Какво ще се случи, ако Украйна атакува руските петролни пристанища и какво общо има България
Руските договарящи явно изцяло се разочароваха от вероятността да получат нещо потребно за себе си от Украйна и Запада за поддържането на релативно спокойно комерсиално мореплаване от Одеса. Това докара до решението да се унищожи самият обект на договарянията - украинският експорт на зърно - посредством офанзиви против зърнените терминали на одеското пристанище. Малките пристанища в устието на Дунав към момента не са атакувани, защото методите към тях са съвсем напълно в румънски териториални води, което до известна степен пази плаващите кораби, само че може да се допусна, че съветските сили ще се опитат да нападат и тези пристанища.
Ако няма пристанищни терминали, няма да има експорт, няма да има потребност да се ловят кораби в морето, да се отделят комерсиалните кораби от тези, които могат да транспортират военни товари, да се вземат решения кои кораби под флага са неприкосновени и кои не. С други думи, може да се разгласи цялостна обсада.
Нападението на украински морски дронове против съветски кораби край Новоросийск и Керч и оповестяването от Украйна на съветските пристанища по черноморското крайбрежие на Кавказ за зона на военни интервенции и военна заплаха явно бяха отговорът на Украйна на опита за морска обсада от страна на Русия. Те са и част от проект, целящ понижаване на съветския експорт от черноморските пристанища - най-много на износа на нефт.
Авторите на проекта може би са предположили, че оповестяването на съветските пристанища за зона с военна заплаха би трябвало да накара застрахователните компании и корабособствениците да се замислят за рисковете и вследствие на това да стартират да отхвърлят тези направления и да не дават застрахователно покритие. Нападенията против корабите " Оленегорский горняк " и " Сиг " трябваше да потвърдят, че това не са единствено думи.
В същото време Украйна евентуално ще се опита да пробие зърнената обсада, като предложения в пристанищата си кораби, плаващи под флага на тези страни, които Русия евентуално няма да посмее да нападне. Има догатки, че нахлуване против транспортен съд, плаващ под флага на страна от НАТО, ще се смята за акт на експанзия, задействащ член 5 от Устава на НАТО, което ще докара до директен спор сред алианса и Русия.
Така че обслужването на украинския експорт от такива кораби може да се преглежда като самобитен гамбит: Русия ще би трябвало или да откаже офанзивите, или да сътвори предлог за директна военна борба със страните от НАТО.
Танкерни войни
Търговските блокади и войните против комерсиалното мореплаване са част от споровете още от древността. Но сегашните събития припомнят най-вече на събитията отпреди близо 40 години.
По време на ирано-иракската война двете страни се пробваха да спрат търговията с нефт и започнаха " танкерна война ", която продължи от 1984 до 1988 година Те обстрелваха танкери, плаващи към противниковите петролни пристанища, в това число тези, които плаваха под флага на страни от НАТО - Обединеното кралство, Хонконг (тогава английско владение), Съединени американски щати, Дания, Норвегия, Гърция и Турция. Няколко десетки търговски кораба бяха развалени от ракети, торпеда, мини и оръдеен огън.
Иран атакуваше освен иракски танкери, само че и да вземем за пример такива, обслужващи кувейтския експорт (Кувейт поддържаше Ирак), даже откакто тези танкери бяха трансферирани под американски байрак.
През 1987 година пък е атакувана фрегата на американските военноморски сили, която получава две ракети от иракски аероплан, явно объркал фрегатата с петролен танкер. В резултат на офанзивата умират 37 американски моряци, само че без особени последици за атакуващата страна. По това време Съединени американски щати поддържат Ирак против Иран, случаят е разследван от взаимна комисия и Ирак изплаща обезщетение.
Въпреки че Персийският залив се трансформира в рискова зона за мореплаване, потокът от хора, които желаят да плават там за нефт, продължава, а застраховките не престават да се издават и да са в действие, въпреки и на по-високи цени. Нито една от страните, чиито кораби са нападнати, не се опита да се позове на член 5 от Договора за НАТО. Поне в тази война високите опасности и постоянните жертви не съумяха да спрат превозването на нефт.
Нападенията против танкери в на практика затвореното Черно море са съпроводени с петролни разливи и обилни екологични вреди за всички крайбрежни страни и това може да е една от аргументите Украйна да се въздържа от тях, даже в случай че се появи опция.
Нефт за зърно
Друг метод за прекъсване на износа от съветските черноморски пристанища би бил да се нападат петролните терминали, най-много тези в Новоросийск. Много е евентуално Украйна да разполага с запаси за такава офанзива и да е морално готова за нея.
В Новоросийск действат два петролни терминала. Единият, " Шесхарис ", с обичайни кейове, е ситуиран непосредствено в пристанището в Новоросийския залив и обслужва танкери, получаващи петрол от съветски производители посредством системата на " Транснефт ". Атакуването на оборудванията в затворения залив откъм морето обаче може да се окаже относително сложна задача.
Вторият терминал, " Южная Озереевка ", действа благодарение на три буя, ситуирани на четири километра в морето, към които се швартоват танкерите. Тези буйове са доста по-уязвими и по-трудни за ремонт от класическите брегови пристанищни уреди, само че те се употребяват за експорт на нефт от казахстанските петролни залежи и офанзива против тях би навредила най-много на западните петролни компании и на Казахстан, а не на Русия.
Какво ще се случи, в случай че Украйна се окаже способна да нападна терминалите в Новоросийск и за разлика от обстановката по време на ирано-иракската война, корабоплаването фактически спре?
Малко евентуално е да вземем за пример терминалът " Шесхарис " да бъде развален и износът на съветски нефт през него да спре, до момента в който износът на нефт от Казахстан ще продължи през терминала " Южная Озереевка ". В такава обстановка чакаме цяла гама от съветски реакции: търсене и намиране на обилни механически проблеми, които биха наложили прекъсване на работата на двата терминала, възбрана на работата заради военни закани или прекачване на износа към терминала " Южная Озереевка ", където съветският нефт ще продължи да се транспортира под прикритието на западен и казахстански нефт.
В случай на цялостно прекъсване на износа през Новоросийск Русия ще би трябвало да пренасочи петролните си потоци към други дестинации. Това би било по-лесно за суровия нефт. Износът през Новоросийск намаляваше още преди Русия да стартира да понижава производството си по силата на неотдавнашното съглашение с ОПЕК+ и от този момент по-голямата част от спада в износа се пада точно на черноморският маршрут.
Балтийското нефтено пристанище Уст-Луга, издигнато през 2012 година и разширявано няколко пъти по-късно, ще може да обработва размерите, които няма да могат да се изнасят през Новоросийск, макар че това ще удължи маршрута на съветския нефт до Индия и Китай и ще направи доставките за Турция доста по-малко рентабилни.
Пренасочването ще бъде по-болезнено за съветския експорт на петролни артикули. След като през февруари 2023 година влезе в действие европейското ембарго върху вноса на съветски петролни артикули, Средиземноморието и африканските страни се трансфораха в главен пазар на Русия. Освен това то ще натовари в допълнение железниците в северозападно направление: 4 млн. тона дизелово гориво годишно отиват от Волгоград по водопровод до Новоросийск.
И също така сходно развиване ще сътвори проблеми за България и Румъния - за тях доставките на нефт от Русия бяха приети за толкоз сериозни, че за тези страни беше направено изключение от общоевропейското ембарго.
Очакват се ответни съветски опити да се спре украинският експорт в Черно море, като се резервира личният, а Украйна има опция да нанесе вреди на съветския експорт. В този случай можем да чакаме повтаряне на танкерната война от 80-те години на ХХ в. в Персийския залив, когато доходният експорт не беше спрян макар високите опасности. Или - ако няма искащи да поемат риска - Русия има разновидности да пренасочи износа към Балтийско море със загуби за себе си и за получателите, измежду които има както огромни разрастващи се страни, по този начин и членове на Западния блок - съдружници на Украйна.
Превод: Dir.bg
Ако няма пристанищни терминали, няма да има експорт, няма да има потребност да се ловят кораби в морето, да се отделят комерсиалните кораби от тези, които могат да транспортират военни товари, да се вземат решения кои кораби под флага са неприкосновени и кои не. С други думи, може да се разгласи цялостна обсада.
Нападението на украински морски дронове против съветски кораби край Новоросийск и Керч и оповестяването от Украйна на съветските пристанища по черноморското крайбрежие на Кавказ за зона на военни интервенции и военна заплаха явно бяха отговорът на Украйна на опита за морска обсада от страна на Русия. Те са и част от проект, целящ понижаване на съветския експорт от черноморските пристанища - най-много на износа на нефт.
Авторите на проекта може би са предположили, че оповестяването на съветските пристанища за зона с военна заплаха би трябвало да накара застрахователните компании и корабособствениците да се замислят за рисковете и вследствие на това да стартират да отхвърлят тези направления и да не дават застрахователно покритие. Нападенията против корабите " Оленегорский горняк " и " Сиг " трябваше да потвърдят, че това не са единствено думи.
В същото време Украйна евентуално ще се опита да пробие зърнената обсада, като предложения в пристанищата си кораби, плаващи под флага на тези страни, които Русия евентуално няма да посмее да нападне. Има догатки, че нахлуване против транспортен съд, плаващ под флага на страна от НАТО, ще се смята за акт на експанзия, задействащ член 5 от Устава на НАТО, което ще докара до директен спор сред алианса и Русия.
Така че обслужването на украинския експорт от такива кораби може да се преглежда като самобитен гамбит: Русия ще би трябвало или да откаже офанзивите, или да сътвори предлог за директна военна борба със страните от НАТО.
Танкерни войни
Търговските блокади и войните против комерсиалното мореплаване са част от споровете още от древността. Но сегашните събития припомнят най-вече на събитията отпреди близо 40 години.
По време на ирано-иракската война двете страни се пробваха да спрат търговията с нефт и започнаха " танкерна война ", която продължи от 1984 до 1988 година Те обстрелваха танкери, плаващи към противниковите петролни пристанища, в това число тези, които плаваха под флага на страни от НАТО - Обединеното кралство, Хонконг (тогава английско владение), Съединени американски щати, Дания, Норвегия, Гърция и Турция. Няколко десетки търговски кораба бяха развалени от ракети, торпеда, мини и оръдеен огън.
Иран атакуваше освен иракски танкери, само че и да вземем за пример такива, обслужващи кувейтския експорт (Кувейт поддържаше Ирак), даже откакто тези танкери бяха трансферирани под американски байрак.
През 1987 година пък е атакувана фрегата на американските военноморски сили, която получава две ракети от иракски аероплан, явно объркал фрегатата с петролен танкер. В резултат на офанзивата умират 37 американски моряци, само че без особени последици за атакуващата страна. По това време Съединени американски щати поддържат Ирак против Иран, случаят е разследван от взаимна комисия и Ирак изплаща обезщетение.
Въпреки че Персийският залив се трансформира в рискова зона за мореплаване, потокът от хора, които желаят да плават там за нефт, продължава, а застраховките не престават да се издават и да са в действие, въпреки и на по-високи цени. Нито една от страните, чиито кораби са нападнати, не се опита да се позове на член 5 от Договора за НАТО. Поне в тази война високите опасности и постоянните жертви не съумяха да спрат превозването на нефт.
Нападенията против танкери в на практика затвореното Черно море са съпроводени с петролни разливи и обилни екологични вреди за всички крайбрежни страни и това може да е една от аргументите Украйна да се въздържа от тях, даже в случай че се появи опция.
Нефт за зърно
Друг метод за прекъсване на износа от съветските черноморски пристанища би бил да се нападат петролните терминали, най-много тези в Новоросийск. Много е евентуално Украйна да разполага с запаси за такава офанзива и да е морално готова за нея.
В Новоросийск действат два петролни терминала. Единият, " Шесхарис ", с обичайни кейове, е ситуиран непосредствено в пристанището в Новоросийския залив и обслужва танкери, получаващи петрол от съветски производители посредством системата на " Транснефт ". Атакуването на оборудванията в затворения залив откъм морето обаче може да се окаже относително сложна задача.
Вторият терминал, " Южная Озереевка ", действа благодарение на три буя, ситуирани на четири километра в морето, към които се швартоват танкерите. Тези буйове са доста по-уязвими и по-трудни за ремонт от класическите брегови пристанищни уреди, само че те се употребяват за експорт на нефт от казахстанските петролни залежи и офанзива против тях би навредила най-много на западните петролни компании и на Казахстан, а не на Русия.
Какво ще се случи, в случай че Украйна се окаже способна да нападна терминалите в Новоросийск и за разлика от обстановката по време на ирано-иракската война, корабоплаването фактически спре?
Малко евентуално е да вземем за пример терминалът " Шесхарис " да бъде развален и износът на съветски нефт през него да спре, до момента в който износът на нефт от Казахстан ще продължи през терминала " Южная Озереевка ". В такава обстановка чакаме цяла гама от съветски реакции: търсене и намиране на обилни механически проблеми, които биха наложили прекъсване на работата на двата терминала, възбрана на работата заради военни закани или прекачване на износа към терминала " Южная Озереевка ", където съветският нефт ще продължи да се транспортира под прикритието на западен и казахстански нефт.
В случай на цялостно прекъсване на износа през Новоросийск Русия ще би трябвало да пренасочи петролните си потоци към други дестинации. Това би било по-лесно за суровия нефт. Износът през Новоросийск намаляваше още преди Русия да стартира да понижава производството си по силата на неотдавнашното съглашение с ОПЕК+ и от този момент по-голямата част от спада в износа се пада точно на черноморският маршрут.
Балтийското нефтено пристанище Уст-Луга, издигнато през 2012 година и разширявано няколко пъти по-късно, ще може да обработва размерите, които няма да могат да се изнасят през Новоросийск, макар че това ще удължи маршрута на съветския нефт до Индия и Китай и ще направи доставките за Турция доста по-малко рентабилни.
Пренасочването ще бъде по-болезнено за съветския експорт на петролни артикули. След като през февруари 2023 година влезе в действие европейското ембарго върху вноса на съветски петролни артикули, Средиземноморието и африканските страни се трансфораха в главен пазар на Русия. Освен това то ще натовари в допълнение железниците в северозападно направление: 4 млн. тона дизелово гориво годишно отиват от Волгоград по водопровод до Новоросийск.
И също така сходно развиване ще сътвори проблеми за България и Румъния - за тях доставките на нефт от Русия бяха приети за толкоз сериозни, че за тези страни беше направено изключение от общоевропейското ембарго.
Очакват се ответни съветски опити да се спре украинският експорт в Черно море, като се резервира личният, а Украйна има опция да нанесе вреди на съветския експорт. В този случай можем да чакаме повтаряне на танкерната война от 80-те години на ХХ в. в Персийския залив, когато доходният експорт не беше спрян макар високите опасности. Или - ако няма искащи да поемат риска - Русия има разновидности да пренасочи износа към Балтийско море със загуби за себе си и за получателите, измежду които има както огромни разрастващи се страни, по този начин и членове на Западния блок - съдружници на Украйна.
Превод: Dir.bg
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ