„Оловната тишина“ - поредният пасквил срещу Никола Вапцаров и разстреляните заедно с него видни антифашисти
Сайтът „ Свободна Европа “ ни осведоми за новоиздадена книга „ Оловна тишина “ на небезизвестната Ивайла Александрова, за процеса против Никола Вапцаров и останалите наказани на гибел с него в процеса против Централния комитет на на БРК (к). Книгата разкривала взаимното изменничество от страна на задържаните, истината била до момента укривана, а всеки участник бил разгласен за воин, само че в този момент 80 години по- късно истината, с помощта на нея, излизала нескрито.
Тази книга очевидно е следващ презрян опит, напоен с антикомунизъм, да се очерни паметта на светли хора и на един от най- великите български поети. „ Свободна Европа “ ни осведоми, че съгласно разкритията на писателката за задържаните „ всеки предавал всеки “- а е известно, че всички те са били подложени на безчовечен изтезания, а и е нямало какво доста да признават, на Гешев заради изменничество всичко е било известно.
Тази жена не за първи път “разнищва “ Вапцаров. Сценаристка е на един документален филм „ Пет описа за един разстрел “. В едно изявление по отношение на този филм тя споделя: „ Искам да се опише за страданието на тези използвани тогава хора. Казвам „ използвани ”, тъй като 55 от тях са пристигнали с подводници, със самолети, от Москва, дирижирани са от Москва и в последна сметка са едно голямо жертвоприношение, избити, превърнати в кърваво месо. По същия метод други са били изпратени и в Полша, в Австрия, в Чехия… Мислех, че концепцията е на Сталин. Не, оказа се, че е на Георги Димитров, тогавашният ген. сек. на Коминтерна “.
Истинско двуличие и светотатство е да се приказва за подводничарите и парашутистите, като за страдалци, тъй като били такива тъй като били са били използвани. Всички те са доброволци, уверени антифашисти, освен това някои от тях по гледище на Димитров пред Сталин, са освободени от лагерите. Отишли са в България, подготвени да дадат живота си във въоръжената битка за събаряне на монархо- фашистката власт, вкарала България във Световната война на страната на нацистка Германия. А в България и Англия изпраща военни експерти, които да окажат подпомагане на партизаните в тази борба- като Майор Томпсън, също разстрелян, дори без съд и присъда.
Преди може би към 7-8 години, българската просветно-културна асоциация в Англия „ Св.Св.Кирил и Методий “, на която бях ръководител, одобри да спонсорираме посещаване на Георги Господинов, напиращ тогава известност наш поет/писател, на книжовен конгрес по линия на Би Би Си в Лондон на създатели от Източна Европа. Днес Господинов е прочут и като десен интелектуалец- с цялостно отричане на интервала преди демокрацията. И по какъв начин този човек се помирява или мери с подобен исполин като Вапцаров? Ето по какъв начин, като се пробва да го принизява. Казва за „ Моторни песни “, че стихосбирката не била издадена от издателство, а нещо като самиздат, в не огромен тираж, раздаден на другари. В едно изявление от 2021г. Господинов споделя за Вапцаров: „ Поетът Вапцаров се оказва неосъществим приживе в българската литература. Посмъртно пък влиза в една нова, този път канонична самотност, четен стеснено и дисциплиниращо, съгласно новия идеологически канон “.
Господинов пустослови. Да кажеш, че Вапцаров посмърътно бил вкаран в някакъв каноничен идеологически канон е нелепост, или преднамерено извращение на истината. А тя е, че не е имало потребност той да бъде вкарван в какъвто и да е канон, творчеството му не е пропито от идеология, а от фантазията му за нов обективен публичен строй, при който хората няма да мизерстват и ще бъдат свободни. Той стихотворец на елементарните хора, приказва им на на ослепителен и понятен език. Философията в стиховете му е общочовешка, по тази причина е обичан уважаван и почитан у нас и отвън рамките на България.
Вижте и фотография на корицата на книгата на Александрова- със затворническа неугледна фотография на Вапцаров. Умишлено подбрана.
Бил съм в дома на Вапцаров в София, популярност богу жилището е съхранен като музей в негова памет.
Представям си по какъв начин е изведен рано сутринта, откъснат от дом и брачна половинка, и е знаел или предчувствувал, че ще се елементарни с живота. А по какъв начин му се е желало да живее, по какъв начин е обичал живота! Описал го е:
Да кажем, в този момент ми окачат въжето и питат:
" Как, искаш ли час да живееш? "
Веднага ще кресна:
" Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи! "
За него – Живота –
направил бих всичко...
И аз бих споделил, свалете си мръсните лапи от облика на индивида, който ни кара, нас българите, да се гордеем, че имаме подобен популярен стихотворец и персона, уважаван освен у нас, само че и в доста страни, където е преведен.
Тази книга очевидно е следващ презрян опит, напоен с антикомунизъм, да се очерни паметта на светли хора и на един от най- великите български поети. „ Свободна Европа “ ни осведоми, че съгласно разкритията на писателката за задържаните „ всеки предавал всеки “- а е известно, че всички те са били подложени на безчовечен изтезания, а и е нямало какво доста да признават, на Гешев заради изменничество всичко е било известно.
Тази жена не за първи път “разнищва “ Вапцаров. Сценаристка е на един документален филм „ Пет описа за един разстрел “. В едно изявление по отношение на този филм тя споделя: „ Искам да се опише за страданието на тези използвани тогава хора. Казвам „ използвани ”, тъй като 55 от тях са пристигнали с подводници, със самолети, от Москва, дирижирани са от Москва и в последна сметка са едно голямо жертвоприношение, избити, превърнати в кърваво месо. По същия метод други са били изпратени и в Полша, в Австрия, в Чехия… Мислех, че концепцията е на Сталин. Не, оказа се, че е на Георги Димитров, тогавашният ген. сек. на Коминтерна “.
Истинско двуличие и светотатство е да се приказва за подводничарите и парашутистите, като за страдалци, тъй като били такива тъй като били са били използвани. Всички те са доброволци, уверени антифашисти, освен това някои от тях по гледище на Димитров пред Сталин, са освободени от лагерите. Отишли са в България, подготвени да дадат живота си във въоръжената битка за събаряне на монархо- фашистката власт, вкарала България във Световната война на страната на нацистка Германия. А в България и Англия изпраща военни експерти, които да окажат подпомагане на партизаните в тази борба- като Майор Томпсън, също разстрелян, дори без съд и присъда.
Преди може би към 7-8 години, българската просветно-културна асоциация в Англия „ Св.Св.Кирил и Методий “, на която бях ръководител, одобри да спонсорираме посещаване на Георги Господинов, напиращ тогава известност наш поет/писател, на книжовен конгрес по линия на Би Би Си в Лондон на създатели от Източна Европа. Днес Господинов е прочут и като десен интелектуалец- с цялостно отричане на интервала преди демокрацията. И по какъв начин този човек се помирява или мери с подобен исполин като Вапцаров? Ето по какъв начин, като се пробва да го принизява. Казва за „ Моторни песни “, че стихосбирката не била издадена от издателство, а нещо като самиздат, в не огромен тираж, раздаден на другари. В едно изявление от 2021г. Господинов споделя за Вапцаров: „ Поетът Вапцаров се оказва неосъществим приживе в българската литература. Посмъртно пък влиза в една нова, този път канонична самотност, четен стеснено и дисциплиниращо, съгласно новия идеологически канон “.
Господинов пустослови. Да кажеш, че Вапцаров посмърътно бил вкаран в някакъв каноничен идеологически канон е нелепост, или преднамерено извращение на истината. А тя е, че не е имало потребност той да бъде вкарван в какъвто и да е канон, творчеството му не е пропито от идеология, а от фантазията му за нов обективен публичен строй, при който хората няма да мизерстват и ще бъдат свободни. Той стихотворец на елементарните хора, приказва им на на ослепителен и понятен език. Философията в стиховете му е общочовешка, по тази причина е обичан уважаван и почитан у нас и отвън рамките на България.
Вижте и фотография на корицата на книгата на Александрова- със затворническа неугледна фотография на Вапцаров. Умишлено подбрана.
Бил съм в дома на Вапцаров в София, популярност богу жилището е съхранен като музей в негова памет.
Представям си по какъв начин е изведен рано сутринта, откъснат от дом и брачна половинка, и е знаел или предчувствувал, че ще се елементарни с живота. А по какъв начин му се е желало да живее, по какъв начин е обичал живота! Описал го е:
Да кажем, в този момент ми окачат въжето и питат:
" Как, искаш ли час да живееш? "
Веднага ще кресна:
" Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи! "
За него – Живота –
направил бих всичко...
И аз бих споделил, свалете си мръсните лапи от облика на индивида, който ни кара, нас българите, да се гордеем, че имаме подобен популярен стихотворец и персона, уважаван освен у нас, само че и в доста страни, където е преведен.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ