С Христо в състава България дълги години щеше да е

С Христо в състава България дълги години щеше да е водеща международна мощ, безапелационен е легендата

Роден в Ихтиман на 9 ноември 1948 година, Димитър Златанов отпразнува през вчерашния ден своя 70-годишен празник. Бившият нападател е спечелил 9 трофеи и 3 Купи на България с ЦСКА. Най-големият връх в клубната му кариера е трофеят за КЕШ, който армейците подвигат през 1969-а. През 1976-а с алените взема и КНК. С националния ни тим е международен вицешампион от 1970-а, когато е провъзгласен за най-хубав нападател на планетата, както и притежател на сребърен орден от олимпийските игри в Москва през 1980-а. След като се отдръпва през 1983-а за малко е и старши треньор на ЦСКА, извеждайки клуба до 4 трофеи и две купи на страната. Ето какво показа легендата пред „ Тема Спорт” точно на юбилея си – за миналото време и автобиографията, която към този момент е на пазара с цена 25 лв..

Г-н Златанов, по какъв начин се усеща една легенда на 70?

- Като на 35, само че в евро (смее се). Това са едни от най-усещаните и емблематични моменти в живота ми. Да се опише един житейски опит в тази книга, където се загатва всичко това, което съм изживял, с резултатите реализирани от мен и моментите, когато не е имало триумфи, и изходът от тях.

Стигнаха ли ви страниците (240)?

- Да, може да се каже. Не желаех да бъде доста разширено, да е по-концентрирано и плътно, с цел да се опише най-важното, без непотребни увлечения, не съм търсил такива моменти.

Има ли нещо, което сте желали да напишете, само че не сте го създали?

- Няма такива моменти. Всичко е по този начин, както действително се е случило.

Казахте, че желаете вашите внуци да знаят кой е дядо им и по тази причина сте написали книгата. Според мен е невероятно да не знаят…

- Знаят, само че по-малко, тъй като събитията се стекоха по този начин, че ориста ни раздели, ние сме тук, те са в Италия. Вярно е, че вървим там, само че не е същото, като да сме всеки ден дружно, да вървим на учебно заведение и да си изживяват моментите с нас. Различно е. Затова взех решение да напиша книгата, да я посветя на тях

когато желаят, да имат опция да схванат

повече, в случай че не сме съумели да им разкажем всичко.

@@@

Колко тежък беше пътят от Ихтиман до международния връх на волейбола?

- Погледнато занапред, откакто е извървян, е бил много сложен. С доста пот изживян, с компликации, триумфи, наслади и в спортната кариера, и в фамилния живот, само че не ми е тежало. Това, което съм правил, съм го правил постоянно с огромна обич. Никога не съм мислил какъв брой е тежко и мъчно. На който човек му минат такива мисли, за това което прави, просто е приключил. Тежината не тежи, когато се прави с огромна обич.

Това, което описвате в книгата, може ли да бъде екранизирано?

- Може, да. Не желая да излиза от моята уста, само че това е образец за държание към младото потомство. Призив към тях, да знаят по какъв начин се реализират нещата, в каквато и сфера да е. Изискват се доста труд, пот и гений. Талантите могат да са в спорта, литературата, музиката, доста измерения. Правиш ли нещо с обич, няма да ти натежи и ще постигнеш това, което искаш.

@@@

В Съединени американски щати има ужасно доста образци за съумели техни спортни митове, които биват екранизирани. Тук няма такова нещо…

- Не сме привикнали, тъй като не желаеме да го създадем. Много добре знаеш, че при нас личностите и

тези, които дават положителния образец, не са доста на дневен ред

да се тачат и да изпъква позитивният образец на младите. Това тук не е добре, по-добре е да търсим негативния резултат.

@@@

В този ред на мисли чувствате ли се оценен тук, в България?

- Да, оценен съм, тъй като всичко съм правил за България. Присъствието на двама президенти на презентацията на книгата е доказателство за това. Доволен съм – това, което съм дал и съм го направил, е задоволително. Двамата президенти го демонстрират.

@@@

В същото време обаче направихте опит да измененията статуквото в българския волейбол преди 20-ина години, само че останахте неразбираем или пък нежелан…

- И двете (смее се). Въпросът за българския спорт, в случай че желаеме да сменим нещо, или особено за волейбола, е необятна тематика, която би трябвало да се приказва непрекъснато. Във волейбола имахме ненапълно триумфи, само че към този момент слизаме надолу. И в това време в съзнанието ни е, че още можем. Оказа се, че не е по този начин. Добре виждаш, че изцяло в българския спорт нещата не са такива, каквито би трябвало. Нужно е просторен разбор в тази нова конюнктура, в която се намираме, какво би трябвало да се промени. Да се откри формулата за развиване и ръководство.

Рядко се среща легенда да бъде завещан от сина си, който също става легенда. Ако Христо Златанов беше играл за България, щеше ли да е с този статут в този момент?

- На първо място нямаше да е изпълнител на Италия несъмнено (смее се). Трудно е да се каже.

Той заслужава всички почести.

Трудът, който постави, в този момент отново се занимава с волейбол, тъй като това му е в сърцето и душата. Всичката сила, която отделя, е търпима, тъй като доставя наслаждение от резултата, който е постигнал.

На вас мъчно ли ви бе да го гледате по какъв начин играе за Италия вместо за България?

- Много пъти е поставян този въпрос, само че никой не е желал той да играе за България. Бяхме подготвени, само че нещата се случиха по този начин, че не стана нищо и си останахме в Италия, и той се разви там.

Защо тази непредвидливост при нас?

- Трябва да отговорят тези, които са ръководители на спорта. От тях зависи това.

Щяхме ли да забележим България международен първенец, в случай че и Христо Златанов бе играл за нас?

- Не мога да кажа, че щяхме да сме международни първенци, само че сигурно щяхме да бъдем измежду водещите сили и да сме евентуални медалисти на всяко състезание, освен това в дълъг интервал от време, с оглед и на положението на останалите тимове.

Вашите най-големи клубни триумфи са свързани с ЦСКА. Какво мислите за настоящето положение на тима и връщате ли се с трогване обратно във времето?

- Всичко в ЦСКА е обвързвано с най-хубави мемоари. Моментното положение не е забележително и би трябвало да се вземе някакво решение,

с цел да може този клуб да продължи да съществува

Най-вече от управителните органи, които би трябвало да основат спокойна конюнктура за работа, с подобаващи условия за израстване на състезателите. ЦСКА е клуб с история и би трябвало да продължи по този начин. Трябва да се откри формулата. Въпросът е обвързван особено с базата. Там би трябвало да се реши един път вечно от кого ще бъде стопанисвана. За да могат децата да упражняват умерено всеки ден.

Твърд темперамент ли е Димитър Златанов?

- Не бих споделил. Но това, което мисля, го върша. Реша ли, работя, не обичам да се смотавам. Смятам, че съм добър, само че хората би трябвало да го кажат.

Имахте предпочитание биографията да излезе със международното състезание. Защо не стана?

- Реших, че е по-добре, каквото самичък си направиш, да си зависи от теб, без да има странични фактори. Ако съм направил нещо и съм сбъркал, аз съм отговорен.

Ще прочетем ли нещо, от което някои хора ще ги хване позор?

- Не, не съм имал такава концепция. Ако бяхме разширили страниците, можеше, само че няма смисъл. Същността на книгата е друга.

Кое е най-милото, за което сте споделили в тази биография?

- Естествено, раждането на Христо. Съпругата ми, когато се отхвърли от кариерата си на учител и се отдаде на фамилията. Тогава доста пътувахме и постоянно бяхме дружно, не искахме да сме разграничени. Първият образователен ден, има доста такива моменти, около спортната кариера, житейският опит.

Повече за личността Димитър Златанов или за спортиста Димитър Златанов ще разберем от книгата?

- За спортиста Димитър Златанов. Мисля, че

който разбере спортиста, ще разбере и личността.

Те са неразривно свързани.

Последно – благополучен човек ли е Димитър Златанов на 70?

- Да. Всичко, което съм желал да направя, се е осъществило и ми е доставило наслаждение. Виждам резултата и съм благополучен. Няма защо да скърбя.

Хари Латифян, „ Тема Спорт”