Петър Чолаков: Законът „Анти-Радев” само ще консолидира президентския лагер
С предлагането за закона " Анти-Радев " ПП-ДБ единствено ще настървят и консолидират президентския лагер, а може и да го разширят
Депутатът от ПП-ДБ Явор Божанков приготви законопроект, с който президентските пълномощия да бъдат мощно орязани. Някои медии го нарекоха закон „ Анти-Радев “. И това не е пресилване. Нека да го кажем непосредствено: това всъщност е акт, който цели да матира президента – съответно този – и да го трансформира в незнаен церемониалмайстор.
Няма да се спирам детайлно на препоръчаните промени – първо би трябвало да се срещнем с окончателния текст. По създание те орязват президентските назначения в на практика всички органи като се стартира от Съвет за електронни медии, Българска народна банка, КЗД и се стигне до Министерство на вътрешните работи, ДАР и ДАНС.
За мен логиката на главната теза на господин Божанков се губи. Той се стимулира по този начин: президентът Радев злоупотребява с власт, само че това се случва, тъй като законът го разрешава. Как по този начин даден орган хем се движи в границите на пълномощията, избрани му от закона (т.е. законът му позволява), хем в това време злоупотребява с тях? Това е нелепост.
Срещу личността, не против институцията
В историята на правната и политическата мисъл съпротивата против тираничната власт от време на време е била аргументирана въз основата на критерии за правдивост, стоящи оттатък човешките закони като естественото право. От своя страна, с цел да оправдаят протеста против Чарлз I, през 17-и век сектанти и парламентаристи опълчват на пълномощията на короната именитата „ теория за античната конституция “. Г-н Божанков надали засяга нещо сходно. В една съвременна, демократична страна, в която писаната конституция е висшият закон, тезата на господин Божанков звучи екстравагантно.
Тяснопартийно и нездравословно за демокрацията е да се пишат закони за/против избран човек: корекция „ Ванко 1 “, корекция „ Пеевски “, корекция „ Божков “, законопроекти вид „ Анти-Иванов “, „ Анти-Петров “ и така нататък
Ето какво написа юрист Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд, който не е склонен с концепциите на господин Божанков: „ След две години президентът Радев няма да бъде президент, само че президентската институция ще остане “.
Президентският лагер може даже да се разшири
Президентът е директно определен мажоритарен претендент и тъкмо по тази причина точно при политически назначения може да бъде подобаващ балансьор на властта на партийното болшинство в Народното събрание, излъчило Министерски съвет.
В България е имало ред служебни държавни управления. В някои от тях бяха и днешните водачи на Политическа партия. Тогава нямаше проблем с президентските пълномощия и правилото на разделянето на управляващите в конституцията, през днешния ден има.
Когато Радев е с „ нас “, той е мил и обективен (например, когато върна претендента за основен прокурор Иван Гешев на корекция пред ВСС), само че през днешния ден, когато „ не е с нас “, ще прекроим институционалния костюм – по този начин крепко ще го стегнат новите му одежди, че свят ще му се завие.
Тук казусът на законодателя е явно съответната персона, не президентът по принцип. Този разпасан волунтаризъм ненапълно прилича на правото на персоналното (кръвно) възмездие, практикувано в миналото по нашите земи.
С офанзивата си против президентските пълномощия, изключително подхваната по този метод, ПП-ДБ единствено ще настървят и консолидират президентския лагер, а може и да го разширят.
А и каква би била легитимността на сходни дълбоки законодателни промени – в Радев имат доверие 41 % от българите, в Народното събрание – едвам 11 на 100 („ Галъп “)?
Петър Чолаков,
Депутатът от ПП-ДБ Явор Божанков приготви законопроект, с който президентските пълномощия да бъдат мощно орязани. Някои медии го нарекоха закон „ Анти-Радев “. И това не е пресилване. Нека да го кажем непосредствено: това всъщност е акт, който цели да матира президента – съответно този – и да го трансформира в незнаен церемониалмайстор.
Няма да се спирам детайлно на препоръчаните промени – първо би трябвало да се срещнем с окончателния текст. По създание те орязват президентските назначения в на практика всички органи като се стартира от Съвет за електронни медии, Българска народна банка, КЗД и се стигне до Министерство на вътрешните работи, ДАР и ДАНС.
За мен логиката на главната теза на господин Божанков се губи. Той се стимулира по този начин: президентът Радев злоупотребява с власт, само че това се случва, тъй като законът го разрешава. Как по този начин даден орган хем се движи в границите на пълномощията, избрани му от закона (т.е. законът му позволява), хем в това време злоупотребява с тях? Това е нелепост.
Срещу личността, не против институцията
В историята на правната и политическата мисъл съпротивата против тираничната власт от време на време е била аргументирана въз основата на критерии за правдивост, стоящи оттатък човешките закони като естественото право. От своя страна, с цел да оправдаят протеста против Чарлз I, през 17-и век сектанти и парламентаристи опълчват на пълномощията на короната именитата „ теория за античната конституция “. Г-н Божанков надали засяга нещо сходно. В една съвременна, демократична страна, в която писаната конституция е висшият закон, тезата на господин Божанков звучи екстравагантно.
Тяснопартийно и нездравословно за демокрацията е да се пишат закони за/против избран човек: корекция „ Ванко 1 “, корекция „ Пеевски “, корекция „ Божков “, законопроекти вид „ Анти-Иванов “, „ Анти-Петров “ и така нататък
Ето какво написа юрист Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд, който не е склонен с концепциите на господин Божанков: „ След две години президентът Радев няма да бъде президент, само че президентската институция ще остане “.
Президентският лагер може даже да се разшири
Президентът е директно определен мажоритарен претендент и тъкмо по тази причина точно при политически назначения може да бъде подобаващ балансьор на властта на партийното болшинство в Народното събрание, излъчило Министерски съвет.
В България е имало ред служебни държавни управления. В някои от тях бяха и днешните водачи на Политическа партия. Тогава нямаше проблем с президентските пълномощия и правилото на разделянето на управляващите в конституцията, през днешния ден има.
Когато Радев е с „ нас “, той е мил и обективен (например, когато върна претендента за основен прокурор Иван Гешев на корекция пред ВСС), само че през днешния ден, когато „ не е с нас “, ще прекроим институционалния костюм – по този начин крепко ще го стегнат новите му одежди, че свят ще му се завие.
Тук казусът на законодателя е явно съответната персона, не президентът по принцип. Този разпасан волунтаризъм ненапълно прилича на правото на персоналното (кръвно) възмездие, практикувано в миналото по нашите земи.
С офанзивата си против президентските пълномощия, изключително подхваната по този метод, ПП-ДБ единствено ще настървят и консолидират президентския лагер, а може и да го разширят.
А и каква би била легитимността на сходни дълбоки законодателни промени – в Радев имат доверие 41 % от българите, в Народното събрание – едвам 11 на 100 („ Галъп “)?
Петър Чолаков,
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ