Поетът Н. Милчев за Фрог: Моля се на Бога Денят на будителите да е нещо повече от пари
Самочувствието на българския преподавател не се мери с 15, с 30 или със 100 % нарастване на заплатите. Процентите са игра и измама и обслужват тези, които кокетират с тях и ги отпускат, като че го вършат от личния си джоб. Това споделя за Фрог в Деня на будителите огромният стихотворец, деятел и преподавател Николай Милчев. Играта на „ ние сме благодели на учителите “ е доста, доста закъсняла. Учителят беше застигнат от лавини с разнообразни имена: лавините на криворазбрани вмешателства, на липса на ред и в случай че щете на чинопочитание в учебно заведение. Сега ще ви кажа нещо, което ще изненада мнозина: В учебно заведение би трябвало да се почне от нещо доста просто – преди да се чуят гласовете на родители, на общество, на разнообразни публични организации и възпитаници, в класните стаи би трябвало да стане безшумно. Да, безшумно. За да се чуе думата на учителя, който преподава. В учебното заведение има доста звук и доста турбуленция. В последно време модата е иновация и технологии. Пет пари не костват нововъведения и технологии, в случай че няма целеположеност, ред и полезности. С учениците би трябвало да спре да се флиртува и учениците не би трябвало да бъдат повече лъгани, че могат да вършат безусловно всичко. Учениците са полезност, само че учебното заведение е на първо място, с цел да сътвори условия те да учат, а не да демагогства и да пърха край тях като гувернантка.
И отново за самочувствието на учителите – самочувствие и пари са синоними единствено в мозъците на хора, за които парите нямат аналог. А има подобен аналог. Той е достолепие, чест, персонално задоволство, счита Николай Милчев.
Той разяснява и безконечната битка сред духовното и материалното: Духовното няма по какъв начин да победи материалното.То може да го надживее, само че не да го победи. Битът постоянно е бил над битието, тъй като е разбираем, забележим, има усет, може да се изяде и да се изпие. Битът обезпечава авторитет и комфорт. Е, краткотраен авторитет и комфорт, само че нали и животът, и всичко е краткотрайно.
Битието е комплицирана категория. Тя идва по неразчетени още гени. И нейното ДНК е в буквите и нотите, в рисунъка, в танца и в трепета. Живеем във времена (в каквито в действителност постоянно сме живели), когато банковата сметка е мерило за височина и растеж и когато растежът на индивида не е съпоставим с културата и интелекта. Нека го кажа простичко – Бай Ганьо отиде до Европа и се върна в България. Но Алеко не планува, че Бай Ганьо ще остане вечно тук. И ще маха с ръка от терминал 2 на заминаващите от по този начин обичната му татковина. Бай Ганьо освен влезе в политиката и в двореца – като на финала на популярната книга – Бай Ганьо е обект на боготворене. Той е паметникът, който благоволява да приказва и да приема венци в нозете си. И с цел да Ви отговоря дали духовното или материалното е победило, Ви поучавам да отидете на Витошка и да видите паметника на Алеко Константинов. До него има куфар и Алеко като че ли гледа не към Витоша, а към небето. Този Алеко се готви не да отпътува, а да отлети, да изчезне, да се стопи в пространството. И най-страшното е, че не Бай Ганьо умъртви Алеко, а Алеко се самоуби, тъй като не можа да понесе байганьовщината.
Колкото и необичайно да звучи, аз въпреки всичко мисля, че духовното и материалното все в миналото ще се срещнат и пресекат. И тогава- който дочака до тогава – ще споделя, планува учителят Милчев.
Той не избяга и от въпроса дали Хелуин може да измести Деня на будителя: Не, не може. Денят на будителите е едно, две, три, 100, хиляда... Денят на будителите е памет, признателност, изпитание да си признателен, респект, себесъхранение, себеуважение. И нещо доста значимо – възприятие за поредност. За време преди и след тебе. И по тази причина, че ние – българите, идваме, сме и отиваме някъде. Че личностите, които ценим, ще бъдат ценени и в бъдеще. Денят на будителите е комплицирана работа. Тя няма по какъв начин да бъде спусната от небето. Тя би трябвало да се изстрада, тя е тръпка и, несъмнено – просвета, обучение, блян да видиш духовното, да го обикнеш. И в случай че може, да го постигнеш, безапелационен е поетът.
А за Хелуин дано да кажат други. Аз го чувствам като зашеметяване, като игра, а както слушам – той в други светове, по други земи, значи други неща и други обичаи. Разбирам, че в този си тип Хелуин бил и голям бизнес. Нека е бизнес, дано е каквото си желае, дано децата му се радват (по опция отвън училище), само че се апелирам на Бога Денят на будителите да е освен това от пари. И в случай че може – напълно да не е пари. Нека ни пари като сълза, която коства повече от всичко, показа още Николай Милчев.
За Деня на будителя Николай Милчев подари на Фрог едно от своите стихотворения:
МОЛИТВА
Ти, който даваш дъжд и на дъжда Си Господ,
ръката Си задръж – в този момент земята пости.
Сега земята страда и цялата е в бръчки.
Но Ти вдигни ограда за лозовата пръчка.
Ти, който правиш грозде и лозето Те чака,
спусни душа на дрозда, опашка дай на сврака
и завържи сандала на мекото лисиче –
да може до премала по Твоя тил да тича.
Иди където диша пресипнало потокът
и научи да написа ръката на жабока.
Седни една минута – да чуеш по какъв начин приказва
транспарантната кошута на падналия орех.
Ти, който имаш длани, по-алени от вишни,
дай на вълка да диша тъгата си предходна.
На агнето венчето постави върху рогцата
и остави сърцето да върви по водата.
Ти можеш да посееш върху небето жито,
да спреш на суховея кафявите копита.
Да нарисуваш къща и в къщата да идеш
с пет залъка насъщни и две велики риби.
Ти можеш да постелеш на куцащия пътя,
да позволиш в неделя кокошката да мъти.
Да събереш яйцата от всичките години,
а след това при децата да седнеш да починеш.
Ако това направиш, аз ще си спра езика,
тъй като мойта популярност е да остана никой.
Но въпреки всичко Ти се апелирам – дай ми една маслина –
да мога да я погалвам, когато Си заминеш.
И отново за самочувствието на учителите – самочувствие и пари са синоними единствено в мозъците на хора, за които парите нямат аналог. А има подобен аналог. Той е достолепие, чест, персонално задоволство, счита Николай Милчев.
Той разяснява и безконечната битка сред духовното и материалното: Духовното няма по какъв начин да победи материалното.То може да го надживее, само че не да го победи. Битът постоянно е бил над битието, тъй като е разбираем, забележим, има усет, може да се изяде и да се изпие. Битът обезпечава авторитет и комфорт. Е, краткотраен авторитет и комфорт, само че нали и животът, и всичко е краткотрайно.
Битието е комплицирана категория. Тя идва по неразчетени още гени. И нейното ДНК е в буквите и нотите, в рисунъка, в танца и в трепета. Живеем във времена (в каквито в действителност постоянно сме живели), когато банковата сметка е мерило за височина и растеж и когато растежът на индивида не е съпоставим с културата и интелекта. Нека го кажа простичко – Бай Ганьо отиде до Европа и се върна в България. Но Алеко не планува, че Бай Ганьо ще остане вечно тук. И ще маха с ръка от терминал 2 на заминаващите от по този начин обичната му татковина. Бай Ганьо освен влезе в политиката и в двореца – като на финала на популярната книга – Бай Ганьо е обект на боготворене. Той е паметникът, който благоволява да приказва и да приема венци в нозете си. И с цел да Ви отговоря дали духовното или материалното е победило, Ви поучавам да отидете на Витошка и да видите паметника на Алеко Константинов. До него има куфар и Алеко като че ли гледа не към Витоша, а към небето. Този Алеко се готви не да отпътува, а да отлети, да изчезне, да се стопи в пространството. И най-страшното е, че не Бай Ганьо умъртви Алеко, а Алеко се самоуби, тъй като не можа да понесе байганьовщината.
Колкото и необичайно да звучи, аз въпреки всичко мисля, че духовното и материалното все в миналото ще се срещнат и пресекат. И тогава- който дочака до тогава – ще споделя, планува учителят Милчев.
Той не избяга и от въпроса дали Хелуин може да измести Деня на будителя: Не, не може. Денят на будителите е едно, две, три, 100, хиляда... Денят на будителите е памет, признателност, изпитание да си признателен, респект, себесъхранение, себеуважение. И нещо доста значимо – възприятие за поредност. За време преди и след тебе. И по тази причина, че ние – българите, идваме, сме и отиваме някъде. Че личностите, които ценим, ще бъдат ценени и в бъдеще. Денят на будителите е комплицирана работа. Тя няма по какъв начин да бъде спусната от небето. Тя би трябвало да се изстрада, тя е тръпка и, несъмнено – просвета, обучение, блян да видиш духовното, да го обикнеш. И в случай че може, да го постигнеш, безапелационен е поетът.
А за Хелуин дано да кажат други. Аз го чувствам като зашеметяване, като игра, а както слушам – той в други светове, по други земи, значи други неща и други обичаи. Разбирам, че в този си тип Хелуин бил и голям бизнес. Нека е бизнес, дано е каквото си желае, дано децата му се радват (по опция отвън училище), само че се апелирам на Бога Денят на будителите да е освен това от пари. И в случай че може – напълно да не е пари. Нека ни пари като сълза, която коства повече от всичко, показа още Николай Милчев.
За Деня на будителя Николай Милчев подари на Фрог едно от своите стихотворения:
МОЛИТВА
Ти, който даваш дъжд и на дъжда Си Господ,
ръката Си задръж – в този момент земята пости.
Сега земята страда и цялата е в бръчки.
Но Ти вдигни ограда за лозовата пръчка.
Ти, който правиш грозде и лозето Те чака,
спусни душа на дрозда, опашка дай на сврака
и завържи сандала на мекото лисиче –
да може до премала по Твоя тил да тича.
Иди където диша пресипнало потокът
и научи да написа ръката на жабока.
Седни една минута – да чуеш по какъв начин приказва
транспарантната кошута на падналия орех.
Ти, който имаш длани, по-алени от вишни,
дай на вълка да диша тъгата си предходна.
На агнето венчето постави върху рогцата
и остави сърцето да върви по водата.
Ти можеш да посееш върху небето жито,
да спреш на суховея кафявите копита.
Да нарисуваш къща и в къщата да идеш
с пет залъка насъщни и две велики риби.
Ти можеш да постелеш на куцащия пътя,
да позволиш в неделя кокошката да мъти.
Да събереш яйцата от всичките години,
а след това при децата да седнеш да починеш.
Ако това направиш, аз ще си спра езика,
тъй като мойта популярност е да остана никой.
Но въпреки всичко Ти се апелирам – дай ми една маслина –
да мога да я погалвам, когато Си заминеш.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ