с 30 % по-ниско от това в държавните културни институти (минимална работна заплата). Следва да се усилят бюджетите за държавно делегираните общински действия посредством трансфер от държавния бюджет, в частност за бранш Култура.
2. Съществува цялостен отвод от актуализация на единните разходни стандарти за финансиране на театралните изкуства според Закона за протекция и развиване на културата и следващи постановления на Министерски съвет. Същите не са съобразени с растящите цени на силата и материалите за театрално произвеждане, както и растежите на минималното възнаграждение според браншовите съглашения.
А в публичните културни институти се употребяват формули от 50-те години (утвърдена бройка на личния състав, по минимална работна заплата). Това са равнищата преди Ковид рецесията и следва да бъдат обновени с 2.5 до 3 пъти. Още повече, че краткотрайните ограничения, като спомагателните съставни елементи за Ковид рецесията отпадат, а публиката към момента не се е върнала на равнищата на посещаемост от преди пандемията. В момента не се прави никакъв проект за възобновяване в бранша.
3. В Министерството на културата липсва всякаква политика във връзка с повдигане на приходите с оправданието, че институтите ръководят делегирани бюджети.
Нивата на възнаграждение в бранш „ Култура “ са на последния ред според Националната статистика и са на 80% от междинните за страната. Във вътрешните актове на Министерството на културата липсват механизми за отбрана на приходите. Задължително следва да се вкарат коефициенти, пропорции и механизми за отбрана на трупите и съставите. Такива механизми могат да се плануват и със законодателни промени, както и от целевите фондове на Министъра на културата.
4. Културният бранш не основава добавена стойност в оня търговски смисъл (даже сме освободени от ДДС). В тази връзка не сме търговски сдружения и корпорации, заради което не виждаме спънка да бъдем на контролирания пазар на енергоносители.
5. Директорите, които ръководят делегирани бюджети служат за опрощение на Министерството на културата, че са финансово виновни за повдигането на приходите. За страдание те упражняват тази своя активност по силата на Кодекса на труда и са оценени с нормативни правила, които не са съответстващи на обстановката в културния бранш.
Напълно обикновено и разумно е да получават контракти за ръководство – вид мениджърски - със заложени индикатори и критерии, които да водят до обективно оценяване. В своята къса активност този министър издаде някои актове, които не са съобразени със законови и подзаконови нормативни актове на страната. Като да вземем за пример наредбата за командировките в страната.
6. Планират се финансови разноски в бюджета, за които не е ясно има ли утвърдени планове, нещо наложително съгласно категорията на градежите. Не са ясни описите на обектите и извършени ли са публични поръчки за възлагане, както и дали има обжалвани такива. Горното съставлява интерес по отношение на това дали се усъвършенстват изискванията на труд и енергийната успеваемост.
Уважаеми дами и господа,
обръщаме се към Вас за подпомагане! Надяваме се тази неправда за културния бранш да бъде поправена сред двете четения на държавния бюджет! "
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ