Арбитражите за инвестиционна защита нарушават правото на Европа
Съдът на Европейския съюз реши, че клаузите за арбитраж, които са включени в 196 капиталови съглашения, подписани сред страни членки на Евросъюза, опонират на европейското право.
Според решението на съда, се нарушава европейското законодателство със записваните в двустранните контракти за отбрана на вложенията клаузи, предвиждащи, че разногласията сред договаряща се страна и вложител от другата договаряща се страна би трябвало да се вземат решение с извънсъдебно съглашение, а в случай че такова не бъде реализирано — да се отнасят пред трибунал.
Произнасянето е по проблем със спор сред холандска здравноосигурителна компания, която се съди със Словакия поради това, че страната е забранила на сдруженията от този бранша да разпределят облага. Въпросът е бил отвеян към трибунал по силата на държавен капиталов контракт и Словакия била наказана да заплати 22.1 млн. евро за нанесени вреди на компанията Achmea. Държавата обжалвала обаче това пред немския федерален висш съд, който на собствен ред е запитал Съда на Европейски Съюз дали арбитражната уговорка в съглашението сред Словакия и Холандия опонира на правото на Европейски Съюз. Съдът е постановил, че този механизъм за водене на търговски разногласия изкривява разрешаването им
Решението на Съда на Европейски Съюз слага под въпрос действието на 196 такива контракти, подписани сред страните членки.
Становището обаче не визира водените интернационалните арбитражни каузи от трите електроразпределителни компании – ЧЕЗ, ЕВН и " Енерго-Про ", и газоразпределителната " Овергаз ", против България.
Причината е, че импортираните от тях искове, надхвърлящи 1 милиарда евро, пледират за нарушение от страна на страната и на Енергийната харта, по която страна е и Европейската комисия, разяснява пред Mediapool юрист Михаил Езимджиев.
Решението на съда на Европейски Съюз засяга единствено арбитражните каузи, водени по силата на двустранни контракти за отбрана на вложенията, сключвани сред страни членки на Евросъюза, изясни той.
Посочените четири енергийни желае обаче имат повече от едно обвиняване за нарушаване от страна на България по разнообразни междудържавни или интернационалните контракти, измежду които и Енергийната харта.
Първа австрийската ЕВН повлече крайник през 2014 година с желае си против България на стойност над 600 млн. евро поради неплатени от НЕК суми към електроразпределителното дружество по вмененото му обвързване да изкупува сила от възобновими енергийни източници. Макар тогавашният финансов министър да бе оторизиран от държавното управление да организира мирни договаряния, с цел да не стига казусът до съда, това не се получи. В хода на разглеждането на делото в арбитража на Световната банка във Вашингтон сумата на желае бе неколкократно променяна, а в това време НЕК се съгласи да заплати част от дължимите пари. Произнасянето на съда по този проблем се чака всеки миг, като осведомени настояват, че страната ще бъде наказана да заплати няколкостотин милиона евро.
Следваща във веригата от подадени искове бе " Енерго-Про ", които изиска от България над 54 млн. евро поради натиска върху повишаването на тока, оказван от енергийния регулатор.
ЧЕЗ внесе иск за стотици милиони през юли 2016 година в арбитража на Световната банка поради редица интервенции на българските институции, които вредят на активността й в България в дълготраен проект, и заради сериозната обстановка на локалния енергиен пазар, която не се усъвършенства.
Делата на ЧЕЗ и " Енерго-Про " са в разнообразни етапи на чувания. Покрай покупката на активите на ЧЕЗ от пазарджишката " Инерком " и желанието на страната да вземе контрола върху тези активи, от ЧЕЗ показаха, че воденото арбитражно дело може да е спънка за това и намекнаха, че желаят извънсъдебно съглашение.
Последният енергиен иск против България във Вашингтон е от " Овергаз " от 2017 година и е за 202 млн. евро, защото страната в съдружение с " Газпром " остави газоразпределителната и газоснабдителна компания без доставки на синьо гориво.
Отделно има още няколко арбитражни каузи против страната, измежду които и рекламация от 150 млн. евро поради банкрута на КТБ, заведен от оманския държавния фонд " Генерален запас ", който беше акционер в банката.
Според решението на съда, се нарушава европейското законодателство със записваните в двустранните контракти за отбрана на вложенията клаузи, предвиждащи, че разногласията сред договаряща се страна и вложител от другата договаряща се страна би трябвало да се вземат решение с извънсъдебно съглашение, а в случай че такова не бъде реализирано — да се отнасят пред трибунал.
Произнасянето е по проблем със спор сред холандска здравноосигурителна компания, която се съди със Словакия поради това, че страната е забранила на сдруженията от този бранша да разпределят облага. Въпросът е бил отвеян към трибунал по силата на държавен капиталов контракт и Словакия била наказана да заплати 22.1 млн. евро за нанесени вреди на компанията Achmea. Държавата обжалвала обаче това пред немския федерален висш съд, който на собствен ред е запитал Съда на Европейски Съюз дали арбитражната уговорка в съглашението сред Словакия и Холандия опонира на правото на Европейски Съюз. Съдът е постановил, че този механизъм за водене на търговски разногласия изкривява разрешаването им
Решението на Съда на Европейски Съюз слага под въпрос действието на 196 такива контракти, подписани сред страните членки.
Становището обаче не визира водените интернационалните арбитражни каузи от трите електроразпределителни компании – ЧЕЗ, ЕВН и " Енерго-Про ", и газоразпределителната " Овергаз ", против България.
Причината е, че импортираните от тях искове, надхвърлящи 1 милиарда евро, пледират за нарушение от страна на страната и на Енергийната харта, по която страна е и Европейската комисия, разяснява пред Mediapool юрист Михаил Езимджиев.
Решението на съда на Европейски Съюз засяга единствено арбитражните каузи, водени по силата на двустранни контракти за отбрана на вложенията, сключвани сред страни членки на Евросъюза, изясни той.
Посочените четири енергийни желае обаче имат повече от едно обвиняване за нарушаване от страна на България по разнообразни междудържавни или интернационалните контракти, измежду които и Енергийната харта.
Първа австрийската ЕВН повлече крайник през 2014 година с желае си против България на стойност над 600 млн. евро поради неплатени от НЕК суми към електроразпределителното дружество по вмененото му обвързване да изкупува сила от възобновими енергийни източници. Макар тогавашният финансов министър да бе оторизиран от държавното управление да организира мирни договаряния, с цел да не стига казусът до съда, това не се получи. В хода на разглеждането на делото в арбитража на Световната банка във Вашингтон сумата на желае бе неколкократно променяна, а в това време НЕК се съгласи да заплати част от дължимите пари. Произнасянето на съда по този проблем се чака всеки миг, като осведомени настояват, че страната ще бъде наказана да заплати няколкостотин милиона евро.
Следваща във веригата от подадени искове бе " Енерго-Про ", които изиска от България над 54 млн. евро поради натиска върху повишаването на тока, оказван от енергийния регулатор.
ЧЕЗ внесе иск за стотици милиони през юли 2016 година в арбитража на Световната банка поради редица интервенции на българските институции, които вредят на активността й в България в дълготраен проект, и заради сериозната обстановка на локалния енергиен пазар, която не се усъвършенства.
Делата на ЧЕЗ и " Енерго-Про " са в разнообразни етапи на чувания. Покрай покупката на активите на ЧЕЗ от пазарджишката " Инерком " и желанието на страната да вземе контрола върху тези активи, от ЧЕЗ показаха, че воденото арбитражно дело може да е спънка за това и намекнаха, че желаят извънсъдебно съглашение.
Последният енергиен иск против България във Вашингтон е от " Овергаз " от 2017 година и е за 202 млн. евро, защото страната в съдружение с " Газпром " остави газоразпределителната и газоснабдителна компания без доставки на синьо гориво.
Отделно има още няколко арбитражни каузи против страната, измежду които и рекламация от 150 млн. евро поради банкрута на КТБ, заведен от оманския държавния фонд " Генерален запас ", който беше акционер в банката.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ