Саймън Прайс: Електромобилите трябва да бъдат с по-малък пробег
Саймън Прайс е изпълнителен-директор на английската компания Еxawatt, основана в Шефилд, която се занимава с пазарен, софтуерен разбор и прогнозиране в областта на фотоволтаиците, електрическите автомобили, литиево-йонни акумулатори и съхранението на сила. Компанията е единствено на 7 години и съставлява ново потомство tech-economic консултантство за възобновими източници на сила и всичко обвързвано със зеления преход. Той също по този начин е постоянен преподавател на разнообразни конгреси в Европа, като в България организира лекция в Стопанския факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски " на тематика " Съхранението на сила е ключът към възобновимата сила ". В България нямаме богат опит с компании като Exawatt, занимаващи се с финансово-технически разбор в областта на фотоволтаиците, батериите и електрическите автомобили. Може ли да обясните каква тъкмо е работата ви?
Най-простия метод да се изясни работата на Exawatt е, че търсим способи за декарбонизация посредством електрифициране. Защото е повече от ясно, че светът върви към ограничение на въглеродната си взаимозависимост и това е в огромна степен подвластно от електрифицирането на стопанската система. За наслада съвсем всички процеси подлежат на електрифициране- превоз, услуги и коли. Ако успеем да електрифицираме и доставката на сила, тогава може да се каже към този момент, че е реализиран триумф. Тук обаче разковничето е, че би трябвало да се реши по какъв начин електрическата енергия да стига от точка А до Б и по какъв начин да се съхранява. Това на пръв взор наподобява просто, само че не и на процедура по този начин.
България неотдавна имаше своя миг на размишления за съхраняването на ток, защото най-голямата батерия на страната - ПАВЕЦ " Чаира " аварира и сега не се употребява.
Да, чух за това, макар че не съм осведомен в елементи какво се е случило. Помпено-акумулиращите централи обаче имат по-голямо значение за съхранението на електрическа енергия в къси интервали, в сравнение с в дълги. Те са супер ефикасни за няколко часа и за доста огромен размер на мощ.
Реклама
Нашата компания е профилирана в няколко съществени неща от основаването си през 2015г.: солари, оценка на работата на слънчеви системи, разбор на вериги на доставки на материали/суровни и прогнози на цени. Ние сме хората, които вършат разбори по какъв начин да се случва съхранението на сила в определние браншове или да вземем за пример за някой огромен слънчев парк.
Това е концепцията на компанията - финансов разбор и софтуерно моделиране, с цел да може да има баланс сред двете. Мисля, че главната причина да няма в България към момента сходен вид компания е, тъй като хората се интересуват най-много от крайния артикул, т.е фотоволтаичния панел или батерията. Не се обръща внимание да вземем за пример на производството, от кое място идват суровините или усъвършенстването системата за предпазване на ток, с цел да се съхранява повече. Това не е изненадващо и мисля, че в редица страни, даже и при нас във Англия, е по този начин. Според мен " веригата на доставки " е следната: бизнесът се интересува от крайния артикул на огромните производители, без значение къде са те и по какъв начин се случват процесите. Но това ще се промени, тъй като методът, по който хората зависят от електрическата енергия, се трансформира.
Българският Енергийния систематичен оператор (ЕСО) има проект, съгласно който в идващите 10 години би трябвало да се построят 10 000 зарядни станции за електрически автомобили. Това съгласно вас изпълнимо ли е поради пазара? В момента в страната има към 600.
Нека си представим следната обстановка: зарядните, които са в домовете са по 3 киловата, бързите зарядни за електрически автомобили на автомагистралата са по 50 киловата, а супер зарядните на Tesla са да вземем за пример 120 киловата. След 10 години, ние ще имаме потребност от микс сред всички тях, с цел да може да проработи системата или да вземем за пример този проект в България. Проблемът обаче са литиево-йонните акумулатори. Те не обичат да бъдат зареждани бързо, тъй като техният потенциал понижава и се чупят. Това важи даже за тези на айфоните. Затова и решението за електрическите автомобили е те да се зареждат постепенно, за което притежателите им имат време в градска конюнктура. А единствено, когато се случи да пътуват до Бургас или Варна, да употребяват бързи зарядни, с цел да не си губят времето по пътя.
Важно е инфраструктурата да се направи по този начин, че когато в един парещ летен ден електрическият автомобил стигне до станция за зареждане, да не би трябвало да чака 30 минути индивида преди него. Важно е и постоянно зареждачката да работи и да няма дефицит на ток, тъй като това би било извънредно за един електрически автомобил. С две думи - с цел да проработи системата, би трябвало да има бързи станции, които са на всички места и работят постоянно.
Реклама
За да се случи това обаче, има потребност от ток от мрежата, който да ги зарежда. Представете си, че в случай че в един избран район в България има 10 зарядни по 50 киловата, това са общо 500 киловата. Това би могло да е ужасно доста за въпросната област, повече даже от потреблението на всичките села в близост. Затова има потребност от акумулатори, които да съхраняват електрическата енергия и да може колите постоянно да имат достъп до нужното им количество, даже и мрежата да не може да го доставя в този миг.
В идеалният случаи, токът ще идва от местни възобновими източници - слънчева сила през лятото и вятърна през зимата. Това не е по никакъв начин невероятно и за мен по този начин би трябвало да се моделира отсега нататък.
Казвате, че България би трябвало да се възползва от географското си състояние, най-много слънчевата светлина, до която други страни като Англия нямат подобен достъп. Може ли поради това да се каже, че страната има преимущество в зеления преход?
Когато става въпрос за географско състояние - България е разположена доста добре. Не би трябвало да се не помни, че имате сериозен капацитет за офшорни вятърни централи в Черно море. Но мисля, че най-голямото преимущество е ниската плътност на популацията. Държавата не е дребна, а в нея не живеят доста хора. От тази позиция, България освен може да реализира климатичните си цели за възобновими източници, а даже да е главен снабдител на страните в близост. В дълготраен проект, тя би представлявала доста забавен пазар за инвестиция точно поради това. Ако съпоставим с Англия, там има доста капацитет за вятърна сила, само че доста огромно население и не изключително доста слънце, и това ни слага в по-трудна позиция.
Според мен, тук в България главната роля в идващите години ще играят икономическите вероятности за нови вложения.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Компании 2 Енергетика 3 Банки и финанси 1 Енергетика 2 Свят 3 Здравеопазване 1 Право 2 Икономика 3 Коментари и разбори Реклама Вие се занимавате с разбор на всички променливи на цените на фотоволтаичните панели, коя е най-съществената променлива, която предопределя и крайната цена?
Безспорно, силиций (polysilicon). В клетката има още алуминий, сребро и други материали. Но в случай че би трябвало да заключа кои са фундаментите- това са силиций, алуминий и стъкло. И от тях най-много зависи крайната цена на продукта.
Заради това за пръв път от над 10 години цената на панелите скача - има дефицит по отношение на търсенето на въпросния силиций. Хубавото е, че производството му ще се усили в идващите 18 месеца и тогава цената ще стартира да се стабилизира и да пада.
Кой е най-големият производител на този материал?
Китай. Всъщност не мога да се сетя за съществена суровина или материал в този бранш, който да не се създава основно там. Силициеви предприятия имаше в редица други страни в Европа, само че просто Китай се възползва най-добре от промишлеността и стана водач.
А на литий?
Литият идва основно от Австралия и от Южна Америка ( Чили, Боливия и Аржентина).
Бюлетин Енергетика
Научавайте най-важното от бранш енергетика през миналата седмица
Вашият email Записване
Най-простия метод да се изясни работата на Exawatt е, че търсим способи за декарбонизация посредством електрифициране. Защото е повече от ясно, че светът върви към ограничение на въглеродната си взаимозависимост и това е в огромна степен подвластно от електрифицирането на стопанската система. За наслада съвсем всички процеси подлежат на електрифициране- превоз, услуги и коли. Ако успеем да електрифицираме и доставката на сила, тогава може да се каже към този момент, че е реализиран триумф. Тук обаче разковничето е, че би трябвало да се реши по какъв начин електрическата енергия да стига от точка А до Б и по какъв начин да се съхранява. Това на пръв взор наподобява просто, само че не и на процедура по този начин.
България неотдавна имаше своя миг на размишления за съхраняването на ток, защото най-голямата батерия на страната - ПАВЕЦ " Чаира " аварира и сега не се употребява.
Да, чух за това, макар че не съм осведомен в елементи какво се е случило. Помпено-акумулиращите централи обаче имат по-голямо значение за съхранението на електрическа енергия в къси интервали, в сравнение с в дълги. Те са супер ефикасни за няколко часа и за доста огромен размер на мощ.
Реклама
Нашата компания е профилирана в няколко съществени неща от основаването си през 2015г.: солари, оценка на работата на слънчеви системи, разбор на вериги на доставки на материали/суровни и прогнози на цени. Ние сме хората, които вършат разбори по какъв начин да се случва съхранението на сила в определние браншове или да вземем за пример за някой огромен слънчев парк.
Това е концепцията на компанията - финансов разбор и софтуерно моделиране, с цел да може да има баланс сред двете. Мисля, че главната причина да няма в България към момента сходен вид компания е, тъй като хората се интересуват най-много от крайния артикул, т.е фотоволтаичния панел или батерията. Не се обръща внимание да вземем за пример на производството, от кое място идват суровините или усъвършенстването системата за предпазване на ток, с цел да се съхранява повече. Това не е изненадващо и мисля, че в редица страни, даже и при нас във Англия, е по този начин. Според мен " веригата на доставки " е следната: бизнесът се интересува от крайния артикул на огромните производители, без значение къде са те и по какъв начин се случват процесите. Но това ще се промени, тъй като методът, по който хората зависят от електрическата енергия, се трансформира.
Българският Енергийния систематичен оператор (ЕСО) има проект, съгласно който в идващите 10 години би трябвало да се построят 10 000 зарядни станции за електрически автомобили. Това съгласно вас изпълнимо ли е поради пазара? В момента в страната има към 600.
Нека си представим следната обстановка: зарядните, които са в домовете са по 3 киловата, бързите зарядни за електрически автомобили на автомагистралата са по 50 киловата, а супер зарядните на Tesla са да вземем за пример 120 киловата. След 10 години, ние ще имаме потребност от микс сред всички тях, с цел да може да проработи системата или да вземем за пример този проект в България. Проблемът обаче са литиево-йонните акумулатори. Те не обичат да бъдат зареждани бързо, тъй като техният потенциал понижава и се чупят. Това важи даже за тези на айфоните. Затова и решението за електрическите автомобили е те да се зареждат постепенно, за което притежателите им имат време в градска конюнктура. А единствено, когато се случи да пътуват до Бургас или Варна, да употребяват бързи зарядни, с цел да не си губят времето по пътя.
Важно е инфраструктурата да се направи по този начин, че когато в един парещ летен ден електрическият автомобил стигне до станция за зареждане, да не би трябвало да чака 30 минути индивида преди него. Важно е и постоянно зареждачката да работи и да няма дефицит на ток, тъй като това би било извънредно за един електрически автомобил. С две думи - с цел да проработи системата, би трябвало да има бързи станции, които са на всички места и работят постоянно.
Реклама
За да се случи това обаче, има потребност от ток от мрежата, който да ги зарежда. Представете си, че в случай че в един избран район в България има 10 зарядни по 50 киловата, това са общо 500 киловата. Това би могло да е ужасно доста за въпросната област, повече даже от потреблението на всичките села в близост. Затова има потребност от акумулатори, които да съхраняват електрическата енергия и да може колите постоянно да имат достъп до нужното им количество, даже и мрежата да не може да го доставя в този миг.
В идеалният случаи, токът ще идва от местни възобновими източници - слънчева сила през лятото и вятърна през зимата. Това не е по никакъв начин невероятно и за мен по този начин би трябвало да се моделира отсега нататък.
Казвате, че България би трябвало да се възползва от географското си състояние, най-много слънчевата светлина, до която други страни като Англия нямат подобен достъп. Може ли поради това да се каже, че страната има преимущество в зеления преход?
Когато става въпрос за географско състояние - България е разположена доста добре. Не би трябвало да се не помни, че имате сериозен капацитет за офшорни вятърни централи в Черно море. Но мисля, че най-голямото преимущество е ниската плътност на популацията. Държавата не е дребна, а в нея не живеят доста хора. От тази позиция, България освен може да реализира климатичните си цели за възобновими източници, а даже да е главен снабдител на страните в близост. В дълготраен проект, тя би представлявала доста забавен пазар за инвестиция точно поради това. Ако съпоставим с Англия, там има доста капацитет за вятърна сила, само че доста огромно население и не изключително доста слънце, и това ни слага в по-трудна позиция.
Според мен, тук в България главната роля в идващите години ще играят икономическите вероятности за нови вложения.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Компании 2 Енергетика 3 Банки и финанси 1 Енергетика 2 Свят 3 Здравеопазване 1 Право 2 Икономика 3 Коментари и разбори Реклама Вие се занимавате с разбор на всички променливи на цените на фотоволтаичните панели, коя е най-съществената променлива, която предопределя и крайната цена?
Безспорно, силиций (polysilicon). В клетката има още алуминий, сребро и други материали. Но в случай че би трябвало да заключа кои са фундаментите- това са силиций, алуминий и стъкло. И от тях най-много зависи крайната цена на продукта.
Заради това за пръв път от над 10 години цената на панелите скача - има дефицит по отношение на търсенето на въпросния силиций. Хубавото е, че производството му ще се усили в идващите 18 месеца и тогава цената ще стартира да се стабилизира и да пада.
Кой е най-големият производител на този материал?
Китай. Всъщност не мога да се сетя за съществена суровина или материал в този бранш, който да не се създава основно там. Силициеви предприятия имаше в редица други страни в Европа, само че просто Китай се възползва най-добре от промишлеността и стана водач.
А на литий?
Литият идва основно от Австралия и от Южна Америка ( Чили, Боливия и Аржентина).
Бюлетин Енергетика
Научавайте най-важното от бранш енергетика през миналата седмица
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ