„Никой няма да ни помни“: индийските герои „миньори в плъхове дупки“, които помогнаха за спасяването на 41 мъже от хималайския тунел
Само няколко части парчета стояха сред Муна Куреши и десетки служащи, които екипът му беше претрупан със задачата да избави надълбоко в хималайския тунел, откакто всички предходни опити за освобождението им бяха несполучливи.
„ Можех да чуя служащите да ахнат от другата страна от неспокойствие “, сподели 29-годишният мъж. „ Сърцето ми биеше туптящо, когато махнах последния камък посред ни. “
Куреши е измежду 12-те профилирани служащи, които бяха призовани от индийските управляващи да оказват помощ при спасяването предишния месец на 41 строителни служащи, блокирани в срутения тунел в северен щат Утаракханд.
В продължение на близо три седмици строителните служащи бяха откъснати от света, на към 60 метра във вътрешността в планината, получавайки храна и въздух през тънка тръба и чести актуализации от спасителите извън.
Инженерите работеха непрекъснато, с цел да пробият безвреден проход през натрошената канара, употребявайки най-съвременна машина, до момента в който чиновници изпратиха специалисти, с цел да оказват помощ в избавителните интервенции. Но в последна сметка, след 17 дни, точно Куреши и сътрудниците му съумяха да изведат мъжете на безвредно място, откакто свредлото се счупи окончателно единствено на метри от хванатите служащи.
Известни на локално равнище като „ миньори в дупки на плъхове “, те принадлежат към група от висококвалифицирани, само че зле платени багери, които нормално пълзят през тесни тунели, с цел да извличат въглища надълбоко в земята.
Това е толкоз рискова специалност, че е неразрешена в някои елементи на страната. Но това беше ориентирано към светлината на прожекторите през последните седмици и мъжете се славеха като герои от мнозина в цялата страна.
„ Добивът в дупки на плъхове може да е противозаконен “, сподели пред кореспонденти генерал-лейтенант Сайед Ата Хаснайн, пенсиониран чиновник от Националния орган за ръководство на бедствия на Индия, малко след спасяването. „ Но геният и опитът на плъх миньор не са. “
Дъното на йерархията
Работниците, заети в рисковата специалност, са измежду най-уязвимите и маргинализирани в Индия, отсам и нелицеприятното локално название. Предимно мигранти от някои от най-бедните щати на Индия, те получават към 5 $ за работен ден, съгласно локални отчети.
Тънки и пъргави, от тях се чака да навлязат в дребни пукнатини в мини, постоянно лишени от О2 и изложени на риск да бъдат заровени под рохкава почва.
По-голямата част от въгледобива в Индия се прави в североизточния щат Мегалая, където се намират едни от най-големите въглищни залежи в страната, възлизащи на над 576 милиона метрични тона.
Добивът на дупки на плъхове беше неразрешен в щата от Националния зелен арбитражен съд (NGT) през 2014 година заради опасности за здравето и околната среда, само че към момента се прави нелегално в уединени джобове на района.
Според Hasina Kharbhih, създател на Impulse, организация с нестопанска цел, която се застъпва за сигурността на тези служащи, почти 225 „ миньори в дупки на плъхове “ са умряли сред 2007 година и 2014 година, преди практиката да бъде неразрешена.
През 2018 година, четири години след използването на възбраната, други 15 починаха, откакто останаха в капан в противозаконна въглищна мина за две седмици.
„ Тази цифра обаче е върхът на айсберга “, сподели Карбих. „ Сигурен съм, че в случай че други райони, където се е случило това, са били в детайли проучени, тези цифри ще се покачат. “
Повечето от мъжете, извикани да избавят служащите, споделиха, че са знаели рисковете, когато са се включили към специалността.
„ Винаги съм мислил, че тази работа ще отнеме живота ми някой ден “, сподели един от служащите, Насир Хан. „ Никога не съм мислил, че ще ми завоюва почитание. “
Правосъдието Б.П. Катоки, пенсиониран арбитър, който беше назначен от трибунала да ползва възбраната за рандеман на плъхове, сподели, че страната не би трябвало да „ възстановява “ такава рискова специалност.
„ Това беше последно изпитание да спасим живота на 41 души, тъй че може да се направи мотив, че е било належащо “, сподели той пред CNN. „ Но това не значи, че човек чества практиката. Това има рискови последствия.
Вече забравен
Главният министър на Утаракханд Пушкар Сингх Дхами разгласи, че 50 000 рупии (600 долара) ще бъдат раздадени на служащите в символ на благодарност. Но някои от „ копачите на плъхове “ споделиха, че към момента чакат детайлности за компенсацията.
И макар медийното внимание, те споделиха, че не са получили признателност или премия от управляващите.
Само два часа откакто мъжете бяха избавени, лист с 90 мъже, взели участие в усилието, беше публикуван от чиновник на държавното управление на Утаракханд в медийна група WhatsApp. Очевидно липсваха имената на 12-те „ плъхове миньори “, които заложиха живота си на карта, с цел да завършат този финален пробив.
„ Това не ме изненадва “, сподели Мохамад Иршад Ансари, един от служащите в „ плъх миньор “. „ Работникът е и ще бъде обсъждан единствено като служащ. Каквото и да сме създали, това не трансформира обстоятелството, че сме небогати.
CNN се свърза с държавното управление на Утаракханд за коментар по отношение на компенсацията.
Един от мъжете, Мону Кумар, сподели, че е бил посрещнат като воин, когато дошъл вкъщи в северен щат Утар Прадеш.
„ Имаше музика, бяхме окичени с гирлянди, а моето семейство и съседи раздадоха 30 кг сладки на всички “, сподели той.
„ Хората (в селото) споделят, че направихме толкоз доста, заложихме живота си на карта, само че не получихме нищо в подмяна. “
„ За разлика от всичко, което сме виждали “
За да стигнат до хванатите служащи, „ плъховете миньори “ трябваше да пропълзят през тръба с диаметър 80 сантиметра (2,6 фута), вкарана в отломките, да клякат с часове в дребното пространство и да копаят през последните 12 метра (около 40 фута) от отломки с голи ръце.
Източник: cnn.com
