Правната комисия в парламента отхвърли президентското вето върху антикорупционния закон
С гласа 10 „ за ", 7 гласа „ срещу " и нито един „ въздържал се ", на изключително съвещание Парламентарната правна комисия преодоля ветото на президента Румен Радев, което той наложи върху Законa за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (ЗПКОНПИ), предава „ Фокус ".
Освен народните представители от Комисията, в полемиката участваха представители на президентската институция и Министерство на правораздаването.
Становището на президентската институция бе показано от проф. Емилия Друмева - секретар по правни въпроси на президента. В изявлението си тя акцентира, че претекстовете на ветото са готови с внимание, отговорност и разбор на непознати практики.
„ Всичко това е осъществявано отговорно, професионално и на първо място - доброжелателно ", съобщи тя и добави, че причините в претекстовете на ветото са само юридически.
Участие в полемиката взе и зам.-министърът на правораздаването Евгени Стоянов, който напомни, че в претекстовете на указа, с който законът бе върнат, се правят оценка позитивно изпълнените процедури по публично разискване.
„ Тази оценка прави неоспорим извода, че при подготовката на закона са разисквани всички зародили отзиви, при изискванията на оптималната гласност. Считаме, че са регистрирани мненията както на професионалната общественост, по този начин и на гражданското общество ", разяснява зам.-министърът.
Според него ветото на президента е било предопределено от неговите изявления още преди гласуването на закона на второ четене в Народното събрание.
„ Корупцията е разбиране, което е по-широко от закононарушение. Според нас тя не е административно нарушаване, каквото е спорът на ползи. Не е и настрана закононарушение, тъй като това се открива единствено и само от Наказателния кодекс. Това за нас е обществено събитие ", акцентира зам.-министър Стоянов.
В отговор на това националният представител от „ Българска социалистическа партия за България " Крум Зарков прикани да бъда посочен случай, който може да бъда избран от жителите като корупция, само че за който да няма съответния незаконен състав. По думите му ветото на президента в действителност е било предопределено, само че не от изявленията му, а от цялостния спор. Той се аргументира с това, че нито една държавна институция, която ще влезе в състава на новия антикорупционен орган, не е дала позитивно мнение за законопроекта.
„ Това е ясно и елементарно обяснимо, тъй като новият обединен и самостоятелен антикорупционен орган в действителност, за всеки който чете доброжелателно закона, не е нов. 99% от наредбите съществуват и в този момент. Органите, които се сливат, съществуват и до момента ", уточни Крум Зарков.
„ Колкото до независимостта на този орган - той е подложен в цялостна взаимозависимост от политическия център на страната, който е Народното събрание ", акцентира още Зарков и добави, че с корупцията може да се бори единствено орган, който има проверяващи пълномощия.
В имитация ръководителят на комисията и депутат от ПГ на ГЕРБ Данаил Кирилов прикани не просто да бъде подложена на критика философията на закона, а да се вършат съответни оферти за смяна.
На 2 януари 2018 година държавният Румен Радев наложи несъгласие върху признатия на второ четене Закон за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (ЗПКОНПИ). В претекстовете на президентското несъгласие бе записано, че с признатия на 20 декември 2017 година „ Антикорупционен закон " не се основава съответна нормативна основа за справяне с корупцията и даже ще затруднява битката с нея.
Аргументите на президента да върне закона за ново разискване в Народното събрание бяха в няколко направления. На първо място, съгласно него, упоритостта на закона да бъде кодифициращ акт в материята за противодействието на корупцията, акцентирайки изчерпателно в член 1, т. 1 „ ограниченията за противопоставяне на корупцията ", не е осъществена посредством неговите разпореждания. В претекстовете се показва, че в член 3, алинея 2 противодействието на корупцията е сведено единствено до ограниченията, посочени в този закон и реализирани само от Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество, а отвън обсега на закона остават редица органи и звена с функционалности в региона.
Що се отнася до законовото решение за приобщаване и на функционалностите по лишаване на нелегално добитото имущество, президентът смята, че то е противоречиво, защото публичните връзки по определяне на спор на ползи и по гражданската конфискация са разнородни по темперамент. Принципно другият им темперамент, съгласно претекстовете, е изтъкнат и от съдопроизводствените правила - за правосъдните производства по отношение на спора на ползи се ползва Административнопроцесуалният кодекс, а за отнемането на нелегално добито имущество - Гражданският процесуален кодекс.
Президентът Радев оспорва и аргумента, че обединяването на двете материи е целесъобразно, защото се слага акцент върху отнемането на нелегално добито имущество, чийто генезис е обвързван с корупция, който съгласно него не намира поддръжка в член 108, алинея 1. Там доминират закононарушения, свързани с проведена незаконна активност, убийства, отвличания, трафик на хора, проституция, разпространяване на опиати и единствено дребна част са корупционни закононарушения. Това значи, че за други корупционни закононарушения, непосочени в член 108, алинея 1, производството по лишаване на имущество няма да се ползва. Държавният глава обръща внимание и обстоятелството, че законът е построен върху постановката, че казусът за неефективното противопоставяне на корупцията може да се реши с институционални ограничения посредством основаване на „ обединен антикорупционен орган ".
„ По никакъв метод не слагам под подозрение конституционно обусловеното пълномощие на Народното събрание да основава държавни органи със закон. Смятам, обаче, че законодателното решение органът да е един, не е взето въз основа на правната логичност - съгласно предмета на контролиране. Освен това натрупването на толкоз доста и разнопосочни функционалности, нуждата от време за организационно преструктуриране и за приемане на подзаконовите актове, основават риск да бъдат влошени постигнатите до момента резултати от активността на „ окрупняваните " органи и структури ", аргументира се президентът в претекстовете си.
Той дава позитивна оценка на метода на законодателя да сътвори обществена процедура по установяване на ръководителя, заместник-председателя и членовете на Комисията, само че оспорва условието за професионална подготвеност. Президентът се аргументира с това, че изискуемият 5- годишен професионален стаж е по-малък от стажа, изискван за основния секретар и шефовете на дирекции в администрацията на досегашната Комисия за лишаване на нелегално добито имущество.
„ Считам за неуместно заместник-председателят и членовете на Комисията да се избират по предложение на нейния ръководител, защото по този метод целият състав ще бъде доминиран от болшинството в Народното събрание, а не от цялото национално посланичество ", отбелязва още президентът.
Според президента всичко това служи за съображение да се твърди, че уредбата по отношение на конституирането на Комисията и статута на нейните членове не дава безапелационни гаранции за самостоятелност, безпристрастност и отговорност.
Останалите причини на президента са свързани с уреждането на въпроса с подаването на сигнали от жители, декларирането и установяването на спор на ползи, както и потреблението на специфични разследващи средства.
Освен народните представители от Комисията, в полемиката участваха представители на президентската институция и Министерство на правораздаването.
Становището на президентската институция бе показано от проф. Емилия Друмева - секретар по правни въпроси на президента. В изявлението си тя акцентира, че претекстовете на ветото са готови с внимание, отговорност и разбор на непознати практики.
„ Всичко това е осъществявано отговорно, професионално и на първо място - доброжелателно ", съобщи тя и добави, че причините в претекстовете на ветото са само юридически.
Участие в полемиката взе и зам.-министърът на правораздаването Евгени Стоянов, който напомни, че в претекстовете на указа, с който законът бе върнат, се правят оценка позитивно изпълнените процедури по публично разискване.
„ Тази оценка прави неоспорим извода, че при подготовката на закона са разисквани всички зародили отзиви, при изискванията на оптималната гласност. Считаме, че са регистрирани мненията както на професионалната общественост, по този начин и на гражданското общество ", разяснява зам.-министърът.
Според него ветото на президента е било предопределено от неговите изявления още преди гласуването на закона на второ четене в Народното събрание.
„ Корупцията е разбиране, което е по-широко от закононарушение. Според нас тя не е административно нарушаване, каквото е спорът на ползи. Не е и настрана закононарушение, тъй като това се открива единствено и само от Наказателния кодекс. Това за нас е обществено събитие ", акцентира зам.-министър Стоянов.
В отговор на това националният представител от „ Българска социалистическа партия за България " Крум Зарков прикани да бъда посочен случай, който може да бъда избран от жителите като корупция, само че за който да няма съответния незаконен състав. По думите му ветото на президента в действителност е било предопределено, само че не от изявленията му, а от цялостния спор. Той се аргументира с това, че нито една държавна институция, която ще влезе в състава на новия антикорупционен орган, не е дала позитивно мнение за законопроекта.
„ Това е ясно и елементарно обяснимо, тъй като новият обединен и самостоятелен антикорупционен орган в действителност, за всеки който чете доброжелателно закона, не е нов. 99% от наредбите съществуват и в този момент. Органите, които се сливат, съществуват и до момента ", уточни Крум Зарков.
„ Колкото до независимостта на този орган - той е подложен в цялостна взаимозависимост от политическия център на страната, който е Народното събрание ", акцентира още Зарков и добави, че с корупцията може да се бори единствено орган, който има проверяващи пълномощия.
В имитация ръководителят на комисията и депутат от ПГ на ГЕРБ Данаил Кирилов прикани не просто да бъде подложена на критика философията на закона, а да се вършат съответни оферти за смяна.
На 2 януари 2018 година държавният Румен Радев наложи несъгласие върху признатия на второ четене Закон за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (ЗПКОНПИ). В претекстовете на президентското несъгласие бе записано, че с признатия на 20 декември 2017 година „ Антикорупционен закон " не се основава съответна нормативна основа за справяне с корупцията и даже ще затруднява битката с нея.
Аргументите на президента да върне закона за ново разискване в Народното събрание бяха в няколко направления. На първо място, съгласно него, упоритостта на закона да бъде кодифициращ акт в материята за противодействието на корупцията, акцентирайки изчерпателно в член 1, т. 1 „ ограниченията за противопоставяне на корупцията ", не е осъществена посредством неговите разпореждания. В претекстовете се показва, че в член 3, алинея 2 противодействието на корупцията е сведено единствено до ограниченията, посочени в този закон и реализирани само от Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество, а отвън обсега на закона остават редица органи и звена с функционалности в региона.
Що се отнася до законовото решение за приобщаване и на функционалностите по лишаване на нелегално добитото имущество, президентът смята, че то е противоречиво, защото публичните връзки по определяне на спор на ползи и по гражданската конфискация са разнородни по темперамент. Принципно другият им темперамент, съгласно претекстовете, е изтъкнат и от съдопроизводствените правила - за правосъдните производства по отношение на спора на ползи се ползва Административнопроцесуалният кодекс, а за отнемането на нелегално добито имущество - Гражданският процесуален кодекс.
Президентът Радев оспорва и аргумента, че обединяването на двете материи е целесъобразно, защото се слага акцент върху отнемането на нелегално добито имущество, чийто генезис е обвързван с корупция, който съгласно него не намира поддръжка в член 108, алинея 1. Там доминират закононарушения, свързани с проведена незаконна активност, убийства, отвличания, трафик на хора, проституция, разпространяване на опиати и единствено дребна част са корупционни закононарушения. Това значи, че за други корупционни закононарушения, непосочени в член 108, алинея 1, производството по лишаване на имущество няма да се ползва. Държавният глава обръща внимание и обстоятелството, че законът е построен върху постановката, че казусът за неефективното противопоставяне на корупцията може да се реши с институционални ограничения посредством основаване на „ обединен антикорупционен орган ".
„ По никакъв метод не слагам под подозрение конституционно обусловеното пълномощие на Народното събрание да основава държавни органи със закон. Смятам, обаче, че законодателното решение органът да е един, не е взето въз основа на правната логичност - съгласно предмета на контролиране. Освен това натрупването на толкоз доста и разнопосочни функционалности, нуждата от време за организационно преструктуриране и за приемане на подзаконовите актове, основават риск да бъдат влошени постигнатите до момента резултати от активността на „ окрупняваните " органи и структури ", аргументира се президентът в претекстовете си.
Той дава позитивна оценка на метода на законодателя да сътвори обществена процедура по установяване на ръководителя, заместник-председателя и членовете на Комисията, само че оспорва условието за професионална подготвеност. Президентът се аргументира с това, че изискуемият 5- годишен професионален стаж е по-малък от стажа, изискван за основния секретар и шефовете на дирекции в администрацията на досегашната Комисия за лишаване на нелегално добито имущество.
„ Считам за неуместно заместник-председателят и членовете на Комисията да се избират по предложение на нейния ръководител, защото по този метод целият състав ще бъде доминиран от болшинството в Народното събрание, а не от цялото национално посланичество ", отбелязва още президентът.
Според президента всичко това служи за съображение да се твърди, че уредбата по отношение на конституирането на Комисията и статута на нейните членове не дава безапелационни гаранции за самостоятелност, безпристрастност и отговорност.
Останалите причини на президента са свързани с уреждането на въпроса с подаването на сигнали от жители, декларирането и установяването на спор на ползи, както и потреблението на специфични разследващи средства.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ