СЕМ извика шефа на БНР заради скандала с Митрофанова
Съветът за електронни медии (СЕМ) взе решение на свое съвещание през днешния ден да предложения на диалог Управителния съвет и генералния шеф на Българското национално радио (БНР) Милен Митев, съобщи.
Поводът е неизлъченото на 16 декември изявление с посланика на Руската федерация в България Елеонора Митрофанова в предаването „ Политически Некоректно “ по стратегия „ Хоризонт “.
Предложението за реализиране на диалог с Управителния съвет и генералния шеф на публичното радио бе обещано от ръководителя на Съвет за електронни медии Соня Момчилова. Тя напомни, че изявлението с съветския дипломат не е излъчено поради преценка на Програмния съвет на БНР.
В рамките на съвещанието Момчилова заяви, че е получено удостоверение по отношение на плануваната среща от страна на управлението на медията. Разговорът ще се реализира през днешния ден от 13:00 часа и ще бъде предаван онлайн.
„ Това, което стои в моето схващане като максимален въпрос, е за какво управлението на БНР позволява да бъде упреквано в зависимости. Основанията за това са няколко. Веднъж, тъй като се кани дипломат на страна агресор. Че е страна агресор беше прието от целия цивилизован свят, в това число от България. И въпросът е дали госпожа Митрофанова съставлява другата позиция, или съставлява гледната точка на една страна нарушител “, сподели Пролет Велкова, член на Съвет за електронни медии. Според нея второто съображение за подозрения в зависимости е за какво тъкмо Петър Волгин е трябвало да бъде създател на това изявление. „ Третото съображение, с цел да се допусне, че може би БНР е в някаква взаимозависимост, е фактът, че остави значителен празен ход от време сред подготовката на изявлението и решението на Програмния съвет, по-скоро рекомендацията на Програмния съвет на БНР това изявление да не бъде излъчено. Още повече, че това съответства с едни препоръки на депутата Пеевски “, добави Велкова.
Габриела Наплатанова, член на медийния регулатор, уточни, че България не е прекъснала дипломатическите си връзки с Руската федерация и би било допустимо да има изявление с съветски дипломат. „ Въпросът е при какви журналистически стандарти то се организира и какво съответно е тормозило членовете на програмния съвет, с цел да отхвърлят те опцията за лъчение с такава огромна решителност “, означи тя.
Наплатанова напомни, че Милен Митев е в управлението на Европейския съюз за радио и телевизия. Тя уточни, че на идния диалог би сложила още въпроса дали има други такива проблеми с публични медии от Европейския съюз, дали са канили съветски посланици и в какъв жанр са провеждани интервютата с тях.
„ Аз също си направих труда да ревизира в какъв брой европейски медии и радиа са били излъчени изявленията с посланици на Руската федерация. Доста са “, сподели председателката на Съвет за електронни медии Соня Момчилова.
Галина Георгиева, член на Съвет за електронни медии, означи, че припознава позицията на Комисията за журналистическа нравственос. „ Професионалното саморегулиране на медиите не е цензура, а тяхно обвързване, което съставлява неделима част от напъните за поддържане на журналистическата нравственос. Професионалното саморегулиране на медиите не е демонстрация на автоцензура. Пред приемане е правилник на Европейски Съюз, в който се акцентира, че постоянното, приобщаващо и необятно прието взаимно контролиране и саморегулиране на медиите са ефикасна гаранция за качеството и професионализма на медийните услуги “, гласи част от позицията, прочетена по време на съвещанието от Георгиева.
В документа се показва, че Етичният кодекс на българските медии не съдържа спънка медиите да отразяват позициите на посланици, когато това е належащо за цялостно и независимо информиране на аудиторията. „ В подобен случай, в случай че се вземе решение за изявление, от значително значение е сериозната функционалност на публицистиката. Редакционният развой изисква рутинно използване на етични стандарти още от планирането на предаванията. Късната преценка за сходството на публицистичния развой и публицистичното наличие с етичните стандарти основава пространство за външна интервенция и следващи догатки, че решенията се вземат не по силата на професионалното саморегулиране, а под политически напън – което безспорно съставлява цензура. Ето за какво комисията предлага редовно използване на етичните стандарти за самостоятелност и безпристрастност на публицистичния развой и качествена публицистика “, написа още в позицията на Комисията за журналистическа нравственос, представена от Галина Георгиева.
Поводът е неизлъченото на 16 декември изявление с посланика на Руската федерация в България Елеонора Митрофанова в предаването „ Политически Некоректно “ по стратегия „ Хоризонт “.
Предложението за реализиране на диалог с Управителния съвет и генералния шеф на публичното радио бе обещано от ръководителя на Съвет за електронни медии Соня Момчилова. Тя напомни, че изявлението с съветския дипломат не е излъчено поради преценка на Програмния съвет на БНР.
В рамките на съвещанието Момчилова заяви, че е получено удостоверение по отношение на плануваната среща от страна на управлението на медията. Разговорът ще се реализира през днешния ден от 13:00 часа и ще бъде предаван онлайн.
„ Това, което стои в моето схващане като максимален въпрос, е за какво управлението на БНР позволява да бъде упреквано в зависимости. Основанията за това са няколко. Веднъж, тъй като се кани дипломат на страна агресор. Че е страна агресор беше прието от целия цивилизован свят, в това число от България. И въпросът е дали госпожа Митрофанова съставлява другата позиция, или съставлява гледната точка на една страна нарушител “, сподели Пролет Велкова, член на Съвет за електронни медии. Според нея второто съображение за подозрения в зависимости е за какво тъкмо Петър Волгин е трябвало да бъде създател на това изявление. „ Третото съображение, с цел да се допусне, че може би БНР е в някаква взаимозависимост, е фактът, че остави значителен празен ход от време сред подготовката на изявлението и решението на Програмния съвет, по-скоро рекомендацията на Програмния съвет на БНР това изявление да не бъде излъчено. Още повече, че това съответства с едни препоръки на депутата Пеевски “, добави Велкова.
Габриела Наплатанова, член на медийния регулатор, уточни, че България не е прекъснала дипломатическите си връзки с Руската федерация и би било допустимо да има изявление с съветски дипломат. „ Въпросът е при какви журналистически стандарти то се организира и какво съответно е тормозило членовете на програмния съвет, с цел да отхвърлят те опцията за лъчение с такава огромна решителност “, означи тя.
Наплатанова напомни, че Милен Митев е в управлението на Европейския съюз за радио и телевизия. Тя уточни, че на идния диалог би сложила още въпроса дали има други такива проблеми с публични медии от Европейския съюз, дали са канили съветски посланици и в какъв жанр са провеждани интервютата с тях.
„ Аз също си направих труда да ревизира в какъв брой европейски медии и радиа са били излъчени изявленията с посланици на Руската федерация. Доста са “, сподели председателката на Съвет за електронни медии Соня Момчилова.
Галина Георгиева, член на Съвет за електронни медии, означи, че припознава позицията на Комисията за журналистическа нравственос. „ Професионалното саморегулиране на медиите не е цензура, а тяхно обвързване, което съставлява неделима част от напъните за поддържане на журналистическата нравственос. Професионалното саморегулиране на медиите не е демонстрация на автоцензура. Пред приемане е правилник на Европейски Съюз, в който се акцентира, че постоянното, приобщаващо и необятно прието взаимно контролиране и саморегулиране на медиите са ефикасна гаранция за качеството и професионализма на медийните услуги “, гласи част от позицията, прочетена по време на съвещанието от Георгиева.
В документа се показва, че Етичният кодекс на българските медии не съдържа спънка медиите да отразяват позициите на посланици, когато това е належащо за цялостно и независимо информиране на аудиторията. „ В подобен случай, в случай че се вземе решение за изявление, от значително значение е сериозната функционалност на публицистиката. Редакционният развой изисква рутинно използване на етични стандарти още от планирането на предаванията. Късната преценка за сходството на публицистичния развой и публицистичното наличие с етичните стандарти основава пространство за външна интервенция и следващи догатки, че решенията се вземат не по силата на професионалното саморегулиране, а под политически напън – което безспорно съставлява цензура. Ето за какво комисията предлага редовно използване на етичните стандарти за самостоятелност и безпристрастност на публицистичния развой и качествена публицистика “, написа още в позицията на Комисията за журналистическа нравственос, представена от Галина Георгиева.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ