Като за д-р Хаус: смъртоносните амеби, които се хранят с мозък
Съставена от една клетка, амебата наподобява задоволително безобидно творение: Те наподобяват на игриви кафези, които се клатят под прожекторите на микроскопа, до момента в който не попаднат на група бактерии. След това тези безвредни амеби внезапно се трансформират в злокобни хищници, поглъщайки бактериите, като постепенно ги раздират благодарение на голям брой храносмилателни ензими.
Трудно е да плачеш над убитите бактерии, само че храносмилателната мощ на амебата е излязла от кошмарите, а в тях се намесва и човешкият мозък.
Инфекциите провокирани от едноклетъчното Naegleria fowleri, по този начин наречената мозъчна амеба, са доста редки, само че извънредно смъртоносни. Съобщени са единствено 146 случая в Съединени американски щати от 1962 година до през днешния ден, като единствено четирима от инфектираните са оживели от инфекцията; тъй че при заболяване има 97% възможност от гибел. За страдание, на 22 юли 59-годишен мъж от Северна Каролина стана първият човек, починал от инфекцията през тази година, след плуване в езеро на воден парк.
Как N. fowleri попада в мозъка на човек?
N. fowleri населява топлите течащи сладководни басейни, където се храни с бактериите в утайката. Поради това, множеството инфекции с тази амеба в Съединени американски щати се появяват в южните щати, изключително Тексас и Флорида, през лятото. Когато утайката на езерото е нарушена, амебата се озовава в по-горните пластове на водата. След това плувците могат да вдишат паразита през носа си. Оттам N. fowleri нахлува в обонятелните нерви и мигрира към мозъка, където предизвиква рисково положение, наречено примитивен амебичен менингоенцефалит.
Докато плуването в прясна вода е най-вероятният източник на тази амеба, същият този организъм и други типове амеби могат да причинят мозъчни инфекции при хора, които употребяват вода от чешмата вместо стерилна вода или физиологичен разтвор, когато употребяват помпи за промиване на носа.
Мозъкът е мокър и топъл, тъкмо като тинята в езерата и горещите извори, където вирее амебата. Но в мозъка няма бактерии, които амебата да яде, тъй че организмът нападна мозъчните кафези за хранителни субстанции.
Имунната система обаче не седи бездействаща, до момента в който паразитът изяжда пътя си през мозъка. Той отприщва солиден рояк от имунни кафези към инфектираната зона, което предизвиква инфектиране и отичане на мозъка. Тази борба се води вътре в здрав череп, който не може да се разшири, с цел да побере оток на мозъка. Увеличаването на черепното налягане нарушава връзката на мозъка с гръбначния мозък, като компрометира връзката с други елементи на тялото като дихателната система.
Симптомите могат да се появят още след два дни или най-късно след две седмици след поемане на N. fowleri. Първите признаци включват главоболие, тресчица, гадене и повръщане и смяна в обонянието или усета (поради развалени обонятелни нерви). Инфекцията бързо прогресира през централната нервна система, произвеждайки вдървен врат, комплициране, отмалялост, загуба на равновесие, припадъци и халюцинации. Обикновено пациентите са покосени изцяло от инфекцията в границите на пет до седем дни след появяването на признаците.
Има няколко аргументи, заради които N. fowleri е толкоз смъртоносна. Първо, съществуването на паразита води до бързо и неотменимо разрушение на сериозната мозъчна тъкан. Второ, първичните признаци елементарно могат да бъдат сбъркани с по-малко съществено заболяване, което коства скъпо време за което се пропуща лекуване. Трето, няма бърз диагностичен тест за N. fowleri и пациентите постоянно са третирани за вирусен или бактериален менингит.
И най-после, няма открити медикаменти с потвърдена резултатност против амебата, макар че милтефозинът демонстрира обещаващи резултати. Проблемът е обвързван с обстоятелството, че множеството медикаменти имат проблеми с проникването в мозъка и няма доста техники за това, защото първичният амебичен менингоенцефалит е рядко заболяване, при което са провеждани доста малко проучвания.
Важно е да се има поради обаче, че милиони хора са изложени на N. fowleri и в никакъв случай не се разболяват. Онези, които учат тази амеба, не знаят за какво единствено дребна подгрупа човеци развиват примитивен амебичен менингоенцефалит. Предположението е, че те могат да имат генетична разлика, която ги прави по-уязвими от инфекцията или може да са вдишали непреднамерено голямо количество паразити.
Така че, в случай че плувате в топли сладководни езера или потоци, изключително в случай че обичате да се гмуркате или плувате под вода, помислете за носенето на клипс за нос, който да ви помогне да избегнете попадането на паразити в носа и надлежно в мозъка ви. Експертите също по този начин поучават хората да заобикалят разбъркването на утайката на дъното на тези водни басейни, където живеят амебите.
