Летни страсти завладяха пазарите
Рязката ескалация на комерсиалната война сред Вашингтон и Пекин удари разрастващите се стопанства на 11 юли. Това се случи, откакто щатският президент Доналд Тръмп "вдигна мизата " против Китай и разгласи, че ще таксува с мита от 10% още вносни артикули от азиатския исполин за нови 200 милиарда щ. $. Китайското министерство на търговията пък се направи на "шокирано " от новината и даде обещание реципрочни ограничения. Което е мъчно осъществимо, като се има поради, че щатският експорт за Китай е на стойност от жестоко 130 милиарда $. И затова ще са нужни ексцентрични ответни дейности.
В резултат на оповестената втора фаза от военните дейности китайският юан отслабна, цените на акциите на китайските компании се разклатиха, а падащите котировки на суровините ускориха натиска. Базовият показател на акциите на разрастващите се пазари MSCI заличи извоюваното през последните три работни дни и се намали с 0.9 %. Много по-тежки загуби понесоха книжата на фирмите от континентален Китай - показателят Shanghai Composite и елитният CSI300 паднаха с по 1.8 %.
Ударът пристигна броени дни откакто вложителите преглътнаха влезлите в действие на 6 юли щатски мита на китайски импорт за 34 милиарда $ и реципрочните данъци на китайците и решиха, че резултатът ще е най-малък, което ги подтикна още веднъж към рисковите активи. Сделките carry trades (при които играчите теглят заеми във валути с ниска рентабилност и влагат средствата в активи с висока възвръщаемост) набраха скорост, подкрепени и от омекналия щатски $. Особено добре бяха възнаградени търговците, които теглиха заеми в зелени пари, с цел да купят мексиканско и аржентинско песо. И въпреки че множеството покупко-продажби carry trades с паричните единици на главните разрастващи се стопанства останаха губещи, техният напредък през предходната седмица беше сигнал, че страховете от комерсиалните войни отстъпват и централните банки на развиващия се свят си връщат доверието на вложителите. Особено откакто Мексико увеличи базовата си рента на 21 юни до най-високото ниво от 2009-а, следвайки пътя на Аржентина, Индия, Индонезия, Филипините и Турция. Други страни, измежду които Южна Африка, Бразилия и Русия, пък намекнаха, че завършват цикъла на ниски лихви и се приготвят за нарастването им, в случай че валутите им попаднат под по-засилен напън. От своя страна доларовият показател на "Блумбърг " загуби 1.7% от тазгодишната си върхова стойност, регистрирана на 27 юни, което в допълнение подтиква паричните единици на разрастващите се стопански системи.
Въодушевлението обхвана и някои международни банки. "Ситигруп " оряза на 9 юли дългите си доларови позиции към южноафриканския ранд, полската злота и унгарския форинт. А френската "Креди агрикол CIB " посъветва клиентите си да стартират да купуват китайски юани.
Ентусиазмът им бе посърнал от следващите нападателни дейности на Вашингтон. Освен китайския юан загуби понесоха и чешката крона, полската злота и в по-малка степен унгарският форинт. Въпреки че юнската инфлация в Чехия набъбна до 2.6% годишно против 2.2% през май. А безработицата падна под 3%, което допуска покачване на заплатите в изискванията на по-напрегнат пазар на труда и оттова - на цените. Тези условия усилват възможностите за повишаване на лихвите в страната още на съвещанието на локалните парични стратези през август след лихвеното покачване отпреди две седмици.
Инфлацията в Полша също пълзи нагоре, въпреки че през юни годишната й стойност е била 1.9% - малко под междинната точка на диапазона на централната банка от 1.5 до 3.5 %.
Най-мощен е натискът върху турската парична единица, която в късния следобяд на 11 юли се разменяше против 4.767 лири за 1 щ. $. Той е предизвикан от назначението на зетя на турския президент Реджеп Ердоган - Берат Албайрак, за министър на финансите и "цъкащата бомба " на енергийните заеми на страната в размер на 51 милиарда щ. $. Те са резултат от вложения за 95 милиарда $ в нови енергийни мощности, планове за систематизиране на сила и покупко-продажби през последните 15 години. От тях към 51 милиарда $ са заеми, които би трябвало да бъдат погасени, по данни на турската асоциация на производителите на електричество. Което е съвсем невъзможна задача след 69-процентния срив на турската лира към зелените пари от началото на 2010-а. Юнската инфлация пък се е ускорила до 15.4% - най-високата стойност за последните съвсем 15 години при целеви 5% на централната банка.
В резултат на оповестената втора фаза от военните дейности китайският юан отслабна, цените на акциите на китайските компании се разклатиха, а падащите котировки на суровините ускориха натиска. Базовият показател на акциите на разрастващите се пазари MSCI заличи извоюваното през последните три работни дни и се намали с 0.9 %. Много по-тежки загуби понесоха книжата на фирмите от континентален Китай - показателят Shanghai Composite и елитният CSI300 паднаха с по 1.8 %.
Ударът пристигна броени дни откакто вложителите преглътнаха влезлите в действие на 6 юли щатски мита на китайски импорт за 34 милиарда $ и реципрочните данъци на китайците и решиха, че резултатът ще е най-малък, което ги подтикна още веднъж към рисковите активи. Сделките carry trades (при които играчите теглят заеми във валути с ниска рентабилност и влагат средствата в активи с висока възвръщаемост) набраха скорост, подкрепени и от омекналия щатски $. Особено добре бяха възнаградени търговците, които теглиха заеми в зелени пари, с цел да купят мексиканско и аржентинско песо. И въпреки че множеството покупко-продажби carry trades с паричните единици на главните разрастващи се стопанства останаха губещи, техният напредък през предходната седмица беше сигнал, че страховете от комерсиалните войни отстъпват и централните банки на развиващия се свят си връщат доверието на вложителите. Особено откакто Мексико увеличи базовата си рента на 21 юни до най-високото ниво от 2009-а, следвайки пътя на Аржентина, Индия, Индонезия, Филипините и Турция. Други страни, измежду които Южна Африка, Бразилия и Русия, пък намекнаха, че завършват цикъла на ниски лихви и се приготвят за нарастването им, в случай че валутите им попаднат под по-засилен напън. От своя страна доларовият показател на "Блумбърг " загуби 1.7% от тазгодишната си върхова стойност, регистрирана на 27 юни, което в допълнение подтиква паричните единици на разрастващите се стопански системи.
Въодушевлението обхвана и някои международни банки. "Ситигруп " оряза на 9 юли дългите си доларови позиции към южноафриканския ранд, полската злота и унгарския форинт. А френската "Креди агрикол CIB " посъветва клиентите си да стартират да купуват китайски юани.
Ентусиазмът им бе посърнал от следващите нападателни дейности на Вашингтон. Освен китайския юан загуби понесоха и чешката крона, полската злота и в по-малка степен унгарският форинт. Въпреки че юнската инфлация в Чехия набъбна до 2.6% годишно против 2.2% през май. А безработицата падна под 3%, което допуска покачване на заплатите в изискванията на по-напрегнат пазар на труда и оттова - на цените. Тези условия усилват възможностите за повишаване на лихвите в страната още на съвещанието на локалните парични стратези през август след лихвеното покачване отпреди две седмици.
Инфлацията в Полша също пълзи нагоре, въпреки че през юни годишната й стойност е била 1.9% - малко под междинната точка на диапазона на централната банка от 1.5 до 3.5 %.
Най-мощен е натискът върху турската парична единица, която в късния следобяд на 11 юли се разменяше против 4.767 лири за 1 щ. $. Той е предизвикан от назначението на зетя на турския президент Реджеп Ердоган - Берат Албайрак, за министър на финансите и "цъкащата бомба " на енергийните заеми на страната в размер на 51 милиарда щ. $. Те са резултат от вложения за 95 милиарда $ в нови енергийни мощности, планове за систематизиране на сила и покупко-продажби през последните 15 години. От тях към 51 милиарда $ са заеми, които би трябвало да бъдат погасени, по данни на турската асоциация на производителите на електричество. Което е съвсем невъзможна задача след 69-процентния срив на турската лира към зелените пари от началото на 2010-а. Юнската инфлация пък се е ускорила до 15.4% - най-високата стойност за последните съвсем 15 години при целеви 5% на централната банка.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ