Ателие “Прегърни ме” връща детската усмивка
С отворени прегръдки, самообладание и любов оказваме помощ на надарени деца, лишени от родителска грижа 
По покана на Маринела Арабаджиева организираме в хотел " Чайка Бийч Ризорт " нашата обичайната лятна креативна почивка на море, споделя Милена Нейова в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
Милена Нейова е приключила Богословския факултет и е позната като продуцент и публицист. През 2005 година основава ателие " Прегърни ме ", с концепцията да събира надарени деца, лишени от родителска грижа и да демонстрира на света творбите им. Отново се срещаме след следващата морска лятна почивка, обезпечена от бизнес дамата Маринела Арабаджиева - един от най-големите другари и благодетели на организацията.
- Милена, с Вас се срещнахме предходната година, в този момент още веднъж ви поканихме да ни разкажете за " Прегърни ме " и неуморната активност с вашите обичани деца. В какъв миг от лятото ви " хващаме "?
- В момента, по покана на госпожа Маринела Арабаджиева, организираме в хотел " Чайка Бийч Ризорт " нашата обичайната лятна креативна почивка на море. В пъстрия свят на Слънчев бряг си проправят път група деца - крещят от наслада, държат се за ръце, рисуват, измислят истории, беседват между тях и с възрастните. Те са дребните огромни хора на ателие " Прегърни ме ", което към този момент 17 години поддържа младежи и деца, лишени от родителска грижа, като ги води през необятния свят на изкуството.
Но тази приказка не би била допустима без десетките, а може би стотици другари на децата, които ни имат вяра и поддържат. Голям жест и помощ за нас е проявената благотворителност от госпожа Арабаджиева и непрестанната грижа и доверие от Ангелина Ангелова , чиито любов и неизменност, доверие и другарство, са незаменими за нас и децата.
- На какви тематики творихте?
- Тази лятна почивка започнахме с игра, която измислихме дружно с децата. В шапка събрахме авансово написаните имена на всички участници (включително екипа и съпътстващите възпитатели и шефове на къщичките, в които са настанени децата), по-късно всеки си изтегли листче и трябваше да направи портрет - вербален и рисунка на индивида, който му се е паднал. Много вълнуваща, креативна, опознавателна и потребна игра, по време на която всеки описа какво е научил за другия. И несъмнено, всичко това съпроводено от доста смях! Следващите дни рисувахме по Ван Гог, Паул Клее, направихме обичайното към този момент " писмо в бутилка ", което децата изпращат до собствен доста непосредствен човек, в тази ситуация рисунка с текст.
Ето и три къси фрагмента от тях:
Здравей, Пати, научих се да плавам. Не ме е боязън от водата. Станах по-смела, по-послушна. И мога да стъпвам в басейна на пръсти.
Здравей, блага мамо, желая да ти кажа, че доста те обичам и желая да ти кажа какъв брой доста ми липсваш. Искам да се съберете с баща и ще съм най-щастливият ти наследник.
Здравей, благи тати, тук е хубаво. Сутрин закусваме, след това отиваме на ателието и рисуваме. После обядваме, почиваме малко по стаите и тичаме към морето. Много съм щастлив, че се научих да плавам.
На идващия ден направихме три прелестни картини с колажна техника по стихотворение на Марин Бодаков, което той написа особено за децата предходната година. И месец по-късно ни напусна. Огромна е нашата загуба.
Ето нежното стихотворение, отдадено на ангелите на " Прегърни ме ".
Морски ангели
с крила от копчета
и въженца,
с крила от сънища и четки за изобразяване,
с крила от зелена вода,
в този момент е август, време за любов и боси обятия,
време всички ние да бъдем стихове,
само че когато се надигне вълната на есента,
когато се надигне зимата,
подскочете нагоре, ангели, дружно с вълната,
все по-нагоре, високо над вълната на човешката самотност,
всеки с по едно щастливо
дете,
хванато за крилата ви.
Говорихме си тези дни с екипа, че може би е време да създадем галерия (с работно заглавие " Ваканция " ) в галерията или пък да гостуваме при Ангелина Ангелова, както направихме преди три години с благотворителния търг, който Игор Марковски водеше (с портрети на Фрида Кало), отново рисувани от дребните художници от ателие " Прегърни ме ".
- Възстановихте ли пълноценно активността си след Ковид епидемията? В предния ни диалог споделихте, че срещите ви са online?
- Да, може би повече от година заниманията се организират " онлайн " и това е извънредно скъпо за нашите срещи с децата. Сега слушам, че още веднъж ще се вкарват противоепидемични ограничения, че процентът на заболелите нараства, за сметка на ваксиниранитеЕ нека не ни затворят отново, тъй като персоналният контакт е изключително значим за нас и децата.
- Разкажете ни за децата, какво ги вълнува сега?
- Точно тези дни вълненията са свързани с съществуването на сладолед във фризерите или размера на медузите в морето, на какво ще играем тази вечер или какво ще рисуваме на следващия ден. И паниката, че остава още доста малко море и време да сме дружно. Но пък с утехата, че в София ще продължим да се срещаме.
- Коя е идната огромна стъпка пред Вас и " Прегърни ме "?
- По-скоро (по думите на Екатерина Йосифова, която написа " с мудни стъпки се печели доверие " ), по този начин и ние, постепенно, с отворени прегръдки, с самообладание, любов и обичЕ от дете до дете, от болежка до наслада. С отплатата, в случай че успееш да утешиш засегнато дете, да го прегърнеш, да отнемеш малко от тъгата му, да го накараш да се усмихне, да се почувства предпазено в обятията ти. Преди малко прочетох някои от писмата в бутилка. На множеството от тях сълзите напират, тъй като съдържат " блага мамо, благи баща, давам обещание да съм добър, ще дойдеш ли да ме вземеш, обичам те, липсваш миЕ " Е А това са писма, написани от място, където децата са щастливи и че усещат обичани. И си давам сметка за тази голяма празнина и рана от занемаряване и разлъка, какъв брой е мъчно да бъде преодоляна и простена. Затова към този момент 17 години държим вратата на ателието отворена. И децата знаят, че в сложен миг, когато имат потребност от схващане, прегръдка, поддръжка, при нас ще намерят другар, който ще направи всичко по силите си, с цел да ги изведе от по-светлата страна на живота.
- Как може човек да ви поддържа?
- Ателие " Прегърни ме " се финансира от дарения и обществени планове.
Банкова сметка на съдружие " Прегърни ме "
Пощенска банка
IBAN: BG12BPBI79401065728201
CODE: BPBI7940
BIC: BPBIBGSF
Титуляр: съдружие " Прегърни ме "
Можете да ни подкрепите
и като изпратите дарителски
SMS с текст DMS ATELIE на номер 17 777
По-важните стъпки от1 7-годишната ни история можете да наблюдавате на нашия уебсайт www.pregarnime.org
По покана на Маринела Арабаджиева организираме в хотел " Чайка Бийч Ризорт " нашата обичайната лятна креативна почивка на море, споделя Милена Нейова в особено изявление за вестник СТАНДАРТ Милена Нейова е приключила Богословския факултет и е позната като продуцент и публицист. През 2005 година основава ателие " Прегърни ме ", с концепцията да събира надарени деца, лишени от родителска грижа и да демонстрира на света творбите им. Отново се срещаме след следващата морска лятна почивка, обезпечена от бизнес дамата Маринела Арабаджиева - един от най-големите другари и благодетели на организацията.
- Милена, с Вас се срещнахме предходната година, в този момент още веднъж ви поканихме да ни разкажете за " Прегърни ме " и неуморната активност с вашите обичани деца. В какъв миг от лятото ви " хващаме "?
- В момента, по покана на госпожа Маринела Арабаджиева, организираме в хотел " Чайка Бийч Ризорт " нашата обичайната лятна креативна почивка на море. В пъстрия свят на Слънчев бряг си проправят път група деца - крещят от наслада, държат се за ръце, рисуват, измислят истории, беседват между тях и с възрастните. Те са дребните огромни хора на ателие " Прегърни ме ", което към този момент 17 години поддържа младежи и деца, лишени от родителска грижа, като ги води през необятния свят на изкуството.
Но тази приказка не би била допустима без десетките, а може би стотици другари на децата, които ни имат вяра и поддържат. Голям жест и помощ за нас е проявената благотворителност от госпожа Арабаджиева и непрестанната грижа и доверие от Ангелина Ангелова , чиито любов и неизменност, доверие и другарство, са незаменими за нас и децата.
- На какви тематики творихте? - Тази лятна почивка започнахме с игра, която измислихме дружно с децата. В шапка събрахме авансово написаните имена на всички участници (включително екипа и съпътстващите възпитатели и шефове на къщичките, в които са настанени децата), по-късно всеки си изтегли листче и трябваше да направи портрет - вербален и рисунка на индивида, който му се е паднал. Много вълнуваща, креативна, опознавателна и потребна игра, по време на която всеки описа какво е научил за другия. И несъмнено, всичко това съпроводено от доста смях! Следващите дни рисувахме по Ван Гог, Паул Клее, направихме обичайното към този момент " писмо в бутилка ", което децата изпращат до собствен доста непосредствен човек, в тази ситуация рисунка с текст.
Ето и три къси фрагмента от тях:
Здравей, Пати, научих се да плавам. Не ме е боязън от водата. Станах по-смела, по-послушна. И мога да стъпвам в басейна на пръсти.
Здравей, блага мамо, желая да ти кажа, че доста те обичам и желая да ти кажа какъв брой доста ми липсваш. Искам да се съберете с баща и ще съм най-щастливият ти наследник.
Здравей, благи тати, тук е хубаво. Сутрин закусваме, след това отиваме на ателието и рисуваме. После обядваме, почиваме малко по стаите и тичаме към морето. Много съм щастлив, че се научих да плавам.
На идващия ден направихме три прелестни картини с колажна техника по стихотворение на Марин Бодаков, което той написа особено за децата предходната година. И месец по-късно ни напусна. Огромна е нашата загуба.
Ето нежното стихотворение, отдадено на ангелите на " Прегърни ме ".
Морски ангели
с крила от копчета
и въженца,
с крила от сънища и четки за изобразяване,
с крила от зелена вода,
в този момент е август, време за любов и боси обятия,
време всички ние да бъдем стихове,
само че когато се надигне вълната на есента,
когато се надигне зимата,
подскочете нагоре, ангели, дружно с вълната,
все по-нагоре, високо над вълната на човешката самотност,
всеки с по едно щастливо
дете,
хванато за крилата ви.
Говорихме си тези дни с екипа, че може би е време да създадем галерия (с работно заглавие " Ваканция " ) в галерията или пък да гостуваме при Ангелина Ангелова, както направихме преди три години с благотворителния търг, който Игор Марковски водеше (с портрети на Фрида Кало), отново рисувани от дребните художници от ателие " Прегърни ме ".
- Възстановихте ли пълноценно активността си след Ковид епидемията? В предния ни диалог споделихте, че срещите ви са online?
- Да, може би повече от година заниманията се организират " онлайн " и това е извънредно скъпо за нашите срещи с децата. Сега слушам, че още веднъж ще се вкарват противоепидемични ограничения, че процентът на заболелите нараства, за сметка на ваксиниранитеЕ нека не ни затворят отново, тъй като персоналният контакт е изключително значим за нас и децата.
- Разкажете ни за децата, какво ги вълнува сега?
- Точно тези дни вълненията са свързани с съществуването на сладолед във фризерите или размера на медузите в морето, на какво ще играем тази вечер или какво ще рисуваме на следващия ден. И паниката, че остава още доста малко море и време да сме дружно. Но пък с утехата, че в София ще продължим да се срещаме.
- Коя е идната огромна стъпка пред Вас и " Прегърни ме "?
- По-скоро (по думите на Екатерина Йосифова, която написа " с мудни стъпки се печели доверие " ), по този начин и ние, постепенно, с отворени прегръдки, с самообладание, любов и обичЕ от дете до дете, от болежка до наслада. С отплатата, в случай че успееш да утешиш засегнато дете, да го прегърнеш, да отнемеш малко от тъгата му, да го накараш да се усмихне, да се почувства предпазено в обятията ти. Преди малко прочетох някои от писмата в бутилка. На множеството от тях сълзите напират, тъй като съдържат " блага мамо, благи баща, давам обещание да съм добър, ще дойдеш ли да ме вземеш, обичам те, липсваш миЕ " Е А това са писма, написани от място, където децата са щастливи и че усещат обичани. И си давам сметка за тази голяма празнина и рана от занемаряване и разлъка, какъв брой е мъчно да бъде преодоляна и простена. Затова към този момент 17 години държим вратата на ателието отворена. И децата знаят, че в сложен миг, когато имат потребност от схващане, прегръдка, поддръжка, при нас ще намерят другар, който ще направи всичко по силите си, с цел да ги изведе от по-светлата страна на живота. - Как може човек да ви поддържа?
- Ателие " Прегърни ме " се финансира от дарения и обществени планове.
Банкова сметка на съдружие " Прегърни ме "
Пощенска банка
IBAN: BG12BPBI79401065728201
CODE: BPBI7940
BIC: BPBIBGSF
Титуляр: съдружие " Прегърни ме "
Можете да ни подкрепите
и като изпратите дарителски
SMS с текст DMS ATELIE на номер 17 777
По-важните стъпки от1 7-годишната ни история можете да наблюдавате на нашия уебсайт www.pregarnime.org
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ