От „Осанна“ до „Разпни го“!
Съвремието ни изправя ежедневно пред разнообразни тествания. Те са толкоз доста и толкоз разнообразни, че от време на време става мъчно да преминем всяко от тях с мъдрост, примирение и религия. А точно те са най-големите съдружници на индивида против бедите, които ни връхлитат непрекъснато.
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
Един ден след възкресяването на Лазар и шест дни преди най- огромния еврейски празник Пасха, Иисус Христос се отправил с учениците Си за Йерусалим. Като доближил едно село, което се намирало напълно покрай Йерусалим, Господ изпратил в него двама Свои възпитаници и им рекъл:
– „ Идете в селото, що е отсреща ви, и ще намерите вързана ослица и осле с нея. Отвържете ги и Ми ги докарайте. И в случай че някой ви попита какво вършиме, кажете му, че те са потребни на Господа. ”
Тъй и станало. Учениците Му се завърнали с добичетата, покрили ослето със своите дрехи и откакто го възседнал Спасителят, доближили градските врати.
Междувременно целия град се готвел за великия празник Пасха. Десетки хиляди поклонници от страната и от чужбина шетали из града в радостна възбуденост. Още предния ден тук се разнесла чудната новина за възкресяването на Лазар. Тази вест развълнувала още повече народа и целият град сякаш тръпнел от екстаз в очакване на нещо велико.
И в действителност, Най-великият сред великите влезнал в града. Върху Него се изпълнило пророчеството: „ Ликувай от наслада, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, правоверен и спасяващ, мирен, възседнал на ослица и на младо осле, наследник на подяремница. ” (Захария. 9:9).
Иисус бил обграден от възпитаници му; народът, който в течение на последната седмица видял проявяващата се в Него популярност Божия, го посрещнал ликувайки, постилали на пътя Му палмови клончета, сваляли одеждите си, с цел да мине Той по тях и въодушевени викали:
– Осана (Слава) на Давидовия Син! Благословен е, който иде в името Господне! (Мат. 21:9)
Единственият печален в този миг бил Сам Господ. Той знаел, че същинската причина за тържественото Му посрещане била, че желаят да Го коронясат за земен цар. От Него се очаквало да бъде политически лидер. Хората си мислели, че се доближава времето, когато Той ще вземе в Свои ръце ориста на Израил, времето на политическа, държавна и социална самостоятелност на еврейския народ, когато ще настъпи отмъщение на езичниците, за възмездие на Израил, когато той ще се възцари, ще спечелва. Народът очаквал, че се е свършило времето на неговото оскърбление и стартира славата – последната, победната популярност на Израил.
А Христос пристигнал в Иерусалим като мирен Цар, Чието Царство не е от този свят. Той пристигнал да донесе любовта в сърцата на хората, тъй като неговото Царство е на съвършената, самоотвержената обич, на себеотричането, на изгнаничеството поради правдата и поради истината, и в него единственият Цар се явява Господ Бог.
Знаел, че не след доста години този заветен град, който по този начин мощно обичал, щял да бъде трансфорат в отломки и пепелище от езичниците. Знаел, че същият този народ, който в този момент Го порещнал с такова празненство, ще възстане срещу Него и единствено след няколко дни ще викат: „ Разпни, разпний Го! ”. Всичко това го изпълвало с дълбока тъга. Спасителят се отправил към храма и влизайки, както и през първата година на Своето обучение, изгонил от него всички продавачи и купувачи и им споделил: „ Домът ми е дом за молитва, а вие сте го създали разбойнически вертеп. ”
Тук били надошли доста слепи, сакати и други заболели, над които Господ се смилил и ги излекувал. Тези чудеса още веднъж възпламенили националния екстаз и всички радостно завикали. Особено щастливи и въодушевени били децата, които с чисти сърца и най-искрени усеща към техния Божествен Приятел възклицавали: „ Осана на Сина Давидов! ”
Първосвещениците и книжниците видели чудесата, които Господ направил и чули радостните възгласи на децата. Това ги изпълнило със злоба и възмущение и Му споделили: „ Чуваш ли какво споделят те? ”, а Иисус им дал отговор:„ Да! Нима в никакъв случай не сте чели пророчеството на Давид: От устата на младенци Ти (Господи) си стъкмил хвалба? ” (Псалтир 8:3).
В идващите дни Иисус проповядвал в храма, а нощите прекарвал отвън града. През цялото време фарисеите и книжниците търсели случай да Го убият, само че не намирали.
Тържественото влизане на Иисуса Христа в Йерусалим се чества в неделята преди Възкресение Христово (Великден). Нарича се Връбница (Цветница), тъй като тогава в църквата се раздават на богомолците осветени разцъфнали върбови клончета или цветя(вместо палмови, тъй като палмата не пораства у нас), припомняйки тържественото влизане на ИисусХристос в Йерусалим. В древността със зелени клонки се посрещали царете, тържествено завръщащи се след победа над враговете. И ние, държейки първите раззеленили се от пролетта клонки, популяризираме Спасителя като победител над гибелта. Зеленото стръкче е знак на успеха на Христос над гибелта, и то би трябвало да ни подсети за бъдещото възкресение на всички нас от мъртвите.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
Един ден след възкресяването на Лазар и шест дни преди най- огромния еврейски празник Пасха, Иисус Христос се отправил с учениците Си за Йерусалим. Като доближил едно село, което се намирало напълно покрай Йерусалим, Господ изпратил в него двама Свои възпитаници и им рекъл:
– „ Идете в селото, що е отсреща ви, и ще намерите вързана ослица и осле с нея. Отвържете ги и Ми ги докарайте. И в случай че някой ви попита какво вършиме, кажете му, че те са потребни на Господа. ”
Тъй и станало. Учениците Му се завърнали с добичетата, покрили ослето със своите дрехи и откакто го възседнал Спасителят, доближили градските врати.
Междувременно целия град се готвел за великия празник Пасха. Десетки хиляди поклонници от страната и от чужбина шетали из града в радостна възбуденост. Още предния ден тук се разнесла чудната новина за възкресяването на Лазар. Тази вест развълнувала още повече народа и целият град сякаш тръпнел от екстаз в очакване на нещо велико.
И в действителност, Най-великият сред великите влезнал в града. Върху Него се изпълнило пророчеството: „ Ликувай от наслада, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, правоверен и спасяващ, мирен, възседнал на ослица и на младо осле, наследник на подяремница. ” (Захария. 9:9).
Иисус бил обграден от възпитаници му; народът, който в течение на последната седмица видял проявяващата се в Него популярност Божия, го посрещнал ликувайки, постилали на пътя Му палмови клончета, сваляли одеждите си, с цел да мине Той по тях и въодушевени викали:
– Осана (Слава) на Давидовия Син! Благословен е, който иде в името Господне! (Мат. 21:9)
Единственият печален в този миг бил Сам Господ. Той знаел, че същинската причина за тържественото Му посрещане била, че желаят да Го коронясат за земен цар. От Него се очаквало да бъде политически лидер. Хората си мислели, че се доближава времето, когато Той ще вземе в Свои ръце ориста на Израил, времето на политическа, държавна и социална самостоятелност на еврейския народ, когато ще настъпи отмъщение на езичниците, за възмездие на Израил, когато той ще се възцари, ще спечелва. Народът очаквал, че се е свършило времето на неговото оскърбление и стартира славата – последната, победната популярност на Израил.
А Христос пристигнал в Иерусалим като мирен Цар, Чието Царство не е от този свят. Той пристигнал да донесе любовта в сърцата на хората, тъй като неговото Царство е на съвършената, самоотвержената обич, на себеотричането, на изгнаничеството поради правдата и поради истината, и в него единственият Цар се явява Господ Бог.
Знаел, че не след доста години този заветен град, който по този начин мощно обичал, щял да бъде трансфорат в отломки и пепелище от езичниците. Знаел, че същият този народ, който в този момент Го порещнал с такова празненство, ще възстане срещу Него и единствено след няколко дни ще викат: „ Разпни, разпний Го! ”. Всичко това го изпълвало с дълбока тъга. Спасителят се отправил към храма и влизайки, както и през първата година на Своето обучение, изгонил от него всички продавачи и купувачи и им споделил: „ Домът ми е дом за молитва, а вие сте го създали разбойнически вертеп. ”
Тук били надошли доста слепи, сакати и други заболели, над които Господ се смилил и ги излекувал. Тези чудеса още веднъж възпламенили националния екстаз и всички радостно завикали. Особено щастливи и въодушевени били децата, които с чисти сърца и най-искрени усеща към техния Божествен Приятел възклицавали: „ Осана на Сина Давидов! ”
Първосвещениците и книжниците видели чудесата, които Господ направил и чули радостните възгласи на децата. Това ги изпълнило със злоба и възмущение и Му споделили: „ Чуваш ли какво споделят те? ”, а Иисус им дал отговор:„ Да! Нима в никакъв случай не сте чели пророчеството на Давид: От устата на младенци Ти (Господи) си стъкмил хвалба? ” (Псалтир 8:3).
В идващите дни Иисус проповядвал в храма, а нощите прекарвал отвън града. През цялото време фарисеите и книжниците търсели случай да Го убият, само че не намирали.
Тържественото влизане на Иисуса Христа в Йерусалим се чества в неделята преди Възкресение Христово (Великден). Нарича се Връбница (Цветница), тъй като тогава в църквата се раздават на богомолците осветени разцъфнали върбови клончета или цветя(вместо палмови, тъй като палмата не пораства у нас), припомняйки тържественото влизане на ИисусХристос в Йерусалим. В древността със зелени клонки се посрещали царете, тържествено завръщащи се след победа над враговете. И ние, държейки първите раззеленили се от пролетта клонки, популяризираме Спасителя като победител над гибелта. Зеленото стръкче е знак на успеха на Христос над гибелта, и то би трябвало да ни подсети за бъдещото възкресение на всички нас от мъртвите.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ