Путин си запали къщурката. Задава се безпощаден бунт - DW
С оповестяването на мобилизацията Путин скъса публичния контракт с народа си. Цената ще заплаща занапред.
Владимир Путин беше търпян толкоз време освен поради сполучливата си агитация, откъснала руснаците от действителността. Руснаците го търпяха, защото имаха с него мълчалив публичен контракт, който ги устройваше. Този контракт гласеше почти следното: Аз на вас последователно ще ви лишавам права и свободи, против което ще ви обезпечавам последователно включване в консуматорското общество.
Сделка с дявола
Руснаците с лекост одобриха този контракт по две аргументи. Първата: даже в пика на " демократичните " 1990-те години, разкриваха тогава демоскопските изследвания, под 10 % бяха тези руснаци, за които самостоятелните права и свободи бяха нещо значимо. А откакто едно нещо не ти е значимо, за какво да не го жертваш за нещо, което е?
Това значимо нещо е втората причина за приемането на контракта с Путин. Реалните руснаци не са тези извисени над материалното духовни създания, каквито ги рисува патриотарската агитация. Те са най-материалистично устроените създания на света. А са такива, защото в никакъв случай не са водили живот, обичайно организиран откъм материални условия.
Ето историята в резюме. След разтърсванията от 1917 година, приключили с болшевишкия прелом, на руснаците се споделя: " Трайте, тъй като би трябвало да вършим международна гражданска война ". Когато тя не се получава, Сталин оповестява на руснаците: " Трайте, тъй като би трябвало да се готвим за война със Запада ". След тази война властта още веднъж оповестява на съветския народ: " Трайте, чакайте светлото бъдеще, тъй като градим основите на комунизма ".
Едва след 1968 година, уплашени от надигането на чехите и поляците в името на свободата, руските ръководители споделят на народа си: " Оттук нататък няма да търпите ограничения в името на бъдещето, тъй като ние ще ви осигуряваме все по-добър живот ". Това обаче не се получи, защото руската стопанска система стартира да се разпада, а властта харчеше от ден на ден пари за въоръжаване (за да удържа статута си на свръхсила), за поддръжка на западни комунистически партии (които да отслабват врага отвътре), както и на въоръжени отряди в Африка и Латинска Америка, които да водят война срещу Запада вместо Съюз на съветските социалистически републики.
Внезапният антикомунизъм, обзел руснаците при започване на 1990-те, значително се обясняваше с това, че им свърши търпението да чакат обещания от комунистите добър живот. Но и тогава положителният живот не се получи, защото същите тези комунисти окрадоха ресурсите на страната.
Затова, след 90 години очакване, руснаците с лекост подписаха публичния контракт в Путин, по силата на който размениха права и свободи за включване в потребителския метод на живот. Най-сетне започнаха да имат неща: жилища, перални, коли, превозване на отпуската " на Запад ".
Точно този контракт Путин унищожи с оповестяването на мобилизацията - и руснаците на секундата схванаха това. Те са напълно наясно, че мобилизацията няма по какъв начин да остане " частична " - не и в Русия, където (както отбелязва още философът Бердяев) частичните решения не виреят и правилото е " всичко или нищо ".
Руснаците знаят, че е въпрос на време Путин да затвори границите на страната, с цел да не избягат мъжете, годни да носят оръжие. Руснаците знаят, че оповестените критерии, по които да се организира мобилизацията, въобще няма да бъдат спазвани. Вместо да бъдат призовавани мъже с боен опит, униформените просто ще ловят по улиците всички млади мъже, които видят - както от дълго време вършат на територията на Луганската и Донецката " републики ".
Оттук насетне ще става грозно
Руснаците си дават напълно ясната сметка, че преди 20 години са сключили договорка с дявола: продали са си душата против шепа монети, които към този момент се изпаряват пред очите им. А душата от дълго време я няма.
Оттук нататък Путин ще получи протест на излъганите. А защото те към този момент са продали душата си, този протест няма да остане в границите на държание, което бихме могли да разпознаем като цивилизован цивилен митинг. Путин няма да си има работа с " жълти жилетки " или с придвижването " Окупирай! ". Няма да стане незабавно, само че в последна сметка той ще се сблъска с оня античен съветски протест, който поетът Пушкин назовава " неправилен и безмилостен ".
Освен, несъмнено, в случай че преди неговото експлоадиране някой в Кремъл не реши въпроса по метода, по който след гибелта на Сталин членовете на Политбюро са решили претенциите на Берия да вземе цялата власт: с изстрел в челото.
Едно към този момент е ясно: каквото и да се случи оттук нататък, то ще бъде доста, доста грозно.
Б. ред. - Коментарът на проф. Евгений Дайнов е от.
Владимир Путин беше търпян толкоз време освен поради сполучливата си агитация, откъснала руснаците от действителността. Руснаците го търпяха, защото имаха с него мълчалив публичен контракт, който ги устройваше. Този контракт гласеше почти следното: Аз на вас последователно ще ви лишавам права и свободи, против което ще ви обезпечавам последователно включване в консуматорското общество.
Сделка с дявола
Руснаците с лекост одобриха този контракт по две аргументи. Първата: даже в пика на " демократичните " 1990-те години, разкриваха тогава демоскопските изследвания, под 10 % бяха тези руснаци, за които самостоятелните права и свободи бяха нещо значимо. А откакто едно нещо не ти е значимо, за какво да не го жертваш за нещо, което е?
Това значимо нещо е втората причина за приемането на контракта с Путин. Реалните руснаци не са тези извисени над материалното духовни създания, каквито ги рисува патриотарската агитация. Те са най-материалистично устроените създания на света. А са такива, защото в никакъв случай не са водили живот, обичайно организиран откъм материални условия.
Ето историята в резюме. След разтърсванията от 1917 година, приключили с болшевишкия прелом, на руснаците се споделя: " Трайте, тъй като би трябвало да вършим международна гражданска война ". Когато тя не се получава, Сталин оповестява на руснаците: " Трайте, тъй като би трябвало да се готвим за война със Запада ". След тази война властта още веднъж оповестява на съветския народ: " Трайте, чакайте светлото бъдеще, тъй като градим основите на комунизма ".
Едва след 1968 година, уплашени от надигането на чехите и поляците в името на свободата, руските ръководители споделят на народа си: " Оттук нататък няма да търпите ограничения в името на бъдещето, тъй като ние ще ви осигуряваме все по-добър живот ". Това обаче не се получи, защото руската стопанска система стартира да се разпада, а властта харчеше от ден на ден пари за въоръжаване (за да удържа статута си на свръхсила), за поддръжка на западни комунистически партии (които да отслабват врага отвътре), както и на въоръжени отряди в Африка и Латинска Америка, които да водят война срещу Запада вместо Съюз на съветските социалистически републики.
Внезапният антикомунизъм, обзел руснаците при започване на 1990-те, значително се обясняваше с това, че им свърши търпението да чакат обещания от комунистите добър живот. Но и тогава положителният живот не се получи, защото същите тези комунисти окрадоха ресурсите на страната.
Затова, след 90 години очакване, руснаците с лекост подписаха публичния контракт в Путин, по силата на който размениха права и свободи за включване в потребителския метод на живот. Най-сетне започнаха да имат неща: жилища, перални, коли, превозване на отпуската " на Запад ".
Точно този контракт Путин унищожи с оповестяването на мобилизацията - и руснаците на секундата схванаха това. Те са напълно наясно, че мобилизацията няма по какъв начин да остане " частична " - не и в Русия, където (както отбелязва още философът Бердяев) частичните решения не виреят и правилото е " всичко или нищо ".
Руснаците знаят, че е въпрос на време Путин да затвори границите на страната, с цел да не избягат мъжете, годни да носят оръжие. Руснаците знаят, че оповестените критерии, по които да се организира мобилизацията, въобще няма да бъдат спазвани. Вместо да бъдат призовавани мъже с боен опит, униформените просто ще ловят по улиците всички млади мъже, които видят - както от дълго време вършат на територията на Луганската и Донецката " републики ".
Оттук насетне ще става грозно
Руснаците си дават напълно ясната сметка, че преди 20 години са сключили договорка с дявола: продали са си душата против шепа монети, които към този момент се изпаряват пред очите им. А душата от дълго време я няма.
Оттук нататък Путин ще получи протест на излъганите. А защото те към този момент са продали душата си, този протест няма да остане в границите на държание, което бихме могли да разпознаем като цивилизован цивилен митинг. Путин няма да си има работа с " жълти жилетки " или с придвижването " Окупирай! ". Няма да стане незабавно, само че в последна сметка той ще се сблъска с оня античен съветски протест, който поетът Пушкин назовава " неправилен и безмилостен ".
Освен, несъмнено, в случай че преди неговото експлоадиране някой в Кремъл не реши въпроса по метода, по който след гибелта на Сталин членовете на Политбюро са решили претенциите на Берия да вземе цялата власт: с изстрел в челото.
Едно към този момент е ясно: каквото и да се случи оттук нататък, то ще бъде доста, доста грозно.
Б. ред. - Коментарът на проф. Евгений Дайнов е от.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ