Путин представи в Китай новия инструмент за борба срещу Запада
Руският президент Владимир Путин по време на визитата си в Китай на 4 февруари даде да се разбере на Запада, че в случай че натискът върху Русия продължи, енергийната рецесия може да се изостри. Руската федерация има намерение внезапно да усили доставките на газ за Китай, което ще понижи зависимостта от европейските консуматори. Подобен енергиен съюз сред двете страни ще се трансформира в политически инструмент в борбата със Запада, както разясняват специалистите след срещата на Путин с китайския водач Си Цзинпин.
Преговорите сред Путин и Си Цзинпин се организираха няколко часа преди откриването на Зимните олимпийски игри в Пекин. На фона на отхвърли на американския президент Джо Байдън и ръководителите на редица други западни страни да посетят събитието, това пътешестване е значимо: от една страна, то акцентира другарските и съюзнически връзки на двамата водачи, от друга странапоказва, че за Русия спортът е отвън политиката. Путин приказва за това в публикацията си " Русия и Китай: стратегическо партньорство, насочено към бъдещето ", оповестена от китайската осведомителна организация “Синхуа” на 3 февруари. Той засегна тези тематики и по време на срещата си със Си Цзинпин.
Руският президент благодари на сътрудника си, че го е поканил на церемонията и напомни, че това се е трансформирало в добра традиция: през 2008 година той към този момент е летял до Китай за откриването на летните олимпийски игри, а през 2014 година Си Цзинпин участва на откриването на Зимни олимпийски игри в Сочи. „ Ние знаем от първа ръка, че подготовката за Олимпиадата е голяма работа. Сигурен съм, че нашите китайски другари са го създали ослепително “, сподели Путин.
Според него двустранните връзки сред Русия и Китай " се развиват в дух на другарство и стратегическо партньорство ". „ Те получиха в действителност невиждан темперамент и са образец за почтени взаимоотношения, които си оказват помощ да се развиват и в това време се поддържат в развиването “, сподели съветският президент.
Миналата година стокооборотът сред страните доближи 140 милиарда $. Целта е 200 милиарда. Въпреки че, както сподели прессекретарят на съветския президент Дмитрий Песков след срещата, водачът на КНР към този момент разгласи нова летва - 250 милиарда $. „ За Китай това не е доста, само че за нас това е доста амбициозна цел. Но тези цели са много реалистични, поради актуалната динамичност на двустранните връзки “, сподели Песков.
Една от главните тематики на диалозите е енергетиката. Путин означи, че „ съветските петролни служащи са подготвили положителни нови решения за доставката на въглеводороди за КНР “. „ Газовата промишленост също направи още една крачка напред – имам поради нов контракт за доставка на газ за Китай от Далечния изток на Русия при 10 милиарда кубически метра годишно “, сподели Путин.
Китайският президент увери, че Китай няма да промени политиката си по отношение на Русия. „ Ще се стремим да трансформираме взаимното доверие сред нашите страни в практическо съдействие в интерес на двата народа “, сподели Си Цзинпин.
Това „ практическо сътрудничество” значително се свързва със основаването на енергиен съюз сред Русия и Китай, за което Владимир Путин написа в публикацията си в навечерието на визитата си в Пекин. Според него този съюз е значим за Русия от позиция на ускореното социално-икономическо развиване на Сибир и Далечния изток.
На фона на настоящия енергиен дефицит на въглища, газ и петрол в Китай тези области са перспективни за Руската федерация, уверен е президентът на Центъра за стратегически връзки Дмитрий Абзалов. Взаимодействието с Китай в енергийния бранш ще разреши на Русия да позволи вътрешните инфраструктурни проблеми, счита специалистът. За увеличение на доставките на въглища към този момент стартира реконструкцията на БАМ и Транссибирската железница. „ Доставките се правят по железопътен превоз, употребява се инфраструктурата на източния кулоар, Транссибирската железница, БАМ, въглищните терминали на Далечния изток “, споделя Абзалов.
В същото време икономическите изгоди за Русия (както и за Китай, сред другото) не са всичко. И за двете страни енергийният съюз (предимно в газовата индустрия) е и самобитен инструмент за въздействие върху връзките с груповия Запад, считат политическите анализатори. Обемът на годишните доставки от Руската федерация за Европа е към 135 милиарда кубически метра годишно, а доставките за Китай по газопровода Силата на Сибир надвишават 10 милиарда кубични метра, обяснявакитаистът и политолог Николай Вавилов. В същото време, още през 2024 година, когато съветските газопроводи “Силата на Сибир” и “Союз-Восток” доближат планувания си потенциал, доставките на газ за Китай ще се усилят до съвсем 80 милиарда кубически метра. „ Това има мощно въздействие върху политиката: в случай че и двата газопровода работят, размерът на доставките на газ от Русия за Китай ще бъде съпоставим с доставките на газ от Русия за Европа.
Това основава доста забавна политическа обстановка, при която Русия ще може да лавира сред газовите пазари. Може да възникне обстановка, когато Европа ще получава по-малко газ поради Китай. Тази обстановка е напълно действителна – през идващите 5-7 години Китай ще удвои потреблението си на газ “, изясни Вавилов.
От друга страна, това ще се отрази и на връзките както на Русия, по този начин и на Китай със Съединени американски щати, които също доставят газ на Китай. „ Купувачите на газ в Китай са провинциите. Това са частите от китайската стопанска система, основани още преди Си Цзинпин и интегрирани в американската. И това доста трансформира енергийния аспект на съдействието с Русия в политически аспект “, означи специалистът.
Укрепването на енергийния съюз сред Русия и Китай ще се отрази съществено на връзките на Русия с Европа преди всичко, счита Сергей Марков, шеф на Института за политически проучвания. „ Ако газът потече към Китай, Европа към този момент няма да може да си навира носа в „ Северен поток 2 “, а ще убеждава Москва да построи „ Северен поток-3 “. Що се отнася до Съединени американски щати, към момента не е ясно по какъв начин ще реагират на укрепването на съюза сред Русия и Китай. Те или ще засилят офанзивите си против Русия, или внезапно ще стартират да се помиряват с нея “, заключи Марков.
Превод: В. Сергеев
Преговорите сред Путин и Си Цзинпин се организираха няколко часа преди откриването на Зимните олимпийски игри в Пекин. На фона на отхвърли на американския президент Джо Байдън и ръководителите на редица други западни страни да посетят събитието, това пътешестване е значимо: от една страна, то акцентира другарските и съюзнически връзки на двамата водачи, от друга странапоказва, че за Русия спортът е отвън политиката. Путин приказва за това в публикацията си " Русия и Китай: стратегическо партньорство, насочено към бъдещето ", оповестена от китайската осведомителна организация “Синхуа” на 3 февруари. Той засегна тези тематики и по време на срещата си със Си Цзинпин.
Руският президент благодари на сътрудника си, че го е поканил на церемонията и напомни, че това се е трансформирало в добра традиция: през 2008 година той към този момент е летял до Китай за откриването на летните олимпийски игри, а през 2014 година Си Цзинпин участва на откриването на Зимни олимпийски игри в Сочи. „ Ние знаем от първа ръка, че подготовката за Олимпиадата е голяма работа. Сигурен съм, че нашите китайски другари са го създали ослепително “, сподели Путин.
Според него двустранните връзки сред Русия и Китай " се развиват в дух на другарство и стратегическо партньорство ". „ Те получиха в действителност невиждан темперамент и са образец за почтени взаимоотношения, които си оказват помощ да се развиват и в това време се поддържат в развиването “, сподели съветският президент.
Миналата година стокооборотът сред страните доближи 140 милиарда $. Целта е 200 милиарда. Въпреки че, както сподели прессекретарят на съветския президент Дмитрий Песков след срещата, водачът на КНР към този момент разгласи нова летва - 250 милиарда $. „ За Китай това не е доста, само че за нас това е доста амбициозна цел. Но тези цели са много реалистични, поради актуалната динамичност на двустранните връзки “, сподели Песков.
Една от главните тематики на диалозите е енергетиката. Путин означи, че „ съветските петролни служащи са подготвили положителни нови решения за доставката на въглеводороди за КНР “. „ Газовата промишленост също направи още една крачка напред – имам поради нов контракт за доставка на газ за Китай от Далечния изток на Русия при 10 милиарда кубически метра годишно “, сподели Путин.
Китайският президент увери, че Китай няма да промени политиката си по отношение на Русия. „ Ще се стремим да трансформираме взаимното доверие сред нашите страни в практическо съдействие в интерес на двата народа “, сподели Си Цзинпин.
Това „ практическо сътрудничество” значително се свързва със основаването на енергиен съюз сред Русия и Китай, за което Владимир Путин написа в публикацията си в навечерието на визитата си в Пекин. Според него този съюз е значим за Русия от позиция на ускореното социално-икономическо развиване на Сибир и Далечния изток.
На фона на настоящия енергиен дефицит на въглища, газ и петрол в Китай тези области са перспективни за Руската федерация, уверен е президентът на Центъра за стратегически връзки Дмитрий Абзалов. Взаимодействието с Китай в енергийния бранш ще разреши на Русия да позволи вътрешните инфраструктурни проблеми, счита специалистът. За увеличение на доставките на въглища към този момент стартира реконструкцията на БАМ и Транссибирската железница. „ Доставките се правят по железопътен превоз, употребява се инфраструктурата на източния кулоар, Транссибирската железница, БАМ, въглищните терминали на Далечния изток “, споделя Абзалов.
В същото време икономическите изгоди за Русия (както и за Китай, сред другото) не са всичко. И за двете страни енергийният съюз (предимно в газовата индустрия) е и самобитен инструмент за въздействие върху връзките с груповия Запад, считат политическите анализатори. Обемът на годишните доставки от Руската федерация за Европа е към 135 милиарда кубически метра годишно, а доставките за Китай по газопровода Силата на Сибир надвишават 10 милиарда кубични метра, обяснявакитаистът и политолог Николай Вавилов. В същото време, още през 2024 година, когато съветските газопроводи “Силата на Сибир” и “Союз-Восток” доближат планувания си потенциал, доставките на газ за Китай ще се усилят до съвсем 80 милиарда кубически метра. „ Това има мощно въздействие върху политиката: в случай че и двата газопровода работят, размерът на доставките на газ от Русия за Китай ще бъде съпоставим с доставките на газ от Русия за Европа.
Това основава доста забавна политическа обстановка, при която Русия ще може да лавира сред газовите пазари. Може да възникне обстановка, когато Европа ще получава по-малко газ поради Китай. Тази обстановка е напълно действителна – през идващите 5-7 години Китай ще удвои потреблението си на газ “, изясни Вавилов.
От друга страна, това ще се отрази и на връзките както на Русия, по този начин и на Китай със Съединени американски щати, които също доставят газ на Китай. „ Купувачите на газ в Китай са провинциите. Това са частите от китайската стопанска система, основани още преди Си Цзинпин и интегрирани в американската. И това доста трансформира енергийния аспект на съдействието с Русия в политически аспект “, означи специалистът.
Укрепването на енергийния съюз сред Русия и Китай ще се отрази съществено на връзките на Русия с Европа преди всичко, счита Сергей Марков, шеф на Института за политически проучвания. „ Ако газът потече към Китай, Европа към този момент няма да може да си навира носа в „ Северен поток 2 “, а ще убеждава Москва да построи „ Северен поток-3 “. Що се отнася до Съединени американски щати, към момента не е ясно по какъв начин ще реагират на укрепването на съюза сред Русия и Китай. Те или ще засилят офанзивите си против Русия, или внезапно ще стартират да се помиряват с нея “, заключи Марков.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ