30 август в историята
Събития :
1040 година – България под Византийско иго: Избухва въстанието на Петър Делян.
1721 година – С подписването на Нищадския кротичък контракт межу Русия и Швеция приключва Северната война.
1787 година – Кралят на Франция Луи XVI разпуска Народното събрание.
1881 година – В София са раздадени първите бойни флагове на части на Българската войска.
1907 година – В София е открит Паметникът на Цар Освободител.
1914 година – Първата международна война: Германски военни самолети стартират бомбардировки на Париж.
1924 година – В София е осветлен православния Храм-паметник Свети Александър Невски.
1933 година – Създадена е френската самолетна компания Ер Франс.
1945 година – Британските сили освобождават Хонконг от японска окупация.
1952 година – Осъществен е първият полет на английски бомбардировач Авро Вулкан, употребен от Кралските военно-въздушни сили в интервала от 1953 до 1984 година.
1956 година – България открива дипломатически връзки с Тунис.
1963 година – Влиза в приложимост гореща линия сред президентите на Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати.
1973 година – В Кения е неразрешен ловът на слонове.
1974 година – Експресът Белград-Дортмунд дерайлира в Загреб, при което умират 153 пасажера.
1984 година – При бомбен атентат на жп гара в Пловдив умира една жена, а 42-ма души са ранени.
1987 година – Стефка Костадинова слага международен връх в скока на височина – 209 см.
1991 година – Азербайджан афишира независимостта си от Съюз на съветските социалистически републики.
1992 година – Състои се историческата конференция на президента на България Жельо Желев, известна като „ Боянски ливади “, на която той подлага на критика държавното управление на Филип Димитров.
1995 година – НАТО започва Операция " Преднамерена мощ " против армията на Република Сръбска, която заплашва да нападна обозначените от Организация на обединените нации " безвредни зони " в Босна и Херцеговина.
1999 година – В Източен Тимор се организира референдум, в който голямото болшинство поддържа оповестяването на самостоятелност от Индонезия (което е е реализирано едвам на 20 май 2002 г.).
Родени :
1401 година – Георгий Сфранцес, византийски историк и Велик логотет († след 1478 г.)
1705 година – Дейвид Хартли, английски мъдрец († 1757 г.)
1748 година – Жак-Луи Давид, френски художник († 1825 г.)
1794 година – Стивън У. Киърни, американски пълководец († 1848 г.)
1797 година – Мери Шели, британска писателка († 1851 г.)
1842 година – Александра Александровна, съветска княгиня († 1849 г.)
1844 година – Фридрих Рацел, немски географ († 1904 г.)
1852 година – Якоб Вант Хоф, холандски химик, Нобелов лауреат през 1901 г.) († 1911 г.)
1860 година – Исак Левитан, съветски художник († 1900 г.)
1861 година – Чарлс Хемлин, американски правист († 1938 г.)
1870 година – Александра Георгиевна, велика съветска княгиня († 1891 г.)
1871 година – Ърнест Ръдърфорд, английски физик, Нобелов лауреат през 1908 година († 1937 г.)
1884 година – Теодор Сведберг, шведски физикохимик, Нобелов лауреат през 1926 година († 1971 г.)
1892 година – Любомир Весов, български стихотворец († 1922 г.)
1898 година – Цола Драгойчева, български политик († 1993 г.)
1898 година – Шърли Бут, американска актриса († 1992 г.)
1899 година – Георги Бакърджиев, български художник († 1972 г.)
1899 година – Цоню Дамянов, български правист (†? г.)
1905 година – Александър Запорожец, съветски психолог († 1981 г.)
1908 година – Фред Макмъри, американски артист († 1991 г.)
1912 година – Едуард Пърсел, американски физик, Нобелов лауреат през 1952 година († 1997 г.)
1913 година – Ричард Стоун, английски икономист, Нобелов лауреат през 1984 година († 1991 г.)
1927 година – Найден Вълчев, български публицист
1929 година – Цветан Бончев, български физик († 1995 г.)
1930 година – Стоян Цветков, български професор († 2007 г.)
1930 година – Уорън Бъфет, американски вложител
1931 година – Джак Суиджърт, американски астронавт († 1982 г.)
1932 година – Данко Димитров, български публицист
1934 година – Анатолий Солоницин, съветски артист († 1982 г.)
1947 година – Михаил Йончев, български поп-певец, притежател на две награди от фестивала " Златният Орфей "
1948 година – Виктор Скумин, съветски академик
1954 година – Александър Лукашенко, първи президент на Беларус
1958 година – Анна Политковская, съветска журналистка († 2006 г.)
1959 година – Димитър Цонев, български публицист († 2016 г.)
1960 година – Хасан Насрала, шиитски нравствен лидер
1963 година – Марк Стронг, английски артист
1972 година – Камерън Диас, американска актриса
1972 година – Павел Недвед, чешки футболист
1973 година – Кимбърли Джоузеф, австралийска актриса
1977 година – Норкис Батиста, венецуелска актриса
1977 година – Огнян Огнянов, български футболист
1978 година – Светослав Тодоров, български футболист
1979 година – Хуан Игнасио Чела, аржентински тенисист
1980 година – Боян Ковачев, български артист
1980 година – Дарин Ангелов, български артист
1980 година – Деян Ангелов, български артист
1980 година – Ейнджъл Коулби, британска актриса
1982 година – Анди Родик, американски тенисист
1040 година – България под Византийско иго: Избухва въстанието на Петър Делян.
1721 година – С подписването на Нищадския кротичък контракт межу Русия и Швеция приключва Северната война.
1787 година – Кралят на Франция Луи XVI разпуска Народното събрание.
1881 година – В София са раздадени първите бойни флагове на части на Българската войска.
1907 година – В София е открит Паметникът на Цар Освободител.
1914 година – Първата международна война: Германски военни самолети стартират бомбардировки на Париж.
1924 година – В София е осветлен православния Храм-паметник Свети Александър Невски.
1933 година – Създадена е френската самолетна компания Ер Франс.
1945 година – Британските сили освобождават Хонконг от японска окупация.
1952 година – Осъществен е първият полет на английски бомбардировач Авро Вулкан, употребен от Кралските военно-въздушни сили в интервала от 1953 до 1984 година.
1956 година – България открива дипломатически връзки с Тунис.
1963 година – Влиза в приложимост гореща линия сред президентите на Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати.
1973 година – В Кения е неразрешен ловът на слонове.
1974 година – Експресът Белград-Дортмунд дерайлира в Загреб, при което умират 153 пасажера.
1984 година – При бомбен атентат на жп гара в Пловдив умира една жена, а 42-ма души са ранени.
1987 година – Стефка Костадинова слага международен връх в скока на височина – 209 см.
1991 година – Азербайджан афишира независимостта си от Съюз на съветските социалистически републики.
1992 година – Състои се историческата конференция на президента на България Жельо Желев, известна като „ Боянски ливади “, на която той подлага на критика държавното управление на Филип Димитров.
1995 година – НАТО започва Операция " Преднамерена мощ " против армията на Република Сръбска, която заплашва да нападна обозначените от Организация на обединените нации " безвредни зони " в Босна и Херцеговина.
1999 година – В Източен Тимор се организира референдум, в който голямото болшинство поддържа оповестяването на самостоятелност от Индонезия (което е е реализирано едвам на 20 май 2002 г.).
Родени :
1401 година – Георгий Сфранцес, византийски историк и Велик логотет († след 1478 г.)
1705 година – Дейвид Хартли, английски мъдрец († 1757 г.)
1748 година – Жак-Луи Давид, френски художник († 1825 г.)
1794 година – Стивън У. Киърни, американски пълководец († 1848 г.)
1797 година – Мери Шели, британска писателка († 1851 г.)
1842 година – Александра Александровна, съветска княгиня († 1849 г.)
1844 година – Фридрих Рацел, немски географ († 1904 г.)
1852 година – Якоб Вант Хоф, холандски химик, Нобелов лауреат през 1901 г.) († 1911 г.)
1860 година – Исак Левитан, съветски художник († 1900 г.)
1861 година – Чарлс Хемлин, американски правист († 1938 г.)
1870 година – Александра Георгиевна, велика съветска княгиня († 1891 г.)
1871 година – Ърнест Ръдърфорд, английски физик, Нобелов лауреат през 1908 година († 1937 г.)
1884 година – Теодор Сведберг, шведски физикохимик, Нобелов лауреат през 1926 година († 1971 г.)
1892 година – Любомир Весов, български стихотворец († 1922 г.)
1898 година – Цола Драгойчева, български политик († 1993 г.)
1898 година – Шърли Бут, американска актриса († 1992 г.)
1899 година – Георги Бакърджиев, български художник († 1972 г.)
1899 година – Цоню Дамянов, български правист (†? г.)
1905 година – Александър Запорожец, съветски психолог († 1981 г.)
1908 година – Фред Макмъри, американски артист († 1991 г.)
1912 година – Едуард Пърсел, американски физик, Нобелов лауреат през 1952 година († 1997 г.)
1913 година – Ричард Стоун, английски икономист, Нобелов лауреат през 1984 година († 1991 г.)
1927 година – Найден Вълчев, български публицист
1929 година – Цветан Бончев, български физик († 1995 г.)
1930 година – Стоян Цветков, български професор († 2007 г.)
1930 година – Уорън Бъфет, американски вложител
1931 година – Джак Суиджърт, американски астронавт († 1982 г.)
1932 година – Данко Димитров, български публицист
1934 година – Анатолий Солоницин, съветски артист († 1982 г.)
1947 година – Михаил Йончев, български поп-певец, притежател на две награди от фестивала " Златният Орфей "
1948 година – Виктор Скумин, съветски академик
1954 година – Александър Лукашенко, първи президент на Беларус
1958 година – Анна Политковская, съветска журналистка († 2006 г.)
1959 година – Димитър Цонев, български публицист († 2016 г.)
1960 година – Хасан Насрала, шиитски нравствен лидер
1963 година – Марк Стронг, английски артист
1972 година – Камерън Диас, американска актриса
1972 година – Павел Недвед, чешки футболист
1973 година – Кимбърли Джоузеф, австралийска актриса
1977 година – Норкис Батиста, венецуелска актриса
1977 година – Огнян Огнянов, български футболист
1978 година – Светослав Тодоров, български футболист
1979 година – Хуан Игнасио Чела, аржентински тенисист
1980 година – Боян Ковачев, български артист
1980 година – Дарин Ангелов, български артист
1980 година – Деян Ангелов, български артист
1980 година – Ейнджъл Коулби, британска актриса
1982 година – Анди Родик, американски тенисист
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ