Върбовите клонки от Цветница гонят болести
С Лазарица, денят преди Цветница, стартират най-светлите пролетни празници. И двата дни, известни още като Лазаровден и Връбница, са натоварени с доста смисъл, обичаи и митове. В Северозапада към момента има 80-90-годишни дами, които описват за тях. Евангелското събитие, дало името на Лазаровден, е ясно. Пратили известие на Исус Христос, че приятелят му Лазар е тежко болен. Близките му го молели да пристигна и да му помогне. Исус тръгнал, само че когато дошъл, Лазар към този момент бил починал. Лазаровите сестри - Марта и Мария, му споделили, че в случай че е бил пристигнал по-рано, Лазар щял да е жив. Исус ги успокоил - той ще възкръсне, тъй като, който има вяра в мене, и починал, ще оживее. Той застанал пред пещерата, в която бил заровен Лазар, наредил да отместят камъка и се провикнал " Лазаре, излез вън! И станало знамение - Лазар излязъл. Така е съгласно Йоан, глава 11.
Но има една национална приказка, в която се споделя друго. Лазар починал и бил оплакван от осем сестри. Като ги чул, Бог се смилил над тях и поживил Лазар. Като излязъл от пещерата, Бог го попитал: Какво почувства, когато почине и когато възкръсна. Когато умрях, заразказвал Лазар, ми беше леко, като че майка ми ме люлееше в люлка. При възкръсването изпитах страшни страдания. Тогава Бог се зарекъл никого да не възкресява. С това народът си е обяснявал обстоятелството, че хората не възкръсват. По легендата за Лазаровото възкресение Пенчо Славейков основава поемата си " Чумави ".
Според богослови, Лазаровден е ангажиран от християнската от юдейската вяра. Подобен празник са имали и античните гърци и славяни. С вековете празникът се обогатявал, изменял и станал ден, в който християните чествали в чест на нивите, пасищата и горите. В по-късния си облик Лазар е човек, който на този ден обикаля нивите, изсича шубраци и чисти камъни, приготвя нивите за оран и сеитба. На него са отдадени доста национални песни, а най-важният бит на неговия ден е лазаруването, което вършат единствено момите. Някога можели да лазаруват единствено подевки - девойки преди замомяване, само че по-късно почнали да лазаруват и моми, а през днешния ден даже и млади булки. Лазарица е аналог на Коледа, който е празник единствено на момците.
В достоверния си тип през днешния ден обичаят се практикува в село Градец, Видинско. Само че за цялото село се събира една група девойки. В селото няма учебно заведение, само че лазарките си идват в съботата преди Лазарица за обичая. Ученички и даже деца се обличат в национални носии и потеглят из селото. В няколко къщи ги чакат и посрещат с баници, сладкиши, с признателност, че са ги зачели. Момичета се хващат за ръце и запяват, след това подреждат благословии. Нека има благополучие и изобилие в този дом, са най-честите пожелания. Но на този ден ни става доста тъжно, споделя секретарят на читалището Пролет Цолова, ревностна пазителка на традицията. Защото на от ден на ден къщи портите са заковани с дъски. Няма никой - старите са си отишли от този свят, а младите са някъде из огромните градове или из чужбина.
Всеки, който е посетен от лазарки, ги дарува. Някога това е ставало с орехи, ябълки, сушени сливи. Днес раздават на лазарките железни левчета, тарелки със сладки, части баница, опечена особено за тях.
На този ден трапезата е постна. Месят се питки и погача, която се прекадява.
С края на деня си отива и Лазарица, а на другия ден следва Цветница или Връбница. Кой знае за какво, в Северозапада денят се назовава още Куклинден по името на наложителния ритуален самун - кукла. Празнува се за възхвала на цветята и върбата, на младите дами. Евангелското събитие е известно - на този ден Исус влезнал в Ерусалим, възседнал осел. Хората не го познавали и питали - кой е този. Знаещите им отговаряли - Това е Исус, пророкът от Назарет. Исус влезнал в божия храм и изгонил търговците. Според Матей и Лука споделил: Домът ми за молебствия е предназначен, вие го превърнахте в разбойнишки вертеп. В храма надошли слепи и хроми и Исус ги излекувал всичките...
Не инцидентно денят се назовава още Връбница. И освен тъй като една от първите се раззеленява, а тъй като листята и клоните й имат вълшебен свойства. Древните славяни вярвали, че тя гони злите духове, защищава от бедствия и заболявания. Пазели клонките цяла година за лек. Векове по-късно медицината потвърждава, че върбата в действителност има вълшебен свойства. От нея се прави първото лекарство в света - аспирина. От латинското и име саликс идват медицинските салицил, ацетизал и така нататък Не е инцидентен и фактът, че на този ден носели върбови клончета в храмовете за освещаване, кичат с тях вратите на домовете си, а в селата - на кошарите и оборите.
И както на Лазарица момите обикалят къщите, на Цветница се кумичат. Кумиченето е най-важният бит. Той и до момента е непокътнат в планинските села на Северозапада. Момичетата отиват на реката и в по-тихото и течение пускат дървесни кори, на които поставят залци от обредния самун кукла. Чиято кора първа стигне най-далече по течението, собственичката и се афишира за кумица. Днес вместо хлябът кукла, който има тип на човешко лице, направено от тесто, в реката хвърлят венчета и китки. Всяка мома желае нейното цвете да стигне най-далеч. Някога вярвали, че такава мома не може да бъде отвличана от дракон.
На Цветница също се пеят специфични песни, а на трапезата се поставя качамак и джуркана коприва. Все отново празникът е във великденските пости. От идващия ден стартира Страстната седмица - дните на Христовите премеждия преди Възкресението.
Но има една национална приказка, в която се споделя друго. Лазар починал и бил оплакван от осем сестри. Като ги чул, Бог се смилил над тях и поживил Лазар. Като излязъл от пещерата, Бог го попитал: Какво почувства, когато почине и когато възкръсна. Когато умрях, заразказвал Лазар, ми беше леко, като че майка ми ме люлееше в люлка. При възкръсването изпитах страшни страдания. Тогава Бог се зарекъл никого да не възкресява. С това народът си е обяснявал обстоятелството, че хората не възкръсват. По легендата за Лазаровото възкресение Пенчо Славейков основава поемата си " Чумави ".
Според богослови, Лазаровден е ангажиран от християнската от юдейската вяра. Подобен празник са имали и античните гърци и славяни. С вековете празникът се обогатявал, изменял и станал ден, в който християните чествали в чест на нивите, пасищата и горите. В по-късния си облик Лазар е човек, който на този ден обикаля нивите, изсича шубраци и чисти камъни, приготвя нивите за оран и сеитба. На него са отдадени доста национални песни, а най-важният бит на неговия ден е лазаруването, което вършат единствено момите. Някога можели да лазаруват единствено подевки - девойки преди замомяване, само че по-късно почнали да лазаруват и моми, а през днешния ден даже и млади булки. Лазарица е аналог на Коледа, който е празник единствено на момците.
В достоверния си тип през днешния ден обичаят се практикува в село Градец, Видинско. Само че за цялото село се събира една група девойки. В селото няма учебно заведение, само че лазарките си идват в съботата преди Лазарица за обичая. Ученички и даже деца се обличат в национални носии и потеглят из селото. В няколко къщи ги чакат и посрещат с баници, сладкиши, с признателност, че са ги зачели. Момичета се хващат за ръце и запяват, след това подреждат благословии. Нека има благополучие и изобилие в този дом, са най-честите пожелания. Но на този ден ни става доста тъжно, споделя секретарят на читалището Пролет Цолова, ревностна пазителка на традицията. Защото на от ден на ден къщи портите са заковани с дъски. Няма никой - старите са си отишли от този свят, а младите са някъде из огромните градове или из чужбина.
Всеки, който е посетен от лазарки, ги дарува. Някога това е ставало с орехи, ябълки, сушени сливи. Днес раздават на лазарките железни левчета, тарелки със сладки, части баница, опечена особено за тях.
На този ден трапезата е постна. Месят се питки и погача, която се прекадява.
С края на деня си отива и Лазарица, а на другия ден следва Цветница или Връбница. Кой знае за какво, в Северозапада денят се назовава още Куклинден по името на наложителния ритуален самун - кукла. Празнува се за възхвала на цветята и върбата, на младите дами. Евангелското събитие е известно - на този ден Исус влезнал в Ерусалим, възседнал осел. Хората не го познавали и питали - кой е този. Знаещите им отговаряли - Това е Исус, пророкът от Назарет. Исус влезнал в божия храм и изгонил търговците. Според Матей и Лука споделил: Домът ми за молебствия е предназначен, вие го превърнахте в разбойнишки вертеп. В храма надошли слепи и хроми и Исус ги излекувал всичките...
Не инцидентно денят се назовава още Връбница. И освен тъй като една от първите се раззеленява, а тъй като листята и клоните й имат вълшебен свойства. Древните славяни вярвали, че тя гони злите духове, защищава от бедствия и заболявания. Пазели клонките цяла година за лек. Векове по-късно медицината потвърждава, че върбата в действителност има вълшебен свойства. От нея се прави първото лекарство в света - аспирина. От латинското и име саликс идват медицинските салицил, ацетизал и така нататък Не е инцидентен и фактът, че на този ден носели върбови клончета в храмовете за освещаване, кичат с тях вратите на домовете си, а в селата - на кошарите и оборите.
И както на Лазарица момите обикалят къщите, на Цветница се кумичат. Кумиченето е най-важният бит. Той и до момента е непокътнат в планинските села на Северозапада. Момичетата отиват на реката и в по-тихото и течение пускат дървесни кори, на които поставят залци от обредния самун кукла. Чиято кора първа стигне най-далече по течението, собственичката и се афишира за кумица. Днес вместо хлябът кукла, който има тип на човешко лице, направено от тесто, в реката хвърлят венчета и китки. Всяка мома желае нейното цвете да стигне най-далеч. Някога вярвали, че такава мома не може да бъде отвличана от дракон.
На Цветница също се пеят специфични песни, а на трапезата се поставя качамак и джуркана коприва. Все отново празникът е във великденските пости. От идващия ден стартира Страстната седмица - дните на Христовите премеждия преди Възкресението.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ