Мистичните пейзажи на Куинджи
Руският художник Архип Иванович Куинджи (1842-1910) и преди впечатляваше всеки, който е видял картините му – само че, след скорошния опит за кражба на едно от платната му измежду бял ден от Третяковската изложба, вниманието на необятната аудитория още веднъж се насочи към невероятното му творчество.
Той е роден през 1842 година в село Карасьовка, Мариуполски уезд на Руската империя, в фамилията на обущар. Отначало работил като ретушор във фотостудио, а с живопис почнал да се занимава през 1860 година
След 1870 година художникът неведнъж посещавал остров Валаам, обичано място на пейзажистите от Санкт-Петербург. През 1873 година там основава два забележителни пейзажа „ На остров Валаам “ и „ Ладожкото езеро “.
Картината „ На остров Валаам “ се откроява с реалистичното си пресъздаване на природата и потреблението на сантиментални детайли – тревожна светлина и сянка, условно бурно небе и мистериозни проблясъци в здрача. Картината била показана на академична галерия, след това във Виена и най-после станала първата творба на Куинджи, която колекционерът-меценат П. М. Третяков купил за своята фамозна изложба.
Картината „ Ладожкото езеро “ привлякла вниманието с изключение на с изящния, лек и тънко нарисуван пейзаж, още и с резултата на скалисто дъно, просветващо през транспарантната вода.
През 1874 година за картината „ Сняг “ художникът получил бронзов орден на интернационална галерия в Лондон.
През 1876 година Куинджи посочил картината „ Украинска нощ ”, която провокира всеобщо удивление с необичайния си, съвсем декоративно изобразен пейзаж. Именно с това платно стартира извънредно впечатляващия „ сантиментален интервал “ в творчеството на художника, който е белязан от дейни креативен търсения.
Главното изразително средство на Куинджи е дълбочината на пространството, дължаща се уплътняването на обектите, а търсенето на нови образни средства в последна сметка довело до основаването на истинска цветова система. Освен това, художникът създал яркото осветяване, учредено върху системата на спомагателните цветове.
През 1878 година на Световното ревю в Париж били показани произведения на художника, които провокирали всеобщото удивление както на обществеността, по този начин и на критиците. Известният бранител на импресионизма Емил Дюранти нарекъл Куинджи „ най-интересният измежду младите съветски художници, у който най-вече се усеща истинската национална самородност “.
Същата година художникът почнал работа по картината „ Вечер в Украйна “, която рисувал в продължение на 23 години.
През 1879 година Куинджи показва на публиката самобитна трилогия пейзажи: „ Север “, „ Брезова горичка “ и „ След дъжда “ (днес се намират в Третяковската изложба, Москва). Пейзажите показали дълбокото проучване на импресионизма от страна на художника.
И макар, че не употребявал класическите импресионистични техники в творчеството си, се вижда въодушевление от предаването на световъздушната среда по разнообразни способи: делене на цветните динамични и прекъслечни мазки, лекотата в изображението на небето, финото съчетаване на разнообразни цветове.
Но имало и злонамерени рецензии. Куинджи бил упрекван в еднообразност, корист със особено осветяване при представянето на картините и блян към несъразмерна ефектност.
През октомври-ноември 1880 г. Куинджи показал „ галерия на една картина “ – „ Лунна нощ на Днепър “. Това е и най-великата му творба.
Художникът се отнесъл доста деликатно към организацията на изложбата: засенчил и драпирал прозорците в залата, а самото платно осветявал с лъч електрическа светлина.
„ Лунна нощ над Днепър “ имала необикновен триумф измежду публиката. Тя учудвала с новите, ефектни цветови съчетания, за които худоникът правил опити с цветни пигменти и интензивно употребявал битум (катран). Впоследствие обаче се оказало, че асфалтовите бои са нестабилни и под въздействието на светлина и въздух се разлагат и потъмняват. Тази им специфичност изиграла недобра роля в ориста на картината. Мнозина колекционери мечтаели да я купят, само че Куинджи я продал на Великия княз Константин Константинович, който я взел със себе си на околосветско странствуване. Мнозина разубеждавали княза за това му решение, обаче той останал неотстъпчив. Ала под въздействието на морския въздух съставът на боите се трансформирал, което довело до потъмняване на пейзажа.
Картината „ Лунна нощ над Днепър “. Снимка: Уикипедия
Въпреки това, хубостта, дълбочината и силата на изображението и до момента превземат фена.
В тази картина отчетливо се долавят детайлите на философския пейзаж. Тя отбелязаля прехода на Куинджи към кардинално друго равнище, където главният блян не е въплъщението на действителността върху платното, а размисли за нея и по този метод реализиране на „ крайния смисъл на нещата ”.
