Офицерът Петров спаси света, но умря в мизерия
Съветски полковник прави най-великия героизъм преди половин век, предотвратява нуклеарна война В Русия го проверяваха, на Запад го награждаваха. Геройството му се разкри случайно
Има три известни случая за попречване на нуклеарен апокалипсис по време на Студената война. Първият е в разгара на Кубинската рецесия през 1962 година, когато Василий Архипов, пълководец на 3 руски подводници в Карибско море, отхвърля да се подчини на заповед на висшестоящ боен и да изстреля торпедата по американски кораби. Втората взривоопасна обстановка, която би довела до нуклеарна война сред двете велики сили, идва 5 години по-късно с противоположен знак, когато американски пълководец улавя подправена паника. Третият случай е през 1983 година, а героят, който избавя света, е руски полковник. Той приема, че предизвестието за ракетно нахлуване от страна на Съединени американски щати е подправено и не извършва предписанията за ответна реакция. Вместо да бъде награден, бил на косъм от уволняване в тези смутни времена. Години наред историята на Станислав Петров остава незнайна на необятния свят до началото на новия век, когато сянката на ужаса инцидентно попада в медийното око. Петров обаче по този начин и не получава заслуженото самопризнание за постъпката си и умира в забвение през 2017 година, като пенсионер с мизерни средства, покосен от пневмония. Смъртта му огласяват не руснаците, а немецът, който прави документален филм за съдбоносната му постъпка.
-->
Историята стартира тъкмо преди половин век, на 26 септември 1983 година, малко след среднощ, в секретния бункер " Серпухов -15 ", покрай Москва. Това е строго охраняваното място, откъдето Съветският съюз следи спътниците си за ранно предизвестие. Тяхната роля е да засекат вероятно изстрелване на ракета от страна на Съединени американски щати.
Студената война по това време е в разгара си. Три седмици по-рано Съюз на съветските социалистически републики смъква южнокорейски пътнически аероплан, тъй като навлиза в руското въздушно пространство. Загиват 269 души, в това число и американски конгресмен. Президентът на Съединени американски щати Роналд Рейгън отхвърля апелите за прекъсване на конкуренцията във въоръжаването, наричайки Съветския съюз " империя на злото ". Съветският водач Юри Андропов втвърдява тона към Америка в очакване на всевъзможна вражеска офанзива.
25 минути сред живота и гибелта
Алармата се задейства и едно копче свети на панела пред Станислав Петров, който е 44-годишен офицер от руската войска. Копчето е " Старт ". Както самият Петров споделя в изявленията, задействано е, тъй като един от руските спътници е изпратил известие до бункера, че е почнала офанзива с нуклеарни ракети. След подробни скоростни калкулации, компютърът на системата за предизвестие регистрира, че ракетата е изстреляна от база в Съединени американски щати. Отговорността да вземе решение пада върху Петров, който е на промяна в този миг.
" За 15 секунди бяхме в положение на потрес. Трябваше да разберем какво следва ", спомня си по-късно Петров. Той изяснява, че когато става дума за едно известие - за единично изстрелване на ракета, това не се предава неотложно по веригата към основното командване и електронната командна система - " Крокус ". Но защото отчетите за изстреляна ракета идвали доста бързо, предизвестието до основното командване било изпратено автоматизирано, даже преди той да може да вземе решение дали сигналът е достоверен.
Решението било съдбоносно. Ядреното куфарче на Андропов към момента се разработвало.
Имал по-малко от половин час за реакция. Изчислено е, че сред изстрелването на ракета и нейната експлозия минават едвам 25 минути.
Петров мълниеносно стартира да прави оценка идващите данни. Първоначално спътникът докладвал за една изстреляна ракета, само че след това те последователно нараствали. Системата стартира да свети като коледна елха. Според нея били изстреляни пет междуконтинентални балистични ракети " Minuteman ".
Пет минути след началото на предизвестията Петров отсича - тези сигнали не са същински.
Разказва по какъв начин взел решението под голям стрес. Стоял пред святкащите карти и конзоли - с телефон в едната ръка и радиостанция в другата. Опитвал се да събере колкото се може повече информация. Друг офицер в тайния бункер му крещял в телефона, че би трябвало да остане изцяло спокоен.
" Имах необичайно чувство в стомаха. Удобният ми стол се усещаше като нажежен тиган, краката ми омекнаха. Чувствах се по този начин, все едно не мога да се изправя. Толкова нервозен бях. Не желаех да направя неточност. Взех решението и това беше ", споделя след години Петров.
Докато се колебае, 200 души следели всяко негово придвижване. Той въображаемо преповтарял инструкциите от образованието. Многократно го учили, че нуклеарната офанзива ще бъде солидна, тъй че защитните системи на Съюз на съветските социалистически републики да не могат да се оправят с нея, а задачата да бъде ударена с един залп. Това го предиздвикало да се усъмни в истинността на сигнала, тъй като на мониторите се показвали единствено пет ракети.
" Мислех си: когато хората стартират война, те не стартират единствено с пет ракети. Пет ракети няма да нанесат доста провали ", продължава споменът на Петров.
Имало и различен фактор, съдействал за усмиряване на напрежението. Наземните радарни съоръжения, които засичат ракети, издигащи се над линията на хоризонта, не съобщавали за никакви ракети. Тези радари се управляват от различен команден център и защото засичат ракети едвам откакто се повяват на хоризонта, данните от тях идват няколко минути след тези от спътниците.
" Признавам си, бях изплашен. Знаех каква голяма отговорност виси на плещите ми ", споделя той.
Всичко звучи като призрачен сън. Но се беше случило. И за благополучие, малко след взетото решение от Петров, се оказва, че е било изцяло вярно. Защото това, което руските спътници приемали за ракети, се оказало слънчева светлина, отразена от облаците.
Не самопризнание, а неодобрение
Първоначално Петров е окуражителен за дейностите си. След това обаче е стартирано следствие на случая и той е подложен на тежки разпити от проверяващите. На въпроса за какво не е записал всичко, което се е случило през онази нощ, Петров дал отговор, че в едната ръка е държал телефон, в другата - радиостанция и просто не е имал и трета ръка, с която да написа.
Години по-късно, в едно от редките си изявленията, показва мнение, че е бил умишлен за изкупителна жертва за подправената паника.
" Ръководителите ми отнесоха всичко - спомня си той. - Те не желаеха да признаят, че някой е сторил нещо положително, а вместо това избраха да разхвърлят виновността си. "
В последна сметка нито е награден, нито осъден. Няма информация какво се е случило по високите етажи на руското управление в съдбовната нощ. Компютърната стратегия, която е трябвало да филтрира тази информация, е била пренаписана. Всъщност, става известно, че тя е била въведена преждевременно в отговор на сходна система, създадена на Съединени американски щати. Според Петров, той е знаел, че на нея не може да се разчита на 100%.
" Бяхме по-мъдри от компютрите. Ние ги създадохме. И въпреки всичко - не съм воин, свърших си работата ", обича да споделя той.
Мизерната пенсия
Скромността на Станислав Йевграфович Петров е освен пословична, тя е наследствена. Той е роден на 7 септември 1939 година покрай Владивосток. Баща му е бил водач във Военновъздушни сили през Втората международна война, а майка му е била здравна сестра. Никой от тях не употребил привилегии. В Червената войска постъпил откакто приключил военно учебно заведение в Киев. Педантизмът и изпълнителността му го издигнали във военната подчиненост, а към системата за ранно предизвестие бил причислен още от самото й основаване при започване на 70-те години на ХХ в.
Полковник Станислав Петров се пенсионира от армията през 1994 година, с цел да се грижи за жена си Раиса, която се разболява от рак. Тя губи борбата с заболяването през 1997 г. През тежките години на прехода в Русия, когато пенсиите не стигат за естествен живот, даже е заставен да отглежда картофи, с цел да се изхранва.
Ролята му за предотвратяването на нуклеарен апокалипсис става известна едвам през 1998 година с публикуването на записките на военачалник Юрий Вотинцев, пенсиониран началник на руската ракетна система за защита.
Изпуснатата фраза
Истината е, че случаят е защитаван в загадка в продължение на десетилетие в строго секретни документи. Дори брачната половинка на Петров по този начин и не схванала за основната роля, която брачният партньор й е изиграл за предотвратяването на нуклеарния холокост. Година след гибелта й обаче нещата се трансформират. По време на изявление на Вотинцев за немския " Билд " той изненадващо споделя за тихата храброст, проявена от неговия сътрудник.
" След като прочетох думите му, се усещах по този начин, все едно ме е блъснала мълния - написа журналистът Карл Шумахер в своя блог. - Не можех да се отърва от мисълта, че би трябвало да направя нещо за индивида, който е предотвратил нуклеарна война и е избавил света. "
Шумахер стремително взел самолета, кацнал в Русия и разкрил Петров в дребния град Фриазино, североизточно от Москва. Шумахер поканил героя в немския град Оберхаузен, с цел да могат локалните поданици, а и целият свят да схванат, че напълно наскоро човечеството е било на прага на нуклеарна война. Искал сънародниците му да научат за смелостта на този човек, който със своето решение я е предотвратил.
Петров в началото отклонил поканата, само че след това се съгласил. Дал изявленията, получил някои от най-големите награди за мир. През 2006 година Асоциацията на европейските жители му връчва статуетка с надпис: " На индивида, предотвратил нуклеарна война. "
През 2012 година Петров е почетен с премията на немските медии, връчвана и на Нелсън Мандела, Далай Лама и Кофи Анан. Година по-късно получава премията за мир на Дрезден. Тя му е дадена от 25-годишно момче, представител на поколението, " което нямаше да оцелее, в случай че не беше Станислав Петров ".
По-късно идва премиерата на кино лентата " Човекът, който избави света ". Актьорът Кевин Костнър изиграва ролята на Петров и взема решение да му изпрати 500 $ като " благодаря " за това, че е взел вярното решение.
Както приживе, по този начин и мъртвец, Петров е приет от непознатите, а не от своите. Дни преди 50-годишнината от храбрата постъпка на Петров, съветските медии мълчат за юбилея, а публикациите за него стартират с: Подвиг на бездействието.
Днес, когато борбата сред Русия и Америка даже минава децибелите на Студената война, споменът за Станислав Петров не може да бъде съпоставен с безучастие. А с мъжество.
Има три известни случая за попречване на нуклеарен апокалипсис по време на Студената война. Първият е в разгара на Кубинската рецесия през 1962 година, когато Василий Архипов, пълководец на 3 руски подводници в Карибско море, отхвърля да се подчини на заповед на висшестоящ боен и да изстреля торпедата по американски кораби. Втората взривоопасна обстановка, която би довела до нуклеарна война сред двете велики сили, идва 5 години по-късно с противоположен знак, когато американски пълководец улавя подправена паника. Третият случай е през 1983 година, а героят, който избавя света, е руски полковник. Той приема, че предизвестието за ракетно нахлуване от страна на Съединени американски щати е подправено и не извършва предписанията за ответна реакция. Вместо да бъде награден, бил на косъм от уволняване в тези смутни времена. Години наред историята на Станислав Петров остава незнайна на необятния свят до началото на новия век, когато сянката на ужаса инцидентно попада в медийното око. Петров обаче по този начин и не получава заслуженото самопризнание за постъпката си и умира в забвение през 2017 година, като пенсионер с мизерни средства, покосен от пневмония. Смъртта му огласяват не руснаците, а немецът, който прави документален филм за съдбоносната му постъпка.
-->
Историята стартира тъкмо преди половин век, на 26 септември 1983 година, малко след среднощ, в секретния бункер " Серпухов -15 ", покрай Москва. Това е строго охраняваното място, откъдето Съветският съюз следи спътниците си за ранно предизвестие. Тяхната роля е да засекат вероятно изстрелване на ракета от страна на Съединени американски щати.
Студената война по това време е в разгара си. Три седмици по-рано Съюз на съветските социалистически републики смъква южнокорейски пътнически аероплан, тъй като навлиза в руското въздушно пространство. Загиват 269 души, в това число и американски конгресмен. Президентът на Съединени американски щати Роналд Рейгън отхвърля апелите за прекъсване на конкуренцията във въоръжаването, наричайки Съветския съюз " империя на злото ". Съветският водач Юри Андропов втвърдява тона към Америка в очакване на всевъзможна вражеска офанзива.
25 минути сред живота и гибелта
Алармата се задейства и едно копче свети на панела пред Станислав Петров, който е 44-годишен офицер от руската войска. Копчето е " Старт ". Както самият Петров споделя в изявленията, задействано е, тъй като един от руските спътници е изпратил известие до бункера, че е почнала офанзива с нуклеарни ракети. След подробни скоростни калкулации, компютърът на системата за предизвестие регистрира, че ракетата е изстреляна от база в Съединени американски щати. Отговорността да вземе решение пада върху Петров, който е на промяна в този миг.
" За 15 секунди бяхме в положение на потрес. Трябваше да разберем какво следва ", спомня си по-късно Петров. Той изяснява, че когато става дума за едно известие - за единично изстрелване на ракета, това не се предава неотложно по веригата към основното командване и електронната командна система - " Крокус ". Но защото отчетите за изстреляна ракета идвали доста бързо, предизвестието до основното командване било изпратено автоматизирано, даже преди той да може да вземе решение дали сигналът е достоверен.
Решението било съдбоносно. Ядреното куфарче на Андропов към момента се разработвало.
Имал по-малко от половин час за реакция. Изчислено е, че сред изстрелването на ракета и нейната експлозия минават едвам 25 минути.
Петров мълниеносно стартира да прави оценка идващите данни. Първоначално спътникът докладвал за една изстреляна ракета, само че след това те последователно нараствали. Системата стартира да свети като коледна елха. Според нея били изстреляни пет междуконтинентални балистични ракети " Minuteman ".
Пет минути след началото на предизвестията Петров отсича - тези сигнали не са същински.
Разказва по какъв начин взел решението под голям стрес. Стоял пред святкащите карти и конзоли - с телефон в едната ръка и радиостанция в другата. Опитвал се да събере колкото се може повече информация. Друг офицер в тайния бункер му крещял в телефона, че би трябвало да остане изцяло спокоен.
" Имах необичайно чувство в стомаха. Удобният ми стол се усещаше като нажежен тиган, краката ми омекнаха. Чувствах се по този начин, все едно не мога да се изправя. Толкова нервозен бях. Не желаех да направя неточност. Взех решението и това беше ", споделя след години Петров.
Докато се колебае, 200 души следели всяко негово придвижване. Той въображаемо преповтарял инструкциите от образованието. Многократно го учили, че нуклеарната офанзива ще бъде солидна, тъй че защитните системи на Съюз на съветските социалистически републики да не могат да се оправят с нея, а задачата да бъде ударена с един залп. Това го предиздвикало да се усъмни в истинността на сигнала, тъй като на мониторите се показвали единствено пет ракети.
" Мислех си: когато хората стартират война, те не стартират единствено с пет ракети. Пет ракети няма да нанесат доста провали ", продължава споменът на Петров.
Имало и различен фактор, съдействал за усмиряване на напрежението. Наземните радарни съоръжения, които засичат ракети, издигащи се над линията на хоризонта, не съобщавали за никакви ракети. Тези радари се управляват от различен команден център и защото засичат ракети едвам откакто се повяват на хоризонта, данните от тях идват няколко минути след тези от спътниците.
" Признавам си, бях изплашен. Знаех каква голяма отговорност виси на плещите ми ", споделя той.
Всичко звучи като призрачен сън. Но се беше случило. И за благополучие, малко след взетото решение от Петров, се оказва, че е било изцяло вярно. Защото това, което руските спътници приемали за ракети, се оказало слънчева светлина, отразена от облаците.
Не самопризнание, а неодобрение
Първоначално Петров е окуражителен за дейностите си. След това обаче е стартирано следствие на случая и той е подложен на тежки разпити от проверяващите. На въпроса за какво не е записал всичко, което се е случило през онази нощ, Петров дал отговор, че в едната ръка е държал телефон, в другата - радиостанция и просто не е имал и трета ръка, с която да написа.
Години по-късно, в едно от редките си изявленията, показва мнение, че е бил умишлен за изкупителна жертва за подправената паника.
" Ръководителите ми отнесоха всичко - спомня си той. - Те не желаеха да признаят, че някой е сторил нещо положително, а вместо това избраха да разхвърлят виновността си. "
В последна сметка нито е награден, нито осъден. Няма информация какво се е случило по високите етажи на руското управление в съдбовната нощ. Компютърната стратегия, която е трябвало да филтрира тази информация, е била пренаписана. Всъщност, става известно, че тя е била въведена преждевременно в отговор на сходна система, създадена на Съединени американски щати. Според Петров, той е знаел, че на нея не може да се разчита на 100%.
" Бяхме по-мъдри от компютрите. Ние ги създадохме. И въпреки всичко - не съм воин, свърших си работата ", обича да споделя той.
Мизерната пенсия
Скромността на Станислав Йевграфович Петров е освен пословична, тя е наследствена. Той е роден на 7 септември 1939 година покрай Владивосток. Баща му е бил водач във Военновъздушни сили през Втората международна война, а майка му е била здравна сестра. Никой от тях не употребил привилегии. В Червената войска постъпил откакто приключил военно учебно заведение в Киев. Педантизмът и изпълнителността му го издигнали във военната подчиненост, а към системата за ранно предизвестие бил причислен още от самото й основаване при започване на 70-те години на ХХ в.
Полковник Станислав Петров се пенсионира от армията през 1994 година, с цел да се грижи за жена си Раиса, която се разболява от рак. Тя губи борбата с заболяването през 1997 г. През тежките години на прехода в Русия, когато пенсиите не стигат за естествен живот, даже е заставен да отглежда картофи, с цел да се изхранва.
Ролята му за предотвратяването на нуклеарен апокалипсис става известна едвам през 1998 година с публикуването на записките на военачалник Юрий Вотинцев, пенсиониран началник на руската ракетна система за защита.
Изпуснатата фраза
Истината е, че случаят е защитаван в загадка в продължение на десетилетие в строго секретни документи. Дори брачната половинка на Петров по този начин и не схванала за основната роля, която брачният партньор й е изиграл за предотвратяването на нуклеарния холокост. Година след гибелта й обаче нещата се трансформират. По време на изявление на Вотинцев за немския " Билд " той изненадващо споделя за тихата храброст, проявена от неговия сътрудник.
" След като прочетох думите му, се усещах по този начин, все едно ме е блъснала мълния - написа журналистът Карл Шумахер в своя блог. - Не можех да се отърва от мисълта, че би трябвало да направя нещо за индивида, който е предотвратил нуклеарна война и е избавил света. "
Шумахер стремително взел самолета, кацнал в Русия и разкрил Петров в дребния град Фриазино, североизточно от Москва. Шумахер поканил героя в немския град Оберхаузен, с цел да могат локалните поданици, а и целият свят да схванат, че напълно наскоро човечеството е било на прага на нуклеарна война. Искал сънародниците му да научат за смелостта на този човек, който със своето решение я е предотвратил.
Петров в началото отклонил поканата, само че след това се съгласил. Дал изявленията, получил някои от най-големите награди за мир. През 2006 година Асоциацията на европейските жители му връчва статуетка с надпис: " На индивида, предотвратил нуклеарна война. "
През 2012 година Петров е почетен с премията на немските медии, връчвана и на Нелсън Мандела, Далай Лама и Кофи Анан. Година по-късно получава премията за мир на Дрезден. Тя му е дадена от 25-годишно момче, представител на поколението, " което нямаше да оцелее, в случай че не беше Станислав Петров ".
По-късно идва премиерата на кино лентата " Човекът, който избави света ". Актьорът Кевин Костнър изиграва ролята на Петров и взема решение да му изпрати 500 $ като " благодаря " за това, че е взел вярното решение.
Както приживе, по този начин и мъртвец, Петров е приет от непознатите, а не от своите. Дни преди 50-годишнината от храбрата постъпка на Петров, съветските медии мълчат за юбилея, а публикациите за него стартират с: Подвиг на бездействието.
Днес, когато борбата сред Русия и Америка даже минава децибелите на Студената война, споменът за Станислав Петров не може да бъде съпоставен с безучастие. А с мъжество.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ