Зигмар Габриел за Европа и новото състезание за ядрени оръжия
С изгубването на Договора за нуклеарни реките със междинен обхват - ИНФ на Съединени американски щати и Русия, Европа навлиза в евентуално рисков интервал. Сега тя би трябвало да се опита да приложи някаква спирачка в новата конкуренция за нуклеарни оръжия и да завоюва време за договаряния, написа някогашният министър на външните работи на Германия Зигмар Габриел в своя публикация, оповестена в Project Syndicate.
Един от стълбовете за надзор на нуклеарните оръжия стана история на 2 февруари с приключването на 60-дневния период, който Съединените щати дадоха на Русия, с цел да избави Договора от 1987 година Русия нехайно остави крайния период да мине. Но и Европейският съюз, подтикнат от Германия. Понастоящем Европа навлиза в евентуално рисков интервал и би трябвало да играе доста по-активна роля в дебата за нуклеарните оръжия.
Договорът ИНФ не разрешава разполагането на нуклеарни ракети със междинен обхват в Европа. Неговата съвсем сигурна гибел помрачава вероятностите за разширение на американско-руския нов контракт за понижаване на стратегическите нуклеарни оръжия, който изтича през 2021 година И без договорна нуклеарна рамка сред Русия и Съединени американски щати, интернационалният Договор за неразпространение на нуклеарно оръжие не може оцелее.
Неразпространението зависи от готовността на двете нуклеарни свръхсили да се подложат на надзор и инспекция на оръжията. Ако Съединени американски щати и Русия вместо това се намесят в построяването на нуклеарни оръжия, по-малките сили ще последват образеца им, тъй като считат, че това ги прави неуязвими. Северна Корея и Иран са единствено първите образци за това.
Удължаването на Договора за ИНФ за попречване на нова конкуренция за нуклеарни оръжия в Европа си заслужава битката. Тъй като това е първото и същинско съглашение за разоръжаване, то даде на континента нечувана сигурност от нуклеарна борба. Но вместо срещи на високо ниво и дипломация за избавяне на контракта, всичко, което видяхме, бяха напъните за прекъсване.
Шансовете за избавяне на Договора ИНФ към този момент са незначителни. И Съединени американски щати, и Русия желаят да се освободят от всички ограничавания за нуклеарните оръжия - не с цел да се изправят един против различен, а тъй като в този момент преглеждат Китай като собствен същински нуклеарен съперник. Тъй като в края на 80-те години на предишния век Китай не беше в интернационалния радар за диалози за разоръжаване, той не е част от нито един контракт за понижаване на оръжия и разоръжаване. Днес обаче към 80% от китайския нуклеарен боеприпас е в тези граници, които Договорът за ИНФ не разрешава на Съединени американски щати и Русия. Въпреки обществената война на думи за действителни или хипотетични нарушавания на договорите, Съединени американски щати и Русия имат съществена цел: въоръжаване против Китай.
Германия и Европа са от второстепенно значение за двете нуклеарни суперсили. От позиция на Съединени американски щати и Русия, новото струпване на нуклеарни оръжия в Европа би представлявало единствено странични вреди. Но за Европа това може да докара до ненадейно преустановяване на фантазиите за обща европейска политика в региона на външните работи и сигурността. Ако НАТО стартира съществени разисквания за възобновяване на разполагането на нуклеарни ракети със междинен обхват в Европа, членовете от Източна Европа са скептични, че западните европейци (особено германците и французите) биха желали да умрат за тяхната независимост, съвсем несъмнено ще последват Съединени американски щати. Междувременно Германия и други елементи на Западна Европа евентуално ще изпитат големи политически безредици.
Изправена пред този сюжет, Европа в този момент би трябвало да се опита да приложи някаква спирачка за актуалното развиване и да завоюва време за договаряния, без да нервира американския президент Доналд Тръмп и да го предизвика да напусне съюза. Разискването би трябвало да стартира в границите на Европейски Съюз, който официално не е сътрудник за договаряния по въпроса за нуклеарните оръжия и понастоящем стои настрана. Тъй като Тръмп явно не желае да осведоми членовете на НАТО, да не приказваме за Европейски Съюз, за идващите си стъпки, Европа би трябвало да се утвърди.
Като първа стъпка, тя би трябвало да поеме по-голяма отговорност за военната сигурност на Източна Европа, като разполага с повече европейски и по-германски стандартни войски в тези страни. Това би трябвало да бъде съпроводено от началото на диалозите сред Европа и Русия за стандартните и нуклеарните оръжия. Първата стъпка е контролът на оръжията, инструмент, предопределен за сложни времена. Мерките за създаване на доверие, като взаимна инспекция на военните качества и развиване, могат да оказват помощ за възобновяване на доверието, което е причина за следващо понижаване на оръжията и разоръжаване.
Одит на съветската система за крилати ракети SSC-8 (9M729), за която Съединени американски щати настояват, че нарушава контракта, несъмнено, е главен приоритет. Въпреки че Съединени американски щати и Русия признаха инспекциите по съглашението едвам до 2001 година, съживяването на специфичната комисия за инспекция на контракта ще предложи път напред.
Неотдавна Русия направи словесно предложение за отваряне на нуклеарните си арсенали за инспекция - при изискване, че Съединени американски щати вършат същото. Но американското съглашение наподобява малко евентуално, тъй като администрацията на Тръмп наподобява по-скоро фокусирана върху противодействието на нуклеарните качества на Китай, в сравнение с Русия и Европа. Тук Европа, и по-специално Германия в НАТО, би трябвало да заемат ясна позиция по отношение на Съединени американски щати. Дори и условното приемане от Съединени американски щати на инспекция от страна на Русия би представлявало прогрес.
Желанието на Русия да се включи в контрола на нуклеарните оръжия с Европа в това време ще зависи освен от готовността на Франция и Обединеното кралство да разрешат инспекции на личните си арсенали. Франция и други страни, които желаят европейската политика за сигурност и защита да стане по-независима от Съединени американски щати, би трябвало да бъдат готови да подхващат такива ограничения. Целта би трябвало да бъде завръщането към надеждна европейска архитектура на сигурността, нещо, което престана да съществува, когато Русия нахлу в Крим и предизвиква сепаратисти в Източна Украйна.
Приключването на този спор евентуално е основна причина за наново присъединяване в договаряния с Русия. Това ще изисква мироопазваща задача на Организацията на обединените народи, която, в случай че е належащо, ще резервира примирието сред Украйна и подкрепяните от Русия сепаратисти и ще следи отстраняването на тежко въоръжение от Източна Украйна. Германия е променлив член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации през 2019 година Нейната основна задача би трябвало да бъде да извади от калта диалози за задача на Организация на обединените нации в Източна Украйна и да ги принуди да приключат сполучливо.
Това ще разчисти пътя за създаване на нова европейска архитектура на сигурността и ще даде опция на Европа да играе по-централна роля в преодоляването на новата конкуренция за нуклеарни оръжия. /news.bg
Един от стълбовете за надзор на нуклеарните оръжия стана история на 2 февруари с приключването на 60-дневния период, който Съединените щати дадоха на Русия, с цел да избави Договора от 1987 година Русия нехайно остави крайния период да мине. Но и Европейският съюз, подтикнат от Германия. Понастоящем Европа навлиза в евентуално рисков интервал и би трябвало да играе доста по-активна роля в дебата за нуклеарните оръжия.
Договорът ИНФ не разрешава разполагането на нуклеарни ракети със междинен обхват в Европа. Неговата съвсем сигурна гибел помрачава вероятностите за разширение на американско-руския нов контракт за понижаване на стратегическите нуклеарни оръжия, който изтича през 2021 година И без договорна нуклеарна рамка сред Русия и Съединени американски щати, интернационалният Договор за неразпространение на нуклеарно оръжие не може оцелее.
Неразпространението зависи от готовността на двете нуклеарни свръхсили да се подложат на надзор и инспекция на оръжията. Ако Съединени американски щати и Русия вместо това се намесят в построяването на нуклеарни оръжия, по-малките сили ще последват образеца им, тъй като считат, че това ги прави неуязвими. Северна Корея и Иран са единствено първите образци за това.
Удължаването на Договора за ИНФ за попречване на нова конкуренция за нуклеарни оръжия в Европа си заслужава битката. Тъй като това е първото и същинско съглашение за разоръжаване, то даде на континента нечувана сигурност от нуклеарна борба. Но вместо срещи на високо ниво и дипломация за избавяне на контракта, всичко, което видяхме, бяха напъните за прекъсване.
Шансовете за избавяне на Договора ИНФ към този момент са незначителни. И Съединени американски щати, и Русия желаят да се освободят от всички ограничавания за нуклеарните оръжия - не с цел да се изправят един против различен, а тъй като в този момент преглеждат Китай като собствен същински нуклеарен съперник. Тъй като в края на 80-те години на предишния век Китай не беше в интернационалния радар за диалози за разоръжаване, той не е част от нито един контракт за понижаване на оръжия и разоръжаване. Днес обаче към 80% от китайския нуклеарен боеприпас е в тези граници, които Договорът за ИНФ не разрешава на Съединени американски щати и Русия. Въпреки обществената война на думи за действителни или хипотетични нарушавания на договорите, Съединени американски щати и Русия имат съществена цел: въоръжаване против Китай.
Германия и Европа са от второстепенно значение за двете нуклеарни суперсили. От позиция на Съединени американски щати и Русия, новото струпване на нуклеарни оръжия в Европа би представлявало единствено странични вреди. Но за Европа това може да докара до ненадейно преустановяване на фантазиите за обща европейска политика в региона на външните работи и сигурността. Ако НАТО стартира съществени разисквания за възобновяване на разполагането на нуклеарни ракети със междинен обхват в Европа, членовете от Източна Европа са скептични, че западните европейци (особено германците и французите) биха желали да умрат за тяхната независимост, съвсем несъмнено ще последват Съединени американски щати. Междувременно Германия и други елементи на Западна Европа евентуално ще изпитат големи политически безредици.
Изправена пред този сюжет, Европа в този момент би трябвало да се опита да приложи някаква спирачка за актуалното развиване и да завоюва време за договаряния, без да нервира американския президент Доналд Тръмп и да го предизвика да напусне съюза. Разискването би трябвало да стартира в границите на Европейски Съюз, който официално не е сътрудник за договаряния по въпроса за нуклеарните оръжия и понастоящем стои настрана. Тъй като Тръмп явно не желае да осведоми членовете на НАТО, да не приказваме за Европейски Съюз, за идващите си стъпки, Европа би трябвало да се утвърди.
Като първа стъпка, тя би трябвало да поеме по-голяма отговорност за военната сигурност на Източна Европа, като разполага с повече европейски и по-германски стандартни войски в тези страни. Това би трябвало да бъде съпроводено от началото на диалозите сред Европа и Русия за стандартните и нуклеарните оръжия. Първата стъпка е контролът на оръжията, инструмент, предопределен за сложни времена. Мерките за създаване на доверие, като взаимна инспекция на военните качества и развиване, могат да оказват помощ за възобновяване на доверието, което е причина за следващо понижаване на оръжията и разоръжаване.
Одит на съветската система за крилати ракети SSC-8 (9M729), за която Съединени американски щати настояват, че нарушава контракта, несъмнено, е главен приоритет. Въпреки че Съединени американски щати и Русия признаха инспекциите по съглашението едвам до 2001 година, съживяването на специфичната комисия за инспекция на контракта ще предложи път напред.
Неотдавна Русия направи словесно предложение за отваряне на нуклеарните си арсенали за инспекция - при изискване, че Съединени американски щати вършат същото. Но американското съглашение наподобява малко евентуално, тъй като администрацията на Тръмп наподобява по-скоро фокусирана върху противодействието на нуклеарните качества на Китай, в сравнение с Русия и Европа. Тук Европа, и по-специално Германия в НАТО, би трябвало да заемат ясна позиция по отношение на Съединени американски щати. Дори и условното приемане от Съединени американски щати на инспекция от страна на Русия би представлявало прогрес.
Желанието на Русия да се включи в контрола на нуклеарните оръжия с Европа в това време ще зависи освен от готовността на Франция и Обединеното кралство да разрешат инспекции на личните си арсенали. Франция и други страни, които желаят европейската политика за сигурност и защита да стане по-независима от Съединени американски щати, би трябвало да бъдат готови да подхващат такива ограничения. Целта би трябвало да бъде завръщането към надеждна европейска архитектура на сигурността, нещо, което престана да съществува, когато Русия нахлу в Крим и предизвиква сепаратисти в Източна Украйна.
Приключването на този спор евентуално е основна причина за наново присъединяване в договаряния с Русия. Това ще изисква мироопазваща задача на Организацията на обединените народи, която, в случай че е належащо, ще резервира примирието сред Украйна и подкрепяните от Русия сепаратисти и ще следи отстраняването на тежко въоръжение от Източна Украйна. Германия е променлив член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации през 2019 година Нейната основна задача би трябвало да бъде да извади от калта диалози за задача на Организация на обединените нации в Източна Украйна и да ги принуди да приключат сполучливо.
Това ще разчисти пътя за създаване на нова европейска архитектура на сигурността и ще даде опция на Европа да играе по-централна роля в преодоляването на новата конкуренция за нуклеарни оръжия. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ