В Деня на труда Мартин Пенчев за поколението Z, което отказва да бачка за 1000 лв.
С какво са заети огромна част от младежите до 24 години или така наречен генерация Z и за какво комплекс за родените сред 1997 и 2009, съгласно сп. „ Икономист “ е тревога? Какво значи да си инфлуенсър и за какво водещият на рубриката за свободноговорене по Дарик Югоизтокне е подобен?
На тези въпроси дава отговор в Деня на труда Мартин Пенчев, предизвикан от тематиката в предаването на проф. доктор Милен Балтов, „ Икономистът приказва “ и от трансформиралата се в факсимиле имитация измежду подрастващите „ няма да им работя за 1000 лв. “.
„ Инфлуенсъри без база и полезности, без действителна реализация на трудовия пазар се стараят да бъдат образец за хиляди, които ги следват, тъй като умеят да се вършат на маймуни обществено. Да имаш сфера на въздействие е отговорност. Първо би трябвало да си постигнал нещо действително, с цел да го принесеш на интернет трибуната. Но следя, че в действителност се случва противоположното “, разяснява Мартин Пенчев.
По думите му, отношението на родителите е доста значимо, тъй като даже добре възпитаните деца, улавят сигналите на света към тях.
„ Прави ми усещане, че съгласно изследванията на „ Икономист “, представителите на това Z-поколение са доста по-склонни към меланхолия, комплицирани са по отношение на еднаквост и пол. Според статистическите данни за Съединени американски щати, множеството от тези младежи отделят за социализиране, отвън интернет до 30 минути дневно. Това би трябвало да приказва нещо на родителите. Инфлуенсърството като събитие може да бъде и рисково. Не можем да ограничим децата си, само че можем да им помогнем да мислят и да обработят цялата тази информация, с която виртуалното пространство ги залива “, твърди той.
Според него, „ няма да им работя за 1000 лева “ е манифест, зародил се в главите на хора, част от които не знаят по какъв начин се създават тези пари и тяхната действителна стойност. А за депресията измежду тези хора до 24 години, е уверен, че произлиза от подправената виртуална среда, която ги заобикаля 24/7.
„ Има нещо доста рисково в това да живееш в мрежата. Ако множеството младежи разчитат да вадят парите си, посредством интернет и да развиват трудовите си привички, посредством създаване на виртуални трибуни, от които да се показват – това приказва за сериозна взаимозависимост и въпреки това е способ за надзор и операция. Когато ти ударят копчето, ти си липсващ ", смята Мартин Пенчев.
Между редовете на статистиката обаче, той откри и други съществени проблеми, които едвам демонстрират чудовищната си глава отдолу под розовия прашец, с който обществените медии заливат младите - чуйте в звуковия файл:
На тези въпроси дава отговор в Деня на труда Мартин Пенчев, предизвикан от тематиката в предаването на проф. доктор Милен Балтов, „ Икономистът приказва “ и от трансформиралата се в факсимиле имитация измежду подрастващите „ няма да им работя за 1000 лв. “.
„ Инфлуенсъри без база и полезности, без действителна реализация на трудовия пазар се стараят да бъдат образец за хиляди, които ги следват, тъй като умеят да се вършат на маймуни обществено. Да имаш сфера на въздействие е отговорност. Първо би трябвало да си постигнал нещо действително, с цел да го принесеш на интернет трибуната. Но следя, че в действителност се случва противоположното “, разяснява Мартин Пенчев.
По думите му, отношението на родителите е доста значимо, тъй като даже добре възпитаните деца, улавят сигналите на света към тях.
„ Прави ми усещане, че съгласно изследванията на „ Икономист “, представителите на това Z-поколение са доста по-склонни към меланхолия, комплицирани са по отношение на еднаквост и пол. Според статистическите данни за Съединени американски щати, множеството от тези младежи отделят за социализиране, отвън интернет до 30 минути дневно. Това би трябвало да приказва нещо на родителите. Инфлуенсърството като събитие може да бъде и рисково. Не можем да ограничим децата си, само че можем да им помогнем да мислят и да обработят цялата тази информация, с която виртуалното пространство ги залива “, твърди той.
Според него, „ няма да им работя за 1000 лева “ е манифест, зародил се в главите на хора, част от които не знаят по какъв начин се създават тези пари и тяхната действителна стойност. А за депресията измежду тези хора до 24 години, е уверен, че произлиза от подправената виртуална среда, която ги заобикаля 24/7.
„ Има нещо доста рисково в това да живееш в мрежата. Ако множеството младежи разчитат да вадят парите си, посредством интернет и да развиват трудовите си привички, посредством създаване на виртуални трибуни, от които да се показват – това приказва за сериозна взаимозависимост и въпреки това е способ за надзор и операция. Когато ти ударят копчето, ти си липсващ ", смята Мартин Пенчев.
Между редовете на статистиката обаче, той откри и други съществени проблеми, които едвам демонстрират чудовищната си глава отдолу под розовия прашец, с който обществените медии заливат младите - чуйте в звуковия файл:
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ