САЩ и Иран вече имат две напълно противоположни оценки за

САЩ и Иран към този момент имат две изцяло противоположни оценки за нападенията против двата танкера.

Американският държавен секретар Майк Помпейо бързо и изрично хвърли виновността върху Техеран.

" Тази оценка ", сподели той, се " основава на разследващи данни, употребяваните оръжия, равнището на експертни знания, нужни за осъществяването на интервенцията, неотдавнашни сходни ирански набези против корабоплаването и обстоятелството, че нито една прокси група, настояща в региона, няма ресурсите и уменията за толкоз комплицирани дейности. "

Доста безапелационна присъда, само че до момента не са дадени особени детайлности за какви тъкмо разследващи данни става дума и доколко експертният разбор на вредите на двата танкера е подсилен от друга информация: сателитно или друго следене на напредването на някакви други забъркани плавателни съдове и така нататък

Някои може да кажат, че е рисково да се прибързва с оценките.

Ясно е също по този начин, че в случай че Съединени американски щати имат намерение да отговорят, изключително с военни средства, тогава доста страни, даже другарски държавни управления, ще желаят подробна информация какви тъкмо са разследващите данни на Съединени американски щати.

Иран, от своя страна, побърза да отхвърли, че е забъркан по какъвто и да е метод във вчерашните произшествия. Всъщност той се опита да отклони въпроса за виновността, като на процедура настоя, че е станал жертва на инсценировка.  " Някой ", съобщи ирански чиновник, " се пробва да дестабилизира връзките сред Иран и интернационалната общественост ".

Американските причини обаче напълно не са обвързвана единствено с последното нахлуване. Правителството на Тръмп упорства, че Иран е правил сходни дейности и преди. Съединени американски щати към този момент обявиха, че Иран е имал пръст в нападенията с магнитни мини против други танкери преди месец. Помпейо в детайли се аргументира, като настоя, че " като цяло тези непредизвикани набези са очевидна опасност за интернационалния мир и сигурност, явна офанзива против свободата на корабоплаването и неприемлива акция за изостряне на напрежението ".

Това са тежки обвинявания, а въпросът, който неизбежно следва, е какво са подготвени да създадат Съединени американски щати?

Единият метод може да са съгласуваните дипломатически действия; старания за реализиране на интернационално неодобрение дружно с старания за по-голямо уединяване на Иран посредством спомагателни стопански наказания.

Но съвсем няма подозрение, че усилването на глобите е асъдействало за сегашната обстановка, увеличавайки натиска върху Техеран, евентуално дотам, че някои детайли в страната - вероятно Корпусът на гвардейците на ислямската гражданска война (КГИР), който си има свои самостоятелни военноморски сили, са решили да нанесат ответен удар.

Независимо кой е направил нападенията против танкерите, напрежението неизбежно се покачва.

Могат ли Съединени американски щати да подхващат някакъв тип углавен боен отговор?  Каква ще бъде позицията на техните съдружници измежду страните от Залива и отвън района? И какви могат да бъдат последствията от военни дейности?

Опасни времена

Възможно е да има напълно действителна заплаха Иран да стартира някакъв тип хибридна война, спорадични и много разпръснати набези против корабоплаването, което да докара до повишение на цените на петрола и застрахователните награди и евентуално да насърчи по-нататъшни наказателни отговори.

Това е неприятна вероятност за всички заинтригувани, при която има риск от рисково изостряне на напрежението.

Никой в реалност не мисли, че Иран или Съединени американски щати в действителност желаят истински спор.

За американците, макар забележителната им военна мощ, възможна въздушна и морска война с Иран би основала всевъзможни рискове.

Въпреки своята на моменти войнствена изразителност президентът Тръмп до момента не демонстрира предпочитание да подхваща огромни военни дейности в чужбина. Одобрените от него американски удари в Сирия бяха значително алегорични.

Опасността, както постоянно, е от инцидентна, а не от преднамерена война.

Независимо кой е направил нападенията против танкерите, Техеран и Вашингтон взаимно си насочат сигнали, само че може би не възприемат тъкмо посланията, които всеки от тях има поради.

Иран да вземем за пример може би преглежда усилването на американското наличие в района частично като шумни закани и частично като опит за заплашване в регион, който той счита за собствен заден двор - заплашване, което не е податлив да одобри.

Само да предположим, че някои детайли в КГИР да вземем за пример неправилно схванат сигналите. Да предположим, че те считат, че имат доста повече независимост да отстояват позициите си във водите на Залива, в сравнение с американците са подготвени да одобряват? С други думи, вместо " да тестват границите ", което може би считат, че вършат, да преприемат дейности, които Вашингтон и техните съдружници просто няма да позволен да останат ненаказани?

Това е рецепта за спор - интернационален или различен. Това са рискови времена.

Много от съдружниците на Вашингтон като Франция и Германия към този момент приканват към нерешителност. В ослепителен контрастност представител на външното министерство на Англия просто сподели, че английското държавно управление " твърдо се съгласява с оценката на Съединени американски щати ".

Но в случай че Съединени американски щати в действителност обмислят да подхващат дейности, тогава ще би трябвало да показват своите доказателства ясно и безапелационно. В случай че не успее да го направи, Тръмп рискува да нанесе още по-големи вреди на потърпевшите връзки на Вашингтон с някои от най-отдавнашните му сътрудници.

Джонатан Маркъс, БиБиСи / Българска телеграфна агенция