Сър Джордж Уейкман, католически лекар и един от най –

Сър Джордж Уейкман, католически доктор и един от най – лоялните хора на крал Чарлз II. С непокътната си известност този благородник ще бъде забъркан по един лицемерен метод в Попският скрит план – анти-католическата нервност, която завзема Англия в интервала на три години. Той ще бъде упрекнат в скрит план против кралят, само че верността му към кралското семейство ще се окаже неговото избавление.

Джордж се ражда на 20 октомври 1678 година в Хемпшир в католическото семейство на юриста Едуард Уейкман и Мери Котън. Той израства дружно с многото си братя и сестри и е обучаван вкъщи. Цялата фамилия поддържат изцяло монархията и са правилни на своите господари. През 1627 година той ще потегли за тогавашната Испанска Нидерландия дружно с брат си Едуард, с цел да посещават британско учебно заведение за йезуити в продължение на 5 години. След това ще се запишат и в лицей в Рим. Въпреки дългото минало време Уейкман още не знае по кой път да поеме, само че пътувайки из Европа ще се реши да следва медицина.

Завръщайки се назад в Англия през 1658 година след изобилните си пътешествия, Джордж взе участие в скрит план против настъпилият на власт Оливър Кромуел, само че ще бъде хванат и затворен поради това. Там ще остане до настъпване на възраждането на английската монархията, отпред с крал Чарлз II, който ще го освободи и за храбростта да се опълчи на антироялиста го венчава с купата баронет. Оттук Сър Джордж Уейкман стартира професионалната си кариера като поема грижите за Джоусеф Уилиамсън, админ и секретар на държавното управление. С положителните си знания в медицината и отличната работа, която прави е прочут като най – положителният доктор в цяла Англия. Тези новини скоро стигат и до ушите на краля, който ще го назначи за персонален лекар на кралица Катерин де Браганса.

За практикуващият доктор идващите няколко години ще минат леко и умерено, само че животът му ще стане доста по – забавен, само че и комплициран, тъй като скоро ще бъде заплетен в една голяма каша, позната през днешния ден като Попският скрит план.

Събитията към основаването на случката са изключително странни. Един ден през 1677 година чудноват протестантски духовник на име Титъс Оутс ще си сътрудничи с лекар Израел Тонге, преподавател и ректор. Заедно двамата изфабрикуват документ, в който настояват, че йезуитите в страната възнамеряват убийството на краля, с цел да го заменят със своя любимец – Джеймс. В детайлности разказват, че всички протестантски водачи ще бъдат избити, а за Чарлз се написа, че плануваните способи за убийството му са намушкване, застрелване или поръчване на доктора, виновен за кралицата да го токсини. За меродавност замесват и хиляда йезуити, чиито имена изписват.

По проект копие на истинският ръкопис би трябвало да бъде скришно подложен в облицовката на една от галериите на Сър Ричард Баркър, където Оутс “случайно ” ще го откри. Сдобивайки се със заплашителният документ той се обръща към собствен прочут на име Кристофър Къркби, на който го демонстрира. Разтревоженият мъж от своя страна ще посети Чарлз на утринната му разходка из парк Сейнт Джеймсис и го уведомява за евентуалната му крах. Цялото нещо се коства съмнително на краля и той не поема никакви дейности, само че умислен се обръща към своят персонален помощник Уилям Чафинч да прегледа в детайли казусът. Той от своя страна ще попита графът на Обсборн, Томас Данди, който му оповестява, че персонално е потърсен от лекар Тонге за въпросният документ, обяснявайки му че знае наличието му, само че не и самоличността на създателя.

Въпреки ясните терзания на негови съветници британският държател в началото не стартира задълбочено следствие, само че доста от хората му упорстват да го направи. Нещата се объркват още повече, когато Оутс дава показания пред Сър Едмънд Бери Годфри, че е участвал на йезуитска среща, в която се обсъждало цареубийството. Малко по-късно самопризнание безжизненото и осквернено тяло на магистрата е намерено, само че до този ден не е ясно кой прави закононарушението. От този миг заговорът набира доста огромна известност.

На 28 ноември 1678 година и името на горкият Джордж ще бъде забъркано в цялата неразбория като Оутс твърди, че предходната година се натъпква на писмо, в което кралицата признава, че е осведомена със заговора и дава своето единодушие Уейкман да подготви специфична отрова за мъжа  ѝ. За близките това се вижда много неприсъщо на Катерина, поради голямата обич, която изпитва към брачна половинка си. За да поддържа изказванията си Титъс споделя, че персонално е отишъл до къщата на кралицата в Самърсет и дочува диалогът ѝ с персоналният си доктор. Тя, по думите на очевидеца, предлага на доктора 10 000 паунда и на цената Уейкман ѝ отвръща, че за такава сериозна работа тази мижава премия не ще се окаже задоволителна за него и вместо това се съгласява на 15 000 паунда.

Според изказванията Джордж е авансово обезщетен с част от цялостната сума на йезуитска среща, състояла се през 1678 година. Допълнително с парите му е обещана и позицията на доктор в армията, която той с наслада ще одобри, в случай че проектът е сполучлив. От тези сякаш правилни доказателства ръководещите са стъписани и не знаят какво да създадат. Обвиненият в скрит план доктор въпреки всичко служи на английската корона и да не приказваме за неопетнената му известност измежду хората. Повечето са на мнение, че той в никакъв случай няма да посегне на човешки живот, тъй като това ще опонира с Хипократовата клетва, която е положил.

Междувременно политическата партия на вигите, които са срещу ръководството на крал Чарлз II, сполучливо залавят йезуити от заложените имена в документа, виновни за заговора, само че през 1978 година ще тръгнат да търсят повече евентуални заговорници и ще извърнат вниманието си към почтеният кралски лекар, с който ход ще опетнят и репутацията на кралицата. Тя е идеална цел, тъй като в никакъв случай няма свои наследници и на всичкото от горната страна и католичка. Така Уейкман ще се озове пред съда на 18 юли дружно с трима монаси от Бенедиктинският медал. Не е изненада за никого, основният очевидец ще бъде Титъс Оутс, довеждайки със себе си собствен съзаклятник на име Уилям Бедлоу, който твърди че е непосредствен другар на упрекнатият.

Бедло твърди по какъв начин се е натъкнал на документи към този момент назначаващи Джордж на уговорената позиция като лекар в армията и намирайки записка за изплатените 5 000 паунда капаро от кралицата. На всички тези нападки против себе си Уейкман не седи безмълвен, а изкусно оборва подправената информация. Като доближен на кралят правилният му прислужник е получил и достъп до документи, описващи следствието на управляващите и се натъквана всички сякаш достоверни бележки, за които настояват двамата измамници.

В бележката за парите, които Уейкман получава не участва на никое място нищо написано от личната му ръка, а от тази на негов помощник и на никое място не се загатва нищо за ликвидиране на който и да било. Допълнително прибавя, че не е допустимо тези външни мъже да са осведомени с персоналният му почерк и оповестява, че с неговата висша позиция в никакъв случай не би се сприятелил с човек като Бедлоу. Ще поддържа всички тези отбрани с лоялността на фамилията към кралската корона и той в никакъв случай не бил осквернил нито живота, нито репутацията на своите владетели под каквито и да е условия.

Евентуално думите на докторът ще бъдат взети под внимание и разследвайки по – надълбоко казусът съдът подрежда, че Джордж е изцяло почтен. При тези думи се загатва по какъв начин кралят се надига с щастлив зов, тъй като изначало не вярвал на тези неистини отправени към приближен негов човек. Вестта и радва самият Сър Уейкман, който наред почиства името си и продължава да практикува специалността си още дълги години след случилото се. Същото не може да се каже за двамата заговорници Оутс и Бедлоу, които ще бъдат хванати и тикнати зад решетките.

Въпреки че с това правосъдно дело не се поставя краят на Попският скрит план е повратна точка в разрешаването на странната преживелица. Още една добра вест е, че името на кралица Катерина, която несъзнателно е забъркана, е изчистено.

Снимки: Wikipedia