САЩ, Китай и Япония: Стратегии за превъзходство
САЩ излязоха от Втората международна война с цялостен надзор над Тихия океан. Япония излезе от войната, окупирана и дейно ръководена от Съединени американски щати. Китай, няколко години след края на войната, се оформи като комунистическа страна, обединена след век вътрешен спор, с лимитирана световна търговия и последна вътрешна беднотия. Китай и Япония дефинират своята външна политика чрез дейностите на Съединени американски щати, от време на време в единодушие със Съветския съюз, само че от 70-те години на предишния век работят със Съединени американски щати против Съветския съюз. Всеки по собствен метод се управлява от Съединени американски щати.
Основни тактики
Сърцевината на американска тактика, прилагана от един век, е двустранна. Първо, с цел да преобладават в Северна Америка, Съединени американски щати трябваше да управляват най-малко западния Северен Атлантик и източния Тихи океан, с цел да предотвратят нашествия или блокади. Второ, с цел да запазят мястото си на върха, трябваше да се уверят, че от Евразия не може да излезе нито една хегемонна мощ. Така през 1917 година, след рухването на съветския цар, Съединени американски щати изпращат голяма експедиционна мощ във Франция, която да блокира прехвърлянето на немските сили от изток. През Втората международна война, когато европейският баланс на силите се проваля заради краха на Франция, Съединени американски щати още веднъж изпращат сили във Франция, с цел да овладеят Германия.
В Студената война Съединени американски щати концентрираха сили, с цел да блокират Съветските републики да окупират Западна Европа. Заплахата на хегемонистичната мощ идваше от способността да се построи военноморска мощ, която да провокира Съединени американски щати. Контролът на моретата стартира със запазването на европейски баланс на силите.
В друга успоредна война Съединени американски щати бяха принудени да пазят позицията си в Тихия океан посредством задържане и прогонване на японците. Заплахата от Япония също беше хегемонистична. Ако контролираше Китай и Югоизточна Азия, Япония щеше да има достъп до работна мощ, първични материали и в последна сметка лична технология, представляваща опасност за Източния Тихи океан и оттова за Тихия океан като цяло. Съединени американски щати не можеха да победят Япония, без да поемат контрола над целия Тихи океан, предоставяйки ни тихоокеанската действителност, която съществува и до през днешния ден.
Япония също имаше наложена тактика. Това е единствената индустриална мощ в света, в която изцяло липсват индустриални потребни изкопаеми. Тази специфичност е от значително значение за Япония за приемането ѝ на достъп до тези първични материали от басейна на Тихия океан и от Персийския залив. Всяко спиране на този достъп заплашва способността на Япония да действа като индустриална мощ.
Войната в Тихия океан стартира с нахлуване на Япония против Китай в търсене на работна мощ. Това беше последвано от ориентиране към Индокитай за обезпечаване на първични материали. Когато Съединени американски щати противодействаха на намесата на японците за достъп до петрол в Холандските Източни Индии и сложиха ембарго на японския достъп до американския железен скрап и петрол, Япония беше изправена пред избор сред война и капитулация. Тя избра война.
Следвоенни избори
Основната тактика на Япония се разигра по друг метод след Втората международна война. Въпросът за достъпа до първични материали остана водещ, само че географското състояние на Япония се оказа жизненоважно за американската защита на Тихия океан. В допълнение към близостта си до Корея, географията на Япония блокира открития достъп на Съветския съюз до Тихия океан от Владивосток. Последният беше главен интерес на американската тактика и по тази причина възкресението на Япония като просперираща индустриална мощ стана жизненоважно за американската власт.
Неизбежната логичност на това беше Съединени американски щати да подсигуряват доставките на първични материали в Япония. Като се има поради американският интерес към Тихия океан и с течение на времето и в Индийския океан, стратегическите ползи на Съединени американски щати и Япония се сляха и Япония не беше принудена да повтаря рисковете от Втората международна война. Военноморски сили на Съединени американски щати подсигуряваха на Япония достъп до проливите Малака и Ормуз.
Основният стратегически интерес на Китай е запазването на неговата териториална целокупност. От 1840 до 1948 година Китай е в положение на непрекъсната районна война. В нея имаше доста каузи; основна измежду тях беше, че крайбрежният район има дълбоки стопански връзки с Европа и Съединени американски щати, по-дълбоки от връзките му с Пекин. Крайбрежният район беше относително проспериращ, до момента в който вътрешността не беше такава. Именно заради тази причина Мао, откакто не съумя да съумее да се издигне в Шанхай по дългия поход към вътрешността, подвигна селска войска, която щеше завземе цялостен Китай. Мао затвори Китай от света, потапяйки го в беднотия, само че улеснявайки единството.
Дън Сяопин разбра, че бедността е опасност за оцеляването на китайците. Той заложи на повтаряне на остарелия модел – търговия със света – без да повтаря остарелия проблем с районното неравноправие и раздори. Но такова неравноправие се очерта и стратегическа битка на Китай е да предотврати районните безредици. Оттук и диктатурата на президента Си Цзинпин, непрекъснатото почистване на евентуални закани и засиления надзор върху главния поръчител за национално единение – Народоосвободителната войска.
Опасни и непредсказуеми
Китай е на първо място сухопътна мощ, само че е изправен пред евентуална опасност от страна на Съединени американски щати. Китай зависи доста от морската търговия. Предвид географията на Южен Китай и Източнокитайско море, блокирането на Китай е евентуална американска тактика. Тъй като Китай счита Съединени американски щати за рисков и непредсказуем съперник, той би трябвало да одобри това като допустима американска акция и да предприеме дейности, с цел да я предотврати.
Съединени американски щати не могат да толерират опцията Китай да активизира работна мощ, първични материали и технологии, с цел да отбрани достъпа си до световните морски пътища, тъй като гарантирането на този достъп ще изисква Съединени американски щати да се отдръпват от далечния Западен Тихи океан. Япония не може да толерира сходна еволюция, тъй като ще я остави подвластна от Китай за достъп до главните ѝ запаси и по този начин ще би трябвало да заплаща висока политическа цена. Китайците не могат да толерират Съединени американски щати да бъдат в положение да блокират Китай и да заграбят стопанската система му, евентуално отслабвайки китайското единение.
Нито Япония, нито Китай могат да бъдат сигурни в желанията на Съединени американски щати, защото Съединени американски щати имат най-вече благоприятни условия за маневриране. Основната тактика за отбягване на хегемоните е идеална, само че линията през островите от Западен Тихи океан до Австралия не съставлява екзистенциална опасност за Съединени американски щати. Това, което прави Съединени американски щати обаче съставлява екзистенциална опасност за Япония. Съединени американски щати, поддържащи военноморско наличие наоколо до китайския крайбрежен район, съставляват екзистенциална опасност и за Китай.
Следователно е в полза на китайците да усилят оптимално риска за американските военноморски сили в района. Това не изисква война, защото Съединени американски щати не са изправени пред екзистенциална опасност. По-скоро задачата би трябвало да бъде да се сътвори баланс на силите, в който Китай има опция да инициира спор със степен на убеденост за съществено увреждане на американския флот и с подготвеност за понасяне на вреди. Ако Китай може да показва тази дарба и работи в точния момент, по собствен избор, Съединени американски щати могат да изберат да се откажат борбата и да се отдръпват. Очевидно това се заключава в тактика, основана на ракети, а не в повърхностна борба. И това би предиздвикало Съединени американски щати да се стремят да застрашат оцеляването на наземните ракети. Това би било съревнование в най-простата му форма. То освен ще даде на Китай безконтролен достъп до световните морски пътища, само че ще му даде и офанзивни благоприятни условия.
За Япония всяко решение на Съединени американски щати да се отдръпна би представлявало екзистенциално предизвикателство, защото основните морски пътища, от които зависи Япония, в този момент ще се държат от Китай. Никоя нация не може да основава своето оцеляване на готовността на друга нация да подсигурява своите ползи. Японците не считат, че Съединени американски щати ще правят отстъпка, само че не могат да бъдат сигурни. Следователно, японската тактика би трябвало да бъде основаване на опасност за Китай, която да е толкоз безапелационна, че Китай да не заплашва японските ползи. За разлика от Съединени американски щати, които могат да бъдат накарани да трансформират позицията си заради рисковата среда, Япония няма алтернатива и затова опасността от даже най-малък отговор е извънредно огромна.
Като се има поради, че Япония е третата по величина стопанска система в света, с извънредно способна софтуерна база и постоянен обществен ред, способността ѝ да генерира такава опасност за относително малко време съставлява заплаха за Китай. В момента Китай няма превантивна мощ заради гаранциите на Съединени американски щати за Япония. За Япония задачата тук ще бъде като тази, която Шарл дьо Гол имаше за Франция. Той разви френската нуклеарна дарба не с цел да унищожи врага, а по думите му с цел да „ откъсне ръцете му “.
Трипосочна игра
Разбира се има и други играчи, участващи в тази трипосочна игра, основно Австралия и Индия. В последна сметка, въпреки и скъпа в актуалната среда откъм политическа и оперативна поддръжка, Австралия остава под протекцията на Съединени американски щати. Индия, колкото и евентуално да е да влезе в трансхималайска война с Китай, преглежда своите интервенции като политически жестове.
В тази обстановка е значимо да се разбере, че макар че незабавното евакуиране на Съединени американски щати от околните китайски граници не съставлява екзистенциална опасност за тях, еволюцията на събитията, следващи това, може да се трансформира в такава. Съединени американски щати се бориха против Япония, тъй като схванаха, че предаването на Западния Тихи океан на Япония просто би отсрочило спора. Същото би било и с отдръпването от китайската външна страна. Контролът над Източния Тихи океан е от значително значение за Съединени американски щати и Вашингтон знае, че се изисква голяма мощ в западната позиция, с цел да възпира враждебните дейности на Китай (или Русия преди него) в миг на най-голямото преимущество пред Съединени американски щати. Така че, макар че нито Китай, нито Япония могат да бъдат сигурни какво могат да създадат Съединени американски щати, чистата равносметка е следната: Ако Съединени американски щати не последват тази линия, евентуално ще би трябвало да последват друга, не толкоз преференциална.
Китай ще продължи да влага в морска линия, отхвърляйки оръжията, до момента в който работи за поддържане на стабилността вкъщи. Япония ще създаде най-малко прототипи на усъвършенствани оръжия, до момента в който се любува на предоставения от Съединени американски щати достъп до морето. А Съединени американски щати ще продължи да се твърди, че има цялостен набор от отговори на Китай, като в същото време не го слага в невероятно състояние, в което поемането на риск е единственият вид.
Автор: Джордж Фридман
Основни тактики
Сърцевината на американска тактика, прилагана от един век, е двустранна. Първо, с цел да преобладават в Северна Америка, Съединени американски щати трябваше да управляват най-малко западния Северен Атлантик и източния Тихи океан, с цел да предотвратят нашествия или блокади. Второ, с цел да запазят мястото си на върха, трябваше да се уверят, че от Евразия не може да излезе нито една хегемонна мощ. Така през 1917 година, след рухването на съветския цар, Съединени американски щати изпращат голяма експедиционна мощ във Франция, която да блокира прехвърлянето на немските сили от изток. През Втората международна война, когато европейският баланс на силите се проваля заради краха на Франция, Съединени американски щати още веднъж изпращат сили във Франция, с цел да овладеят Германия.
В Студената война Съединени американски щати концентрираха сили, с цел да блокират Съветските републики да окупират Западна Европа. Заплахата на хегемонистичната мощ идваше от способността да се построи военноморска мощ, която да провокира Съединени американски щати. Контролът на моретата стартира със запазването на европейски баланс на силите.
В друга успоредна война Съединени американски щати бяха принудени да пазят позицията си в Тихия океан посредством задържане и прогонване на японците. Заплахата от Япония също беше хегемонистична. Ако контролираше Китай и Югоизточна Азия, Япония щеше да има достъп до работна мощ, първични материали и в последна сметка лична технология, представляваща опасност за Източния Тихи океан и оттова за Тихия океан като цяло. Съединени американски щати не можеха да победят Япония, без да поемат контрола над целия Тихи океан, предоставяйки ни тихоокеанската действителност, която съществува и до през днешния ден.
Япония също имаше наложена тактика. Това е единствената индустриална мощ в света, в която изцяло липсват индустриални потребни изкопаеми. Тази специфичност е от значително значение за Япония за приемането ѝ на достъп до тези първични материали от басейна на Тихия океан и от Персийския залив. Всяко спиране на този достъп заплашва способността на Япония да действа като индустриална мощ.
Войната в Тихия океан стартира с нахлуване на Япония против Китай в търсене на работна мощ. Това беше последвано от ориентиране към Индокитай за обезпечаване на първични материали. Когато Съединени американски щати противодействаха на намесата на японците за достъп до петрол в Холандските Източни Индии и сложиха ембарго на японския достъп до американския железен скрап и петрол, Япония беше изправена пред избор сред война и капитулация. Тя избра война.
Следвоенни избори
Основната тактика на Япония се разигра по друг метод след Втората международна война. Въпросът за достъпа до първични материали остана водещ, само че географското състояние на Япония се оказа жизненоважно за американската защита на Тихия океан. В допълнение към близостта си до Корея, географията на Япония блокира открития достъп на Съветския съюз до Тихия океан от Владивосток. Последният беше главен интерес на американската тактика и по тази причина възкресението на Япония като просперираща индустриална мощ стана жизненоважно за американската власт.
Неизбежната логичност на това беше Съединени американски щати да подсигуряват доставките на първични материали в Япония. Като се има поради американският интерес към Тихия океан и с течение на времето и в Индийския океан, стратегическите ползи на Съединени американски щати и Япония се сляха и Япония не беше принудена да повтаря рисковете от Втората международна война. Военноморски сили на Съединени американски щати подсигуряваха на Япония достъп до проливите Малака и Ормуз.
Основният стратегически интерес на Китай е запазването на неговата териториална целокупност. От 1840 до 1948 година Китай е в положение на непрекъсната районна война. В нея имаше доста каузи; основна измежду тях беше, че крайбрежният район има дълбоки стопански връзки с Европа и Съединени американски щати, по-дълбоки от връзките му с Пекин. Крайбрежният район беше относително проспериращ, до момента в който вътрешността не беше такава. Именно заради тази причина Мао, откакто не съумя да съумее да се издигне в Шанхай по дългия поход към вътрешността, подвигна селска войска, която щеше завземе цялостен Китай. Мао затвори Китай от света, потапяйки го в беднотия, само че улеснявайки единството.
Дън Сяопин разбра, че бедността е опасност за оцеляването на китайците. Той заложи на повтаряне на остарелия модел – търговия със света – без да повтаря остарелия проблем с районното неравноправие и раздори. Но такова неравноправие се очерта и стратегическа битка на Китай е да предотврати районните безредици. Оттук и диктатурата на президента Си Цзинпин, непрекъснатото почистване на евентуални закани и засиления надзор върху главния поръчител за национално единение – Народоосвободителната войска.
Опасни и непредсказуеми
Китай е на първо място сухопътна мощ, само че е изправен пред евентуална опасност от страна на Съединени американски щати. Китай зависи доста от морската търговия. Предвид географията на Южен Китай и Източнокитайско море, блокирането на Китай е евентуална американска тактика. Тъй като Китай счита Съединени американски щати за рисков и непредсказуем съперник, той би трябвало да одобри това като допустима американска акция и да предприеме дейности, с цел да я предотврати.
Съединени американски щати не могат да толерират опцията Китай да активизира работна мощ, първични материали и технологии, с цел да отбрани достъпа си до световните морски пътища, тъй като гарантирането на този достъп ще изисква Съединени американски щати да се отдръпват от далечния Западен Тихи океан. Япония не може да толерира сходна еволюция, тъй като ще я остави подвластна от Китай за достъп до главните ѝ запаси и по този начин ще би трябвало да заплаща висока политическа цена. Китайците не могат да толерират Съединени американски щати да бъдат в положение да блокират Китай и да заграбят стопанската система му, евентуално отслабвайки китайското единение.
Нито Япония, нито Китай могат да бъдат сигурни в желанията на Съединени американски щати, защото Съединени американски щати имат най-вече благоприятни условия за маневриране. Основната тактика за отбягване на хегемоните е идеална, само че линията през островите от Западен Тихи океан до Австралия не съставлява екзистенциална опасност за Съединени американски щати. Това, което прави Съединени американски щати обаче съставлява екзистенциална опасност за Япония. Съединени американски щати, поддържащи военноморско наличие наоколо до китайския крайбрежен район, съставляват екзистенциална опасност и за Китай.
Следователно е в полза на китайците да усилят оптимално риска за американските военноморски сили в района. Това не изисква война, защото Съединени американски щати не са изправени пред екзистенциална опасност. По-скоро задачата би трябвало да бъде да се сътвори баланс на силите, в който Китай има опция да инициира спор със степен на убеденост за съществено увреждане на американския флот и с подготвеност за понасяне на вреди. Ако Китай може да показва тази дарба и работи в точния момент, по собствен избор, Съединени американски щати могат да изберат да се откажат борбата и да се отдръпват. Очевидно това се заключава в тактика, основана на ракети, а не в повърхностна борба. И това би предиздвикало Съединени американски щати да се стремят да застрашат оцеляването на наземните ракети. Това би било съревнование в най-простата му форма. То освен ще даде на Китай безконтролен достъп до световните морски пътища, само че ще му даде и офанзивни благоприятни условия.
За Япония всяко решение на Съединени американски щати да се отдръпна би представлявало екзистенциално предизвикателство, защото основните морски пътища, от които зависи Япония, в този момент ще се държат от Китай. Никоя нация не може да основава своето оцеляване на готовността на друга нация да подсигурява своите ползи. Японците не считат, че Съединени американски щати ще правят отстъпка, само че не могат да бъдат сигурни. Следователно, японската тактика би трябвало да бъде основаване на опасност за Китай, която да е толкоз безапелационна, че Китай да не заплашва японските ползи. За разлика от Съединени американски щати, които могат да бъдат накарани да трансформират позицията си заради рисковата среда, Япония няма алтернатива и затова опасността от даже най-малък отговор е извънредно огромна.
Като се има поради, че Япония е третата по величина стопанска система в света, с извънредно способна софтуерна база и постоянен обществен ред, способността ѝ да генерира такава опасност за относително малко време съставлява заплаха за Китай. В момента Китай няма превантивна мощ заради гаранциите на Съединени американски щати за Япония. За Япония задачата тук ще бъде като тази, която Шарл дьо Гол имаше за Франция. Той разви френската нуклеарна дарба не с цел да унищожи врага, а по думите му с цел да „ откъсне ръцете му “.
Трипосочна игра
Разбира се има и други играчи, участващи в тази трипосочна игра, основно Австралия и Индия. В последна сметка, въпреки и скъпа в актуалната среда откъм политическа и оперативна поддръжка, Австралия остава под протекцията на Съединени американски щати. Индия, колкото и евентуално да е да влезе в трансхималайска война с Китай, преглежда своите интервенции като политически жестове.
В тази обстановка е значимо да се разбере, че макар че незабавното евакуиране на Съединени американски щати от околните китайски граници не съставлява екзистенциална опасност за тях, еволюцията на събитията, следващи това, може да се трансформира в такава. Съединени американски щати се бориха против Япония, тъй като схванаха, че предаването на Западния Тихи океан на Япония просто би отсрочило спора. Същото би било и с отдръпването от китайската външна страна. Контролът над Източния Тихи океан е от значително значение за Съединени американски щати и Вашингтон знае, че се изисква голяма мощ в западната позиция, с цел да възпира враждебните дейности на Китай (или Русия преди него) в миг на най-голямото преимущество пред Съединени американски щати. Така че, макар че нито Китай, нито Япония могат да бъдат сигурни какво могат да създадат Съединени американски щати, чистата равносметка е следната: Ако Съединени американски щати не последват тази линия, евентуално ще би трябвало да последват друга, не толкоз преференциална.
Китай ще продължи да влага в морска линия, отхвърляйки оръжията, до момента в който работи за поддържане на стабилността вкъщи. Япония ще създаде най-малко прототипи на усъвършенствани оръжия, до момента в който се любува на предоставения от Съединени американски щати достъп до морето. А Съединени американски щати ще продължи да се твърди, че има цялостен набор от отговори на Китай, като в същото време не го слага в невероятно състояние, в което поемането на риск е единственият вид.
Автор: Джордж Фридман
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ