Разликата между православния и католическия Великден
С религиозният празник Великден се отбелязва възкресението на Исус Христос, както е разказано в Новия завет на Библията. Въпреки че се отбелязва като най-свещеният ден както от православните християни, по този начин и от католиците, той е така да се каже " преносим " празник и се признава в разнообразни дни от двете религии всяка година. Православните християни честват Великден по-късно от множеството християни в западния свят, тъй като църквите пресмятат празника по разнообразни календари.
Защо има разлика в датите на честване сред католическия и православния Великден? Датата на огромния христиански празник се дефинира съгласно разнообразни календари от двете най-големи христиански църкви. Православната черква дефинира датата за празнуване на Великден съгласно Юлианския календар, а католическата черква – съгласно Григорианския.
Датата, на която честваме Великден се дефинира по отношение на първото пълнолуние след идването на пролетта – пролетното равноденствие.
И при двете църкви интервалът, в който може да се празнува Великден, е 5-седмичен, само че за католическата черква този интервал стартира по-рано.
Обикновено католическия Великден се пада седмица преди православния.
Православните християни съблюдават условието православния Великден да не съвпадне с еврейската Пасха.
Според Новия завет на Библията Исус Христос е бил разпнат от римляните към 30 година сл. Хр., починал на кръста в петък и бил заровен в гробница отвън Йерусалим. Три дни по-късно, в неделя, Христос възкръсва от мъртвите.
Католиците празнуват възкресението всяка година на Великден, кулминационната точка на 40-дневния сезон на Великия пост. Великият пост стартира в Пепеляна сряда и приключва със Страстната седмица, която включва Цветница, отбелязваща смиреното влизане на Исус в Йерусалим, Велики четвъртък, почитайки Тайната вечеря, Разпети петък, денят, в който Исус е разпнат, и Велика събота, времето на прехода сред разпятие и възкресение.
Известен като Пасха, гръцката дума за " пасха ", Великден в православната черква чества " безконечната Пасха от гибелта към живота от земята на небето ". Великият пост, най-строгият интервал на пост в църквата, продължава 40 дни и приключва осем дни преди Великден на Лазарова събота - когато Исус възкреси Лазар от мъртвите, съгласно източната ортодоксалност. Следват Цветница и Страстната седмица, като постът продължава до Великден. Православният Великден постоянно следва еврейския празник Пасха.
Много историци, цитирайки духовник от VIII век и англосаксонски академик, считат, че етимологичното име на Великден идва от Eostre, англосаксонската богиня на пролетта и плодородието, която постоянно е изобразявана в рисунки, заобиколени от зайци и се е считало, че се уважава по време на езически празници. Съобщава се също, че англосаксонците назовават месец април Eostre-monath.
Тази година католиците отпразнуваха Великден на 31 март, а православният се пана на 5 май.
Защо има разлика в датите на честване сред католическия и православния Великден? Датата на огромния христиански празник се дефинира съгласно разнообразни календари от двете най-големи христиански църкви. Православната черква дефинира датата за празнуване на Великден съгласно Юлианския календар, а католическата черква – съгласно Григорианския.
Датата, на която честваме Великден се дефинира по отношение на първото пълнолуние след идването на пролетта – пролетното равноденствие.
И при двете църкви интервалът, в който може да се празнува Великден, е 5-седмичен, само че за католическата черква този интервал стартира по-рано.
Обикновено католическия Великден се пада седмица преди православния.
Православните християни съблюдават условието православния Великден да не съвпадне с еврейската Пасха.
Според Новия завет на Библията Исус Христос е бил разпнат от римляните към 30 година сл. Хр., починал на кръста в петък и бил заровен в гробница отвън Йерусалим. Три дни по-късно, в неделя, Христос възкръсва от мъртвите.
Католиците празнуват възкресението всяка година на Великден, кулминационната точка на 40-дневния сезон на Великия пост. Великият пост стартира в Пепеляна сряда и приключва със Страстната седмица, която включва Цветница, отбелязваща смиреното влизане на Исус в Йерусалим, Велики четвъртък, почитайки Тайната вечеря, Разпети петък, денят, в който Исус е разпнат, и Велика събота, времето на прехода сред разпятие и възкресение.
Известен като Пасха, гръцката дума за " пасха ", Великден в православната черква чества " безконечната Пасха от гибелта към живота от земята на небето ". Великият пост, най-строгият интервал на пост в църквата, продължава 40 дни и приключва осем дни преди Великден на Лазарова събота - когато Исус възкреси Лазар от мъртвите, съгласно източната ортодоксалност. Следват Цветница и Страстната седмица, като постът продължава до Великден. Православният Великден постоянно следва еврейския празник Пасха.
Много историци, цитирайки духовник от VIII век и англосаксонски академик, считат, че етимологичното име на Великден идва от Eostre, англосаксонската богиня на пролетта и плодородието, която постоянно е изобразявана в рисунки, заобиколени от зайци и се е считало, че се уважава по време на езически празници. Съобщава се също, че англосаксонците назовават месец април Eostre-monath.
Тази година католиците отпразнуваха Великден на 31 март, а православният се пана на 5 май.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ