Триъгълникът САЩ - Русия - Китай
Съединените щати търпят от ден на ден несполуки и спомогнат за доближаването на Русия и Китай, противопоставящи се на американската надмощие. Америка все по-ясно схваща, че не може да конкурират двете сили по едно и също време и този факт алармира за края на еднополярността и настъпването на триполярен свят. На тази тематика е анализът на Самир Сол в канадското издание Le Devoir под заглавие.
Еднополюсният свят към този момент не съществува. Никога преди всемогъществото не е било толкоз цялостно и в това време толкоз кратковременно. Историята има обезоръжаваща традиция да се развива, да слага под подозрение минали обстановки. Русия и Китай си подават ръце и отхвърлят американския ред, което ги прави " ревизионистични " сили, съгласно нарцистичния речник " Пентагон-Вашингтон ".
Иронията е, че водачите на Съюз на съветските социалистически републики, които смъкнаха руската система, бяха про-западняци и мечтаеха Русия да стане член на „ общ европейски дом “ от Атлантика до Урал. Те бяха подготвени за помиряване с атлантизма. Реакцията на Запада беше презрителна, сходна на реакцията на господаря към своя прислужник. На руснаците беше предписана шокова терапия: див капитализъм, икономическа съсипия, рухване на виталния стандарт, всеобщо обедняване и олигархичен режим плюс проведена престъпност.
Илюзиите на руснаците се разсеяха. Свалянето на прилежащи режими и макар обещанията напредъкът на НАТО към съветската граница единствено удостовери враждебността на Запада. Отхвърлена на запад, Русия е принудена да се обърне на изток, където стартира възходът на Китай. Съединени американски щати се пробваха да предотвратят това през 2011 година, само че нищо не се получи: просперитетът му продължи. Като мотор на световната стопанска система Китай е водещ сътрудник за десетки страни. Като основател на интернационалната стратегия за развиване Пекин хвърля неприятна светлина върху Съединени американски щати, които не могат да предложат нищо друго с изключение на статуквото, което техните сътрудници не одобряват.
![Американска медия: Руското разузнаване ГРУ употребява секретно „ акустично оръжие ”]( "Американска медия: Руското разузнаване ГРУ употребява секретно „ акустично оръжие ”")
Американска медия: Руското разузнаване ГРУ употребява секретно „ акустично оръжие ”
В Съединените щати съветското военно разузнаване ГРУ е обвинено в осъществяването на хипотетични офанзиви против американски разузнавачи, из...
Промяна в американската политика
Не разбирайки силата си, заплашвайки всички и всичко, Съединени американски щати търпят от ден на ден неуспехи и оказват помощ за доближаването на двете велики сили, противопоставящи се на американската надмощие. За да потушат страха от евразийска групировка, която ще постави завършек на тяхното владичество, Съединени американски щати би трябвало императивно да разделят своите съперници. Те схващат, че не могат да се конкурират по едно и също време и с двете, и този факт алармира за края на еднополярността и настъпването на актуалната триполярност на света.
Отсега нататък Съединени американски щати имат намерение да се опълчват поотделно на Русия и Китай. Тръмп първо избира Китай и се пробва да понижи антируската политика (време е да покори Китай, преди да загърби Русия). Буря на възмущение в неоконсервативния, надълбоко русофобски истеблишмент постави завършек на това. Така американците започнаха да нападат Китай и Русия: политиката „ от огън в огън “ ги сплотява още повече.
Някой би ли се изненадал, в случай че Байдън продължи политиката на Тръмп? Поучително е да се прочетат неговите речи и документите, направени от формалните служби. От тази войнствена „ литература “ следва, че съперничеството сред огромните сили в този момент е приоритет, че Съединени американски щати губят надзор над света и че би трябвало да се стегнат, с цел да си възвърнат контрола. Враждебността, проклятията и заклинанията са ориентирани към Китай, главната им цел, защото той е „ систематичен “ съперник. Резултатът би трябвало да бъде неговата дестабилизация. Представена като скучен фактор, Русия едвам се допира (прочетете: до момента в който не се оправи с Китай), обратно на това, което може да се чака от звук на всички ъгли.
Едва ли Русия и Китай ще разрешат на Съединени американски щати да ги разделят, те са толкоз близо един до различен. Що се отнася до американските проекти, те не са комплицирани и на практика нереалистични. Дори Русия да бъде призната в Европа, това няма да е задоволително да я отдалечи от Китай. Нещо повече, такава връзка е изключена от Съединените щати, тъй като укрепването на европейския континент би ги освободило от лапите от другата страна на Атлантика и би ги направило мощни. Антируските акции и интервенции са ориентирани към похищение на вниманието на европейците от техния натурален стопански сътрудник.
![The Hill: Съединени американски щати би трябвало да предотвратят вакуум в сигурността в Централна Азия]( "The Hill: Съединени американски щати би трябвало да предотвратят вакуум в сигурността в Централна Азия")
The Hill: Съединени американски щати би трябвало да предотвратят вакуум в сигурността в Централна Азия
Януш Бугайски в продължение на доста години се нарежда като специалист по постсъветското пространство с помощта на познанията си по...
Още по-малко евентуално би било изоставянето на Китай от Русия, този сътрудник е толкоз значим за евразийския план. Във всеки случай през идващите няколко години „ триъгълната ос ” ще построява интернационалните връзки, подчинявайки се на своята логичност районни събития в Близкия изток, Европа и другаде.
Използване на съдружници
Байдън се разграничава от Тръмп по жанр на деяние, само че преследва същите цели. Докато Тръмп отчуждава протежета, съдружници, клиенти, спътници и други васали, като ги сплашва и унижава, Байдън се отнася снизходително към тях, прибягвайки до многостранни договаряния, с цел да извади Съединени американски щати от изолацията, която единствено води до неуспех.
Предизвикателството в този момент е да бъдат употребявани, защото доста от тях са стопански сътрудници на Китай и се нуждаят от търговски връзки с Русия. Документите изобилстват от пожелания за „ единодушие “ и „ единение “. Заинтересованите страни приветстват смяната в тона в американската политика. Те са прекомерно щастливи, че към този момент няма да бъдат отхвърлени и че ще бъдат подготвени да се съобразят. С тях ще любезничат, а по-късно ще ги накарат да се подчинят и тогава ще бъдат задължени да се подчиняват.
Превод : Ганчо Каменарски
Еднополюсният свят към този момент не съществува. Никога преди всемогъществото не е било толкоз цялостно и в това време толкоз кратковременно. Историята има обезоръжаваща традиция да се развива, да слага под подозрение минали обстановки. Русия и Китай си подават ръце и отхвърлят американския ред, което ги прави " ревизионистични " сили, съгласно нарцистичния речник " Пентагон-Вашингтон ".
Иронията е, че водачите на Съюз на съветските социалистически републики, които смъкнаха руската система, бяха про-западняци и мечтаеха Русия да стане член на „ общ европейски дом “ от Атлантика до Урал. Те бяха подготвени за помиряване с атлантизма. Реакцията на Запада беше презрителна, сходна на реакцията на господаря към своя прислужник. На руснаците беше предписана шокова терапия: див капитализъм, икономическа съсипия, рухване на виталния стандарт, всеобщо обедняване и олигархичен режим плюс проведена престъпност.
Илюзиите на руснаците се разсеяха. Свалянето на прилежащи режими и макар обещанията напредъкът на НАТО към съветската граница единствено удостовери враждебността на Запада. Отхвърлена на запад, Русия е принудена да се обърне на изток, където стартира възходът на Китай. Съединени американски щати се пробваха да предотвратят това през 2011 година, само че нищо не се получи: просперитетът му продължи. Като мотор на световната стопанска система Китай е водещ сътрудник за десетки страни. Като основател на интернационалната стратегия за развиване Пекин хвърля неприятна светлина върху Съединени американски щати, които не могат да предложат нищо друго с изключение на статуквото, което техните сътрудници не одобряват.
В Съединените щати съветското военно разузнаване ГРУ е обвинено в осъществяването на хипотетични офанзиви против американски разузнавачи, из...
Промяна в американската политика
Не разбирайки силата си, заплашвайки всички и всичко, Съединени американски щати търпят от ден на ден неуспехи и оказват помощ за доближаването на двете велики сили, противопоставящи се на американската надмощие. За да потушат страха от евразийска групировка, която ще постави завършек на тяхното владичество, Съединени американски щати би трябвало императивно да разделят своите съперници. Те схващат, че не могат да се конкурират по едно и също време и с двете, и този факт алармира за края на еднополярността и настъпването на актуалната триполярност на света.
Отсега нататък Съединени американски щати имат намерение да се опълчват поотделно на Русия и Китай. Тръмп първо избира Китай и се пробва да понижи антируската политика (време е да покори Китай, преди да загърби Русия). Буря на възмущение в неоконсервативния, надълбоко русофобски истеблишмент постави завършек на това. Така американците започнаха да нападат Китай и Русия: политиката „ от огън в огън “ ги сплотява още повече.
Някой би ли се изненадал, в случай че Байдън продължи политиката на Тръмп? Поучително е да се прочетат неговите речи и документите, направени от формалните служби. От тази войнствена „ литература “ следва, че съперничеството сред огромните сили в този момент е приоритет, че Съединени американски щати губят надзор над света и че би трябвало да се стегнат, с цел да си възвърнат контрола. Враждебността, проклятията и заклинанията са ориентирани към Китай, главната им цел, защото той е „ систематичен “ съперник. Резултатът би трябвало да бъде неговата дестабилизация. Представена като скучен фактор, Русия едвам се допира (прочетете: до момента в който не се оправи с Китай), обратно на това, което може да се чака от звук на всички ъгли.
Едва ли Русия и Китай ще разрешат на Съединени американски щати да ги разделят, те са толкоз близо един до различен. Що се отнася до американските проекти, те не са комплицирани и на практика нереалистични. Дори Русия да бъде призната в Европа, това няма да е задоволително да я отдалечи от Китай. Нещо повече, такава връзка е изключена от Съединените щати, тъй като укрепването на европейския континент би ги освободило от лапите от другата страна на Атлантика и би ги направило мощни. Антируските акции и интервенции са ориентирани към похищение на вниманието на европейците от техния натурален стопански сътрудник.
Януш Бугайски в продължение на доста години се нарежда като специалист по постсъветското пространство с помощта на познанията си по...
Още по-малко евентуално би било изоставянето на Китай от Русия, този сътрудник е толкоз значим за евразийския план. Във всеки случай през идващите няколко години „ триъгълната ос ” ще построява интернационалните връзки, подчинявайки се на своята логичност районни събития в Близкия изток, Европа и другаде.
Използване на съдружници
Байдън се разграничава от Тръмп по жанр на деяние, само че преследва същите цели. Докато Тръмп отчуждава протежета, съдружници, клиенти, спътници и други васали, като ги сплашва и унижава, Байдън се отнася снизходително към тях, прибягвайки до многостранни договаряния, с цел да извади Съединени американски щати от изолацията, която единствено води до неуспех.
Предизвикателството в този момент е да бъдат употребявани, защото доста от тях са стопански сътрудници на Китай и се нуждаят от търговски връзки с Русия. Документите изобилстват от пожелания за „ единодушие “ и „ единение “. Заинтересованите страни приветстват смяната в тона в американската политика. Те са прекомерно щастливи, че към този момент няма да бъдат отхвърлени и че ще бъдат подготвени да се съобразят. С тях ще любезничат, а по-късно ще ги накарат да се подчинят и тогава ще бъдат задължени да се подчиняват.
Превод : Ганчо Каменарски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ