10 невероятни факта за самочувствието
Самоуважението е мечтан от всички „ психически аксесоар ”, към който се върти промишленост за милиaрди. Има толкоз стратегии, публикации, книги и артикули,обещаващи да покачат самочувствието ни, което може да ни накара да мислим, че разбирането ни за тази линия е много напреднало. Уви, не е, написа Psychology Today . Психолозите към момента спорят какво в действителност съставлява самооценката.
След десетилетия разногласия върху дефиницията на самочувствието, неговите характерности и функционалности, има няколко неща, за които психолозите са склонни да се съгласят:
1. Има разнообразни типове самочувствие. Учените като цяло са съгласни, че самооценката ни може да бъде както генерална (как оценяваш себе като цяло), по този начин и характерна (как се чувстваш в съответни функции и области на живота си, да вземем за пример като родител, като експерт, като готвач, и т.н.).
Въпреки че всички имаме доста области на характерно самочувствие, не всички са еднообразно значими.
2. Влиянието на самочувствието в съответни области върху цялостното самочувствие варира. Колкото по-смислена и значима е дадена област от живота за нас, толкоз повече влияе върху общото ни самоуважение. Например, неуспехът в един мач няма да ви навреди, в случай че спортът не е значим за вас, само че ще направи огромен пробив в самочувствието ви, в случай че сте професионален състезател. Ето за какво:
3. Самочувствието ни се трансформира всеки ден и час. Човек може да се усеща ужасно един ден и изцяло нерешителен на идващия. Склонни сме да мислим за самочувствието си като положително или неприятно, само че нещата са много по-динамични. Постоянно се движим нагоре-надолу въз основата на вътрешната противоположна връзка, която сами си даваме и външната противоположната връзка, която получаваме от околната среда.
4. Високото самочувствие не е безусловно по-добро. В идеалния случай е хубаво да имаме задоволително самочувствие, само че не и прекомерно високо. Хората, страдащи от егоизъм, са склонни да имат висока самокритика, само че самочувствието им е нежно и несигурно. Дори дребните „ обиди ” могат да ги накарат да се усещат мощно „ засегнати ”. Ето за какво хората с положително, устойчиво самочувствие са нормално по-щастливи и по-здрави душевен, в сравнение с хората с високо, само че нежно самочувствие. Ако някой си мисли, че е необикновено прелъстителен, това може да бъде егоизъм от негова страна или вярно отражение на действителния му външен тип, само че това не може да ни каже доста за неговото самочувствие.
5. Самоуважението не е обвързвано с физическата прелест. Проучванията са открили, че хората с ниско самочувствие са оценени от другите като също толкоз привлекателни, колкото и други с по-високо самочувствие. Разликата е в метода, по който се представяме пред другите. Представете си двама души, които са еднообразно привлекателни: този, който се усеща по-добре в кожата си, облича се по-привлекателно и е по-уверен, най-вероятно ще направи по-добро усещане от индивида, който е нерешителен и нерешителен. Ако към момента имаме вяра, че по-привлекателните хора би трябвало да се усещат по-добре, тъй като получават по-голямо внимание и похвали, имайте поради, че...
