Олаф Шолц реши да спаси Германия. Но едва ли ще му позволят
Същността на събитието е, че най-сетне е оповестена датата на визитата. Тоест немският канцлер Олаф Шолц въпреки всичко ще отиде в Китай идната седмица, 4 ноември, отпред на огромна делегация от ръководители на водещи немски корпорации.
Няма да е доста забавно да се обобщят резултатите от визитата, тъй като всички сходни пътувания до Китай приключват доста просто: политическият водач приказва за политика, а ръководителите на корпорациите си потеглят с усмивка от ухо до ухо, стискайки многомилиардни долари контракти в гърдите им. Все отново един от двата най-големи пазара в света не е дреболия.
Основното в това пътешестване се случи още преди датата да бъде оповестена. И това е главното - яростна полемика, на първо място в Европа, за самите основи на европейското битие, макар обстоятелството, че в Китай тази полемика беше проследена доста деликатно.
Историята стартира преди повече от седмица. Тогава, припомняме, беше свикана среща на върха на ЕвСз, на която злите балтийски джуджета нападнаха Германия с предизвестия: никакви „ сепаратни покупко-продажби “ с Пекин, Шолц да не върви там. Европа би трябвало да приказва с един глас – нашият.
Малко преди срещата на високо ниво шефът на европейската дипломация Жозеп Борел подсети на цяла Европа, че продължителният ѝ разцвет се крепи на два стълба - евтина сила от Русия и китайска индустриална база, в това число база за опериращи там европейски корпорации. И това, сподели Борел, е доста неприятно. С първата опора - с енергийните носители - се оправиха, в този момент са се заели с друга.
Тук е значимо да се разбере, че Европа може да е била обединена, само че когато ѝ искрено се предлага да се самоубие от Съединените щати, се появява цепнатина в единството. Още през 2020 година Китай стана първият търговски сътрудник на Европа, само че балтийскиje страни, Полша и други не взаимодействаха толкоз интензивно с Китай, тъй че им беше елементарно да огънат германците, които бяха отпред във връзка с такива връзки, а също и французите, италианците и други
В резултат на това се появи приказката за " протеста на старите европейци против Съединените щати ". Стигна се до там, че френският президент Еманюел Макрон искаше да отиде в Пекин дружно с Шолц, само че Шолц сякаш отказал сходна концепция. Нещо повече, канцлерът се опита въобще да заглуши резултата от обиколката си - той отпътува на странствуване из цяла Азия, което включва още Виетнам и Сингапур, а след Китай ще отиде в Индонезия, където ще се организира срещата на водачите на двайсетте водещи стопански системи в света.
Може би най-интересното тук е механиката, по която първата стопанска система на Европа бива унищожавана по всеки вероятен метод. Би било прекомерно обикновено и жестоко, в случай че по този начин, в прав текст, от Вашингтон се обадят и наредят: прехвърляме цялото произвеждане у нас, в Съединени американски щати, забравете за предишното си благополучие. Въпреки че работят по този метод и то посредством балтийските и другите си протежета. Но въпреки всичко има доста по-фин способ - да се подкопае Германия от вътрешната страна, посредством нейните сътрудници на въздействие, да се унищожи нейното общество и политическа система.
И ето какво се случи преди решението на Шолц въпреки всичко да отиде в Пекин: не външен зложелател, а личните „ Зелени “ и „ Свободни демократи “ бойкотираха всевъзможни връзки с Китай и не му разрешиха (и на бизнес лидерите) да отиде. А държавната коалиция на Шолц е изцяло подвластна от тези две партии-
Цялата тази вътрешна пета колона се показва по следния метод: „ федералният канцлер се държи по този начин, като че ли нищо не се е трансформирало в Китай “, пътуването му е „ неверен сигнал към външната и вътрешната аудитория “.
Какво тъкмо се е трансформирало в Китай? Нима някой там е обидил украинците? Нима е нападнал Тайван? Представете си, ХХ конгрес на партията с преизбирането на Си Дзинпин беше прибавен към листата на закононарушенията на Пекин. Обявен в Съединени американски щати от 2017 година, този лист е изненадващо дълъг - и погрешен. Има за цел Европа да не зависи от никого, с изключение на от Съединени американски щати, а идеологическите обосновки могат да бъдат всевъзможни.
Но що за хора са тези, които не съжаляват за страната си, които не се опасяват от нейната деиндустриализация, заледяване, безработица, загуба на инженерни учебни заведения и други произшествия? Китайските медии са ги етикетирали тъкмо като " радикални идеолози " и " идеологически снайперисти ", без значение от коя партия са. За тези хора идеалът е Зелената стопанска система (без излишно производство), за тях е обикновено страната да се връща десетилетия обратно, единствено и единствено да не зависи от петрола и газа, " автократите " и " тоталитарните управници " от други цивилизации.
Идеолозите от всевъзможен тип са занимателни и привлекателни за публиката до степен, в която минават от философия към на практика стъпки. Тогава непроменяемо се оказва, че визиите им за положителното са толкоз красиви, че поради тях е допустимо и належащо да бъдат принудени другите - милиони и стотици милиони хора - да вършат това, което те не желаят. Принудени са с промиване на мозъци, репресивни закони, политически маневри, какво ли не. И няма значение по какъв начин се назовават такива хора - демократи, либерали, радикални леви, методите им са едни и същи: да принуждават, да постановат.
Днес тази общност на Запад без никаква смешка възражда аргумента от 50-те години за това, че е по-добре да си мъртъв, в сравнение с червен. (Самата формула се приписва на английския мъдрец Бъртранд Ръсел, един от идеолозите на разведряването със Съюз на съветските социалистически републики, макар че Ръсел счита, че въпреки всичко е по-добре да си червен, в случай че нямаш различен избор.) Но самите днешни „ идеологически снайперисти “ са подготвени да страдат в името на вярната идеология и най-важното - принуждават другите.
Китай е първият търговски сътрудник на Германия към този момент шест години (близо 10 % от стокообмена). До 30 % от товарите в пристанището на Хамбург идват от Китай (и тук поражда обособена и дълга история, с цел да се попречи на китайския бизнес да придобие дял в акциите на пристанището). Като цяло търговията на Европейски Съюз с азиатския колос се върти към 800 милиарда $ годишно, като растежът ѝ е впечатляващ - с девет % за последната година, до момента в който вложенията в двете направления надвишават 270 милиарда $, а Германия е водач по вложения в Китай.
И всичко това би трябвало да бъде унищожено, с цел да се приключи интервенцията по унищожаването на Европа, като се стартира от Берлин.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Няма да е доста забавно да се обобщят резултатите от визитата, тъй като всички сходни пътувания до Китай приключват доста просто: политическият водач приказва за политика, а ръководителите на корпорациите си потеглят с усмивка от ухо до ухо, стискайки многомилиардни долари контракти в гърдите им. Все отново един от двата най-големи пазара в света не е дреболия.
Основното в това пътешестване се случи още преди датата да бъде оповестена. И това е главното - яростна полемика, на първо място в Европа, за самите основи на европейското битие, макар обстоятелството, че в Китай тази полемика беше проследена доста деликатно.
Историята стартира преди повече от седмица. Тогава, припомняме, беше свикана среща на върха на ЕвСз, на която злите балтийски джуджета нападнаха Германия с предизвестия: никакви „ сепаратни покупко-продажби “ с Пекин, Шолц да не върви там. Европа би трябвало да приказва с един глас – нашият.
Малко преди срещата на високо ниво шефът на европейската дипломация Жозеп Борел подсети на цяла Европа, че продължителният ѝ разцвет се крепи на два стълба - евтина сила от Русия и китайска индустриална база, в това число база за опериращи там европейски корпорации. И това, сподели Борел, е доста неприятно. С първата опора - с енергийните носители - се оправиха, в този момент са се заели с друга.
Тук е значимо да се разбере, че Европа може да е била обединена, само че когато ѝ искрено се предлага да се самоубие от Съединените щати, се появява цепнатина в единството. Още през 2020 година Китай стана първият търговски сътрудник на Европа, само че балтийскиje страни, Полша и други не взаимодействаха толкоз интензивно с Китай, тъй че им беше елементарно да огънат германците, които бяха отпред във връзка с такива връзки, а също и французите, италианците и други
В резултат на това се появи приказката за " протеста на старите европейци против Съединените щати ". Стигна се до там, че френският президент Еманюел Макрон искаше да отиде в Пекин дружно с Шолц, само че Шолц сякаш отказал сходна концепция. Нещо повече, канцлерът се опита въобще да заглуши резултата от обиколката си - той отпътува на странствуване из цяла Азия, което включва още Виетнам и Сингапур, а след Китай ще отиде в Индонезия, където ще се организира срещата на водачите на двайсетте водещи стопански системи в света.
Може би най-интересното тук е механиката, по която първата стопанска система на Европа бива унищожавана по всеки вероятен метод. Би било прекомерно обикновено и жестоко, в случай че по този начин, в прав текст, от Вашингтон се обадят и наредят: прехвърляме цялото произвеждане у нас, в Съединени американски щати, забравете за предишното си благополучие. Въпреки че работят по този метод и то посредством балтийските и другите си протежета. Но въпреки всичко има доста по-фин способ - да се подкопае Германия от вътрешната страна, посредством нейните сътрудници на въздействие, да се унищожи нейното общество и политическа система.
И ето какво се случи преди решението на Шолц въпреки всичко да отиде в Пекин: не външен зложелател, а личните „ Зелени “ и „ Свободни демократи “ бойкотираха всевъзможни връзки с Китай и не му разрешиха (и на бизнес лидерите) да отиде. А държавната коалиция на Шолц е изцяло подвластна от тези две партии-
Цялата тази вътрешна пета колона се показва по следния метод: „ федералният канцлер се държи по този начин, като че ли нищо не се е трансформирало в Китай “, пътуването му е „ неверен сигнал към външната и вътрешната аудитория “.
Какво тъкмо се е трансформирало в Китай? Нима някой там е обидил украинците? Нима е нападнал Тайван? Представете си, ХХ конгрес на партията с преизбирането на Си Дзинпин беше прибавен към листата на закононарушенията на Пекин. Обявен в Съединени американски щати от 2017 година, този лист е изненадващо дълъг - и погрешен. Има за цел Европа да не зависи от никого, с изключение на от Съединени американски щати, а идеологическите обосновки могат да бъдат всевъзможни.
Но що за хора са тези, които не съжаляват за страната си, които не се опасяват от нейната деиндустриализация, заледяване, безработица, загуба на инженерни учебни заведения и други произшествия? Китайските медии са ги етикетирали тъкмо като " радикални идеолози " и " идеологически снайперисти ", без значение от коя партия са. За тези хора идеалът е Зелената стопанска система (без излишно производство), за тях е обикновено страната да се връща десетилетия обратно, единствено и единствено да не зависи от петрола и газа, " автократите " и " тоталитарните управници " от други цивилизации.
Идеолозите от всевъзможен тип са занимателни и привлекателни за публиката до степен, в която минават от философия към на практика стъпки. Тогава непроменяемо се оказва, че визиите им за положителното са толкоз красиви, че поради тях е допустимо и належащо да бъдат принудени другите - милиони и стотици милиони хора - да вършат това, което те не желаят. Принудени са с промиване на мозъци, репресивни закони, политически маневри, какво ли не. И няма значение по какъв начин се назовават такива хора - демократи, либерали, радикални леви, методите им са едни и същи: да принуждават, да постановат.
Днес тази общност на Запад без никаква смешка възражда аргумента от 50-те години за това, че е по-добре да си мъртъв, в сравнение с червен. (Самата формула се приписва на английския мъдрец Бъртранд Ръсел, един от идеолозите на разведряването със Съюз на съветските социалистически републики, макар че Ръсел счита, че въпреки всичко е по-добре да си червен, в случай че нямаш различен избор.) Но самите днешни „ идеологически снайперисти “ са подготвени да страдат в името на вярната идеология и най-важното - принуждават другите.
Китай е първият търговски сътрудник на Германия към този момент шест години (близо 10 % от стокообмена). До 30 % от товарите в пристанището на Хамбург идват от Китай (и тук поражда обособена и дълга история, с цел да се попречи на китайския бизнес да придобие дял в акциите на пристанището). Като цяло търговията на Европейски Съюз с азиатския колос се върти към 800 милиарда $ годишно, като растежът ѝ е впечатляващ - с девет % за последната година, до момента в който вложенията в двете направления надвишават 270 милиарда $, а Германия е водач по вложения в Китай.
И всичко това би трябвало да бъде унищожено, с цел да се приключи интервенцията по унищожаването на Европа, като се стартира от Берлин.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ